Хитът Кацнал бръмбар става на век
Спомняте ли си името на националния артист Павел Сираков? Сигурно незабавно се досещате за емблематичната в неговото творчество ария „ Кацнал бръмбар на трънка “, една от най-излъчваните хумористични песни в ефира на националното радио десетилетия наред. Песен с забавна история от неизчерпаемия ни фолклорен извор.
Тези дни се навършват 100 години от рождението на известния национален артист. Учителката Нонка Кръстева от Перник е проследила целия му креативен път и е имала многократни срещи с него. Ето какво споделя:
Павел Сираков произлиза от оскъдно семейство, в което националната музика има обичаи. Роден е в радомирското село Блатешница, през днешния ден в община Земен, на 5 ноември 1918 година Дядо му Лазар по бащина линия бил занаятчия на национални принадлежности, баба му - Зара, фамозна певица в цяло Радомирско, даже и в Кюстендилско. Майка му Добринка също пеела, а татко му Димитър свирел на национални принадлежности. Естествената интонационна среда, в която растял, била наситена с национална музика и напълно обикновено е и той да музицира в национален дух. От напълно дребен постоянно свирел на пищялка, окарина или двоянка, по-късно - тамбура, гъдулка, а към този момент като огромен - и на 12 инструмента.
Срещу къщата им в селото се намирали черквата и площадът, където ставали хората на празник. Та един път по време на Велики пости младежите подканили дребния Павел да им посвири, а те да поиграят. Това разгневило свещеника, тъй като църковните догми не разрешават забава по време на пости. Той подгонил момчето, което паднало в една локва, намокрило си гъдулката и тя се развалила. Дядо му го утешил, че ще му направи нова гъдулка и ще му изпее ария за бръмбара. Тогава Павел Сираков чул първообраза на песента, която по-късно досъчинил и направи обичана на генерации българи. Всъщност това е една закачлива хумористична ария в национален дух, в ръченичен темп, която с помощта на прелестното осъществяване става доста бързо обичана.
Кацнал бръмбар на трънка, Слуша, слуша, пролете,
па захванал да дрънка. буйно хоро завърте.
Дочула го мушица Видели ги комари -
със примряла душица. все ергени, все остарели...
Като артист Павел Сираков се изявява чак в по-зряла възраст, и то с помощта на случайността. Завършил Техникум по дървопреработване в Кюстендил, след което почнал да работи в дървопреработвателно дружество до 1961 година. Пътувайки в такси, водачът се оказал негов прочут от предприятието и го подканил: „ Я изкарай оная за бръмбара! “, а след одобрителните думи на седящите зад него в таксито господа изпял и „ Паднал ми ранен млад Стоян “. Не след дълго получил покана да отиде в националното радио. Помислил си, че ще поръчат някакви мебели, само че за негова изненада там били тези двамата пасажери от таксито. Оказало се, че това са Георги Бояджиев - основен редактор на редакция „ Народна музика “ в радиото, и Борис Петров - диригент на националния радиоансамбъл.
Веднага създали записи на две песни с оркестъра на Коста Колев, които скоро зазвучали в ефир. Следват мощни години, в които Павел Сираков се отдава на музиката. Освен участията в ефир по радиото стартира дейна концертна активност. Той става обичан и известен още с първите си осъществявания. Сформира и управлява фолклорната група „ Шарен наниз “ към Концертна дирекция, с която обикаля страната. Има доста турнета и в чужбина. Участва в редица радио- и телевизионни излъчвания.
Близо 40 години е началник на отдел „ Българска национална музика “ към Концертна дирекция, като ловко съчетава и работата по първата си компетентност като шеф на Промкомбината в София. Работи с изтъкнати реализатори на националната музика - Борис Карлов, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева. В репертоара си има над 200 песни, доста от които са негово творчество - текст и музика, само че се родеят с националните песни. Изпълнява и доста песни от родния си край, които е запомнил от майка си или други хора от Западна България. Много от неговите песни бързо стават обичани: „ Кацнал бръмбар на трънка “, „ Събрали се три щурци “, „ Кацнала на съчка “, „ Заспала е баба Дора “, „ Димка е рано станала “... С Павел Сираков се разделихме преди 11 години, само че песните му останаха да се пеят по цяло Българско.
Николай ЧАПАНСКИ е създател и водещ фолклорни излъчвания по Радио Пловдив, [email protected]
Тези дни се навършват 100 години от рождението на известния национален артист. Учителката Нонка Кръстева от Перник е проследила целия му креативен път и е имала многократни срещи с него. Ето какво споделя:
Павел Сираков произлиза от оскъдно семейство, в което националната музика има обичаи. Роден е в радомирското село Блатешница, през днешния ден в община Земен, на 5 ноември 1918 година Дядо му Лазар по бащина линия бил занаятчия на национални принадлежности, баба му - Зара, фамозна певица в цяло Радомирско, даже и в Кюстендилско. Майка му Добринка също пеела, а татко му Димитър свирел на национални принадлежности. Естествената интонационна среда, в която растял, била наситена с национална музика и напълно обикновено е и той да музицира в национален дух. От напълно дребен постоянно свирел на пищялка, окарина или двоянка, по-късно - тамбура, гъдулка, а към този момент като огромен - и на 12 инструмента.
Срещу къщата им в селото се намирали черквата и площадът, където ставали хората на празник. Та един път по време на Велики пости младежите подканили дребния Павел да им посвири, а те да поиграят. Това разгневило свещеника, тъй като църковните догми не разрешават забава по време на пости. Той подгонил момчето, което паднало в една локва, намокрило си гъдулката и тя се развалила. Дядо му го утешил, че ще му направи нова гъдулка и ще му изпее ария за бръмбара. Тогава Павел Сираков чул първообраза на песента, която по-късно досъчинил и направи обичана на генерации българи. Всъщност това е една закачлива хумористична ария в национален дух, в ръченичен темп, която с помощта на прелестното осъществяване става доста бързо обичана.
Кацнал бръмбар на трънка, Слуша, слуша, пролете,
па захванал да дрънка. буйно хоро завърте.
Дочула го мушица Видели ги комари -
със примряла душица. все ергени, все остарели...
Като артист Павел Сираков се изявява чак в по-зряла възраст, и то с помощта на случайността. Завършил Техникум по дървопреработване в Кюстендил, след което почнал да работи в дървопреработвателно дружество до 1961 година. Пътувайки в такси, водачът се оказал негов прочут от предприятието и го подканил: „ Я изкарай оная за бръмбара! “, а след одобрителните думи на седящите зад него в таксито господа изпял и „ Паднал ми ранен млад Стоян “. Не след дълго получил покана да отиде в националното радио. Помислил си, че ще поръчат някакви мебели, само че за негова изненада там били тези двамата пасажери от таксито. Оказало се, че това са Георги Бояджиев - основен редактор на редакция „ Народна музика “ в радиото, и Борис Петров - диригент на националния радиоансамбъл.
Веднага създали записи на две песни с оркестъра на Коста Колев, които скоро зазвучали в ефир. Следват мощни години, в които Павел Сираков се отдава на музиката. Освен участията в ефир по радиото стартира дейна концертна активност. Той става обичан и известен още с първите си осъществявания. Сформира и управлява фолклорната група „ Шарен наниз “ към Концертна дирекция, с която обикаля страната. Има доста турнета и в чужбина. Участва в редица радио- и телевизионни излъчвания.
Близо 40 години е началник на отдел „ Българска национална музика “ към Концертна дирекция, като ловко съчетава и работата по първата си компетентност като шеф на Промкомбината в София. Работи с изтъкнати реализатори на националната музика - Борис Карлов, Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева. В репертоара си има над 200 песни, доста от които са негово творчество - текст и музика, само че се родеят с националните песни. Изпълнява и доста песни от родния си край, които е запомнил от майка си или други хора от Западна България. Много от неговите песни бързо стават обичани: „ Кацнал бръмбар на трънка “, „ Събрали се три щурци “, „ Кацнала на съчка “, „ Заспала е баба Дора “, „ Димка е рано станала “... С Павел Сираков се разделихме преди 11 години, само че песните му останаха да се пеят по цяло Българско.
Николай ЧАПАНСКИ е създател и водещ фолклорни излъчвания по Радио Пловдив, [email protected]
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ