Истинската цена на атомната енергия
Спомням си доста добре оня пролетен ден: с другари си играехме в гората, строяхме си барака, само че внезапно заваля мощен дъжд, който ни принуди да се приберем у дома. Беше април 1986 година. Малко откакто в украинския град Припят се взриви четвърти реактор на руската АЕЦ Чернобил. Тогава новината беше държана няколко дни в загадка, заради което ние, нищо неподозиращите, си играехме умерено в гората.
Катастрофата в Чернобил и страховете по какъв начин ще ни се отрази радиацията ме преследваха през цялата ми младост. Затова и настоящето предложение на Европейска комисия да разгласи освен природния газ, само че и атомната сила за екологична технология, ми се коства чиста насмешка. Но и освен поради това.
Кой ще заплаща при нуклеарна повреда?
Предложението на Европейска комисия е насмешка и заради друга причина - тъй като изцяло пренебрегва въпроса за същинската цена на атомната сила. Това включва големите разноски както за създаване на нови нуклеарни мощности, без значение какъв брой дребни ще са реакторите, по този начин и за покриване на вредите при възможна нуклеарна повреда.
Само в Германия до момента страната е похарчила към един милиард евро за очистване на последствията от злополуката в Чернобил. Непосредствените стопански вреди от повредата в руската АЕЦ се пресмятат на над 200 милиарда евро - без да се считат разноските, подбудени от болесттите. Те не са включени и в тези 177 милиарда евро разноски, породени от повредата от 11 март 2011 година във Фукушима - и то става дума единствено за разноски до 2017, по оценка на тогавашното японско държавно управление.
В голямата си част това се заплаща от японските данъкоплатци, защото година след злополуката операторът на централата - компанията TЕПКО - де факто беше одържавена, с цел да се предотврати нейният банкрут.
Европа заделя смешно ниски суми
И тук стигаме до същината на казуса: в Европа размерът на обезпечените суми при нуклеарен случай е смешно невисок. Така да вземем за пример нуклеарните оператори в Чехия са длъжни по закон да заделят за тази цел 74 милиона, а в Унгария - 127 милиона евро.
Но и във Франция, която най-вероятно стои зад настояването за " екологичната " атомна сила в Европейски Съюз, сумата не е огромна: най-силно подвластната страна в света от атомните реактори (с дял от 70% нуклеарна енергия) финансовата отговорност при положение на атомна повреда възлиза на най-много 700 милиона евро. А един по-голям нуклеарен случай в Европа умерено може да излезе сред 100 и 430 милиарда евро. И в случай че фактически се стигне до повреда, на помощ ще би трябвало да се притекат и засегнатите страни, разбирай - данъкоплатците в тях.
Рисковете от " мини реакторите "
Френският президент Еманюел Макрон назова нуклеарната сила " шанс " за природата и напъните за избавяне на климата. А това, че 10 нуклеарни реактора в неговата страна сега са изключени, три от които (от последно поколение) поради пропуски в тяхната сигурност, явно въобще не го тревожи. Макрон желае да разсее опасенията за допустима нуклеарна злополука и следствията от нея с нови мини реактори, по този начин наречените " дребни модулни реактори " (SMR). Твърди се, че защото са доста по-малки от сегашните нуклеарни реактори, те ще бъдат надлежно и по-безопасни, в случай че се стигне до нуклеарна повреда.
Но това пресмятане съдържа една количествена неточност. Защото с цел да се доближи потенциалът на огромен реактор, са нужни голям брой дребни реактори. " А това ще усили неведнъж риска от нуклеарни повреди ", предизвести немската Федерална работа за сигурност на нуклеарните боклуци.
Защита на климата или нещо друго?
Същата Служба се отнася не по-малко сериозно към отчета на Съвместния проучвателен център на Европейски Съюз, на който се базира Европейска комисия в оценката си за екологичността на атомната сила. Според нея документът не преглежда в цялост рисковете от добива на атомна сила за индивида и за природата, както и за бъдещите генерации. Поради това изводът на Федералната работа гласи: този документ не може да съставлява отчет, с който да се прави оценка съответно устойчивостта на нуклеарната сила.
Повече от подозрително е, че Европейска комисия подхваща тази стъпка във връзка с нуклеарната сила от чисто екологични съображения. Вероятно зад това стои по-скоро политически напън, най-много от страна на Франция. Не е по никакъв начин инцидентно, че една нуклеарна мощ като нея държи на атомната сила. " Без гражданска нуклеарна сила няма нуклеарна мощ във военната област, както и противоположното: без военна нуклеарна мощ няма гражданска нуклеарна сила ", както съобщи френският президент Макрон декември 2021.
Катастрофата в Чернобил и страховете по какъв начин ще ни се отрази радиацията ме преследваха през цялата ми младост. Затова и настоящето предложение на Европейска комисия да разгласи освен природния газ, само че и атомната сила за екологична технология, ми се коства чиста насмешка. Но и освен поради това.
Кой ще заплаща при нуклеарна повреда?
Предложението на Европейска комисия е насмешка и заради друга причина - тъй като изцяло пренебрегва въпроса за същинската цена на атомната сила. Това включва големите разноски както за създаване на нови нуклеарни мощности, без значение какъв брой дребни ще са реакторите, по този начин и за покриване на вредите при възможна нуклеарна повреда.
Само в Германия до момента страната е похарчила към един милиард евро за очистване на последствията от злополуката в Чернобил. Непосредствените стопански вреди от повредата в руската АЕЦ се пресмятат на над 200 милиарда евро - без да се считат разноските, подбудени от болесттите. Те не са включени и в тези 177 милиарда евро разноски, породени от повредата от 11 март 2011 година във Фукушима - и то става дума единствено за разноски до 2017, по оценка на тогавашното японско държавно управление.
В голямата си част това се заплаща от японските данъкоплатци, защото година след злополуката операторът на централата - компанията TЕПКО - де факто беше одържавена, с цел да се предотврати нейният банкрут.
Европа заделя смешно ниски суми
И тук стигаме до същината на казуса: в Европа размерът на обезпечените суми при нуклеарен случай е смешно невисок. Така да вземем за пример нуклеарните оператори в Чехия са длъжни по закон да заделят за тази цел 74 милиона, а в Унгария - 127 милиона евро.
Но и във Франция, която най-вероятно стои зад настояването за " екологичната " атомна сила в Европейски Съюз, сумата не е огромна: най-силно подвластната страна в света от атомните реактори (с дял от 70% нуклеарна енергия) финансовата отговорност при положение на атомна повреда възлиза на най-много 700 милиона евро. А един по-голям нуклеарен случай в Европа умерено може да излезе сред 100 и 430 милиарда евро. И в случай че фактически се стигне до повреда, на помощ ще би трябвало да се притекат и засегнатите страни, разбирай - данъкоплатците в тях.
Рисковете от " мини реакторите "
Френският президент Еманюел Макрон назова нуклеарната сила " шанс " за природата и напъните за избавяне на климата. А това, че 10 нуклеарни реактора в неговата страна сега са изключени, три от които (от последно поколение) поради пропуски в тяхната сигурност, явно въобще не го тревожи. Макрон желае да разсее опасенията за допустима нуклеарна злополука и следствията от нея с нови мини реактори, по този начин наречените " дребни модулни реактори " (SMR). Твърди се, че защото са доста по-малки от сегашните нуклеарни реактори, те ще бъдат надлежно и по-безопасни, в случай че се стигне до нуклеарна повреда.
Но това пресмятане съдържа една количествена неточност. Защото с цел да се доближи потенциалът на огромен реактор, са нужни голям брой дребни реактори. " А това ще усили неведнъж риска от нуклеарни повреди ", предизвести немската Федерална работа за сигурност на нуклеарните боклуци.
Защита на климата или нещо друго?
Същата Служба се отнася не по-малко сериозно към отчета на Съвместния проучвателен център на Европейски Съюз, на който се базира Европейска комисия в оценката си за екологичността на атомната сила. Според нея документът не преглежда в цялост рисковете от добива на атомна сила за индивида и за природата, както и за бъдещите генерации. Поради това изводът на Федералната работа гласи: този документ не може да съставлява отчет, с който да се прави оценка съответно устойчивостта на нуклеарната сила.
Повече от подозрително е, че Европейска комисия подхваща тази стъпка във връзка с нуклеарната сила от чисто екологични съображения. Вероятно зад това стои по-скоро политически напън, най-много от страна на Франция. Не е по никакъв начин инцидентно, че една нуклеарна мощ като нея държи на атомната сила. " Без гражданска нуклеарна сила няма нуклеарна мощ във военната област, както и противоположното: без военна нуклеарна мощ няма гражданска нуклеарна сила ", както съобщи френският президент Макрон декември 2021.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ