Незабравими мигове:Край лагерния огън през 80-те
Спомням си с носталгия по какъв начин едно време ходехме на лагери. Чаках с неспокойствие този миг. Живеехме си царски, без значение че зорко ни следяха учителите. След закуска заедно се отправяхме към плажа. На обяд тръгвахме към столовата навън и си свирукахме „ Чорба каша, супа каша, топъл самун ”. После сън в бараките и вечер – приказки до нощите. Завързвахме нови другарства, имаше и първи любовни трепети.
Беше доста смешно, когато един път готвачът махмурлия ни беше опържил рибата, вместо с брашно, с прахуляк за пране. И от устите ни започнаха да излизат мехурчета. Така си останахме полугладни.
Лагерите бяха значими и тъй като възпитаваха децата в колективизъм и дисциплинираност, а родителите бяха спокойни, че отрочетата им хем се забавляват, хем са в сигурни ръце.
Държавата се грижеше за подрастващите. А не като в този момент – цялостна безредица. Децата цяло лято обикалят улиците и кръчмите безпризорни, пият бира по пейките и правят още какво ли не. После за какво имало опиати, алкохол, експанзия в учебно заведение.
Валя Михайлова, Стара Загора
