Споделяме историята на една млада българка от град Казанлък, отървала

...
Споделяме историята на една млада българка от град Казанлък, отървала
Коментари Харесай

Една българка срещу циганските своеволия

Споделяме историята на една млада българка от град Казанлък, отървала се като по знамение единствено с уплах от "дежурните " за България ежедневни цигански безчинства...

05.02.2018 година Град Казанлък, бул. "Александър Батенберг ", наоколо до циганската махала. Около 18:00 часа, пътувайки с автомобила си, дружно с майка ми и 2-годишното ми дете, по колата беше хвърлен камък, който спука предното стъкло.

В първия миг не разбрах какво тъкмо се случи, чу се мощен удар и дъщеричката ми стартира да пищи от уплах. Спрях колата и слязох. На отсрещния тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало. Взех телефона си и се запътих натам, откъдето идваха виковете.

Циганче на забележима възраст от към 5-6 години продължаваше да мята камъни по преминаващите коли, до момента в който не ме видя. Хукна да бяга и влезе в махалата, само че не предполагаше, че ще го вървя след. След едноминутна гонитба го хванах. Последва пищене, крещене и виене. Междувременно се свързах с телефон 112 и обясних обстановката, молейки ги да изпратят полиция. Учудването ми беше по какъв начин дамата от незабавния номер ме молеше да не затварям, само че когато се огледах и към мен имаше 20 роми, схванах мисълта ѝ. Започна се бясно крещене: 110-килограмова циганка със тояга в ръка, друга, която ми вика в лицето. Слушах я по какъв начин циганчето било болно, ами в случай че нещо му станело и по този начин нататък...

Ще спестя по-голямата част. Измъкнаха го от ръката ми и го скриха някъде. Междувременно полицията пристигнала до колата, униформените видели, че детето и майка ми стоят вътре, попитали ги къде съм. Учудени, я предиздвикали да ми звънне, с цел да схванат къде тъкмо съм в махалата.

Намерихме се. Тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата служители на реда - опазиха ме, демонстрираха съпричастност (макар и да ми споделиха, че постъпката ми е безразсъдна и в пристъпа ми на гняв е можела да стане огромна пакост с влизането ми в махалата). В следствие ми обясниха какво би трябвало да направя и към кого да се обърна.

Намерихме циганката с тоягата и другата, която взе циганчето. След 20 минутни молби и ангажименти служителите на реда по този начин и не съумяха да им вземат персоналните карти, с цел да им запишат имената. Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат. Дойде бащата, пристигнаха майката и синът, който беше към този момент преоблечен. Суматохата продължи, а аз споделих, че това е циганчето. Не устоях, когато ме нарекоха "Българска ку*ко ". Тогава към този момент стартира същинското кряскане, не помня с акуратност какво говорех, само че единият от служителите на реда застана пред мен. Тръгнах и ги изчаках до колата си.

Пиша всичко това, тъй като не желая да съм малцинство в личната си страна, не желая да пребивавам в боязън за мен и за детето ми. Искам да си понесат следствията. Казаха ми, че случаите на счупени автомобилни стъкла по този метод са много.

Не оставяйте нещата по този начин. Не ми е до стъклото, не ми е до парите, а до това че заплашиха живота на трима души, единият от които е на 2 годинки. Не желая да си представям, в случай че скоростта, с която карах беше по-висока от 40 км/ч или беше уцелил задното странично стъкло, където се вози щерка ми.

Нека повече хора прочетат това и видят, че справедливостта може и да просъществува. Споделяйте!

Д. Убчева, Фейсбук
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР