Спомням си първото впечатление от полицията в Пордим. Спря ме

Спомням си първото усещане от полицията в Пордим. Спря ме една вечер, късно и по мрачно. Поиска ми документите, аз попитах за бадж, значка или някаква къса презентация в един ред. Полицията в Пордим ми се разсърди, стана заядлива, аз пък споделих, че не бих дал документите си на анонимно лице, представящо се за служител на реда. Колега попита какъв е казусът, полицията в Пордим сподели, че някакъв тук желал да му се показва, разби’ш ли…

„ Ами, показа му се, за какво не си “ – сподели рационалната част от полицията в Пордим.

Лошата част ми се показа с принуда, като сподели, че в случай че го запитвам за кръщелното на жена му, няма да ми го даде. Обясних, че няма да го желая.

Пак там някъде комшията един път ми се оплака. Имал проблеми със зетя. Дъщеря му се прибрала, зетят идвал, прескачал оградата, хлопал по прозорците, вадел ножове и ги плашел, че ще ги заколи. Иди до полицията, му споделям. Колко пъти да вървя до полицията в Пордим, ме пита той. Ходих, подавах тъжби, били говорили с него, споделиха ми, че нищо повече не могат да създадат. Да се оправят между тях.

– Но той те заплашва с ликвидиране! 
– Колко пъти да им го споделям? – ме пита той. Каквото ми е писано.

След седмица го заклаха у тях като агне, а жена му колкото да оцеля след месеци в реанимация. Дъщеря му и внучето по случайност не са били там, другояче жертвите щяха да са повече.

Стоя до банкомата, до вратата на полицията. Минава 12-13-годишно момче с мотопед, без каска и без грам терзание около стоящия навън служител на реда.

– Този като го виждам няма книжка – споделям на служителя на реда. 
– 100%! – ми дава отговор той. 
– Що не го спираш тогава? 
– Кво в този момент, да хукна да го пъдя ли? 
– Ми, в случай че искаш, аз да хукна и да ти го доведа?

Полицаят се разсърди и влезе вътре.

Една заран рано ходя на работа и след един ляв завой на излизане от Славяново виждам – полицейската кола на полицията в Пордим на таван, а до нея още една патрулка. Не, че не познават пътя, просто са се поувлекли в скоростта, няма друга причина. Спрях, попитах мога ли да оказа помощ с нещо. Мерси, няма с какво. После четох сводката на полицията в Плевен, само че не видях да се загатва обърната на таван патрулка на изхода на Славяново. Замете се, по този начин да се каже.

После полицията в Пордим стартира да стопира всяка заран на едно кръстовище на края на моята улица. Няма неприятно, има потребност от стягане на контрола, тъй като аман от пияни, неправоспособни и келеши.

Почти на средата на улицата, съвсем в кръстовището по този начин, че хем се чудиш по какъв начин да я заобиколиш, хем нищо не виждаш. И когато една заран щяхме да се блъснем с комшията тъкмо до патрулката, смъкнах стъклото и попитах полицията, дали може да не стопират по средата на пътя, че пречат. Малко по-вдясно или вляво.

– Можеш ли да минеш? 
– Мога, само че ме затрудняваш. 
– Тогава минавай постепенно и внимателно – ми отговори служителят на реда от Пордим и се обърна на другата страна.

Аз, като един жител, който не търпи нередности, обърнах и минавайки повторно щракнах патрулката, а по-късно попитах началника на началника на полицията в Пордим дали, аджеба, е редно по този начин да се стопира.

След седмица получих призовка. „ Явете се в 10 часа в полицейски сектор на 25 км от работното ви място. “ Отидох. Посрещна ме приветлив и учтив служител на реда.

– Тук, споделя, сте пуснали сигнал. Аз гледах фотографията, ами сътрудниците не знам за какво стопират по този начин като араби в пустиня, но съм им споделил да стопират на горното кръстовище, да не ти пречат. 
– Ама аз не желая да вървят на друго място, нямам такива пълномощия, желая да не стопират като араби в пустиня, тъй като пречат. 
– Не, няма проблем, към този момент няма да стопират на улицата ти.
– Еми благодаря, ще потеглям, че съм на работа. 
– Къде работиш? 
– В Плевен.
– Ау, за какво не сподели, то в този момент ще излезе, че сме те затруднили по този начин и виж по какъв начин стана…
– Затруднихте ме, не разбирам дори за какво въобще ме извикахте с призовка, като можеше да ми напишете мейл.
– Не, не, това не е призовка.
– Ами какво е?
– Покана за диалог.
– Да де, но на бланка за призовка.
– Е, да, но не е призовка.
– ОК, няма проблем, довиждане. 
– Чао.

Мина още седмица и получавам отговор от началника на началника на полицията в Пордим.

„ Сигналът ви, гражданино, даде мотив за инспекция. Нема нарушавания, служителите на реда си работят, както си требе. “

И тъй като бях видял, че знамето на полицията в Пордим е замязало на мощно употребена носна забрадка седнах и написах:

„ Уважаеми шеф на началника на полицията в Пордим, почтено казано се гъбаркате с мен, тъй като бях извикан с призовка от подчинения ви шеф, а на срещата със приветлив и учтив служител на реда той ми сподели, че фактически служителите на реда не са спирали по какъв начин си требе, а малко на калъч. И по този начин и по този начин сме се заприказвали, земете оправете знамето на фасадата на полицията в Пордим, че виси като парцал. “

Минават 2-3 седмици, получавам общително писмо, че знамето е поставено по какъв начин си требе и доста ми благодарят за гражданската позиция. Аз също, но нема потребност. Минавам около полицията в Пордим и виждам, знамето поставено, но наопаки. Червено, зелено, бяло.

„ Уважаеми шеф на началника на полицията в Пордим, не разбирам повода да сложите знамето като на война, алено, зелено бяло. Вероятно си имате вътрешноведомствена причина, само че не е редно. Мерси отново. “

Минава време, идва писмо. Всичко си е по закона, знамето е у ред и нема аргументи за непотребни нерви.

Да де, но аз като минавах от там видях, че просто са го махнали това тегаво знаме… Няма знаме, няма раздразнени жители, няма проблеми за началника на полицията в Пордим, а той ненавижда жителите да му ги основават.

„ Уважаеми шеф на… Много ви благодаря, дет се вика, но знаме към този момент просто няма. “

И мина ден и пристигна различен. И ми идват рано сутринта на работа двама служители на реда. Симпатичният и учтив и граждански някакъв.

– Наз, споделя, началника на полицията в Пордим ни прати да забележим какъв е казусът с това знаме. 
– Шегувате се.
– Не, чесно. Щото то в този момент правилно няма, но преди този момент имаше. Е, беше поскъсано, но началника се нерви по този начин като му пускат сигнали.
– Хора, аз не мога да ви оказа помощ, с изключение на да дойда да го сложа. Така и по този начин сте пристигнали, може ли да схвана за какво знамето висеше на война?
– Еми, а де… То ти като го написа първото писмо ние го сменихме това знаме, след това не знам какво е станало, но шефа вика – Ела, че нещо отново не е наред. Било обърнато. Аз вземам писмото, вземам закона за държавни знаци и крещя на домакина – бегай извън и гледай, аз ще чета какво написа. Слиза той, аз разтварям прозореца и чета – Българското знаме се състои от три цвята, ситуирани в поредност бяло, зелено, алено. Поглеждам ги, еми по този начин са. Да, но домакина изпод ме слуша и вика – Шефе, те са по този начин, но извън наподобяват наопаки. Как наопаки бе, ето ги пред мен – бяло, зелено и алено.
– Е, да, но изпод са наопаки – алено, зелено и бяло. Викам му, спри долу – пристигам. Ами те правилно изпод са наопаки. Обърнахме знамето, но шефа се ядоса и вика, бе я го прибирай това знаме… И по този начин.

Положих изпитание да не прихна. Предположих, че ще решат казуса, пожелах им триумф, сбогом и така….

Мина малко време, идва някакъв граждански и вика – не ви откриваме на адрес, вие къде живеете? У дома. Е, да, но няма никой. Абе човек, родителите ми са пенсионери и непрестанно са у дома.

Добре де, ето тук една призовка да подпишете. За какво? Не знам.

Оказа се една неуместна среща сред 7 полицаи и мен. Те подредени в кръг, аз на стол по средата, а отсреща ми ядосаният шеф ми изяснява какъв брой им преча да си гледат работата с това знаме, по какъв начин харчат скъп запас за това знаме, по какъв начин престъпността е висока и моята преписка ги отклонява от работата. Междувременно, с цел да схвана, че не са по този начин апатични към особата ми, те били снимали къщата ми и дори знаели къде пребивавам.

Уважаеми служители на реда, в случай че вие не знаете къде пребивавам, кой да знае.

– Защо бе човек, какво неприятно си видял от полицията в Пордим, че с такава завист ги пишеш тези писма.
– Надявах се, че сме наясно, знамето ви не е в ред. Ту е парцал, ту е наопаки, ту го няма. Просто си го оправете и си стискаме ръцете.
– Не знам, не знам… Ние тук с сътрудниците ти проверихме досието. Ами нямаш актове, нямаш каузи, не сме те търсили за нещо, нищо няма, което да те е озлобило по този начин към нас.
– Ама аз не съм озлобен, като органи на реда го спазвайте пустият му ред. Прахосали сте часове да пращате служители на реда да ми снимат къщата и да разпитват съседите дали знаят нещо неправилно за мен, а не можете просто да отворите прозореца и да поставите кадърно знамето.

И по този начин един час.

Разбрахме се, че желанията ми нямат втори слой.

На разлъка началникът на полицията в Пордим ме отстреля:

– Виж, не си неприятен човек. Аз ти подсигурявам, че поради тия истории няма да подхваща никакви репресивни дейности към теб.
– Моля?!
– Не, чесно, няма да има никаква принуда. Да те дебнем, да те глобяваме, да те викаме.
– Да приемем, че се шегуваш, тъй като в случай че не е по този начин изричаш голяма нелепост.
– Добре де, както и да е. Не се изказах вярно.
– Дали?

После симпатичният и учтив човек ме дръпна в стаята си, с цел да поговорим.

– Недей, вика, се връзва на началника. Много го изнерви тая история. Той малко не обича да му търсят сметка. Те в този момент се схванаха с общината да създадат стълб пред полицията и да сложат там знамето. Ако има нещо, обаждай се. Тая история я завършваме.

Има към този момент стълб със знаме. Живи и здрави да сме.

После медиите гръмнаха, че склад за иззети цигари методично е бил обиран от охраняващите го служители на реда. Цигари за над 2 млн. лв. просто изчезнали. Складът е в прилежащото Згалево. Ще оставя на вас да отгатнете коя е полицията, която го е охранявала.

После други неща…

А след това едно семейство пътувало от Пордим за Плевен, с цел да заведе дребна девойка на урок по британски, само че нещо изпуснали завой и колата се поднесла и влезнала в шанеца. Докато излизали от нея спряла друга кола, с цел да им помогне. И до момента в който се случвало всичко това, се задала полицейската кола на познайте коя полиция. Тя не се движела, прелитала е ниско и помела тези почтени хора. Едната жена умъртвила на място, други изпратила в ортопедията. Полицията в Пордим умъртви човек. Карал е симпатичният и учтив служител на реда, бил е с началника си и очевидно други началници. Прибирали са се от работа. Карали са като гневни.

Версиите – 4-ма полицаи бързали за произшествие, имало разлято масло на пътя, нямало предупредителен триъгълник. Любимата на служителите на реда несъобразена скорост не се загатва. Полицията в Плевен сподели, че ще проверява дали дамата е умряла в резултат на удара на колата на полицията в Пордим или може би си е била умряла преди този момент, просто инцидентно е паднала пред колата.

Чета мнения. Хора от региона споделят, че те не я карат тая патрулка, те я пилотират и това лимитирана скорост, несъобразена скорост и прочие, са само с художествена стойност. Карат свиреп и било знамение, че не са умъртвили още някого. Е, към този момент съумяха.

Жената я погребаха през вчерашния ден. От Славяново е. Имам неясно другарство с нея, само че я познават като добър човек.

И като си прелиствам текста за неточности имам чувството, че тая полиция в Пордим има доста, но доста съществени проблеми…

–-

Бойко Гаргов