Това са най-сърцераздирателните и добри дела на пловдивчани през изминалата година
Спомняте ли си българските предания за вграждане на най-красивата булка или нейната сянка в основите на къщи и чешми? Варварско е, само че поверието в митовете гласи, че това е гаранция постройката да бъде устойчива. Ако модернизираме този сюжет, бихме ли могли да изградим нещо крепко със същата тази сигурност? Може ли същата вълшебен мощност да бъде вградена от положителните каузи на хората в общото богатство?
Действията ни са като тухлички, които слагаме къде напосоки, къде умишлено. Нека си представим един строеж. Скелето му е обществото, но пролуките са хиляди и току-виж някой поставя тухличка, с цел да запълни една от многото пробойни на укреплението, написа TrafficNews.
Една тухличка няма да стигне, нали, няма да донесе лелеяната смяна? Ами в случай че стотици души слагат? Фундаментът ще бъде укрепен, а след това ще стартираме да надграждаме и в последна сметка може би с общи старания ще успеем да финишираме в един бронебоен палат.
Ако в този момент си визиите, че положителните каузи имат същия заряд и функционалност като тухличките, ще видите, че ние сме строителите на нашия обективен, комфортен, предпазен, взаимен, добър свят. Той не е плод на слова и приказки за наивници, той е дело на неизчерпаемото и безкористно положително, което има у всички нас и чието проявяване просто би трябвало да пуснем на независимост.
Дали пловдивското кралство съумя да укрепи своята гражданска сила през миналата 2017 година, съумя ли да построи една мощна отбрана? Да, с помощта на хората с огромни сърца, които повярваха в горепосоченото " дружно " и въплътиха вярата и вярата в каузи. Ето единствено част от тях и техните образци:
За някои положителното е в хубостта на всичко, що ни заобикаля
Бивша учителка по френски от СОУ „ Свети Патриарх Евтимий” създадe същински божествен ъгъл в междублоково пространство в Кършияка. Донка Иванова се пенсионира през 2011 година и от този момент стартира да уплътнява свободното си време с градинарство. За наслада на съседите й това се случва пред блок на бул. " Дунав " 186.
„ Когато професионалните занимания правят отстъпка място на обичаните, се ражда хубостта. Когато не липсва предпочитание за смяна, когато искрата за такава пламне и възпламени стръкчето възторг да бъдеш потребен с това, което можеш, се ражда красота”, споделя Донка Иванова.
Жената не крие, че началото не е било елементарно, а и реакциите на съседите й не били еднопосочни. Едни били гневни, че се разполага с общинска земя, а други даже отправяли закани. Разбира се, не липсвали и похвали, които я окуражили да продължи с „ творбата си”.
Когато естетиката и облагородяването се трансфорат в обща идея, приказният свят ще ни обгърне
Такъв образец ни дават жителите на блок 100 в ЖР „ Тракия”.
Съседи с общи старания са трансформирали дребното пространство в приказка. Вятърна мелничка, мостче и миникрепост ни трансферират в едно вълшебно място, отрупано с цветя и чемшири. Хората шеговито го съпоставят с дребния Амстердам, само че без алените фенерите.
Тези случаи ни демонстрират, че не би трябвало да чакаме някой да направи смяна, а сами да създадем града си по-приятен.
Светът е огромен и избавление дебне отвред
Да, добротата може да се види на всички места, изключително в студените зимни дни. Млади момчета, чиновници на бензиностанция се смилиха към бездомно куче и го прибраха на топло в магазина. Снимка на Панчо, както се споделя животинчето, обиколи обществените мрежи и се трансформира в образец за човешко отношение към животните, които нямат стопани, които да се грижат за тях.
Студените нощи се трансформират в мор за всичко живо. Така и с нашият воин зъзнещ на открито. Постъпката на момчета може би са избавили кучето от сигурна гибел.
Подобен доблестен жест направиха й сътрудниците им в София. Бензиностанция на Ломско шосе също отвори вратите си за бездомно куче. Служителите даже постлаха пътечката пред входните порти, с цел да може четириногото да полегне.
Любовта има доста измерения, тя не пести изпитание, не търпи отмалялост. Грижата е обич и любовта - грижа
Един млад пловдивчанин Димитър Навущанов прояви изключителна разпоредителност и сътвори прелестен подарък за стотици бездомни животинки. Изправени пред студените зимни месеци, кучетата и котките, които нощуват под намерено небе, мъчно оцеляват, защото естественият метод, по който си набират храна и вода, става недосегаем за тях.
Затова Димитър взема решение да почерпи от непознатия образец и пресъздава автоматизирана хранилка за бездомни животни, чийто първообраз е видял в Англия. Отдаденият на положителната задача мъж признава, че градивният развой не е бил изключително лек.
Димитър скромничи и неведнъж акцентира, че единствено е претворил нещо към този момент основано, само че това не пречи да му кажем едно огромно " Браво! " за напъните и за идеята. Той е образец, че любовта към животните, стартира и свършва с грижата за тях.
Безкористност в делата и в сърцето - отвод от персонална полза, с цел да върнеш усмивката на лицето на... чужд
Чували сте доста истории за върнати изгубени документи, пари и портфейли. Днес ще прочетете за чичо Пацо, който по една или друга причина се отличава от своите " сътрудници " по орис.
Чичо Пацо е от столичния кв. " Банишора " и намира изгубения портфейл на Георги от Пловдив при започване на предходната седмица. Както всеки човек с сходна неволя, пловдивчанинът подава сигнал в полицията и се надява на знамение. Чудото е чичо Пацо, който, намирайки движимостта на Георги, написа прочувствено писмо до него, което въпреки всичко съумява да стигне до Пловдив.
Чичо Пацо е вървял километри пешком и е чакал 6 дни, с цел да се появи пловдивчанина на уговореното от него място. Доброто обаче не остава невъзнаградено. Мъжът не е желал пари, а работа, с цел да изкарва прехраната си. Добри хора се провеждат в обществените мрежи и му я обезпечават. Сега чичо Пацо има една фантазия - да се разсънва без болежки и да обиколи света.
Доброто се отплаща с положително. Така резултатът на " снежната топка " подтиква хората да раждат положителни каузи, да слагат тухла след тухла. Градежът става постоянен, а искащите да се приютят под топлия кей - безчет. Те живеят в мир и съгласие и не не помнят, че би трябвало да не престават да градят, че да може положителното кралство да сбере всички, които имат потребност от сговорно битие и приобщаване към обща идея.
TrafficNews.bg се надява в заника на остарялата година и в вярата за изгрева на 2018-а, въодушевените от напредъка, учреден на религия, обич и съгласие, да се множат. Очакваме с неспокойствие положителните каузи на пловдивчани, а вие не забравяйте да ни информирате за всяко едно такова. Защото злото е задоволително мощно, че да подценяваме света, който градим макар него.
Действията ни са като тухлички, които слагаме къде напосоки, къде умишлено. Нека си представим един строеж. Скелето му е обществото, но пролуките са хиляди и току-виж някой поставя тухличка, с цел да запълни една от многото пробойни на укреплението, написа TrafficNews.
Една тухличка няма да стигне, нали, няма да донесе лелеяната смяна? Ами в случай че стотици души слагат? Фундаментът ще бъде укрепен, а след това ще стартираме да надграждаме и в последна сметка може би с общи старания ще успеем да финишираме в един бронебоен палат.
Ако в този момент си визиите, че положителните каузи имат същия заряд и функционалност като тухличките, ще видите, че ние сме строителите на нашия обективен, комфортен, предпазен, взаимен, добър свят. Той не е плод на слова и приказки за наивници, той е дело на неизчерпаемото и безкористно положително, което има у всички нас и чието проявяване просто би трябвало да пуснем на независимост.
Дали пловдивското кралство съумя да укрепи своята гражданска сила през миналата 2017 година, съумя ли да построи една мощна отбрана? Да, с помощта на хората с огромни сърца, които повярваха в горепосоченото " дружно " и въплътиха вярата и вярата в каузи. Ето единствено част от тях и техните образци:
За някои положителното е в хубостта на всичко, що ни заобикаля
Бивша учителка по френски от СОУ „ Свети Патриарх Евтимий” създадe същински божествен ъгъл в междублоково пространство в Кършияка. Донка Иванова се пенсионира през 2011 година и от този момент стартира да уплътнява свободното си време с градинарство. За наслада на съседите й това се случва пред блок на бул. " Дунав " 186.
„ Когато професионалните занимания правят отстъпка място на обичаните, се ражда хубостта. Когато не липсва предпочитание за смяна, когато искрата за такава пламне и възпламени стръкчето възторг да бъдеш потребен с това, което можеш, се ражда красота”, споделя Донка Иванова.
Жената не крие, че началото не е било елементарно, а и реакциите на съседите й не били еднопосочни. Едни били гневни, че се разполага с общинска земя, а други даже отправяли закани. Разбира се, не липсвали и похвали, които я окуражили да продължи с „ творбата си”.
Когато естетиката и облагородяването се трансфорат в обща идея, приказният свят ще ни обгърне
Такъв образец ни дават жителите на блок 100 в ЖР „ Тракия”.
Съседи с общи старания са трансформирали дребното пространство в приказка. Вятърна мелничка, мостче и миникрепост ни трансферират в едно вълшебно място, отрупано с цветя и чемшири. Хората шеговито го съпоставят с дребния Амстердам, само че без алените фенерите.
Тези случаи ни демонстрират, че не би трябвало да чакаме някой да направи смяна, а сами да създадем града си по-приятен.
Светът е огромен и избавление дебне отвред
Да, добротата може да се види на всички места, изключително в студените зимни дни. Млади момчета, чиновници на бензиностанция се смилиха към бездомно куче и го прибраха на топло в магазина. Снимка на Панчо, както се споделя животинчето, обиколи обществените мрежи и се трансформира в образец за човешко отношение към животните, които нямат стопани, които да се грижат за тях.
Студените нощи се трансформират в мор за всичко живо. Така и с нашият воин зъзнещ на открито. Постъпката на момчета може би са избавили кучето от сигурна гибел.
Подобен доблестен жест направиха й сътрудниците им в София. Бензиностанция на Ломско шосе също отвори вратите си за бездомно куче. Служителите даже постлаха пътечката пред входните порти, с цел да може четириногото да полегне.
Любовта има доста измерения, тя не пести изпитание, не търпи отмалялост. Грижата е обич и любовта - грижа
Един млад пловдивчанин Димитър Навущанов прояви изключителна разпоредителност и сътвори прелестен подарък за стотици бездомни животинки. Изправени пред студените зимни месеци, кучетата и котките, които нощуват под намерено небе, мъчно оцеляват, защото естественият метод, по който си набират храна и вода, става недосегаем за тях.
Затова Димитър взема решение да почерпи от непознатия образец и пресъздава автоматизирана хранилка за бездомни животни, чийто първообраз е видял в Англия. Отдаденият на положителната задача мъж признава, че градивният развой не е бил изключително лек.
Димитър скромничи и неведнъж акцентира, че единствено е претворил нещо към този момент основано, само че това не пречи да му кажем едно огромно " Браво! " за напъните и за идеята. Той е образец, че любовта към животните, стартира и свършва с грижата за тях.
Безкористност в делата и в сърцето - отвод от персонална полза, с цел да върнеш усмивката на лицето на... чужд
Чували сте доста истории за върнати изгубени документи, пари и портфейли. Днес ще прочетете за чичо Пацо, който по една или друга причина се отличава от своите " сътрудници " по орис.
Чичо Пацо е от столичния кв. " Банишора " и намира изгубения портфейл на Георги от Пловдив при започване на предходната седмица. Както всеки човек с сходна неволя, пловдивчанинът подава сигнал в полицията и се надява на знамение. Чудото е чичо Пацо, който, намирайки движимостта на Георги, написа прочувствено писмо до него, което въпреки всичко съумява да стигне до Пловдив.
Чичо Пацо е вървял километри пешком и е чакал 6 дни, с цел да се появи пловдивчанина на уговореното от него място. Доброто обаче не остава невъзнаградено. Мъжът не е желал пари, а работа, с цел да изкарва прехраната си. Добри хора се провеждат в обществените мрежи и му я обезпечават. Сега чичо Пацо има една фантазия - да се разсънва без болежки и да обиколи света.
Доброто се отплаща с положително. Така резултатът на " снежната топка " подтиква хората да раждат положителни каузи, да слагат тухла след тухла. Градежът става постоянен, а искащите да се приютят под топлия кей - безчет. Те живеят в мир и съгласие и не не помнят, че би трябвало да не престават да градят, че да може положителното кралство да сбере всички, които имат потребност от сговорно битие и приобщаване към обща идея.
TrafficNews.bg се надява в заника на остарялата година и в вярата за изгрева на 2018-а, въодушевените от напредъка, учреден на религия, обич и съгласие, да се множат. Очакваме с неспокойствие положителните каузи на пловдивчани, а вие не забравяйте да ни информирате за всяко едно такова. Защото злото е задоволително мощно, че да подценяваме света, който градим макар него.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ