Вирусът и сектите
Спорадични инспекции (най-вече на медии, търсещи сензации) откриват, че коронавирус пандемията и по-точно паническата паника, която се насажда около нея, въздейства животворно върху сектите, които тлеят в нашата другояче скептична и консервативна страна. Учили сме, че нещо сходно е било и в навечерието на рухването на страната ни от турците – наподобява в исторически моменти, когато витае апокалиптичен дух, сектите се усещат добре. Ето, през днешния ден в циганските махали по отношение на пандемията адвентистките и петдесятните „ църкви “ усилват броя на адептите си (макар че не съм сигурен до каква степен членовете и почитателите на секти би трябвало да се назовават адепти, тъй като те не са достигнали до нищо, не са усвоили нищо, а просто са тръгнали с някакво стадо, вярвайки че отиват на по-тарикатско място).
Доколко обаче сектите въздействат на общата картина, която ни тикат в очите всекидневно от медиите? Например какъв брой от тези, които посмъртно не желаят да се имунизират или пък от тези, които копнеят да се имунизират колкото може повече пъти, оформят решението си под въздействието на някакво неофициално обучение? Сигурен съм, че в България никой не си е дал труда да изследва, пък и едва ли има задоволително готови експерти. А даже и да има, надали е налице съответна и настояща статистика. Без подозрение обаче сектите са фактор при установяване на публичните настройки и е неуместно да се вършим, че не съществуват.
Знаем, че сега у нас работят към 250 секти – регистрирани, нерегистрирани или пък регистрирани като нещо друго, като фондации, компании или други организации. Сред най-влиятелните са йеховистите, мормоните, дъновистите, муунистите, многочислените постпротестантски секти, а също по този начин и някои по-екзотични като сатанистите, кришнарите, култовете към преподобна Стойна и други български „ светци “, измежду които и Ванга, сахаджа-йогите и сциентолозите, които тук към момента не са такава злина, каквато са в Америка. Далеч съм от рекламация за пълнота.
Но по този начин или другояче, без значение от това какъв брой хора в какви секти членуват и дали въобще членуват в някакви секти, мисленето на актуалния всеобщ човек е сектантско, тъй като подобен е светът, който той си е построил с копнеж. Когато споделяме секти, имаме поради преди всичко тоталитарните секти, избуяли паралелно с глобализацията и синкретизма. Може би някой ще се учуди от термина, само че „ тоталитаризъм “ надалеч не е единствено политическо разбиране. Александър Дворкин – медиевист, богослов и способен откривател на сектите – дефинира най-характерните признаци на тоталитарната фракция по този начин: „ затвореният кръг, личният език (сектантският жаргон), откъсването от външния свят, черно-бялото разбиране на действителността, възприятието на избраничество и елитизъм, чувството за някакво избавително познание, за задача, която носят на света, смяната на ценностната система, като се признават единствено вътрешногруповите полезности “*.
Пътищата на модерния човек към сектите са два: потребността от господ и страхът от свободата. „ Стремежът да се сдобиеш с господ, който да е непосредствен, понятен, забележим и осезателен, който да снеме от теб непостижимото задължение на свободата и непрекъснатия избор, е абсолютно едно от основните изкушения на падналото човечество “**. Съвременният човек като че ли се е отказал от приказната цел да се уподоби на Бог и е избрал по-лесното, по-разбираемото – да уподоби Бог на себе си. Либералното общество обезпечава съвсем безгранична независимост на индивида да се самоопределя (стига да не пречи на секуларната държава) и това води до невъобразим подем на всевъзможни секти и лъжеучения.
И ето го парадокса: индивидът, останал уединен отвън Църквата, търси сектата, с цел да размени свободата си против иго. Ако имате време и предпочитание, поинтересувайте се за съответни секти и ще видите по какъв начин доста от тях наподобяват на концлагерите на тоталитарните политически режими, от които настръхваме и през днешния ден. Тоталитаризмът по най-жесток метод смазва характерността в името на лъжливото избраничество, на историческата задача и в последна сметка за положителното на самия субект. Къде е мястото на новия човек, на строителя на комунизма, на най-прогресивната класа? Как къде – в ГУЛАГ! Но за какво индивидите се предават толкоз елементарно? Слабите персони се опасяват от света, когато няма на какво да се опрат, и търсят сигурност, за която са подготвени да заплатят със независимост. На тази подготвеност почиват всички световни ограничения от битката с тероризма след кулите-близнаци в Ню Йорк, до локдауните, с които стартира втората декада на XXI век. Ето ви една напълно директна връзка сред вируса и сектите.
Казахме, че мисленето на актуалния човек е сектантско, само че то е такова, тъй като надълбоко в себе си е тоталитарно. Тоталитаризмите постоянно са дремели у индивида, само че станаха по този начин убийствено (в най-ужасно директния смисъл на думата) осезателни едвам през първата половина на ХХ век поради индустриализацията, усъвършенстването на връзките и възхода на глобализацията. Тогава две секти – нацизмът и ленинизмът – се добраха до държавната власт и индивидът се потресе от себе си, ужаси се от себе си. Ужаси се до такава степен, че през цялата втора половина на ХХ век се мъчеше да изобрети нещо противоположно на тоталитаризмите от първата, което да се окаже тяхно стабилно отричане, та в никакъв случай повече да не се завърнат с бодрите си маршове и бодливата си тел. Това, което индивидът от втората половина на ХХ век съумя да изобрети, беше половата гражданска война, хипи придвижванията и напушените и постоянно сношаващи се с почитателите музикални идоли; политическата уместност и малцинствените групови права. Този демократичен бульон се оказа извънредно хранителен за сектите, които другояче си шават още от зората на християнството, и те избуяха за знамение и приказ, стъпили върху услужливо прокарания от окултизма и теософията highway to hell. Да, множеството секти са окултистки и по насила (защото са неизброими) – синкретически, та всеки да признава на другия, че носи някаква парченце от цялата истина, в случай че носи единствено неистина.
Но дано, дано има секти, дано има ереси. „ Ерес “ на старогръцки значи „ избор “. Нека всеки да направи своя избор и да помни, че даже да се окаже в ръцете на някой садистичен гуру, той се е оказал там чрез свободната си воля, даже това да е било последното проявяване на клетата му независимост.
Без склонността на хората към тоталитарно мислене сектите щяха да са невъзможни. И в този смисъл методът, по който одобряваме освен коронавирус пандемията, само че и всички сходни тествания, е елементарно разбираем през тоталитарното или сектантското мислене. Докъде е стигнало сектантското мислене на българите, без значение дали официално са записани в някоя от тези 250 секти, деятели са на някоя фондация или политическа партия (защото има партии, които са типични секти) или носят в сърцата си своя лична, лична и самотно тъжна фракция? Това е извънредно значима тематика, на която медиите (следователно и будното публично мнение) не обръщат съвсем никакво внимание. А сектите са болест, по-страшна от всевъзможни коронавируси, свински и птичи грипове, луди крави и прочие плашила. Защо СЗО не бие паника, за какво не споделя какъв брой заразни са сектите? Нима психологичното здраве на човечеството е отвън кръга на ползите ѝ? Организация на обединените нации в лицето на своята здравна организация се прави на сляпа, тъй като сектантското мислене е комфортно, извънредно уместно, когато всички би трябвало да вършим нещо, без да се замисляме. Не си мислете, че стачкувам. Напротив, в доста случаи човечеството би трябвало да прави синхронизирани дейности, без да се замисля, тъй като другояче е обречено.
„ Секта “ може да значи или „ откъсвам се “ (отсичам се), или „ последвам “. А може да значи и двете по едно и също време: откъсвам се от истината и здравия разсъдък, с цел да последвам лудостта на душепогубващата неистина. Когато изгубиш истината от очите си, без опозиция оставаш в лъжата, тъй като светът лежи в зло и лъжата е по-лесна от истината. Истината е мъчна като свободата, по тази причина сектантското (тоталитарното) мислене бърза да убие и двете. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, тъй като той е най-кръвожадната фракция, мечтаеща да принесе всички нас в жертва на демоничните си божества.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
* Александър Дворкин, „ Сектознание “ – Част 1, Издателство „ Омофор “.
** Ibid.
Доколко обаче сектите въздействат на общата картина, която ни тикат в очите всекидневно от медиите? Например какъв брой от тези, които посмъртно не желаят да се имунизират или пък от тези, които копнеят да се имунизират колкото може повече пъти, оформят решението си под въздействието на някакво неофициално обучение? Сигурен съм, че в България никой не си е дал труда да изследва, пък и едва ли има задоволително готови експерти. А даже и да има, надали е налице съответна и настояща статистика. Без подозрение обаче сектите са фактор при установяване на публичните настройки и е неуместно да се вършим, че не съществуват.
Знаем, че сега у нас работят към 250 секти – регистрирани, нерегистрирани или пък регистрирани като нещо друго, като фондации, компании или други организации. Сред най-влиятелните са йеховистите, мормоните, дъновистите, муунистите, многочислените постпротестантски секти, а също по този начин и някои по-екзотични като сатанистите, кришнарите, култовете към преподобна Стойна и други български „ светци “, измежду които и Ванга, сахаджа-йогите и сциентолозите, които тук към момента не са такава злина, каквато са в Америка. Далеч съм от рекламация за пълнота.
Но по този начин или другояче, без значение от това какъв брой хора в какви секти членуват и дали въобще членуват в някакви секти, мисленето на актуалния всеобщ човек е сектантско, тъй като подобен е светът, който той си е построил с копнеж. Когато споделяме секти, имаме поради преди всичко тоталитарните секти, избуяли паралелно с глобализацията и синкретизма. Може би някой ще се учуди от термина, само че „ тоталитаризъм “ надалеч не е единствено политическо разбиране. Александър Дворкин – медиевист, богослов и способен откривател на сектите – дефинира най-характерните признаци на тоталитарната фракция по този начин: „ затвореният кръг, личният език (сектантският жаргон), откъсването от външния свят, черно-бялото разбиране на действителността, възприятието на избраничество и елитизъм, чувството за някакво избавително познание, за задача, която носят на света, смяната на ценностната система, като се признават единствено вътрешногруповите полезности “*.
Пътищата на модерния човек към сектите са два: потребността от господ и страхът от свободата. „ Стремежът да се сдобиеш с господ, който да е непосредствен, понятен, забележим и осезателен, който да снеме от теб непостижимото задължение на свободата и непрекъснатия избор, е абсолютно едно от основните изкушения на падналото човечество “**. Съвременният човек като че ли се е отказал от приказната цел да се уподоби на Бог и е избрал по-лесното, по-разбираемото – да уподоби Бог на себе си. Либералното общество обезпечава съвсем безгранична независимост на индивида да се самоопределя (стига да не пречи на секуларната държава) и това води до невъобразим подем на всевъзможни секти и лъжеучения.
И ето го парадокса: индивидът, останал уединен отвън Църквата, търси сектата, с цел да размени свободата си против иго. Ако имате време и предпочитание, поинтересувайте се за съответни секти и ще видите по какъв начин доста от тях наподобяват на концлагерите на тоталитарните политически режими, от които настръхваме и през днешния ден. Тоталитаризмът по най-жесток метод смазва характерността в името на лъжливото избраничество, на историческата задача и в последна сметка за положителното на самия субект. Къде е мястото на новия човек, на строителя на комунизма, на най-прогресивната класа? Как къде – в ГУЛАГ! Но за какво индивидите се предават толкоз елементарно? Слабите персони се опасяват от света, когато няма на какво да се опрат, и търсят сигурност, за която са подготвени да заплатят със независимост. На тази подготвеност почиват всички световни ограничения от битката с тероризма след кулите-близнаци в Ню Йорк, до локдауните, с които стартира втората декада на XXI век. Ето ви една напълно директна връзка сред вируса и сектите.
Казахме, че мисленето на актуалния човек е сектантско, само че то е такова, тъй като надълбоко в себе си е тоталитарно. Тоталитаризмите постоянно са дремели у индивида, само че станаха по този начин убийствено (в най-ужасно директния смисъл на думата) осезателни едвам през първата половина на ХХ век поради индустриализацията, усъвършенстването на връзките и възхода на глобализацията. Тогава две секти – нацизмът и ленинизмът – се добраха до държавната власт и индивидът се потресе от себе си, ужаси се от себе си. Ужаси се до такава степен, че през цялата втора половина на ХХ век се мъчеше да изобрети нещо противоположно на тоталитаризмите от първата, което да се окаже тяхно стабилно отричане, та в никакъв случай повече да не се завърнат с бодрите си маршове и бодливата си тел. Това, което индивидът от втората половина на ХХ век съумя да изобрети, беше половата гражданска война, хипи придвижванията и напушените и постоянно сношаващи се с почитателите музикални идоли; политическата уместност и малцинствените групови права. Този демократичен бульон се оказа извънредно хранителен за сектите, които другояче си шават още от зората на християнството, и те избуяха за знамение и приказ, стъпили върху услужливо прокарания от окултизма и теософията highway to hell. Да, множеството секти са окултистки и по насила (защото са неизброими) – синкретически, та всеки да признава на другия, че носи някаква парченце от цялата истина, в случай че носи единствено неистина.
Но дано, дано има секти, дано има ереси. „ Ерес “ на старогръцки значи „ избор “. Нека всеки да направи своя избор и да помни, че даже да се окаже в ръцете на някой садистичен гуру, той се е оказал там чрез свободната си воля, даже това да е било последното проявяване на клетата му независимост.
Без склонността на хората към тоталитарно мислене сектите щяха да са невъзможни. И в този смисъл методът, по който одобряваме освен коронавирус пандемията, само че и всички сходни тествания, е елементарно разбираем през тоталитарното или сектантското мислене. Докъде е стигнало сектантското мислене на българите, без значение дали официално са записани в някоя от тези 250 секти, деятели са на някоя фондация или политическа партия (защото има партии, които са типични секти) или носят в сърцата си своя лична, лична и самотно тъжна фракция? Това е извънредно значима тематика, на която медиите (следователно и будното публично мнение) не обръщат съвсем никакво внимание. А сектите са болест, по-страшна от всевъзможни коронавируси, свински и птичи грипове, луди крави и прочие плашила. Защо СЗО не бие паника, за какво не споделя какъв брой заразни са сектите? Нима психологичното здраве на човечеството е отвън кръга на ползите ѝ? Организация на обединените нации в лицето на своята здравна организация се прави на сляпа, тъй като сектантското мислене е комфортно, извънредно уместно, когато всички би трябвало да вършим нещо, без да се замисляме. Не си мислете, че стачкувам. Напротив, в доста случаи човечеството би трябвало да прави синхронизирани дейности, без да се замисля, тъй като другояче е обречено.
„ Секта “ може да значи или „ откъсвам се “ (отсичам се), или „ последвам “. А може да значи и двете по едно и също време: откъсвам се от истината и здравия разсъдък, с цел да последвам лудостта на душепогубващата неистина. Когато изгубиш истината от очите си, без опозиция оставаш в лъжата, тъй като светът лежи в зло и лъжата е по-лесна от истината. Истината е мъчна като свободата, по тази причина сектантското (тоталитарното) мислене бърза да убие и двете. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, тъй като той е най-кръвожадната фракция, мечтаеща да принесе всички нас в жертва на демоничните си божества.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
* Александър Дворкин, „ Сектознание “ – Част 1, Издателство „ Омофор “.
** Ibid.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ