Адриан Николов за принципа Парите следват личната карта
Споделянето на 2% от налога върху прихода с общините ще докара до 1,2 милиарда лева спомагателни приходи за общинските бюджети.
Това значи нарастване на личните им доходи с почти ¼. Този метод дава обещание да усили доста фискалната самостоятелност на локалната власт и да разреши провеждането на същински локални политики в гонене на стопански напредък, нови вложения и подобряването на средата за живот. Експертното мнение е на икономиста от ИПИ Адриан Николов, представено от " Фокус ".
Описаният тук сюжет съставлява моделиране на фискална децентрализация посредством шерване на 2% от налога върху приходите на физическите лица на правилото " парите следват персоналната карта “. Прилагането на този принцип подсигурява, че новите данъчни приходи за общините ще се разпределят в интерес на обитаемоте места, в които хората живеят – по непрекъснат адрес, а не по месторабота.
За да оценим резултата от този метод към фискалната децентрализация стъпваме върху данните на Министерство на финансите за общите бюджетни доходи за 2024 година, личните доходи на общините, заетостта, заплатите и ежедневната трудова миграция сред общините съгласно Национален статистически институт. Включването на трудовата миграция разрешава по-прецизна оценка на въздействието на промяната при групи общини, при които работните места са съсредоточени в 1-2 обитаеми места и има деен ежедневни пътувания.
При заложени в бюджет 2025 година доходи от налога върху приходите на физическите лица (конкретно от трудови и извънтрудови правоотношения) в границите на 6,441 млн. лева, преотстъпването на 1/5 от постъпленията би нараснало личните доходи на общините с над 1,2 милиарда лева или с 25%.
В номинално изражение най-вече средства се насочват към бюджетите на огромните градски общини – 438 млн. лева към столицата, 67 млн. лева към Варна, 63 млн. лева към Пловдив, 35 млн. лева към Бургас. Общо 16 общини са с над 10 млн. лв. спомагателни доходи, а бюджетите на 137 от общините се усилват с най-малко 1 милион лв..
Благодарение на избора на модела, отчитащ местоживеенето на работната мощ, а не местоположението на работодателя трудовата миграция разрешава дребни общини наоколо до мощни районни стопански системи да усетят най-силен растеж на приходите . При това пресмятане личните доходи на средногорската община Антон се усилват с 40%, тези в Сатовча – 39%, в Своге – 39%. Обратно, общините, при които шерването на налога върху прихода има минимален резултат се обособяват няколко групи – дребни мощни индустриални стопански системи (Челопеч, Крумовград), туристически общини (Несебър, Приморско, Созопол) както и дребни и слаборазвити райони (Макреш, Болярово, Опан).
Този метод към фискалната децентрализация има няколко ясно забележими позитиви:
– Рязко повишение на намалялата през последното десетилетие фискална автономност на общините и основаване на действителна дарба за осъществяване на локални политики, отделени от целите и решенията на централната власт.
– Формулиране на пряк тласък в локалните управляващи за гонене на стопански напредък посредством вложения и високи приходи, защото всяка привлечена компания и новосъздадено работно място носи спомагателни доходи в локалния бюджет.
– Повишена конкуренция сред общините, които се съревновават за вложения посредством усъвършенствания в бизнес средата, бистрота и качество на административните услуги.
Това значи нарастване на личните им доходи с почти ¼. Този метод дава обещание да усили доста фискалната самостоятелност на локалната власт и да разреши провеждането на същински локални политики в гонене на стопански напредък, нови вложения и подобряването на средата за живот. Експертното мнение е на икономиста от ИПИ Адриан Николов, представено от " Фокус ".
Описаният тук сюжет съставлява моделиране на фискална децентрализация посредством шерване на 2% от налога върху приходите на физическите лица на правилото " парите следват персоналната карта “. Прилагането на този принцип подсигурява, че новите данъчни приходи за общините ще се разпределят в интерес на обитаемоте места, в които хората живеят – по непрекъснат адрес, а не по месторабота.
За да оценим резултата от този метод към фискалната децентрализация стъпваме върху данните на Министерство на финансите за общите бюджетни доходи за 2024 година, личните доходи на общините, заетостта, заплатите и ежедневната трудова миграция сред общините съгласно Национален статистически институт. Включването на трудовата миграция разрешава по-прецизна оценка на въздействието на промяната при групи общини, при които работните места са съсредоточени в 1-2 обитаеми места и има деен ежедневни пътувания.
При заложени в бюджет 2025 година доходи от налога върху приходите на физическите лица (конкретно от трудови и извънтрудови правоотношения) в границите на 6,441 млн. лева, преотстъпването на 1/5 от постъпленията би нараснало личните доходи на общините с над 1,2 милиарда лева или с 25%.
В номинално изражение най-вече средства се насочват към бюджетите на огромните градски общини – 438 млн. лева към столицата, 67 млн. лева към Варна, 63 млн. лева към Пловдив, 35 млн. лева към Бургас. Общо 16 общини са с над 10 млн. лв. спомагателни доходи, а бюджетите на 137 от общините се усилват с най-малко 1 милион лв..
Благодарение на избора на модела, отчитащ местоживеенето на работната мощ, а не местоположението на работодателя трудовата миграция разрешава дребни общини наоколо до мощни районни стопански системи да усетят най-силен растеж на приходите . При това пресмятане личните доходи на средногорската община Антон се усилват с 40%, тези в Сатовча – 39%, в Своге – 39%. Обратно, общините, при които шерването на налога върху прихода има минимален резултат се обособяват няколко групи – дребни мощни индустриални стопански системи (Челопеч, Крумовград), туристически общини (Несебър, Приморско, Созопол) както и дребни и слаборазвити райони (Макреш, Болярово, Опан).
Този метод към фискалната децентрализация има няколко ясно забележими позитиви:
– Рязко повишение на намалялата през последното десетилетие фискална автономност на общините и основаване на действителна дарба за осъществяване на локални политики, отделени от целите и решенията на централната власт.
– Формулиране на пряк тласък в локалните управляващи за гонене на стопански напредък посредством вложения и високи приходи, защото всяка привлечена компания и новосъздадено работно място носи спомагателни доходи в локалния бюджет.
– Повишена конкуренция сред общините, които се съревновават за вложения посредством усъвършенствания в бизнес средата, бистрота и качество на административните услуги.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ