Спомени от соца: Когато едно семейство можеше да си позволи почивка на море с 150-160 лв. за две седмици
Спомних една история с морски привкус на двама мои някогашни сътрудници от не толкоз близкото ни минало.
Цецко и Тошко станаха другари, започвайки работа съвсем едновременно в един от заводите ни в града. Сближи ги сходството в характерите и идентичното им отношение към заобикалящия ги свят. Бяха елементарни селски момчета, придошли от околните села в града, с цел да търсят прехранване и реализация.
Може би тъй като бяха израсли като единствени деца в фамилиите си и са им угаждали на всички прищевки като дребни, в този момент към този момент като мъже бяха надалеч от възприятията за съпричастност и колективизъм. Още на пръв взор правеха усещане в общуванията си със своята изявена свидливост и прозорливост. Преценяваха всичко през призмата на прагматизма и келепира. И двамата живееха по квартири, като по-облагодетелстван беше Тошко, настанил се у човек от родното си село, който неслучайно беше и наш шеф.
Предполагам, че даже не е плащал и наем, което родителите му са туширали целогодишно с уместно " продуктово компенсиране “ от изобилието на селския двор. Прагматични до прекаленост, търсеха благоприятни условия да поддържат връзка и отвън работно време, посещавайки футболните мачове на локалния отбор. На работните места не блестяха с някакви специфични изяви, само че тогава в болшинството предприятия колективът компенсираше.
Така в приближаващия летен сезон двамата бяха решили да отидат дружно на море, ползвайки преференциални карти за отмора, каквито по това време се предоставяха от управлението на служащите и чиновниците. Цените на тези карти за деца варираха от 28 до 35 лева, а за възрастни – от 35 до 50 лева, като разликата до действителната стойност се поемаше от предприятието или профсъюзите.
Едно приблизително семейство умерено можеше да си разреши отмора на море или планина с към 150-160 лева за две седмици, с обезпечена храна три пъти дневно и доста хора го правеха.
Въпреки това двамата ни герои бяха в положение да разчувстват до просълзяване всеки за каквото и да е, стига да е по-икономично, в случай че може и гратис. Придвижването до местата за отмора ставаше съгласно опциите: с кола, рейс или трен, и си беше неизбежно премеждие с спомагателни страсти.
И по този начин, откакто идват в морския град и се настаняват в почивната станция, бързо се насочат към морето, с цел да му се насладят всъщност, да се приспособяват към плажния живот и да не пропуснат този безоблачен ден! Но и там прословутото възприятие за спестовност не ги напуща, което им основава спомагателни проблеми за пълностоен и потребен отдих.
Болезненото подозрение да не би инцидентно единият да се мине, в случай че пръв реши да си купи някаква разхладителна напитка, бира, сладолед или плодове, предлагани от гласовитите мургави разносвачи, и единствено и единствено с цел да не се наложи да почерпи вероятно и приятеля си, стопира всяко желание. Всеки скрито се надяваше той да бъде облагодетелстваният. Но не би!
Така един път Цецко, не издържайки към този момент на изкушението да утоли жаждата си с добре охладен швепс, се решил да стори това, предприемайки независима акция.
Под претекст, че отива до тоалетната, се насочва към едно от дребните капанчета на плажа. Едва дочакал барманът да отвори бутилката и отпивайки няколко глътки с приятност, се досеща, че може да бъде видян от сътрудника си. И изпил съвсем на екс остатъка от напитката. Това дало своето неподходящо отражение, тъй като на другия ден се наложило да купува от аптеката медикаменти за изстиналото гърло, много по-скъпи от швепса, което не било в неговите проекти и по никакъв начин не му се харесало.
В това мълчешком състезание по пинтилък Тошко също не останал обратно. За да не дават пари за плажно място, чадър, камо ли за шезлонг, които и тогава се предлагаха, решили да се препичат на хавлиените кърпи, напряко върху пясъка на плажа. Омаян от свежия морски въздух и слънчевите лъчи, Тошко се унесъл в сън и задремал. След като се събудил, с смут установил, че е изгорен от слънцето много съществено, което се удостоверило от мъчителния досег и типа на зачервеното му тяло.
Не помогнало и киселото мляко, с което се опитал да потуши телесния пожар. Подобно на приятеля си, той повторил към този момент познатия репертоар – аптека, смазки, терзания и най-много непланирани разноски! И още голям брой нелепи случки. Почивката към този момент отивала към своя край, когато двамата най-накрая решили да посетят ресторанта на лятната градина до почивната станция, откъдето всяка вечер се чувала приятна музика.
След като се настанили на свободната маса, и сервитьорът им донесъл досиетата с менюто. Изминало много време, през което всеки разглеждал с привидна изчерпателност предлаганите храни и питиета, изключително в частта на цените, и никой не се решавал да конкретизира избора си, с вярата другият да започва пръв. Сервитьорът няколко пъти идвал и се прибирал, само че откакто получавал все негативни отговори, решил не без неспокойствие най-сетне той да предприеме самодейността. Изтръгвайки назад от ръцете им листите с меню, ги уведомил, че ще им предложи вид. Двамата го изгледали учудено и в един глас запитали какво има поради?
– Да си тръгвате!
След което им дал знак, че ще ги съпроводи до изхода, от което те не останали по никакъв начин удовлетворени.
Така завършила и последната вечер от лятната отмора на двамата пестеливци. Може би нямаше да научим всичко това, в случай че не бяха взаимните им изказвания след това, в които всеки се стремеше да изтъкне себе си като по-отворен, по-ларж и упрекна другия, който бил свидлив и даже не почерпил.
Ако всичко това би трябвало още веднъж да се случи в наше време, при днешните заплати, благоприятни условия и своеволните и не на всички места регламентирани входни такси и цени за достъп и право за плажуване, изненадите ще са огромни. Най-напред би трябвало да изтрием от съзнанието си предходните мемоари за цвета и чистотата на морската вода, хубостта и спокойствието на плажната линия при типа на бетонното обграждане на полупразните един до различен хотели и най-много от мисълта и вярата за икономична отмора.
А за тези, които дръзнат да го сторят, картината ще е радикално друга и ще се състои в това да се препичат на хавлиите си в някой забутан ъгъл на плажа, да дишат по-дълбоко оскъдните йодни пари, които остават само безвъзмездни, към този момент!
Антон Цаневски, Велико Търново
Източник: socbg.com
Цецко и Тошко станаха другари, започвайки работа съвсем едновременно в един от заводите ни в града. Сближи ги сходството в характерите и идентичното им отношение към заобикалящия ги свят. Бяха елементарни селски момчета, придошли от околните села в града, с цел да търсят прехранване и реализация.
Може би тъй като бяха израсли като единствени деца в фамилиите си и са им угаждали на всички прищевки като дребни, в този момент към този момент като мъже бяха надалеч от възприятията за съпричастност и колективизъм. Още на пръв взор правеха усещане в общуванията си със своята изявена свидливост и прозорливост. Преценяваха всичко през призмата на прагматизма и келепира. И двамата живееха по квартири, като по-облагодетелстван беше Тошко, настанил се у човек от родното си село, който неслучайно беше и наш шеф.
Предполагам, че даже не е плащал и наем, което родителите му са туширали целогодишно с уместно " продуктово компенсиране “ от изобилието на селския двор. Прагматични до прекаленост, търсеха благоприятни условия да поддържат връзка и отвън работно време, посещавайки футболните мачове на локалния отбор. На работните места не блестяха с някакви специфични изяви, само че тогава в болшинството предприятия колективът компенсираше.
Така в приближаващия летен сезон двамата бяха решили да отидат дружно на море, ползвайки преференциални карти за отмора, каквито по това време се предоставяха от управлението на служащите и чиновниците. Цените на тези карти за деца варираха от 28 до 35 лева, а за възрастни – от 35 до 50 лева, като разликата до действителната стойност се поемаше от предприятието или профсъюзите.
Едно приблизително семейство умерено можеше да си разреши отмора на море или планина с към 150-160 лева за две седмици, с обезпечена храна три пъти дневно и доста хора го правеха.
Въпреки това двамата ни герои бяха в положение да разчувстват до просълзяване всеки за каквото и да е, стига да е по-икономично, в случай че може и гратис. Придвижването до местата за отмора ставаше съгласно опциите: с кола, рейс или трен, и си беше неизбежно премеждие с спомагателни страсти.
И по този начин, откакто идват в морския град и се настаняват в почивната станция, бързо се насочат към морето, с цел да му се насладят всъщност, да се приспособяват към плажния живот и да не пропуснат този безоблачен ден! Но и там прословутото възприятие за спестовност не ги напуща, което им основава спомагателни проблеми за пълностоен и потребен отдих.
Болезненото подозрение да не би инцидентно единият да се мине, в случай че пръв реши да си купи някаква разхладителна напитка, бира, сладолед или плодове, предлагани от гласовитите мургави разносвачи, и единствено и единствено с цел да не се наложи да почерпи вероятно и приятеля си, стопира всяко желание. Всеки скрито се надяваше той да бъде облагодетелстваният. Но не би!
Така един път Цецко, не издържайки към този момент на изкушението да утоли жаждата си с добре охладен швепс, се решил да стори това, предприемайки независима акция.
Под претекст, че отива до тоалетната, се насочва към едно от дребните капанчета на плажа. Едва дочакал барманът да отвори бутилката и отпивайки няколко глътки с приятност, се досеща, че може да бъде видян от сътрудника си. И изпил съвсем на екс остатъка от напитката. Това дало своето неподходящо отражение, тъй като на другия ден се наложило да купува от аптеката медикаменти за изстиналото гърло, много по-скъпи от швепса, което не било в неговите проекти и по никакъв начин не му се харесало.
В това мълчешком състезание по пинтилък Тошко също не останал обратно. За да не дават пари за плажно място, чадър, камо ли за шезлонг, които и тогава се предлагаха, решили да се препичат на хавлиените кърпи, напряко върху пясъка на плажа. Омаян от свежия морски въздух и слънчевите лъчи, Тошко се унесъл в сън и задремал. След като се събудил, с смут установил, че е изгорен от слънцето много съществено, което се удостоверило от мъчителния досег и типа на зачервеното му тяло.
Не помогнало и киселото мляко, с което се опитал да потуши телесния пожар. Подобно на приятеля си, той повторил към този момент познатия репертоар – аптека, смазки, терзания и най-много непланирани разноски! И още голям брой нелепи случки. Почивката към този момент отивала към своя край, когато двамата най-накрая решили да посетят ресторанта на лятната градина до почивната станция, откъдето всяка вечер се чувала приятна музика.
След като се настанили на свободната маса, и сервитьорът им донесъл досиетата с менюто. Изминало много време, през което всеки разглеждал с привидна изчерпателност предлаганите храни и питиета, изключително в частта на цените, и никой не се решавал да конкретизира избора си, с вярата другият да започва пръв. Сервитьорът няколко пъти идвал и се прибирал, само че откакто получавал все негативни отговори, решил не без неспокойствие най-сетне той да предприеме самодейността. Изтръгвайки назад от ръцете им листите с меню, ги уведомил, че ще им предложи вид. Двамата го изгледали учудено и в един глас запитали какво има поради?
– Да си тръгвате!
След което им дал знак, че ще ги съпроводи до изхода, от което те не останали по никакъв начин удовлетворени.
Така завършила и последната вечер от лятната отмора на двамата пестеливци. Може би нямаше да научим всичко това, в случай че не бяха взаимните им изказвания след това, в които всеки се стремеше да изтъкне себе си като по-отворен, по-ларж и упрекна другия, който бил свидлив и даже не почерпил.
Ако всичко това би трябвало още веднъж да се случи в наше време, при днешните заплати, благоприятни условия и своеволните и не на всички места регламентирани входни такси и цени за достъп и право за плажуване, изненадите ще са огромни. Най-напред би трябвало да изтрием от съзнанието си предходните мемоари за цвета и чистотата на морската вода, хубостта и спокойствието на плажната линия при типа на бетонното обграждане на полупразните един до различен хотели и най-много от мисълта и вярата за икономична отмора.
А за тези, които дръзнат да го сторят, картината ще е радикално друга и ще се състои в това да се препичат на хавлиите си в някой забутан ъгъл на плажа, да дишат по-дълбоко оскъдните йодни пари, които остават само безвъзмездни, към този момент!
Антон Цаневски, Велико Търново
Източник: socbg.com
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ