Детелин Димитров: Кремъл опитва да интернационализира войната в Украйна
Спомняте ли си войната през 90-те години в Югославия. В един миг, когато видя, че няма да може да се оправи със словенския, хърватския и босненския нации, югославският деспот Слободан Милошевич се опита да интернационализира войната, т.е. да я трансферира към съседите. Не съумя, с помощта на твърдата позиция на интернационалната общественост (разбирай Съединени американски щати и НАТО) и със скромното, само че значително присъединяване на България, българското министерство на външните работи и българските служби за национална сигурност, с което стартира построяването на доверие към нас у нашите западни сътрудници и бъдещи съдружници.
Спомняте ли си войната през 90-те години в Югославия. В един миг, когато видя, че няма да може да се оправи със словенския, хърватския и босненския нации, югославският деспот Слободан Милошевич се опита да интернационализира войната, т.е. да я трансферира към съседите. Не съумя, с помощта на твърдата позиция на интернационалната общественост (разбирай Съединени американски щати и НАТО) и със скромното, само че значително присъединяване на България, българското министерство на външните работи и българските служби за национална сигурност, с което стартира построяването на доверие към нас у нашите западни сътрудници и бъдещи съдружници.
Виждате ли нещо сходно и в този момент? От самото начало на нашествието в Украйна, Въоръжените сили на Руската Федерация употребяват територията на суверенната страна Беларус, която официално не е страна в спора. Но дава личната си територия за инвазия в прилежаща страна, летища и логистика за съветските военновъздушни сили, които бомбардират Украйна! Когато забуксува конвоят на войната в Украйна, Кремъл подреди специфична интервенция и съветски самолети нанесоха удари по села в пограничната зона на Беларус и упрекна за това украинската страна. Благодарение на сателитните фотоси на МAXAR, номерът на Путин не можа да мине, белоруският генералитет се опълчи на вдигналия кръвното Лукашенко и белоруската войска не беше хвърлена в братоубийствената война. Въпреки това, заканите на Кремъл и съветската пропагандна машина не престават да правят сполучливо подривната си активност, откакто публичното мнение, даже и на Запад е възприело тезата на Кремъл, че потреблението на военна техника и сили или територия на страни от НАТО е директна интервенция в украинския спор и има заплаха от експлоадирането на Трета международна война.
Това по никакъв начин не е надалеч от истината, само че какво би станало, в случай че хипотетично Лукашенко успее да преодолее по властнически метод несъгласието измежду офицерския корпус и се впусне в украинската случка?! Автоматично би повишило риска и военната опасност за прилежащите Балтийски републики и Полша. Разбира се, това още веднъж не би било мотив за война, тъй че НАТО да бъде заставен да задейства член 5 от Вашингтонския контракт, само че може дълго да се върви по острието на бръснача, до момента в който някой не направи неправилната стъпка.
Не е ли необичайно, че светът към момента не се е възмутил и не е осъдил режима на Лукашенко по тази причина, че дава помощ на Кремъл в експанзията му към Украйна. Не е ли време да му бъде казано даже да не помисля да включва армията си във войната в Украйна, а по-скоро да мисли в посока на преустановяване на логистичната поддръжка от територията на Беларус за съветската войска. В противоположен случай, го чакат строги стопански наказания, сходни на тези в Русия. Прекратяването на логистичната помощ за атакуващите съветски сили от белоруско направление би избавило хиляди животи, би предотвратило големи опустошения на обсадения Киев и би нараснало възможностите за мир най-малко с една трета. Ако всички страни в спора и тези, които ги поддържат, същински желаят по-бързото преустановяване на войната в Украйна, би трябвало да подхващат начинания, преди всичко в Организация на обединените нации, освен за наказание дейностите на Путин, само че и на Лукашенко.
А Лукашенко има опит в дестабилизирането на Европейския съюз, като преди по-малко от година, по подстрекателство на Кремъл, наводни Полша с мигранти от Близкия изток, Азия и Африка, създавайки филантропична рецесия, за оправянето с която поляците отделиха доста сили и средства. В сегашната конюнктура с над милион и половина бягащи от войната украински дами и деца, Полша още веднъж е образец за справяне с филантропична рецесия, а хвала Богу, такива качества сподели и България, въпреки и в по-малък мащаб, само че образците на човещина ще останат в спомените на генерации украинци. В случай, че Кремъл реализира проектите си до дъно, в Украйна може да се чака филантропична злополука, с милиони бежанци, което ще окаже извънреден напън върху териториите, популацията и стопанските системи на прилежащите на Украйна страни, в това число България, с което не може да се оправим без солидарната помощ на Европейски Съюз и съюзническата поддръжка на НАТО.
Така, че въпросът дали има или няма директна военна опасност за територията на България, мотив с който политически се отблъсква разполагането на подсилващи сили на НАТО в страната, не е еднопосочен. Да, пряха опасност от военни дейности на наша територия все още няма, само че проектите на НАТО за разполагане на военни контингенти в Балтийските страни, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България служат за въздържане на Русия и Беларус от интернационализиране на спора, за неговото ограничение и елиминиране или най-малко минимизиране на опциите за замесване на НАТО във войната.
Мястото за полемики по този въпрос в общественото пространство и Народното събрание е разумно и обикновено. Въпреки това, секторът на националната сигурност, в която влизат освен специфичните служби, само че и министерствата на външните и вътрешни работи, на енергетиката, превоза, селското стопанство, районното развиване и прочие, е доста сензитивен, изключително в такава усложнена интернационална среда и война наоколо до границите ни. Призивите за кадрови рокади, които в последно време зачестиха, би довело до непотребни разтърсвания в областта на националната сигурност. Не е загадка, че този бранш е неглижиран, а от време на време съзнателно или систематично разрушаван, за прикриване на икономическите и енергийни метастази, които не престават към този момент над 30 години, с безмълвната, само че подмолна логистична поддръжка на Кремъл. Сътресенията на бранш сигурност тъкмо в този момент би било в услуга, както на чакащите заслужено отмъщение закононарушители, по този начин и на Кремъл.
Основният приоритет в този момент пред всички нас, като общество, е оправянето с икономическата (вкл. енергийна и социална) и филантропичната (бежанска) рецесии. И моята фантазия е да създадем България правова страна, само че за започване/продължаване на промените би трябвало политическа непоклатимост. Сега не е време да се вършат внезапни придвижвания и опити, нито в бранша на националната сигурност, нито в политическата система. Опитите да се клатят устоите на страната от някои политически и медийни фактори са в полза на задкулисието и Кремъл.
Лодката е пробита и би трябвало бързо да се запушат пробойните, с цел да не потъне. А както Боцманът споделяше, гребете крепко, тъй като избавителни жилетки за всички НЯМА!
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е изработен спеиално за Агенция.
Спомняте ли си войната през 90-те години в Югославия. В един миг, когато видя, че няма да може да се оправи със словенския, хърватския и босненския нации, югославският деспот Слободан Милошевич се опита да интернационализира войната, т.е. да я трансферира към съседите. Не съумя, с помощта на твърдата позиция на интернационалната общественост (разбирай Съединени американски щати и НАТО) и със скромното, само че значително присъединяване на България, българското министерство на външните работи и българските служби за национална сигурност, с което стартира построяването на доверие към нас у нашите западни сътрудници и бъдещи съдружници.
Виждате ли нещо сходно и в този момент? От самото начало на нашествието в Украйна, Въоръжените сили на Руската Федерация употребяват територията на суверенната страна Беларус, която официално не е страна в спора. Но дава личната си територия за инвазия в прилежаща страна, летища и логистика за съветските военновъздушни сили, които бомбардират Украйна! Когато забуксува конвоят на войната в Украйна, Кремъл подреди специфична интервенция и съветски самолети нанесоха удари по села в пограничната зона на Беларус и упрекна за това украинската страна. Благодарение на сателитните фотоси на МAXAR, номерът на Путин не можа да мине, белоруският генералитет се опълчи на вдигналия кръвното Лукашенко и белоруската войска не беше хвърлена в братоубийствената война. Въпреки това, заканите на Кремъл и съветската пропагандна машина не престават да правят сполучливо подривната си активност, откакто публичното мнение, даже и на Запад е възприело тезата на Кремъл, че потреблението на военна техника и сили или територия на страни от НАТО е директна интервенция в украинския спор и има заплаха от експлоадирането на Трета международна война.
Това по никакъв начин не е надалеч от истината, само че какво би станало, в случай че хипотетично Лукашенко успее да преодолее по властнически метод несъгласието измежду офицерския корпус и се впусне в украинската случка?! Автоматично би повишило риска и военната опасност за прилежащите Балтийски републики и Полша. Разбира се, това още веднъж не би било мотив за война, тъй че НАТО да бъде заставен да задейства член 5 от Вашингтонския контракт, само че може дълго да се върви по острието на бръснача, до момента в който някой не направи неправилната стъпка.
Не е ли необичайно, че светът към момента не се е възмутил и не е осъдил режима на Лукашенко по тази причина, че дава помощ на Кремъл в експанзията му към Украйна. Не е ли време да му бъде казано даже да не помисля да включва армията си във войната в Украйна, а по-скоро да мисли в посока на преустановяване на логистичната поддръжка от територията на Беларус за съветската войска. В противоположен случай, го чакат строги стопански наказания, сходни на тези в Русия. Прекратяването на логистичната помощ за атакуващите съветски сили от белоруско направление би избавило хиляди животи, би предотвратило големи опустошения на обсадения Киев и би нараснало възможностите за мир най-малко с една трета. Ако всички страни в спора и тези, които ги поддържат, същински желаят по-бързото преустановяване на войната в Украйна, би трябвало да подхващат начинания, преди всичко в Организация на обединените нации, освен за наказание дейностите на Путин, само че и на Лукашенко.
А Лукашенко има опит в дестабилизирането на Европейския съюз, като преди по-малко от година, по подстрекателство на Кремъл, наводни Полша с мигранти от Близкия изток, Азия и Африка, създавайки филантропична рецесия, за оправянето с която поляците отделиха доста сили и средства. В сегашната конюнктура с над милион и половина бягащи от войната украински дами и деца, Полша още веднъж е образец за справяне с филантропична рецесия, а хвала Богу, такива качества сподели и България, въпреки и в по-малък мащаб, само че образците на човещина ще останат в спомените на генерации украинци. В случай, че Кремъл реализира проектите си до дъно, в Украйна може да се чака филантропична злополука, с милиони бежанци, което ще окаже извънреден напън върху териториите, популацията и стопанските системи на прилежащите на Украйна страни, в това число България, с което не може да се оправим без солидарната помощ на Европейски Съюз и съюзническата поддръжка на НАТО.
Така, че въпросът дали има или няма директна военна опасност за територията на България, мотив с който политически се отблъсква разполагането на подсилващи сили на НАТО в страната, не е еднопосочен. Да, пряха опасност от военни дейности на наша територия все още няма, само че проектите на НАТО за разполагане на военни контингенти в Балтийските страни, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България служат за въздържане на Русия и Беларус от интернационализиране на спора, за неговото ограничение и елиминиране или най-малко минимизиране на опциите за замесване на НАТО във войната.
Мястото за полемики по този въпрос в общественото пространство и Народното събрание е разумно и обикновено. Въпреки това, секторът на националната сигурност, в която влизат освен специфичните служби, само че и министерствата на външните и вътрешни работи, на енергетиката, превоза, селското стопанство, районното развиване и прочие, е доста сензитивен, изключително в такава усложнена интернационална среда и война наоколо до границите ни. Призивите за кадрови рокади, които в последно време зачестиха, би довело до непотребни разтърсвания в областта на националната сигурност. Не е загадка, че този бранш е неглижиран, а от време на време съзнателно или систематично разрушаван, за прикриване на икономическите и енергийни метастази, които не престават към този момент над 30 години, с безмълвната, само че подмолна логистична поддръжка на Кремъл. Сътресенията на бранш сигурност тъкмо в този момент би било в услуга, както на чакащите заслужено отмъщение закононарушители, по този начин и на Кремъл.
Основният приоритет в този момент пред всички нас, като общество, е оправянето с икономическата (вкл. енергийна и социална) и филантропичната (бежанска) рецесии. И моята фантазия е да създадем България правова страна, само че за започване/продължаване на промените би трябвало политическа непоклатимост. Сега не е време да се вършат внезапни придвижвания и опити, нито в бранша на националната сигурност, нито в политическата система. Опитите да се клатят устоите на страната от някои политически и медийни фактори са в полза на задкулисието и Кремъл.
Лодката е пробита и би трябвало бързо да се запушат пробойните, с цел да не потъне. А както Боцманът споделяше, гребете крепко, тъй като избавителни жилетки за всички НЯМА!
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е изработен спеиално за Агенция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ