Има ли в България проевропейско мнозинство?
Сподели
Вчера министър председателят Росен Желязков разгласи, че дружно с шефа на Българската национална банка е подписал публична позиция за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година. Документът бе подсилен от 171 народни представители — явен знак за съществуването на устойчиво проевропейско болшинство в Народното събрание и за последователността в напъните на страната ни да се интегрира изцяло в Европейския съюз.
Премиерът изрази признателност към редица държавни управления, които през последните десетилетия са работили за този резултат. От кабинета на Иван Костов, през ръководството на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, трите държавни управления на Бойко Борисов, служебните кабинети на президента Радев, както и държавните управления на Кирил Петков и Николай Денков — всички те, без значение от политическите си разлики, праволинейно следваха стратегическата цел за довеждане докрай на европейската интеграция на България.
Подписването на общата позиция за еврото пристигна в миг, когато през последните месеци в общественото пространство внезапно се активизираха шумни гласове против приемането на единната европейска валута. Не е ясно какво провокира този неочакван антиевропейски прилив. На този въпрос би трябвало да отговорят българските служби за сигурност.
Всичко това нямаше да е толкоз притеснително, в случай че източникът на тези послания бяха само крайни и маргинални политически сили като „ Възраждане “, МЕЧ и „ Величие “, които съставляват към една четвърт от състава на Народното събрание. Подобни политически обединения съществуват във всички европейски демокрации — от Нидерландия и Германия, до Австрия, където даже завоюваха изборите. Това не е неповторимо за България.
Общото сред тези обединения е тяхната открита или прикрита неприязън към Европейския съюз и постоянно – демонстративни благосклонности към Москва, а в последно време и към Доналд Тръмп. Проблемът породи, когато в този хор се включи президентът Румен Радев, освен това в сериозен миг — по-малко от месец преди излизането на основен отчет от страна на европейските институции по отношение на готовността на България за участие в еврозоната.
Макар президентът официално да не е изказал антиевропейски позиции, апелът му за референдум тъкмо в този миг бе признат от обществото и политическите наблюдаващи като институционален опит за бойкот на процеса. Това бе невиждано — в никакъв случай до момента нито президент, нито държавно управление, нито Българска народна банка не си беше разрешавал дейности или послания, които да слагат под подозрение европейското бъдеще на България.
Този ход на президента бе общопризнат не като почтено предложение за „ повече народна власт “, а като действителна опасност за участието на страната ни в еврозоната. Причината е, че всяко отсрочване с една година може да значи загуба на историческия късмет — не е ясно дали и по кое време още веднъж ще можем да покрием извънредно сложните критерии за участие. Трябва да се напомни, че даже 1/3 от актуалните страни членки на еврозоната не дават отговор изцяло на тях — било поради несъразмерен дълг, недостиг или висока инфлация. България реализира тези критерии с огромни старания, най-много по време на държавните управления на Промяната и финансовия екип, управителен от Асен Василев — нещо, което предходните три кабинета на Бойко Борисов по този начин и не съумяха да реализират.
Ако процесът бъде пресечен в този момент, има действителен риск страната ни да не се върне към него в идващите 10 години. Това би означавало стратегическо закъснение на европейската ни интеграция, с евентуално дълготрайни отрицателни последствия.
Институционалната интервенция на президента от една страна поражда паника, а от друга, парадоксално, способства за консолидацията на проевропейските сили. Това е и повода през днешния ден да е толкоз значимо всички демократични и проевропейски обединения краткотрайно да оставят разликите между тях и да застанат дружно зад стратегически значимата цел — въвеждането на еврото.
В този смисъл, позицията на Министерския съвет и Българска народна банка, подкрепена от 171 депутати, изпраща явен и мощен сигнал — към българските жители, към европейските сътрудници и към света, че България остава непоколебима в европейския си път.
Няма социологическо проучване, което да демонстрира, че болшинството от българите избират опция отвън Европейския съюз. Напротив — това се потвърждава всекидневно от избора на българите да работят, учат и почиват в Европа, а не в страните на Изток.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вчера министър председателят Росен Желязков разгласи, че дружно с шефа на Българската национална банка е подписал публична позиция за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година. Документът бе подсилен от 171 народни представители — явен знак за съществуването на устойчиво проевропейско болшинство в Народното събрание и за последователността в напъните на страната ни да се интегрира изцяло в Европейския съюз.
Премиерът изрази признателност към редица държавни управления, които през последните десетилетия са работили за този резултат. От кабинета на Иван Костов, през ръководството на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, трите държавни управления на Бойко Борисов, служебните кабинети на президента Радев, както и държавните управления на Кирил Петков и Николай Денков — всички те, без значение от политическите си разлики, праволинейно следваха стратегическата цел за довеждане докрай на европейската интеграция на България.
Подписването на общата позиция за еврото пристигна в миг, когато през последните месеци в общественото пространство внезапно се активизираха шумни гласове против приемането на единната европейска валута. Не е ясно какво провокира този неочакван антиевропейски прилив. На този въпрос би трябвало да отговорят българските служби за сигурност.
Всичко това нямаше да е толкоз притеснително, в случай че източникът на тези послания бяха само крайни и маргинални политически сили като „ Възраждане “, МЕЧ и „ Величие “, които съставляват към една четвърт от състава на Народното събрание. Подобни политически обединения съществуват във всички европейски демокрации — от Нидерландия и Германия, до Австрия, където даже завоюваха изборите. Това не е неповторимо за България.
Общото сред тези обединения е тяхната открита или прикрита неприязън към Европейския съюз и постоянно – демонстративни благосклонности към Москва, а в последно време и към Доналд Тръмп. Проблемът породи, когато в този хор се включи президентът Румен Радев, освен това в сериозен миг — по-малко от месец преди излизането на основен отчет от страна на европейските институции по отношение на готовността на България за участие в еврозоната.
Макар президентът официално да не е изказал антиевропейски позиции, апелът му за референдум тъкмо в този миг бе признат от обществото и политическите наблюдаващи като институционален опит за бойкот на процеса. Това бе невиждано — в никакъв случай до момента нито президент, нито държавно управление, нито Българска народна банка не си беше разрешавал дейности или послания, които да слагат под подозрение европейското бъдеще на България.
Този ход на президента бе общопризнат не като почтено предложение за „ повече народна власт “, а като действителна опасност за участието на страната ни в еврозоната. Причината е, че всяко отсрочване с една година може да значи загуба на историческия късмет — не е ясно дали и по кое време още веднъж ще можем да покрием извънредно сложните критерии за участие. Трябва да се напомни, че даже 1/3 от актуалните страни членки на еврозоната не дават отговор изцяло на тях — било поради несъразмерен дълг, недостиг или висока инфлация. България реализира тези критерии с огромни старания, най-много по време на държавните управления на Промяната и финансовия екип, управителен от Асен Василев — нещо, което предходните три кабинета на Бойко Борисов по този начин и не съумяха да реализират.
Ако процесът бъде пресечен в този момент, има действителен риск страната ни да не се върне към него в идващите 10 години. Това би означавало стратегическо закъснение на европейската ни интеграция, с евентуално дълготрайни отрицателни последствия.
Институционалната интервенция на президента от една страна поражда паника, а от друга, парадоксално, способства за консолидацията на проевропейските сили. Това е и повода през днешния ден да е толкоз значимо всички демократични и проевропейски обединения краткотрайно да оставят разликите между тях и да застанат дружно зад стратегически значимата цел — въвеждането на еврото.
В този смисъл, позицията на Министерския съвет и Българска народна банка, подкрепена от 171 депутати, изпраща явен и мощен сигнал — към българските жители, към европейските сътрудници и към света, че България остава непоколебима в европейския си път.
Няма социологическо проучване, което да демонстрира, че болшинството от българите избират опция отвън Европейския съюз. Напротив — това се потвърждава всекидневно от избора на българите да работят, учат и почиват в Европа, а не в страните на Изток.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ