Една българка срещу циганските своеволия
Споделяме историята на една млада българка от град Казанлък, отървала се като по знамение единствено с уплах от "дежурните " за България ежедневни цигански безчинства...
05.02.2018 година Град Казанлък, бул. "Александър Батенберг ", наоколо до циганската махала. Около 18:00 часа, пътувайки с автомобила си, дружно с майка ми и 2-годишното ми дете, по колата беше хвърлен камък, който спука предното стъкло.
В първия миг не разбрах какво тъкмо се случи, чу се мощен удар и дъщеричката ми стартира да пищи от уплах. Спрях колата и слязох. На отсрещния тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало. Взех телефона си и се запътих натам, откъдето идваха виковете.
Циганче на забележима възраст от към 5-6 години продължаваше да мята камъни по преминаващите коли, до момента в който не ме видя. Хукна да бяга и влезе в махалата, само че не предполагаше, че ще го вървя след. След едноминутна гонитба го хванах. Последва пищене, крещене и виене. Междувременно се свързах с телефон 112 и обясних обстановката, молейки ги да изпратят полиция. Учудването ми беше по какъв начин дамата от незабавния номер ме молеше да не затварям, само че когато се огледах и към мен имаше 20 роми, схванах мисълта ѝ. Започна се бясно крещене: 110-килограмова циганка със тояга в ръка, друга, която ми вика в лицето. Слушах я по какъв начин циганчето било болно, ами в случай че нещо му станело и по този начин нататък...
Ще спестя по-голямата част. Измъкнаха го от ръката ми и го скриха някъде. Междувременно полицията пристигнала до колата, униформените видели, че детето и майка ми стоят вътре, попитали ги къде съм. Учудени, я предиздвикали да ми звънне, с цел да схванат къде тъкмо съм в махалата.
Намерихме се. Тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата служители на реда - опазиха ме, демонстрираха съпричастност (макар и да ми споделиха, че постъпката ми е безразсъдна и в пристъпа ми на гняв е можела да стане огромна пакост с влизането ми в махалата). В следствие ми обясниха какво би трябвало да направя и към кого да се обърна.
Намерихме циганката с тоягата и другата, която взе циганчето. След 20 минутни молби и ангажименти служителите на реда по този начин и не съумяха да им вземат персоналните карти, с цел да им запишат имената. Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат. Дойде бащата, пристигнаха майката и синът, който беше към този момент преоблечен. Суматохата продължи, а аз споделих, че това е циганчето. Не устоях, когато ме нарекоха "Българска ку*ко ". Тогава към този момент стартира същинското кряскане, не помня с акуратност какво говорех, само че единият от служителите на реда застана пред мен. Тръгнах и ги изчаках до колата си.
Пиша всичко това, тъй като не желая да съм малцинство в личната си страна, не желая да пребивавам в боязън за мен и за детето ми. Искам да си понесат следствията. Казаха ми, че случаите на счупени автомобилни стъкла по този метод са много.
Не оставяйте нещата по този начин. Не ми е до стъклото, не ми е до парите, а до това че заплашиха живота на трима души, единият от които е на 2 годинки. Не желая да си представям, в случай че скоростта, с която карах беше по-висока от 40 км/ч или беше уцелил задното странично стъкло, където се вози щерка ми.
Нека повече хора прочетат това и видят, че справедливостта може и да просъществува. Споделяйте!
Д. Убчева, Фейсбук
05.02.2018 година Град Казанлък, бул. "Александър Батенберг ", наоколо до циганската махала. Около 18:00 часа, пътувайки с автомобила си, дружно с майка ми и 2-годишното ми дете, по колата беше хвърлен камък, който спука предното стъкло.
В първия миг не разбрах какво тъкмо се случи, чу се мощен удар и дъщеричката ми стартира да пищи от уплах. Спрях колата и слязох. На отсрещния тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало. Взех телефона си и се запътих натам, откъдето идваха виковете.
Циганче на забележима възраст от към 5-6 години продължаваше да мята камъни по преминаващите коли, до момента в който не ме видя. Хукна да бяга и влезе в махалата, само че не предполагаше, че ще го вървя след. След едноминутна гонитба го хванах. Последва пищене, крещене и виене. Междувременно се свързах с телефон 112 и обясних обстановката, молейки ги да изпратят полиция. Учудването ми беше по какъв начин дамата от незабавния номер ме молеше да не затварям, само че когато се огледах и към мен имаше 20 роми, схванах мисълта ѝ. Започна се бясно крещене: 110-килограмова циганка със тояга в ръка, друга, която ми вика в лицето. Слушах я по какъв начин циганчето било болно, ами в случай че нещо му станело и по този начин нататък...
Ще спестя по-голямата част. Измъкнаха го от ръката ми и го скриха някъде. Междувременно полицията пристигнала до колата, униформените видели, че детето и майка ми стоят вътре, попитали ги къде съм. Учудени, я предиздвикали да ми звънне, с цел да схванат къде тъкмо съм в махалата.
Намерихме се. Тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата служители на реда - опазиха ме, демонстрираха съпричастност (макар и да ми споделиха, че постъпката ми е безразсъдна и в пристъпа ми на гняв е можела да стане огромна пакост с влизането ми в махалата). В следствие ми обясниха какво би трябвало да направя и към кого да се обърна.
Намерихме циганката с тоягата и другата, която взе циганчето. След 20 минутни молби и ангажименти служителите на реда по този начин и не съумяха да им вземат персоналните карти, с цел да им запишат имената. Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат. Дойде бащата, пристигнаха майката и синът, който беше към този момент преоблечен. Суматохата продължи, а аз споделих, че това е циганчето. Не устоях, когато ме нарекоха "Българска ку*ко ". Тогава към този момент стартира същинското кряскане, не помня с акуратност какво говорех, само че единият от служителите на реда застана пред мен. Тръгнах и ги изчаках до колата си.
Пиша всичко това, тъй като не желая да съм малцинство в личната си страна, не желая да пребивавам в боязън за мен и за детето ми. Искам да си понесат следствията. Казаха ми, че случаите на счупени автомобилни стъкла по този метод са много.
Не оставяйте нещата по този начин. Не ми е до стъклото, не ми е до парите, а до това че заплашиха живота на трима души, единият от които е на 2 годинки. Не желая да си представям, в случай че скоростта, с която карах беше по-висока от 40 км/ч или беше уцелил задното странично стъкло, където се вози щерка ми.
Нека повече хора прочетат това и видят, че справедливостта може и да просъществува. Споделяйте!
Д. Убчева, Фейсбук
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ