Куклите на Лена - мило завръщане в миналото СНИМКИ
Спомняте ли си своите баби и дядовци? А безгрижните детски дни на село и вкусните гозби на баба, и топлите чорапи, които ви е плела? Вдъхновена от носталгията по отминалите дни, една слънчева дама ни връща в годините обратно, като ни напомня посредством своите прелестни кукли за българския селски обичай, за традициите, които би трябвало да ценим и пазим.
Лена Неделчева е създател със златни ръце, самообразован занаятчия на ръкоделието. Тя дава живот на концепциите си, като твори с въображение и пристрастеност.
Лена е от дребния град Раднево, има две прелестни деца и брачен партньор, които доста ѝ оказват помощ. Работи като касиер на бензиностанция, а в свободното си време основава кукли на старци. Но не какви да е кукли, а реалистични прототипи на обичани възрастни хора от предишното ни, изпипани до последния подробност.
Да превърнеш заниманието си в същинско изкуство
Лена споделя, че постоянно е майсторяла по нещо, още от дете. „ От 5-6 години започнах съществено с куклите. Първо, правех парцалени кукли от плат и им рисувах очите, след това от глина, а в този момент ги създавам от леден порцелан, който подготвям сама. Толкова материал хвърлих във времето, до момента в който намеря точната рецепта. Сама ги рисувам и шия, и оплитам облеклата им ”, разкрива Лена. И добавя, че направата на една кукла нормално ѝ лишава към 4-5 дни (без времето, в което би трябвало да изсъхне). Най-често фигурите са с височина към 30 см. Правила е високи до 65-70 см, само че не повече, тъй като другояче стават тежки и нестабилни.
Куклите не приказват, само че като че ли ни разкриват цялостен един нов свят. Те в действителност са като живи. И са направени с невероятна точност:
толкоз са реалистични със своите набраздени от работа лица, напукани ръце, плетени жилетки, престилки, басмени рокли.
За нея това е един развой, изпълнен с страст и самообладание. Тя споделя с усмивка, че влага душата си във всяка една кукла. А за какво тъкмо старци ли? Признава, че доста обича да следи възрастните хора и че много хора разпознават бабите и дядовците си в нейните творения.
Връщане обратно към традициите
Лена черпи ентусиазъм от предишното, от българския обичай, от нашите села, носталгията, от нейните баби и дядовци и има вяра, че предава традициите на идващите генерации. Синът ѝ от време на време ѝ оказва помощ в направата на куклите и тя се надява, че той ще се увлече повече с времето.
Всяка кукла си има свое име - и то достоверно, българско: баба Станка, Донка, Пенка, дядо Иван, Димитър.
Днес изявленията с нейните кукли в обществените мрежи набират известност извънредно бързо и за броени дни събират десетки хиляди лайкове, мнения и споделяния. Куклите ѝ провокират необикновено трогване и връщане в детството.
Лена е финалист в състезанието „ Творец на годината ” 2024
За събитието споделя: „ Беше огромна тръпка. За първи път участвах в конкурс и за мен беше огромно достижение да стигна до край дружно с толкоз доста хубости и създатели. Спечелих другари и запознанства и за мен това е най-ценно от претърпяното ”.
С богато въображение към този момент е основала над 1000 кукли
Освен старци, в сбирката си има и Баби Марти, двойки столетници, вещици, тематични кукли за разнообразни празници - Коледа, Великден и други Когато в един миг са станали доста, е почнала да подарява на другари и да подарява на деца и на благотворителни базари.
След като добива известност, хора стартират да я търсят, с цел да си купят от прелестните ѝ творения. Българи от чужбина, милеещи за родното, също ѝ поръчват кукли. Доста хора желаят да им създаде кукла по фотография, само че тя заобикаля, тъй като това я напряга. Често улавя аналогия с индивида, само че от време на време не съумява. Опитва се да твори по този начин, както душата ѝ желае.
На въпроса защо мечтае, Лена дава отговор непретенциозно: „ Никога не съм имала огромни фантазии. Много ми се желае да направя една кукла в човешки размер. Мечтая и за галерия. Но най-много желая здраве и да не преставам да създавам ”.
Успех, Лена! Нека здравето и вдъхновението бъдат постоянно с теб!
Снимките са от Facebook страницата Куклите на Лена.
Лена Неделчева е създател със златни ръце, самообразован занаятчия на ръкоделието. Тя дава живот на концепциите си, като твори с въображение и пристрастеност.
Лена е от дребния град Раднево, има две прелестни деца и брачен партньор, които доста ѝ оказват помощ. Работи като касиер на бензиностанция, а в свободното си време основава кукли на старци. Но не какви да е кукли, а реалистични прототипи на обичани възрастни хора от предишното ни, изпипани до последния подробност.
Да превърнеш заниманието си в същинско изкуство
Лена споделя, че постоянно е майсторяла по нещо, още от дете. „ От 5-6 години започнах съществено с куклите. Първо, правех парцалени кукли от плат и им рисувах очите, след това от глина, а в този момент ги създавам от леден порцелан, който подготвям сама. Толкова материал хвърлих във времето, до момента в който намеря точната рецепта. Сама ги рисувам и шия, и оплитам облеклата им ”, разкрива Лена. И добавя, че направата на една кукла нормално ѝ лишава към 4-5 дни (без времето, в което би трябвало да изсъхне). Най-често фигурите са с височина към 30 см. Правила е високи до 65-70 см, само че не повече, тъй като другояче стават тежки и нестабилни.
Куклите не приказват, само че като че ли ни разкриват цялостен един нов свят. Те в действителност са като живи. И са направени с невероятна точност:
толкоз са реалистични със своите набраздени от работа лица, напукани ръце, плетени жилетки, престилки, басмени рокли.
За нея това е един развой, изпълнен с страст и самообладание. Тя споделя с усмивка, че влага душата си във всяка една кукла. А за какво тъкмо старци ли? Признава, че доста обича да следи възрастните хора и че много хора разпознават бабите и дядовците си в нейните творения.
Връщане обратно към традициите
Лена черпи ентусиазъм от предишното, от българския обичай, от нашите села, носталгията, от нейните баби и дядовци и има вяра, че предава традициите на идващите генерации. Синът ѝ от време на време ѝ оказва помощ в направата на куклите и тя се надява, че той ще се увлече повече с времето.
Всяка кукла си има свое име - и то достоверно, българско: баба Станка, Донка, Пенка, дядо Иван, Димитър.
Днес изявленията с нейните кукли в обществените мрежи набират известност извънредно бързо и за броени дни събират десетки хиляди лайкове, мнения и споделяния. Куклите ѝ провокират необикновено трогване и връщане в детството.
Лена е финалист в състезанието „ Творец на годината ” 2024
За събитието споделя: „ Беше огромна тръпка. За първи път участвах в конкурс и за мен беше огромно достижение да стигна до край дружно с толкоз доста хубости и създатели. Спечелих другари и запознанства и за мен това е най-ценно от претърпяното ”.
С богато въображение към този момент е основала над 1000 кукли
Освен старци, в сбирката си има и Баби Марти, двойки столетници, вещици, тематични кукли за разнообразни празници - Коледа, Великден и други Когато в един миг са станали доста, е почнала да подарява на другари и да подарява на деца и на благотворителни базари.
След като добива известност, хора стартират да я търсят, с цел да си купят от прелестните ѝ творения. Българи от чужбина, милеещи за родното, също ѝ поръчват кукли. Доста хора желаят да им създаде кукла по фотография, само че тя заобикаля, тъй като това я напряга. Често улавя аналогия с индивида, само че от време на време не съумява. Опитва се да твори по този начин, както душата ѝ желае.
На въпроса защо мечтае, Лена дава отговор непретенциозно: „ Никога не съм имала огромни фантазии. Много ми се желае да направя една кукла в човешки размер. Мечтая и за галерия. Но най-много желая здраве и да не преставам да създавам ”.
Успех, Лена! Нека здравето и вдъхновението бъдат постоянно с теб!
Снимките са от Facebook страницата Куклите на Лена.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ