Как да надхитрим детските страхове
Спомняте си десетки случаи, в които детето пиши и сочи нещо невидимо в ъгъла, под леглото или зад шкафа. Случва се да се буди с вик и да приказва уплашено или пък вечер не желае да остане единствено в стаята и споделя небивалици.
Не мога да не помни моята дребна Яна по какъв начин като същинска актриса ни разказваше, че щом с баща ѝ излезем от стаята и загасим лампата, вратата на огромния дрешник се отваря и оттова изскачат всякакви „ лелички “.
Това беше преди доста години, когато филмът „ Таласъми ООД “ не беше основан. И нямаше по какъв начин да е видяла работилницата за порти, нито косматото плашилище Съли, още по-малко гущероподобната и лукава Рандъл.
Яна разказваше страховете си с необятно отворени очи, толкова разпалено, че убеди и сестра си в наличието на въпросните лелички. А ние като рационални родители видяхме голям напън, до момента в който ги „ прогоним “ от къщата.
Години по-късно порасналите ми дъщери постоянно разказваха за „ леличките “ от дрешника. Уж се смееха и майтапиха, но все ни се струваше, че нещо действително ги е впечатлило, уплашило и е предизвикало живописния роман.
Реално-нереално
Много родители са се сблъсквали с нереалните „ чудовища “ на децата си заровени на най-невероятни места.
Целия текст можете да прочетете на страниците на Новите родители.
Не мога да не помни моята дребна Яна по какъв начин като същинска актриса ни разказваше, че щом с баща ѝ излезем от стаята и загасим лампата, вратата на огромния дрешник се отваря и оттова изскачат всякакви „ лелички “.
Това беше преди доста години, когато филмът „ Таласъми ООД “ не беше основан. И нямаше по какъв начин да е видяла работилницата за порти, нито косматото плашилище Съли, още по-малко гущероподобната и лукава Рандъл.
Яна разказваше страховете си с необятно отворени очи, толкова разпалено, че убеди и сестра си в наличието на въпросните лелички. А ние като рационални родители видяхме голям напън, до момента в който ги „ прогоним “ от къщата.
Години по-късно порасналите ми дъщери постоянно разказваха за „ леличките “ от дрешника. Уж се смееха и майтапиха, но все ни се струваше, че нещо действително ги е впечатлило, уплашило и е предизвикало живописния роман.
Реално-нереално
Много родители са се сблъсквали с нереалните „ чудовища “ на децата си заровени на най-невероятни места.
Целия текст можете да прочетете на страниците на Новите родители.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




