Румен Христов за ДЕБАТИ: В момента най-важно е да приемем закона за еврото
Сподели
Завършва компетентност „ земеделска стопанска система “, а по-късно пази докторска дисертация. По-късно е ексклузивен професор в Югозападния университет в Благоевград. Преподава по основи на маркетинга и агромаркетинг. В интервала 1991 – 1994 е заместник-министър на земеделието. Бил е консултант на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е министър на земеделието – в служебните държавни управления на Ренета Инджова (1994 – 1995) и Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002 е основен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов. В момента е ръководител на Съюз на демократичните сили.
– Г-н Христов, смятате ли, че третият мандат за сформиране на държавно управление ще бъде сполучлив?
– Моето чувство е, че третият мандат няма да бъде сбъднат и вървим към избори, което е обикновено. Когато в Народното събрание не бъде реализирано болшинство, което да излъчи държавно управление, би трябвало да попитаме още веднъж гласоподавателите – това е демокрацията и това е демократичният път, по който бихме могли да подредим идващия парламент, по този начин както гласоподавателите го виждат.
– Обаче гласоподавателите като че ли се измориха от избори, очаквате ли да има по-висока интензивност?
– Бих се обърнал с зов към всички български жители с право на глас да упражнят това право, тъй като то им дава съображение по-късно да изискват от тези, на които са дали своя избор и са ги подкрепили.
Да, фактически, хората отиващи до урните, не са толкоз доста. Ние не сме единствената страна с ниска изборна интензивност, само че това не е добре, тъй като представителността на партиите, които влизат в Народното събрание, не е толкоз висока.
Що се отнася до умората – повярвайте ми, че и на нас политиците не ни е елементарно. Този, който се бори за гласове, би трябвало да бъде сред гласоподавателите си, да предлага решения за района, който съставлява, а и за страната като цяло.
Но още веднъж се връщам на началото – гласуването е наше право, дано да се възползваме от него. Това би било по-добре за страната.
– Миналата седмица водачът на ГЕРБ господин Бойко Борисов зададе нова посока по отношение на отношението към съперниците – без нападки, без обиди, да има опит за сближение. Това задоволително ли е, тъй че идващият парламент да успее да сформира държавно управление?
– Не мога да кажа какво ще се случи в идващия парламент. Г-н Борисов, а и в Съюз на демократичните сили и аз постоянно сме считали, че би трябвало да има съревнование на хрумвания, на политики, на визии, а не да има персонални нападки.
В последна сметка е ясно кой какво е приключил и по тази причина оценка дават гласоподавателите. По-добре ние да кажем какво още можем да свършим, имам поради политиците, а не да споделяме кой какво не е приключил, тъй като то е видно.
По принцип търсенето на разговор в Народното събрание е значимо нещо. При състояние че през последните години болшинство за пръв и финален път през 1997-2001 година Съюз на демократичните сили имаше 137 депутати, от този момент до през днешния ден или имаме държавни управления в съдружен формат, или имаме държавно управление на малцинството, каквото беше първото държавно управление на господин Борисов.
Така че, когато нямаме изявени водачи, като политически обединения, явно е, че би трябвало да се търси разговор. Ние сме млада народна власт, нямаме богат опит в съдружната просвета, само че би трябвало да се учим и да търсим допирните точки.
Аз съм уверен, че в последните парламент, а считам, че по този начин ще бъде и в 51 парламент, тези, които са с проевропейска визия, с европейско виждане за развиването на България, ще бъдат преобладаващи в Народното събрание. Въпросът е тези, които преобладаваме – жестоко към 135 депутати, да намерим допирните точки.
Очевидно е, че за нас няма разлики във външнополитически проект – имам поради еврозона, Шенген, отношението към Украйна. Детайлите са свързани с оперативното ръководство на страната. Там имаме разлики.
Всъщност, в случай че нямахме, щяхме да бъдем една партия. Но те могат да бъдат или преодолени, или по тях да бъде реализирано единодушие. Или в случай че не може да се откри единодушие – да се вземат решение други значими за обществото въпроси, като този, който не получава безапелационна поддръжка от болшинството, да изчака.
– Темата за корупцията, която ПП-ДБ сложиха в декларацията, с която пробваха да сформират болшинство за държавно управление, припознава ли се от ГЕРБ-СДС и ще бъде ли употребена за основа за сформиране на държавно управление в идващия парламент?
– Законите, свързани с правосъдната система в България, са значими. Ние постоянно сме заявявали, че ще ги подкрепим, както подкрепихме и измененията в Конституцията.
Междувпрочем за повторно се доверяваме на господин Христо Иванов след измененията в 43-ия парламент. Подкрепихме промени в Конституцията, препоръчани от трима правосъдни министри във времето – Христо Иванов, Надежда Йорданова и Атанас Славов.
Сега виждаме, че има някакви проблеми – най-малко това се прокрадва като мнение от страна на Конституционния съд. Тези промени би трябвало да се случат, само че не би трябвало да се прибързва.
Погледнах доста деликатно декларацията и седемте целта за законодателна активност. Първо би трябвало да се търси болшинство за сформиране на държавно управление, тъй като най-важната задача на един новоизбран парламент е да излъчи държавно управление и по-късно да се разяснява законодателната стратегия.
Но в декларацията да вземем за пример не видях готовият и импортиран към този момент законопроект от Министерски съвет, за който упорства и гуверньорът на Българската национална банка – законът за еврото. Аз считам, че той е доста по-спешен и касае доста повече български жители, в сравнение с останалите закони. Не че не желаеме да ги приемем, страхувайки се от тяхното влияние върху нас, само че дано бъдат разисквани, дано да бъдат консесусни и да сме сигурни, че няма да бъдат атакувани в следствие пред Конституционния съд.
Да, ние ще подкрепим всичко рационално в тази посока.
– Разцеплението в Движение за права и свободи по какъв начин ще се отрази на това проевропейско болшинство в идващия парламент, за което говорите? ГЕРБ-СДС с кое Движение за права и свободи избира да партнира, с коя от двете разцепили се в Народното събрание групи?
– Не бих коментирал в тази посока с коя. Това си е техен вътрешен проблем.
За мен той беше мъчително изживян в Съюза на демократичните сили, който първи мина по пътя на разцеплението. Това, което единствено ще кажа, е, че не съм чул партия, която да се е разцепила, след това да е станала по-силна.
Така че пред тях има съществени тествания, само че дано те да си решат въпроса. Никога не съм се месил в работите на другите партии, в това число не съм коментирал проблемите, които имат да вземем за пример Българска социалистическа партия.
– Изглежда, че най-стабилните обединения в този парламент са ГЕРБ-СДС, „ Възраждане “ и Има Такъв Народ. При всички останали има разединение, а ПП-ДБ фрапантно изгубиха депутатски места. Каква е повода за този разпад на обединения в Народното събрание?
– Без да има ясни политически поръчки, ясни политики, ясни визии и цели, доста леко новите обединения в Народното събрание бяха припознати от българските жители, които търсят смяна.
Промяната не е нещо неприятно, само че желая да Ви кажа, че аз направих една бегла информация – във всеки от последните 4-5 Народното събрание има сред 40 и 50 нови депутати. Новите хора в политиката и в Народното събрание са доста, само че не постоянно с задоволителен опит.
Пожелавам триумф на всеки нов политически индивид, тъй като непрекъснато се укоряваме, че не харесваме един или различен. А гласоподавателите имат право да избират – на последните избори имаше 32 партии и обединения. Не можем да кажем, че нямаше избор.
Що се отнася до стабилността на обединенията – да, има и постоянни обединения, има и такива, в които има земетресения. Но по остарял български бит на всички места се получава по този начин.
Видяхме през годините, че това се случи освен при Съюз на демократичните сили, случи се и в други политически обединения.
За мен е значимо проруските обединения да не нарастват в Народното събрание като въздействие. Останалите ще търсим някакви допирни точки, в последна сметка.
– Анализаторите постоянно припомнят, че има отворено политическо пространство за нов план. Очаквате ли към президента Румен Радев да се появи такава групировка?
– Аз мисля, че той има друга роля сега. Той е президент на Република България.
Не чакам скоро да излезе на политическия терен. Иначе е правилно, откакто имаш вероятно упоритости за директно присъединяване в ръководството, каквато е изпълнителната власт, да излезеш на терен. Но това си е негов проблем.
Това е проблем значително на левицата, която за жалост, се разпада и там нещата са много комплицирани. А той принадлежи към лявото политическо семейство.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Завършва компетентност „ земеделска стопанска система “, а по-късно пази докторска дисертация. По-късно е ексклузивен професор в Югозападния университет в Благоевград. Преподава по основи на маркетинга и агромаркетинг. В интервала 1991 – 1994 е заместник-министър на земеделието. Бил е консултант на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е министър на земеделието – в служебните държавни управления на Ренета Инджова (1994 – 1995) и Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002 е основен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов. В момента е ръководител на Съюз на демократичните сили.
– Г-н Христов, смятате ли, че третият мандат за сформиране на държавно управление ще бъде сполучлив?
– Моето чувство е, че третият мандат няма да бъде сбъднат и вървим към избори, което е обикновено. Когато в Народното събрание не бъде реализирано болшинство, което да излъчи държавно управление, би трябвало да попитаме още веднъж гласоподавателите – това е демокрацията и това е демократичният път, по който бихме могли да подредим идващия парламент, по този начин както гласоподавателите го виждат.
– Обаче гласоподавателите като че ли се измориха от избори, очаквате ли да има по-висока интензивност?
– Бих се обърнал с зов към всички български жители с право на глас да упражнят това право, тъй като то им дава съображение по-късно да изискват от тези, на които са дали своя избор и са ги подкрепили.
Да, фактически, хората отиващи до урните, не са толкоз доста. Ние не сме единствената страна с ниска изборна интензивност, само че това не е добре, тъй като представителността на партиите, които влизат в Народното събрание, не е толкоз висока.
Що се отнася до умората – повярвайте ми, че и на нас политиците не ни е елементарно. Този, който се бори за гласове, би трябвало да бъде сред гласоподавателите си, да предлага решения за района, който съставлява, а и за страната като цяло.
Но още веднъж се връщам на началото – гласуването е наше право, дано да се възползваме от него. Това би било по-добре за страната.
– Миналата седмица водачът на ГЕРБ господин Бойко Борисов зададе нова посока по отношение на отношението към съперниците – без нападки, без обиди, да има опит за сближение. Това задоволително ли е, тъй че идващият парламент да успее да сформира държавно управление?
– Не мога да кажа какво ще се случи в идващия парламент. Г-н Борисов, а и в Съюз на демократичните сили и аз постоянно сме считали, че би трябвало да има съревнование на хрумвания, на политики, на визии, а не да има персонални нападки.
В последна сметка е ясно кой какво е приключил и по тази причина оценка дават гласоподавателите. По-добре ние да кажем какво още можем да свършим, имам поради политиците, а не да споделяме кой какво не е приключил, тъй като то е видно.
По принцип търсенето на разговор в Народното събрание е значимо нещо. При състояние че през последните години болшинство за пръв и финален път през 1997-2001 година Съюз на демократичните сили имаше 137 депутати, от този момент до през днешния ден или имаме държавни управления в съдружен формат, или имаме държавно управление на малцинството, каквото беше първото държавно управление на господин Борисов.
Така че, когато нямаме изявени водачи, като политически обединения, явно е, че би трябвало да се търси разговор. Ние сме млада народна власт, нямаме богат опит в съдружната просвета, само че би трябвало да се учим и да търсим допирните точки.
Аз съм уверен, че в последните парламент, а считам, че по този начин ще бъде и в 51 парламент, тези, които са с проевропейска визия, с европейско виждане за развиването на България, ще бъдат преобладаващи в Народното събрание. Въпросът е тези, които преобладаваме – жестоко към 135 депутати, да намерим допирните точки.
Очевидно е, че за нас няма разлики във външнополитически проект – имам поради еврозона, Шенген, отношението към Украйна. Детайлите са свързани с оперативното ръководство на страната. Там имаме разлики.
Всъщност, в случай че нямахме, щяхме да бъдем една партия. Но те могат да бъдат или преодолени, или по тях да бъде реализирано единодушие. Или в случай че не може да се откри единодушие – да се вземат решение други значими за обществото въпроси, като този, който не получава безапелационна поддръжка от болшинството, да изчака.
– Темата за корупцията, която ПП-ДБ сложиха в декларацията, с която пробваха да сформират болшинство за държавно управление, припознава ли се от ГЕРБ-СДС и ще бъде ли употребена за основа за сформиране на държавно управление в идващия парламент?
– Законите, свързани с правосъдната система в България, са значими. Ние постоянно сме заявявали, че ще ги подкрепим, както подкрепихме и измененията в Конституцията.
Междувпрочем за повторно се доверяваме на господин Христо Иванов след измененията в 43-ия парламент. Подкрепихме промени в Конституцията, препоръчани от трима правосъдни министри във времето – Христо Иванов, Надежда Йорданова и Атанас Славов.
Сега виждаме, че има някакви проблеми – най-малко това се прокрадва като мнение от страна на Конституционния съд. Тези промени би трябвало да се случат, само че не би трябвало да се прибързва.
Погледнах доста деликатно декларацията и седемте целта за законодателна активност. Първо би трябвало да се търси болшинство за сформиране на държавно управление, тъй като най-важната задача на един новоизбран парламент е да излъчи държавно управление и по-късно да се разяснява законодателната стратегия.
Но в декларацията да вземем за пример не видях готовият и импортиран към този момент законопроект от Министерски съвет, за който упорства и гуверньорът на Българската национална банка – законът за еврото. Аз считам, че той е доста по-спешен и касае доста повече български жители, в сравнение с останалите закони. Не че не желаеме да ги приемем, страхувайки се от тяхното влияние върху нас, само че дано бъдат разисквани, дано да бъдат консесусни и да сме сигурни, че няма да бъдат атакувани в следствие пред Конституционния съд.
Да, ние ще подкрепим всичко рационално в тази посока.
– Разцеплението в Движение за права и свободи по какъв начин ще се отрази на това проевропейско болшинство в идващия парламент, за което говорите? ГЕРБ-СДС с кое Движение за права и свободи избира да партнира, с коя от двете разцепили се в Народното събрание групи?
– Не бих коментирал в тази посока с коя. Това си е техен вътрешен проблем.
За мен той беше мъчително изживян в Съюза на демократичните сили, който първи мина по пътя на разцеплението. Това, което единствено ще кажа, е, че не съм чул партия, която да се е разцепила, след това да е станала по-силна.
Така че пред тях има съществени тествания, само че дано те да си решат въпроса. Никога не съм се месил в работите на другите партии, в това число не съм коментирал проблемите, които имат да вземем за пример Българска социалистическа партия.
– Изглежда, че най-стабилните обединения в този парламент са ГЕРБ-СДС, „ Възраждане “ и Има Такъв Народ. При всички останали има разединение, а ПП-ДБ фрапантно изгубиха депутатски места. Каква е повода за този разпад на обединения в Народното събрание?
– Без да има ясни политически поръчки, ясни политики, ясни визии и цели, доста леко новите обединения в Народното събрание бяха припознати от българските жители, които търсят смяна.
Промяната не е нещо неприятно, само че желая да Ви кажа, че аз направих една бегла информация – във всеки от последните 4-5 Народното събрание има сред 40 и 50 нови депутати. Новите хора в политиката и в Народното събрание са доста, само че не постоянно с задоволителен опит.
Пожелавам триумф на всеки нов политически индивид, тъй като непрекъснато се укоряваме, че не харесваме един или различен. А гласоподавателите имат право да избират – на последните избори имаше 32 партии и обединения. Не можем да кажем, че нямаше избор.
Що се отнася до стабилността на обединенията – да, има и постоянни обединения, има и такива, в които има земетресения. Но по остарял български бит на всички места се получава по този начин.
Видяхме през годините, че това се случи освен при Съюз на демократичните сили, случи се и в други политически обединения.
За мен е значимо проруските обединения да не нарастват в Народното събрание като въздействие. Останалите ще търсим някакви допирни точки, в последна сметка.
– Анализаторите постоянно припомнят, че има отворено политическо пространство за нов план. Очаквате ли към президента Румен Радев да се появи такава групировка?
– Аз мисля, че той има друга роля сега. Той е президент на Република България.
Не чакам скоро да излезе на политическия терен. Иначе е правилно, откакто имаш вероятно упоритости за директно присъединяване в ръководството, каквато е изпълнителната власт, да излезеш на терен. Но това си е негов проблем.
Това е проблем значително на левицата, която за жалост, се разпада и там нещата са много комплицирани. А той принадлежи към лявото политическо семейство.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ