Спомняте ли си сватбата на Княгината преди мно-о-го години, една

Спомняте ли си сватбата на Княгината преди мно-о-го години, една приказка за царската щерка и нейния левент мореплавател. У нас юнаците са пешеходци, а Китин беше мореплавател, имаше катамаран. И всички обичаха приказката. Бабите в Самоков измисляха песни и шиеха гергеф по подиуми от сватбата, на която и аз ядох и пих, само че по брадата ми не капеше. Така стартира напоителния си роман за Княгиня Калина някогашният тв водещ Мартин Карбовски.

Днес с доста обич и горест откривам, че нашата обща (обществена) орис доста неуместно някак наподобява на ориста на принцесата. 

Тя, нашата народна власт, беше красиво момиче като Княгинята, носеше шевици и беше малко безотговорна и луда измежду строгите костюми на братята си.

Още преди да се ожени за Китин - нещо стана с Княгината. По скоро с нейния облик. Първо тя не говореше добре български. Направо не го говореше, а и избягваше изявленията. И до момента прави по този начин.

Нашата народна власт също не говореше български. Ние виждахме и Княгинята, и демокрацията единствено по списания и екрани, само че в никакъв случай не я пипнахме с ръка, тъй че ненапълно е подозрително дали тия двете съществуват.

И Княгинята, и демокрацията твърдяха, че обичат българския народ. Но и двете не свършиха никаква работа на българския народ. Като кучето на равнищата, споделят българите. Или като цар, работещ за републиката, споделят други.

Но облика на симпатичната народна власт и симпатичната княгиня останаха в сърцето на българина. 
Останаха, макар едно неизказано нещо:
в старанието си да наподобяват добре, и демокрацията ни, и княгинята ни, леко се обезобразиха.
Никой не повдигна тематиката. 
И доколкото пластичните неуспехи на една жена не трябва да се разясняват, то изкривяването на демократичния облик у нас трябваше да се разяснява непременно.
Но ние не коментирахме.
Ние сме доста елементарни, само че и възпитани хора.

А трябваше да питаме - абе какво става с носа на тая народна власт? Нещо не е наред с носа й.
Нямаше обаче андерсенови деца да извикат - демокрацията е гола, също така е грозна, кажете какво й е на носа?!
Казах, че сме хем елементарни, хем възпитани.

Демокрацията взе каквото можеше да вземе от обществото - парцели, гори, имидж и елементарен живот. Всъщност у нас както Княгинята, по този начин и демокрацията в никакъв случай нищо не беше работила. Тя ядеше и пиеше наследството си. 
Вие знаете ли какво работи демокрацията? Аз не знам.
Ако е работила в миналото - оправдавам се.



Ако е царска щерка - по какъв начин да е. Но що се отнася до демокрацията това трябваше да накара някои червени лампи да светнат. 
Но у нас алените лампи са неразрешени от демокрацията - поради цвета.

После всичко затихна - демокрацията живееше към нас като княгиня, само че ние нямахме концепция по какъв начин живее, какво яде и какъв брой пие. Освен това беше ясно, че демокрацията страда поради облика си в огледалото. Много хора виждаха в този облик към този момент страшилище, а не красива народна власт. Но ние си мълчахме за демокрацията, както си мълчим за грешките на пластичната хирургия.
Пластичната хирургия е осакатила повече дами, от домашното принуждение на село. Но е съвременна и за нея влюбено приказват даже публицистите.
И с демокрацията е по този начин.

Днес обликът на Княгинята е обругаван и съсипван, тъй като тя направи някаква дребна злополука с кашпа. Замислете се обаче над огромната злополука с демокрацията, която разруши ориста на милиони хора у нас.

Демокрацията ни е пияна и осакатена. Вместо да си го кажем и да се лекуваме, ние фалшивим и купуваме на демокрацията пет кофички кисело мляко - с цел да потвърдим, че е по-малко пияна, в сравнение с е пияна.
Освен това околните на демокрацията излизат с заявления, по какъв начин демокрацията не е пияна, а е нещастна. Според мене е и двете, случвало се е на всеки.

Нямаше да напиша всичко това от почитание към княгинята и към мечтаната народна власт. Но ме унищожи версията по какъв начин демокрацията била нещастна, тъй като си изгубила кучето.
Или не беше кучето. Папагалът беше. 
Или не беше папагалът.
Но сигурно демокрацията нещо е изгубила.
Някой ден ще изтрезнее тая народна власт и ще открие като на филм, че е изгубила себе си.

След версията за папагала -  и княгината ни, и демокрацията ни към този момент са бутафорни и от ден на ден влизат в литературни жанрове като фарс.
А припомням си - концепцията беше демокрацията да ни обича като царска щерка. И ние да я обичаме, и да й носим блага. Вместо това демокрацията върви боса, псува ни, че не разбираме от народна власт и даже протяга ръка да бие пазача на паркинга на демокрацията.
И в случай че за княгинята този разказ може да е подправен и преувеличен, за демокрацията ни не е.

Нашата жълтопаветна народна власт реши, че произхода й е задоволителен, с цел да не й вършим забележки.
Забележки - че се е обезобразила, че не работи, че кърка от обяд, че не съблюдава личните си правила, че това към този момент на нищо не наподобява, че все ние сме простите и грозните, а тя е въпреки всичко от сой.

Демократично овластените взеха решение, че са последна инстанция и за истината, и за модата, и за това кой да бъде дежурен по разтягане през днешния ден. 
Кой е дежурен по разтягане през днешния ден в България?
Дали тъй като е пил или тъй като прави забележки на Демокрацията? Или и двете?
Демокрацията седи сбръчкана и обезобрзена, и преглътнала милиони лични несправедливости и неточности, само че разпъва ту някой готвач, ту някоя певица, а в случай че тия двамата не са пияни - демокрацията разпъва монументи. Бори се с тях урбулешката.
Защото истината е елементарна - нашата народна власт не знае какво да прави със себе си.

Но - някой от кохортата на демокрацията убие човек, това не е вест. Новина е някой пийнал готвач.
Даже е международна вест - примерно, в случай че някое от децата в андерсеновата приказка хване въшки - това е сензация.

За да изгледжа и с цел да се държи по този начин демокрацията - за това са отговорни публицистите. Те трябваше да са децата от андерсеновата приказка, в която княгинята е гола (и с чип нос).
Нос толкоз чип, че не е нос.
Да, грубичко е, казано по този начин.
Но в случай че ми е жалост за Княгинята мощно, то към този момент нямам никаква благосклонност към оядената, оперираната, изкуфялата, прелюбодействаща народна власт от околовръсното.
Време ни е за нова приказка.
С нови облици.

Как да реализираме нова приказка ли?
С викове. Ако децата не се разкрещят, няма да има нова приказка и демокрацията ще е все по този начин боса, гола, пияна, безработна, нещастна, нечестна, развратна и несполучливо оперирана.
Не слушам обаче викове.
Казах ви - огромна неволя е хем да сме елементарни, хем възпитани.