Спомени от соца или каква бе зимата на нашето детство?

Спомени от соца или каква бе зимата на нашето детство? В градът пред блока нямахме стръмни крайбрежия, само че се намираха, едни странични елементи, защото има денивелация и идната редица на блокове са на към 4 м височина, тъй че около тях се оформяха пързалки, пък и въпреки по-кратки към 10-15 м, които продължаваха през пътя на междублоковото пространство.

1. При нас се изграждаха бойни замъци . За да си го визиите, то бе, стена към 1м висока и 1,20 м необятна, дебела към 20-30 см (в основата по-дебела и леко по-тънка към върха. От вътрешната й страна се правеха "джобове ", къде се слагаха "амунициите ", добре завършени, до замръзване снежни топки. а заледяването ставаше с тези детски шушкави ръкавици с един пръст, в случай че някой се сеща - моите бяха сини... и с тях ставаха доста здрави топки.

Спомени от соца: Как се борехме със снега преди 1989-а

След като се приготви крепостта за пердах, имахме към 10 мин всеки и се даваше начало. Не си припомням разпоредбите, само че май не трябваше да те улучват, а в случай че те улучат губиш играта. Играехме или по единично или по двама зад цитадела.

2. Втора игра, беше да си вършим писти за бобслей . Пак се изграждаше оборудване с височина към метър и необятно 20-30 см. По средата се правеше улея. А авансово у дома се правеше бобслея. Той ме от количка мачбокс (бълкгарските), които се слагаха върху малак счупена част от линийка, която се подвиваше посредством нагряване под свещ.

А май си припомням че боба се правеше и от пластелин, напълно, и вътре се правеше място за някакво дребосъче от друга игра или корекомска играчка. И по този начин. С количките си играехме по 1-2 часа. Докато направиш пистата, изгладиш я отново съвършено с тези шушкави ръкавици.

3. Правили сме и снежен човек пред блока...

4. Най-култовото в архитектурен проект бяха тези къщи на ескимосите -... забравих им името в този момент. Та, за задачата, натрупваха голямо количество сняг на едно място. Обикновено като търкаляхме топки, които бързо лепяха. След като се вдигне сняг от към 1.50 м във върха и диаметър отново към 1.60-2.00 м, почвахме да дълбаем от вътрешната страна.

И по този начин, след към час работа на 3-4ма индивида, се оформяше прекрасен дом за живеене. Отвътре се стабилизираше колибката, изглаждаха се ръбове и така нататък И най-после всеки влизаше да се изкефи по какъв начин е в иглуту (ако се не неистина, май по този начин се казваше).

5. Иначе най-готско бе да карам пробно Школника си в сняг . Бе супер рисково да се поднасяш в сняга и да биеш контри. Или пък сме играли и футбол за кеф... Естествено на площадклата пред блока, когато бе корав и утъпкан снега.

И най-после. За кино лентата на Зико. Мисля че е коментиран някъде из хилядите публикации на НД. Филма бе канадски. И с помощта на НД и аз си го бях припомнил. Беше доста готин, само че и печален тъй като "Кучето което спря войната ", не продължи земния си път... И там имаше доста борби. Деца си построиха цитадела, огромна, и имаха скришен излаз за бягство.

"Помня, че в най- ранната ми детска възраст ми беше обичан един - за едни лапета, дето водиха война и си вършиха снежни крепости и си ги превземаха. " и от 03.01.2006 година в форумс.фен.нет "... кино лентата не съм го срещал само че името му е "Кучето което спря войната "... ".

А Вие имате ли паметен спомен от зимите на вашето детство?

Източник: bgspomen.com