Бабите са били по-хитри, отколкото си мислим. Този миниатюрен отвор е имал няколко функции едновременно
Спомням си, че като дете в шкафа на баба ми висяха остарели пликове за завивки и всички имаха една специфичност — в центъра или по-близо до горния край имаше изрязан дребен ромб от плат. Тогава това ми се струваше необичайно: за какво да се скапва нова движимост? Но по-късно разбрах, че тези отвори имали напълно практично предопределение и с времето даже се трансформирали в традиция.
Преди пликовете за завивки се шиеха главно от естествени материали — лен, памук или хасе. Спалното долни дрехи беше тежко, а поддръжката му отнемаше доста време. За да се улесни ежедневната приложимост, в центъра на плика се правеше дребен ромбовиден или квадратен отвор. През него можеше бързо да се оправи завивката, да се изравнят краищата или да се пригладят гънките, без да се разкопчава целият плик.
Този отвор имал и друга значима функционалност — вентилацията. Естествените завивки, пълнени с пух или вата, имаха потребност да „ дишат “. През тези ромбове навлизаше повече въздух, което предотвратяваше овлажняването на пълнежа и неговото сборичкване. Така завивката оставаше по-пухкава и служеше доста по-дълго.
Освен това отворите се превръщали и в украсителен детайл. По това време платовете били най-вече едноцветни или с дребни цветни претекстове, а домакините се стремели да придадат характерност на бельото.
Ромбовете постоянно били обшивани с дантела, бродирани с кръстат бод или обрамчвани с цветна лента. Това придавало необикновен сексапил на плика и го правело по-празничен.
С времето, когато се появили циповете, копчетата и други съвременни клипси, нуждата от такива отвори изчезнала и пликовете станали цели. Но в миналото тези дребни ромбове били същинско избавление за домакините, съчетавайки деловитост и хубост.
