Ще падне ли режимът на аятоласите?
Сподели
Вече седмица продължава военната ескалация сред Израел и Иран. Тя стартира с заявената от Тел Авив цел за елиминиране на опцията Техеран да се достави с нуклеарно оръжие. Дали обаче крайният резултат от израелските въздушни удари може да се разпростре и оттатък нея, предизвиквайки промяна на режима?
Докъде стига задачата на военната атака на Израел против Иран – до заявеното предпочитание за елиминиране на опцията Ислямската република да се снабди с нуклеарно оръжие или се преследва и възможна промяна на режима на аятоласите в Техеран?
Този въпрос е плод на голям брой разбори на наблюдаващи, откогато Тел Авив предприе масирани въздушни удари по ирански военни цели на 13 юни. Седмица по-късно ескалацията на спора продължава, а реторитката на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и други висши представители на ръководството му дава учредения да се мисли в тази посока.
Критиците предизвестяват, че сходна тактика носи големи опасности:
районна ескалация;
нежелани политически последици;
евентуално овластяване на още по-крайни детайли.
Основното безпокойство при сходен процес е, че опитът за принудително преструктуриране на политическия ред в Иран би бил хазарт с висок залог без обезпечена облага.
Поддръжниците на възможната по-агресивна позиция в спора обаче настояват, че Ислямската република е по-слаба от всеки път. Те показват непрекъснатото публично неодобрение и възходящата интернационална изолираност, настоявайки, че тези условия съставляват рядка опция за улеснение на колапса на режима. Основният им мотив е, че нескончаем външен напън може да бъде решаващият фактор за реализиране на дълго чакана смяна в Техеран.
Дали единствено външната военна интервенция може да реализира промяна на режима в Иран, остава противоречив въпрос – както в политическите среди, по този начин и измежду самите иранци. През последните години страната претърпя вълна от национални митинги, най-силната от които беше през 2022 година след гибелта на Махса Амини в полицейски арест.
Тогава се появи опозиционното придвижване, обединено към „ Жени, живот, независимост “. То се популяризира бързо в десетки провинции и притегли поддръжка от разнообразни сегменти на обществото, само че беше посрещнато с жестоки репресии. Според разнообразни източници над 550 протестиращи са били убити и над 20 000 са били задържани по време на митингите.
Масовото неодобрение против строгите правила за външния тип на дамите разкри дълбокото публично отрицание и уязвимостта на режима на аятоласите. Начинът, по който вълненията бяха потушени обаче, подчертаха устойчивостта и готовността на режима за потребление на неограничена мощ.
Някои анализатори настояват, че външният боен напън може да сътвори пространство за иранската съпротива. Но даже поддръжниците на концепцията за възможна промяна на режима признават, че единствено въздушни удари са незадоволителни.
„ Говорим доста за промяна на режима, само че не сме вложили в действителност в акция за разширение на връзките, за основаване на ударен фонд, с цел да създадем всички тези разнообразни неща, които биха дали на иранската съпротива пространство да диша, пространство да се провежда и активизира против режима “, разяснява Илан Берман, старши вицепрезидент на Американския съвет за външна политика и член на борда на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
В свое изявление пред Радио „ Фарда “ на RFE/RL Берман дефинира тази изчезнала към този момент подготовка „ нужна причина иранците в действителност да се усещат задоволително уверени, с цел да се изправят [срещу режима] по резистентен метод “.
Според него и други критици, без сходни организационни старания измежду иранското население, военната интервенция рискува да се обърне против тях – да укрепи хардлайнерите в Техеран и да отчужди елементарните иранци.
Разделени отзиви за външната интервенция
За доста иранци разграничението сред Ислямската република и самата нация е от значително значение.
„ Това не е война сред Израел и Иран, а сред Израел и Ислямската република. Иранците търсят промяна на режима от години и в последна сметка всред Иран и Ислямската република ще остане единствено едното “, споделя Хамед Шейбани-Рад, върховен член на основаната в чужбина, промонархична партия „ Нов Иран “.
„ Хората знаят доста добре, че тази опция, предоставена им от Израел, може да не се появи още веднъж “, счита той, споделяйки мнението, че външният напън може да форсира дълго чаканата смяна в родината му.
Други обаче предизвестяват, че задграничната интервенция – изключително когато води до жертви измежду цивилното население или до удари по жизненоважна за всекидневието инфраструктура – може да подкопае легитимността на вътрешната съпротива.
„ Критиката към Ислямската република е вътрешен въпрос. Иранският народ е наясно и не се нуждае от бранител в чужбина, изключително не от някой като Нетаняху “, показва основаният в Съединени американски щати анализатор по защита Хосейн Ариан пред Радио „ Фарда “.
Той твърди, че израелските удари в последна сметка са ориентирани към активи, които „ принадлежат на иранския народ “, описвайки Ислямската република като „ нищо друго с изключение на [техен] краткотраен ползвател “.
Въпреки че легитимността на Ислямската република наподобява все по-крехка, доказателство за което са ниската изборна интензивност и продължаващите вътрешни безредици, множеството наблюдаващи са съгласни, че трайната смяна в последна сметка ще би трябвало да пристигна от вътрешната страна.
Чуждестранните военни дейности могат да повлияят на темпото или на характера на тази смяна, само че дали те могат да я предизвикват, остава много противоречив въпрос.
Защо ескалираха военните дейности сред Израел и Иран?
Анализът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вече седмица продължава военната ескалация сред Израел и Иран. Тя стартира с заявената от Тел Авив цел за елиминиране на опцията Техеран да се достави с нуклеарно оръжие. Дали обаче крайният резултат от израелските въздушни удари може да се разпростре и оттатък нея, предизвиквайки промяна на режима?
Докъде стига задачата на военната атака на Израел против Иран – до заявеното предпочитание за елиминиране на опцията Ислямската република да се снабди с нуклеарно оръжие или се преследва и възможна промяна на режима на аятоласите в Техеран?
Този въпрос е плод на голям брой разбори на наблюдаващи, откогато Тел Авив предприе масирани въздушни удари по ирански военни цели на 13 юни. Седмица по-късно ескалацията на спора продължава, а реторитката на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и други висши представители на ръководството му дава учредения да се мисли в тази посока.
Критиците предизвестяват, че сходна тактика носи големи опасности:
районна ескалация;
нежелани политически последици;
евентуално овластяване на още по-крайни детайли.
Основното безпокойство при сходен процес е, че опитът за принудително преструктуриране на политическия ред в Иран би бил хазарт с висок залог без обезпечена облага.
Поддръжниците на възможната по-агресивна позиция в спора обаче настояват, че Ислямската република е по-слаба от всеки път. Те показват непрекъснатото публично неодобрение и възходящата интернационална изолираност, настоявайки, че тези условия съставляват рядка опция за улеснение на колапса на режима. Основният им мотив е, че нескончаем външен напън може да бъде решаващият фактор за реализиране на дълго чакана смяна в Техеран.
Дали единствено външната военна интервенция може да реализира промяна на режима в Иран, остава противоречив въпрос – както в политическите среди, по този начин и измежду самите иранци. През последните години страната претърпя вълна от национални митинги, най-силната от които беше през 2022 година след гибелта на Махса Амини в полицейски арест.
Тогава се появи опозиционното придвижване, обединено към „ Жени, живот, независимост “. То се популяризира бързо в десетки провинции и притегли поддръжка от разнообразни сегменти на обществото, само че беше посрещнато с жестоки репресии. Според разнообразни източници над 550 протестиращи са били убити и над 20 000 са били задържани по време на митингите.
Масовото неодобрение против строгите правила за външния тип на дамите разкри дълбокото публично отрицание и уязвимостта на режима на аятоласите. Начинът, по който вълненията бяха потушени обаче, подчертаха устойчивостта и готовността на режима за потребление на неограничена мощ.
Някои анализатори настояват, че външният боен напън може да сътвори пространство за иранската съпротива. Но даже поддръжниците на концепцията за възможна промяна на режима признават, че единствено въздушни удари са незадоволителни.
„ Говорим доста за промяна на режима, само че не сме вложили в действителност в акция за разширение на връзките, за основаване на ударен фонд, с цел да създадем всички тези разнообразни неща, които биха дали на иранската съпротива пространство да диша, пространство да се провежда и активизира против режима “, разяснява Илан Берман, старши вицепрезидент на Американския съвет за външна политика и член на борда на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).
В свое изявление пред Радио „ Фарда “ на RFE/RL Берман дефинира тази изчезнала към този момент подготовка „ нужна причина иранците в действителност да се усещат задоволително уверени, с цел да се изправят [срещу режима] по резистентен метод “.
Според него и други критици, без сходни организационни старания измежду иранското население, военната интервенция рискува да се обърне против тях – да укрепи хардлайнерите в Техеран и да отчужди елементарните иранци.
Разделени отзиви за външната интервенция
За доста иранци разграничението сред Ислямската република и самата нация е от значително значение.
„ Това не е война сред Израел и Иран, а сред Израел и Ислямската република. Иранците търсят промяна на режима от години и в последна сметка всред Иран и Ислямската република ще остане единствено едното “, споделя Хамед Шейбани-Рад, върховен член на основаната в чужбина, промонархична партия „ Нов Иран “.
„ Хората знаят доста добре, че тази опция, предоставена им от Израел, може да не се появи още веднъж “, счита той, споделяйки мнението, че външният напън може да форсира дълго чаканата смяна в родината му.
Други обаче предизвестяват, че задграничната интервенция – изключително когато води до жертви измежду цивилното население или до удари по жизненоважна за всекидневието инфраструктура – може да подкопае легитимността на вътрешната съпротива.
„ Критиката към Ислямската република е вътрешен въпрос. Иранският народ е наясно и не се нуждае от бранител в чужбина, изключително не от някой като Нетаняху “, показва основаният в Съединени американски щати анализатор по защита Хосейн Ариан пред Радио „ Фарда “.
Той твърди, че израелските удари в последна сметка са ориентирани към активи, които „ принадлежат на иранския народ “, описвайки Ислямската република като „ нищо друго с изключение на [техен] краткотраен ползвател “.
Въпреки че легитимността на Ислямската република наподобява все по-крехка, доказателство за което са ниската изборна интензивност и продължаващите вътрешни безредици, множеството наблюдаващи са съгласни, че трайната смяна в последна сметка ще би трябвало да пристигна от вътрешната страна.
Чуждестранните военни дейности могат да повлияят на темпото или на характера на тази смяна, само че дали те могат да я предизвикват, остава много противоречив въпрос.
Защо ескалираха военните дейности сред Израел и Иран?
Анализът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ