Сърбия и Русия – историческото НЕ на Тито се превърна в ДА на Ву...
Спомняте ли си времето когато югославските сърби се подиграваха с българи, румънци, чехи, поляци и други славянски нации, подчинени на Съветската империя?
„ Червената “ югославска банкнота от 100 динара и до през днешния ден се размахва по обществените мрежи като доказателство за „ западен “ стандарт и сръбско национално предимство. Разбира се, и тогава стандартът почиваше не на нарастването на Брутният вътрешен продукт, а на непознати заеми и безплатни помощи, които Тито получаваше в геостратегическите игри на международните сили.
Само че историческите процеси се развиха в напълно друга посока.
За по-малко от половин век страните от източния лагер се освободиха от руската хватка, демократизираха се, станаха членки на Европейския съюз и внезапно дръпнаха напред. Полша да вземем за пример се подреди измежду 20-те страни в света, чийто Брутният вътрешен продукт надвишава 1 трилион $. Естония има най-хубавата просветителна система в Европа. Чехия претърпява мощен стопански напредък. Румъния и България, все пак, са надалеч пред Сърбия по всички индикатори.
Всичко това стана допустимо едвам след разпадането на източния лагер и участието на източноевропейските страни в Европейския съюз, в който всички страни с общи старания си оказват помощ и построяват пътища, развиват опазване на здравето, обучение, просвета, просвета, земеделие, реформират обществения бранш и прочие
Сърбия, тъкмо наобратно, излезе освен от Югославия, само че и от западната сфера на въздействие и в този момент парадоксално, драпа за Русия, Китай и БРИКС, с вярата, че освен ще доближи и надмине европейските си съседи, само че и ще реализира вековния си идеал за Велика Сърбия посредством завземане на непознати територии и усвояване на непознати нации и малцинства.
Гарашаниновото Начертание претърпя следващата си трансформация и в този момент се назовава „ Сръбски свят “, само че наличието му си е същото. Вижте най-гледаните сръбски ТВ излъчвания, сръбските празнувания в Македония, мъката на българите в Западните околности, изявленията на сръбските управници и ще се убедите в същинската сръбска реалност.
Всичко останало е неистина.
Вучич с европейски пари се пробва да направи от Сърбия съветска губерния на Балканите, в която държавните институции, прокуратурата и правораздаването са подчинени на волята на диктатора, няма независимост на словото, няма народна власт и в която той разчита не на поддръжката на просветени и осъзнати жители, а на купени гласоподаватели, партии финансирани от свръхбогати олигарси, частни охранители и корумпирани прокурори и съдии.
Пропагандата съумя да проникне в съзнанието на сръбските жители и да образува една нова бизарна реалност, съгласно която прогнилата Европа и Съединени американски щати ще се разпаднат, че не трябва да се вкарват наказания на Русия поради войната в Украйна, че участието в БРИКС е перспективна концепция и прочие
Някога, един он най-важните уроци в учебниците ни по югославска история беше за историческото НЕ, което Тито 1948 година бил споделил на Сталин. Днес това историческо НЕ, в действителност се трансформира в ДА, което Вучич непрестанно повтаря на килимчето пред Путин.
Обществото е толкоз заблудено и изгубило връзка с действителността, че никой не се и замисля, че даже и сегашната сръбска реалност е построена върху статута на Сърбия като членка на Европейския съюз. Благодарение на този статут тя употребява парите от европейските предприсъединителни стратегии, влизат задгранични вложения, помощи, две трети от външната търговия отива на европейските пазари и оттова следват и изгодите – растеж на заетостта, растеж на заплатите в стопанските браншове и прочие Благодарение на този статус, сръбските жители могат да пътуват без визи, да учат на европейските университети, да работят и прочие
Пропагандата и късата памет като че ли изтриха спомените от преди единствено две-три десетилетия, когато живеехме под визов режим, когато не можеше да се работи и следва отвън Сърбия, когато горивото се продаваше в бутилки, валута и цигари можеха да се намерят единствено при уличните дилъри, а междинната заплата бе паднала на 30 немски марки.
Въпреки всичко това, сръбската юноша най-сетне въстана в всеобщи протести против едноличната, корумпирана и самозабравила се власт, която завладя личната си страна. Този обществен протест продължава съвсем цяла година и към този момент се избистрят и неговите претенции – промяната на Вучич и неговите обслужващи престъпни нарушители, партийни биячи и пандури маскирани като партийни и държавни управници.
Вучич обаче е единствено върхът на айсберга. Той един ден все ще падне. По-големият проблем са олигарсите и службите за сигурност, които непропорционално забогатяха по негово време и които няма елементарно да изтърван позициите си, извоювани с помощта на него. Преди две десетилетия един подобен опит за изчистване на сръбските Авгиеви обори, завърши с убийството на Зоран Джинджич и завръщането на настоящия див шовинизъм, който заплашва освен оцеляването на Сърбия, само че и мира и сигурността на Балканите и в Европа.
В Сърбия проблемите в политиката, държавните институции, образованието, медиите, правораздаването и прочие са разследване от дълбоката духовна рецесия, чиито корени са надълбоко в предишните неправилни решения на сръбските, само че и на европейските управници.
Версайското устройство на Европа съвсем завърши с разпадането на Югославия, само че не напълно. В днешна Сърбия не престават да тлеят изоставените етнически и политически огнища. Един от тях е обвързван със статута на Войводина. Мине не мине известно време и Войводина подава сигнали, че желае да се завърне на политическата сцена като независим политически индивид и да възвърне отнетите й конституционни и цивилен права. „ Студентското придвижване “ от предходната есен краткотрайно отсрочи този развой. Войводина сви знамената си. Не по тази причина че нямаше кой да ги носи, а да се резервира единството на нововъзникналото придвижване. В настъпилите вълнения, репресиите против студентите и жителите в Нови Сад фрапантно се усилиха. Исканията за оставката на Вучич и преждевременни избори предвещават преосмисляне, преоценяване и реорганизиране на страната и обществото. В този развой по всяка възможност ще се отвори замразеният Войводински въпрос, обвързван с нейния политически статус, който да й даде оптимални благоприятни условия за всестранно развиване, съразмерни на нейната действителна мощ и благоприятни условия, които по времето на Югославия я бяха изравнили по стандарт и качество на живот със Словения и Хърватия.
Следователно, решаването на сръбската, надлежно и на Балканската рецесия, е освен политически, само че и бездънен културен катарзис, в който би трябвало надълбоко да се премислят историческите неточности, които освен това неведнъж са умножени с случайно написаната историография и културна надстройка, която и до през днешния ден възпитава фанатизирани бойци и офицери, а не мирни и градивни европейски жители. І БГНЕС
Иван Николов, БГНЕС
„ Червената “ югославска банкнота от 100 динара и до през днешния ден се размахва по обществените мрежи като доказателство за „ западен “ стандарт и сръбско национално предимство. Разбира се, и тогава стандартът почиваше не на нарастването на Брутният вътрешен продукт, а на непознати заеми и безплатни помощи, които Тито получаваше в геостратегическите игри на международните сили.
Само че историческите процеси се развиха в напълно друга посока.
За по-малко от половин век страните от източния лагер се освободиха от руската хватка, демократизираха се, станаха членки на Европейския съюз и внезапно дръпнаха напред. Полша да вземем за пример се подреди измежду 20-те страни в света, чийто Брутният вътрешен продукт надвишава 1 трилион $. Естония има най-хубавата просветителна система в Европа. Чехия претърпява мощен стопански напредък. Румъния и България, все пак, са надалеч пред Сърбия по всички индикатори.
Всичко това стана допустимо едвам след разпадането на източния лагер и участието на източноевропейските страни в Европейския съюз, в който всички страни с общи старания си оказват помощ и построяват пътища, развиват опазване на здравето, обучение, просвета, просвета, земеделие, реформират обществения бранш и прочие
Сърбия, тъкмо наобратно, излезе освен от Югославия, само че и от западната сфера на въздействие и в този момент парадоксално, драпа за Русия, Китай и БРИКС, с вярата, че освен ще доближи и надмине европейските си съседи, само че и ще реализира вековния си идеал за Велика Сърбия посредством завземане на непознати територии и усвояване на непознати нации и малцинства.
Гарашаниновото Начертание претърпя следващата си трансформация и в този момент се назовава „ Сръбски свят “, само че наличието му си е същото. Вижте най-гледаните сръбски ТВ излъчвания, сръбските празнувания в Македония, мъката на българите в Западните околности, изявленията на сръбските управници и ще се убедите в същинската сръбска реалност.
Всичко останало е неистина.
Вучич с европейски пари се пробва да направи от Сърбия съветска губерния на Балканите, в която държавните институции, прокуратурата и правораздаването са подчинени на волята на диктатора, няма независимост на словото, няма народна власт и в която той разчита не на поддръжката на просветени и осъзнати жители, а на купени гласоподаватели, партии финансирани от свръхбогати олигарси, частни охранители и корумпирани прокурори и съдии.
Пропагандата съумя да проникне в съзнанието на сръбските жители и да образува една нова бизарна реалност, съгласно която прогнилата Европа и Съединени американски щати ще се разпаднат, че не трябва да се вкарват наказания на Русия поради войната в Украйна, че участието в БРИКС е перспективна концепция и прочие
Някога, един он най-важните уроци в учебниците ни по югославска история беше за историческото НЕ, което Тито 1948 година бил споделил на Сталин. Днес това историческо НЕ, в действителност се трансформира в ДА, което Вучич непрестанно повтаря на килимчето пред Путин.
Обществото е толкоз заблудено и изгубило връзка с действителността, че никой не се и замисля, че даже и сегашната сръбска реалност е построена върху статута на Сърбия като членка на Европейския съюз. Благодарение на този статут тя употребява парите от европейските предприсъединителни стратегии, влизат задгранични вложения, помощи, две трети от външната търговия отива на европейските пазари и оттова следват и изгодите – растеж на заетостта, растеж на заплатите в стопанските браншове и прочие Благодарение на този статус, сръбските жители могат да пътуват без визи, да учат на европейските университети, да работят и прочие
Пропагандата и късата памет като че ли изтриха спомените от преди единствено две-три десетилетия, когато живеехме под визов режим, когато не можеше да се работи и следва отвън Сърбия, когато горивото се продаваше в бутилки, валута и цигари можеха да се намерят единствено при уличните дилъри, а междинната заплата бе паднала на 30 немски марки.
Въпреки всичко това, сръбската юноша най-сетне въстана в всеобщи протести против едноличната, корумпирана и самозабравила се власт, която завладя личната си страна. Този обществен протест продължава съвсем цяла година и към този момент се избистрят и неговите претенции – промяната на Вучич и неговите обслужващи престъпни нарушители, партийни биячи и пандури маскирани като партийни и държавни управници.
Вучич обаче е единствено върхът на айсберга. Той един ден все ще падне. По-големият проблем са олигарсите и службите за сигурност, които непропорционално забогатяха по негово време и които няма елементарно да изтърван позициите си, извоювани с помощта на него. Преди две десетилетия един подобен опит за изчистване на сръбските Авгиеви обори, завърши с убийството на Зоран Джинджич и завръщането на настоящия див шовинизъм, който заплашва освен оцеляването на Сърбия, само че и мира и сигурността на Балканите и в Европа.
В Сърбия проблемите в политиката, държавните институции, образованието, медиите, правораздаването и прочие са разследване от дълбоката духовна рецесия, чиито корени са надълбоко в предишните неправилни решения на сръбските, само че и на европейските управници.
Версайското устройство на Европа съвсем завърши с разпадането на Югославия, само че не напълно. В днешна Сърбия не престават да тлеят изоставените етнически и политически огнища. Един от тях е обвързван със статута на Войводина. Мине не мине известно време и Войводина подава сигнали, че желае да се завърне на политическата сцена като независим политически индивид и да възвърне отнетите й конституционни и цивилен права. „ Студентското придвижване “ от предходната есен краткотрайно отсрочи този развой. Войводина сви знамената си. Не по тази причина че нямаше кой да ги носи, а да се резервира единството на нововъзникналото придвижване. В настъпилите вълнения, репресиите против студентите и жителите в Нови Сад фрапантно се усилиха. Исканията за оставката на Вучич и преждевременни избори предвещават преосмисляне, преоценяване и реорганизиране на страната и обществото. В този развой по всяка възможност ще се отвори замразеният Войводински въпрос, обвързван с нейния политически статус, който да й даде оптимални благоприятни условия за всестранно развиване, съразмерни на нейната действителна мощ и благоприятни условия, които по времето на Югославия я бяха изравнили по стандарт и качество на живот със Словения и Хърватия.
Следователно, решаването на сръбската, надлежно и на Балканската рецесия, е освен политически, само че и бездънен културен катарзис, в който би трябвало надълбоко да се премислят историческите неточности, които освен това неведнъж са умножени с случайно написаната историография и културна надстройка, която и до през днешния ден възпитава фанатизирани бойци и офицери, а не мирни и градивни европейски жители. І БГНЕС
Иван Николов, БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ