Спокойно можем да кажем, че през последните пет-шест месеци ежедневието

Спокойно можем да кажем, че през последните пет-шест месеци всекидневието ни стана много с напрежение. Когато човек е уплашен, той нормално се обръща към нещата, които са му познати и които крият минимум опасности. Иначе казано, човек се придържа към зоната си на комфорт. Това е изцяло естествена реакция, само че казусът в тази ситуация е продължителността на извърната конюнктура, в която се намираме. Колкото повече време прекарваме в зоната си на комфорт, толкоз по-трудно става излизането от нея.

Много хора прекарват целия си живот без да изоставен даже един път нейните граници. Това обаче има цена – когато не мърдаме от дребната комфортна кутийка, която сме си основали, ние пропущаме голям брой шансове за развиване и напредък. В последна сметка хората, които не напущат зоната си на комфорт, в никакъв случай не разкриват цялостния си капацитет.

Тук е значимо да отбележим, че излизането от зоната на комфорт не би трябвало да бъде непроменяемо обвързвано с някакви радикални промени. Напускането на тази зона включва вземането на думата по време на бизнес среща или почукването на вратата на нов комшия, с които към момента не сте се срещнали. Малките стъпки не са без значение и с времето спомагат за поемането на по-големи опасности.

Ето пет аргументи да излизате по-често от зоната си на комфорт

Прави ни по-устойчиви

„ Лудостта е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж, и да очакваш разнообразни резултати ", е споделил Алберт Айнщай. И въпреки всичко доста хора вършат тъкмо това - те повтарят едни и същи действия безусловно всеки ден, до момента в който не припаднат от досада. Въвеждането на нещо нов във вашето всекидневие (ново или ново запознанство) ще ви накара да се чувствате некомфортно първоначално, само че с времето ще ви помогне да станете по-устойчиви. Дори и да се неуспехите в това начинание (което се случва често), ще може да извлечете уроци от самото прекарване, които ще ви бъдат от изгода в бъдеще. 

Помага за създаване на убеденост

Увереността не е нещо, което човек има по рождение. Тя съставлява умеене, което се построява с труд и време, умеене, което зависи от задаването и изпълняването на цели. За да станете по-уверени би трябвало да се изправите пред страховете си и да поемете риск. Всички познаваме възприятията на възхита, удовлетворение и горделивост, които човек изпитва, когато реализира нещо, което не е вярвал, че е по силите му. Колкото повече цели си задавате и постигате, толкоз ще сте по-уверени в себе си.

Помага ни да се приспособяваме към измененията

Колкото повече време прекарвате в зоната си на комфорт, толкоз по-страшно стартира да наподобява всичко отвън нея. Съвременният свят обаче се променя със светкавична скорост, което значи, че хората, които се опасяват от измененията, рискуват да останат в предишното и да бъдат забравени. За хората, които са привикнали да излизат от зоната си на комфорт, смяната не е нещо плашещо, а вдъхновяващо. Те не пропущат опция да работят по нов план, да научат нов език или да се изправят пред някакво друго предизвикателство, с което не са се срещали преди.

Прави ни по-креативни

Няма нищо по-пагубно за човешката креативност от дългото застояване на едно място. Колкото по-дълго време отхвърляме да обръщаме внимание на нови мисли, хрумвания и визии, толкоз повече задълбаваме на едно място. Когато опитваме нещо ново ние разсънваме нашето въображение и раздвижваме онази част на нашия мозък, която дава отговор за творчеството.

Помага ни да разберем кои сме в действителност

Хората, които не излизат от зоната си на комфорт, в никакъв случай не научават до къде се простират техните благоприятни условия в реалност. Всички сполучливи хора дължат своите победи на поемането на опасности и на неуспехите, които вървят ръка за ръка с тях. Те са сполучливи точно тъй като знаят какво значи да се провалиш и какво е нужно, с цел да се изправиш назад на крайници.

............

Харви Дойчендорф , специалист по прочувствена просветеност и създател на книгата „ The Other Kind of Smart “, за

Редактор: Георги Георгиев