Не е патриот онзи, който цели на всяка цена да съхрани родната валута
Сподели
Времето ни е непоколебимо и неговата непреклонност ни придвижва ден след ден от родния лев към интернационалното евро.
И колкото повече се задълбочава с годините този развой, колкото повече наближава денят, в който националната ни валута ще отиде там, където е естественото ѝ място – в дебрите на държавния историческия списък, толкоз по-яростна става и публицистичната борба, която почитателите на лв. водят против общоевропейската валута.
И медиите, и парламентарните диспути, и обществените мрежи гъмжат и кънтят от еврофобски хули и заклинания. По личните им заявления апологетите на лв. водят война за неговото опазване вовеки веков в името на патриотизма, на запазване на националността и на националното ни достолепие, в името на националната ни политическа и икономическа самостоятелност, застрашавана денонощно от хищническите апетити на Западна Европа и Северна Америка – двете извечни имперски чудовища, които, видите ли, дават благо за драго да ни денационализират, ограбят и прилапат, да обсебят тоновете злато и скъпоценности, които съществуват не в родните земни глъбини, а в болните доктринирани мозъци на радетелите на правата религия.
Много шовинизъм и доста национализми се натрупаха в приказките ми, само че те не са мои – те са заимствани от речника на тези патриотари, примитиви и почвеници, които към този момент и в Народното събрание пуснаха корен – корен токсичен.
В екзалтираността си тези герои на новото време приканват към референдум, давайки за образец европейския, а може би и международен първенец по референдуми – благоденстваща Швейцария.
Като всеки различен, и българският народ не е изключително предвидлив и умен
– при един възможен референдум той като нищо може да гласоподава за отменяне на еврото и съхраняването на лв..
Въпросът е обаче до каква степен в тази ситуация сходен референдум е отговарящ, до каква степен той е въобще позволен.
Примерът с Швейцария не хваща религия – даже в една Швейцария референдуми се провеждат единствено на общинско, на районно, на кантонално ниво, до момента в който отговорите на сходни въпроси от общонационален мащаб, като избор на националната валута, да речем, са монопол на страната.
Освен това нивото на публичното схващане на редовия швейцарец е несравнимо със съзнанието на нашего брата. Когато преди някоя и друга година в Швейцария бе извършено допитване, дали да се понижи седмичното работно време, с цел да си почива трудовият народ по-дълго, народът отговори с едно навсякъде и изрично не.
И не тъй като на швейцарците не им се почива, а тъй като повярваха на тези експерти, на тези трезви и движимости анализатори и специалисти, които предизвестиха, че сходна стъпка ще понижи конкурентоспособността на швейцарските артикули на интернационалните пазари, а в дълготраен проект това ще докара до обедняване на страната.
Мислите ли, че на сходен референдум, извършен на родна земя, нашего брата би дал отговор по същия метод? Аз не мисля.
Тъкмо по тази причина в миналото, когато вървяха гражданските борби за промяна на правосъдната ни система, писах, че страната ни не е подобаваща за референдуми, че в случай че в Република България се организира референдум, българинът ще избере за основен прокурор трапера Динко от Ямбол.
Как тогава да не допускам на един необикновен наш стихотворец, който уверяваше, че щеше да обича отечеството си, в случай че нямаше съотечественици?
И по този начин, предвидливост и стратегическо мислене аз минимум от българския народ чакам. Няма и потребност.
Достатъчно е единствено моите сънародници да погледнат стандарта и бита на нашите съвременници от евровите страни – демокрацията им дава тази опция.
Да погледнат пътищата на западняците, да погледнат улиците им, лечебните заведения им, образователните им заведения, медиите им, културните им институти, стадионите им, курортите им и да решат – дали и ние не желаеме най-малко малко да позаприличаме на тях и дали дрипавият ни лев, който, в случай че не беше вързан за еврото, от дълго време щеше да изчезне от единствено себе си, е в положение да ни обезпечи стопански сходна аналогия.
Защото не е родолюбец оня, който цели непременно да запази родната валута – той е лъжепатриот, патриотар и демагог, подвеждащ и мамещ сънародниците си, употребяващ подправени доводи за користните си властолюбиви цели.
Истински родолюбец и патриот е оня, който ще избра онази валута, на чиято база ще се реализира най-голям витален стандарт за всеобщия българин.
А тази валута не е левът. Да се държим за лв. като слепец за сопа, значи да се държим за потомствената си балканска мизерия.
Пътят към националното ни благополучие минава през еврото, а заобиколни пътища няма. Мотивите за тази ми преценка надалеч не са единствено материални.
Защото освен материалното ни благоденствие и освен нивото на виталния ни стандарт – и вътрешно-, и външнополитическата ни непоклатимост, и националната ни сигурност, и европеизирането и приобщаването ни към международната общественост на цивилизованите страни зависят значително от приобщаването ни към еврото.
Съзнавайки го или не, съперниците на еврото обслужват имперските ползи на Кремъл, който от епохи гледа на страната ни не като на самостоятелна, равноправна и равнопоставена страна, а като на плячка. Всяка наша стъпка към евроатлантическите ни сътрудници е бодил в очите на Кремъл, затруднение пред неговите хегемониални ползи на Балканите.
Не хваща религия и доводът, че видите ли, левът е наш роден артикул, до момента в който еврото е непозната, привнесена извън валута. Новият, всемирски дух на времената предефинира понятията родно и непознато. Така че непозната валута е еврото през днешния ден единствено за оня земляк, за който и Европа е непозната. За мен еврото не е непозната валута, тъй като ние сме част от Европа – Европа сме ние.
Далеч по-европеизирани, по-цивилизовани и по-могъщи страни от България загърбиха националните си парични единици и вкараха еврото, без освен това националният им суверенитет ни минимум да пострада. Тези страни би трябвало да бъдат за нас водещ образец, измежду тях е нашето естествено място.
Това място е историческо, него отстояваха през вековете будители и възрожденци. На нас, съвременниците, историята даде неповторимия късмет да забележим и изживеем техните свети фантазии осъществени.
Национално изменничество би било да загърбим европейското си завещание и дегизирани като патриоти, да студуваме и векуваме в суровата сянка на имперски Кремъл.
Текстът е в Портал „ Култура “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Времето ни е непоколебимо и неговата непреклонност ни придвижва ден след ден от родния лев към интернационалното евро.
И колкото повече се задълбочава с годините този развой, колкото повече наближава денят, в който националната ни валута ще отиде там, където е естественото ѝ място – в дебрите на държавния историческия списък, толкоз по-яростна става и публицистичната борба, която почитателите на лв. водят против общоевропейската валута.
И медиите, и парламентарните диспути, и обществените мрежи гъмжат и кънтят от еврофобски хули и заклинания. По личните им заявления апологетите на лв. водят война за неговото опазване вовеки веков в името на патриотизма, на запазване на националността и на националното ни достолепие, в името на националната ни политическа и икономическа самостоятелност, застрашавана денонощно от хищническите апетити на Западна Европа и Северна Америка – двете извечни имперски чудовища, които, видите ли, дават благо за драго да ни денационализират, ограбят и прилапат, да обсебят тоновете злато и скъпоценности, които съществуват не в родните земни глъбини, а в болните доктринирани мозъци на радетелите на правата религия.
Много шовинизъм и доста национализми се натрупаха в приказките ми, само че те не са мои – те са заимствани от речника на тези патриотари, примитиви и почвеници, които към този момент и в Народното събрание пуснаха корен – корен токсичен.
В екзалтираността си тези герои на новото време приканват към референдум, давайки за образец европейския, а може би и международен първенец по референдуми – благоденстваща Швейцария.
Като всеки различен, и българският народ не е изключително предвидлив и умен
– при един възможен референдум той като нищо може да гласоподава за отменяне на еврото и съхраняването на лв..
Въпросът е обаче до каква степен в тази ситуация сходен референдум е отговарящ, до каква степен той е въобще позволен.
Примерът с Швейцария не хваща религия – даже в една Швейцария референдуми се провеждат единствено на общинско, на районно, на кантонално ниво, до момента в който отговорите на сходни въпроси от общонационален мащаб, като избор на националната валута, да речем, са монопол на страната.
Освен това нивото на публичното схващане на редовия швейцарец е несравнимо със съзнанието на нашего брата. Когато преди някоя и друга година в Швейцария бе извършено допитване, дали да се понижи седмичното работно време, с цел да си почива трудовият народ по-дълго, народът отговори с едно навсякъде и изрично не.
И не тъй като на швейцарците не им се почива, а тъй като повярваха на тези експерти, на тези трезви и движимости анализатори и специалисти, които предизвестиха, че сходна стъпка ще понижи конкурентоспособността на швейцарските артикули на интернационалните пазари, а в дълготраен проект това ще докара до обедняване на страната.
Мислите ли, че на сходен референдум, извършен на родна земя, нашего брата би дал отговор по същия метод? Аз не мисля.
Тъкмо по тази причина в миналото, когато вървяха гражданските борби за промяна на правосъдната ни система, писах, че страната ни не е подобаваща за референдуми, че в случай че в Република България се организира референдум, българинът ще избере за основен прокурор трапера Динко от Ямбол.
Как тогава да не допускам на един необикновен наш стихотворец, който уверяваше, че щеше да обича отечеството си, в случай че нямаше съотечественици?
И по този начин, предвидливост и стратегическо мислене аз минимум от българския народ чакам. Няма и потребност.
Достатъчно е единствено моите сънародници да погледнат стандарта и бита на нашите съвременници от евровите страни – демокрацията им дава тази опция.
Да погледнат пътищата на западняците, да погледнат улиците им, лечебните заведения им, образователните им заведения, медиите им, културните им институти, стадионите им, курортите им и да решат – дали и ние не желаеме най-малко малко да позаприличаме на тях и дали дрипавият ни лев, който, в случай че не беше вързан за еврото, от дълго време щеше да изчезне от единствено себе си, е в положение да ни обезпечи стопански сходна аналогия.
Защото не е родолюбец оня, който цели непременно да запази родната валута – той е лъжепатриот, патриотар и демагог, подвеждащ и мамещ сънародниците си, употребяващ подправени доводи за користните си властолюбиви цели.
Истински родолюбец и патриот е оня, който ще избра онази валута, на чиято база ще се реализира най-голям витален стандарт за всеобщия българин.
А тази валута не е левът. Да се държим за лв. като слепец за сопа, значи да се държим за потомствената си балканска мизерия.
Пътят към националното ни благополучие минава през еврото, а заобиколни пътища няма. Мотивите за тази ми преценка надалеч не са единствено материални.
Защото освен материалното ни благоденствие и освен нивото на виталния ни стандарт – и вътрешно-, и външнополитическата ни непоклатимост, и националната ни сигурност, и европеизирането и приобщаването ни към международната общественост на цивилизованите страни зависят значително от приобщаването ни към еврото.
Съзнавайки го или не, съперниците на еврото обслужват имперските ползи на Кремъл, който от епохи гледа на страната ни не като на самостоятелна, равноправна и равнопоставена страна, а като на плячка. Всяка наша стъпка към евроатлантическите ни сътрудници е бодил в очите на Кремъл, затруднение пред неговите хегемониални ползи на Балканите.
Не хваща религия и доводът, че видите ли, левът е наш роден артикул, до момента в който еврото е непозната, привнесена извън валута. Новият, всемирски дух на времената предефинира понятията родно и непознато. Така че непозната валута е еврото през днешния ден единствено за оня земляк, за който и Европа е непозната. За мен еврото не е непозната валута, тъй като ние сме част от Европа – Европа сме ние.
Далеч по-европеизирани, по-цивилизовани и по-могъщи страни от България загърбиха националните си парични единици и вкараха еврото, без освен това националният им суверенитет ни минимум да пострада. Тези страни би трябвало да бъдат за нас водещ образец, измежду тях е нашето естествено място.
Това място е историческо, него отстояваха през вековете будители и възрожденци. На нас, съвременниците, историята даде неповторимия късмет да забележим и изживеем техните свети фантазии осъществени.
Национално изменничество би било да загърбим европейското си завещание и дегизирани като патриоти, да студуваме и векуваме в суровата сянка на имперски Кремъл.
Текстът е в Портал „ Култура “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ