Спокойно, бе, Пена. С тоя кръвожаден поглед ще им изкарам

Трифон ИВАНОВ | Завинаги на 50

„ Спокойно, бе, Пена. С тоя свиреп взор ще им изкарам акъла на швабите ”. С тази и доста други колоритни реплики и забележителни мачове ще помним огромният футболист, страшилището на зеления терен, бранителят Трифон Иванов. Той напусна земното игрище в навечерието на своя имен ден – Трифоновден. Остана вечно на 50 години.

В историята на българският футбол, Трифон Иванов остава като един от най-хубавите бранители – Футболист №1 на България за 1996 година, троент първенец на България с екипа на ЦСКА, през 1996 година става първенец на Австрия с " Рапид " (Виена). Изиграл е 77 мача с националния тим на България, бронзов медалист от международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година Трифон Иванов означи и победния гол във вратата на Русия на Националния стадион " Васил Левски " на 10 септември 1997 година, с който България се класира за Мондиал' 98.

За надарения футболист и огромния мъж Трифон Иванов, с респект. Нека е ярък пътят му към вечността.

За живота на 50 и спомените от футбола

На 50, като на 50 – усещам се малко по-улегнал, помъдрял и по-спокоен.

Не станах треньор, тъй като знам до каква степен стигат качествата ми. Аз съм доста експлозивен, по тази причина по този начин съм решил.

Много безценен спомен са ми фланелките на Франко Барези, който е бил мой кумир, на Ерик Кантона, на Рууд Гулит. Малко преди мача с Манчестър Юнайтед в Шампионската лига, се обърнах към Кантона и го попитах дали може да получа неговата фланелка. Той сподели ОК. След края на мача всичките ми съотборници се втурнаха към него, само че той сподели: “Не, не! Тя е за Иванов. ”

Винаги съм давал за образец старши треньора Димитър Пенев. С него е имало такива занимателни случки, да вземем за пример, преди мача с Нигерия, Пенев влиза в съблекалнята и ми споделя: “Трифоне, ще пазиш оня черния! ”, а те - всичките черни. В последна сметка, той съумя да направи от всички звезди, от 11 индивида бяхме 11 звезди. Той направи колектив и тим. Извън терена не си приказвахме един с един, само че когато излизахме на терена, давахме всичко от себе си, това го беше постигнал, беше съсредоточен не толкоз в играта, колкото в самия колектив и отношението на футболистите един към различен, което може би изигра доста определяща роля.

Хубаво е човек да се смее. Когато би трябвало да си сериозен, си сериозен, само че смехът е здраве – по този начин са споделили хората.

За футбола в България

Такава е обстановката в България, упрекваме футбола, че не върви, ами по какъв начин да върви в случай, че всичко е на такова равнище - ниско равнище.

На ЦСКА президенти станаха хора, които нямаха нищо общо със футбола и мислиха, че от него единствено се печели и залагаха на пари, не футбол. Футболът преди всичко е предопределение. Обичаш ли футбола - занимаваш с него.

Време е към този момент в България да се повярва в младите треньори. Не да въртим едни и същи наставници, а да се доверим на младите, които имат обучение и желаят да се развиват, на тях би трябвало да дадем път. И най-важното - да се обърне внимание на школите. Трябва да се изградят детско-юношески школи, с цел да стъпим на нещо крепко. Най-важно е президентите, които дават пари да спрат да се месят във футбола. Това би трябвало да стане табу. Всеки, който дава пари, си мисли, че след година почва да схваща от футбол.

Най-добрият мач и успеха на Парк де Пренс

Най-хубавият е мачът против Русия, в който вкарах победния гол и се класирахме за втори следващ път на международно. И на " Парк де Пренс " играхме ужасно мощно. Аз бях уверен до последната минута, че ще победим. Интуиция имах, усещах, че нещо ще стане и ще се класираме. Никой не ни е поставял ултиматум да победим. Ние сами го поискахме. И до последната минута вярвахме. Ако не си вярвал, няма по какъв начин да извадиш топката от оня завършек на игрището, да я прехвърлиш през целия терен, с цел да стигне до Костадинов за гола. Това демонстрира, че никой не се беше отказал. Ако си мислиш, че нещата са завършили, ще играеш ли по този начин? По-скоро ще ритнеш топката ей по този начин, като французите.

За срещата с МАРАДОНА

Един път Ицо беше осъден, тъй като настъпи някакъв арбитър. Дойде в Севиля и нали е другар с Марадона - ходихме да вечеряме в неговата къща. Невероятно! Колоритен, само че и хуманен. И огромен веселяк.

За значимите неща в живота

Най-важното за мен в живота е да сме живи и здрави, да имаме положителни другари – но това с приятелите е сложна работа. Абе, хора, с които да седнеш да пиеш едно уиски, да ти е удобно, да има какво да си кажете, да ви е прелестно дружно. Това е.