Еврозоната донесе по-голяма отговорност за централната банка на Хърватия, заяви за БТА заместник-управителят на ХЦБ Михаел Фауленд
Сподели
Въвеждането на еврото е един от основните моменти в актуалната финансова еволюция на Хърватия, което трансформира работата на централната банка и усъвършенства устойчивостта на банковия бранш. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция заместник-управителят на Хърватската национална банка (HNB) Михаел Фауленд.
Той подчертава на това, че смяната е била „ забележителна “, защото страната минава от модел на закрепен валутен курс към парична политика, ръководена от Европейската централна банка (ЕЦБ), фокусирана на инфлацията. „ Начинът, по който проучваме и мислим, е радикално друг – в този момент се ориентираме към еврозоната в нейния повсеместен подтекст “, добави Фауленд.
Според него, гладкото прекосяване към еврото е резултат на дълготрайна подготовка, „ която беше оценена позитивно както от Европейската комисия, по този начин и от локалните жители “. Сред преимуществата той загатна за елиминирането на валутния риск за банките, което е довело до подсилване на систематичната непоклатимост.
Фауленд означи, че досега жителите към момента държат към 4 милиарда куни, което съставлява почти 10-12 % от общата сума преди 2023 година. Хърватските банкноти могат да се обменят без ограничаване в централната банка, до момента в който срокът за монетите изтича в края на 2025 година.
В настрана изказване, направено пред български публицисти, които посетиха Загреб, заместник-управителят изрази убеденост, че България сполучливо ще премине през процеса на въвеждане на еврото на 1 януари 2026 година „ Започнахме този път съвсем по същото време и сме удовлетворени да забележим напредъка на България. Убеден съм, че и българите ще усетят нашия позитивен опит “, съобщи той.
Следва цялостният текст на изявлението
Г-н Фауленд, какви промени настъпиха в Хърватската централна банка след приемането на еврото? Каква е в този момент ролята ѝ в Евросистемата?
– Външно измененията може да наподобяват незначителни, само че в действителност става дума за сериозна промяна. Защо? Защото, в случай че разгледаме политиката, предходният паричен режим на Хърватската национална банка беше закрепен валутен курс. Нямахме валутен ръб, както в България, само че години наред поддържахме постоянен обменен курс.
След приемането на еврото този режим се трансформира – минахме към политика на инфлационно таргетиране. Това значи, че метода на разбор и размишление радикално се промени. Освен това, е нужноше да разтеглим обсега – фокусът ни към този момент не се свежда единствено до Хърватия, а се ангажираме и с еврозоната в повсеместен подтекст. Това е една страна от въпросите.
От оперативна позиция нещата не претърпяха обилни промени. Обаче, във връзка с отговорностите и упованията, доста от аспектите бяха обновени. Много от нашите чиновници към този момент интензивно вземат участие в голям брой комитети и работни групи. Това е съществено натоварване за една дребна централна банка. Както знаете, в границите на Европейската система на централните банки има доста структури, и за дребна институция е мъчно да бъде деен състезател. Но се оправяме с провокациите.
Какви бяха главните провокации за централната банка в месеца преди и след плавното приемане на еврото, изключително в началните месеци?
– Конкретно за процеса на приемане на еврото, в месеците преди този момент, трябваше да се оправим с доста механически аспекти. И успяхме – очевидно беше след въвеждането на еврото. Всички наблюдаващи стигнаха до извода, че процесът мина безпрепятствено. Това не е единствено наше мнение – същото мнение споделят и хърватските жители, както и Европейската комисия.
Но говорейки за провокациите – самият развой е доста динамичен и изисква съгласуваност сред многочислени участници в действително време. Това значи, че подготовката беше основна. Тайната на триумфа не беше единствено интензивността в последните три месеца преди въвеждането на еврото, а дългите месеци на подготовка преди този момент.
Какво се промени за банковия бранш и комерсиалните банки след използването на еврото?
– Основната разлика за банките е, че след приемането на еврото, балансите им към този момент не са изложени на валутен риск. В Хърватия структурно, хората са привикнали да икономисват в непозната валута, което евентуално е аналогично на обстановката в България. В същото време, заплатите се изплащаха в куни, а заемите бяха смесени – част в непозната валута и част в куни. Така, валутният риск постоянно е бил налице в балансите на банките.
С въвеждането на еврото този риск изчезна, което е голям прогрес в устойчивостта на банковата система. Системата преди този момент също бе постоянна и потвърдила своята резистентност, което видяхме по време на предходните рецесии. Но построяването й бе обвързвано с доста старания и ограничения. Въведението на еврото обаче незабавно отстрани доста от рисковете.
Можете ли в резюме да посочите какъв брой куни към момента циркулират? И това ли беше в сходство с вашите упования?
– Очевидно е, че жителите взеха решение да не обменят всичките куни, които притежаваха преди приемането на еврото. В обращение оставаха към 35 милиарда куни, а към днешна дата хората към момента държат към 4 милиарда куни в джобовете си, което съставлява малко над 10-12 % от общата сума преди този момент.
Знаете правилото – тези пари могат да бъдат обменявани в евро когато и да е. Гражданите имат опция, когато пожелаят, да посетят централната банка и да обменят куни за евро. Единственото изключение са монетите.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Въвеждането на еврото е един от основните моменти в актуалната финансова еволюция на Хърватия, което трансформира работата на централната банка и усъвършенства устойчивостта на банковия бранш. Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция заместник-управителят на Хърватската национална банка (HNB) Михаел Фауленд.
Той подчертава на това, че смяната е била „ забележителна “, защото страната минава от модел на закрепен валутен курс към парична политика, ръководена от Европейската централна банка (ЕЦБ), фокусирана на инфлацията. „ Начинът, по който проучваме и мислим, е радикално друг – в този момент се ориентираме към еврозоната в нейния повсеместен подтекст “, добави Фауленд.
Според него, гладкото прекосяване към еврото е резултат на дълготрайна подготовка, „ която беше оценена позитивно както от Европейската комисия, по този начин и от локалните жители “. Сред преимуществата той загатна за елиминирането на валутния риск за банките, което е довело до подсилване на систематичната непоклатимост.
Фауленд означи, че досега жителите към момента държат към 4 милиарда куни, което съставлява почти 10-12 % от общата сума преди 2023 година. Хърватските банкноти могат да се обменят без ограничаване в централната банка, до момента в който срокът за монетите изтича в края на 2025 година.
В настрана изказване, направено пред български публицисти, които посетиха Загреб, заместник-управителят изрази убеденост, че България сполучливо ще премине през процеса на въвеждане на еврото на 1 януари 2026 година „ Започнахме този път съвсем по същото време и сме удовлетворени да забележим напредъка на България. Убеден съм, че и българите ще усетят нашия позитивен опит “, съобщи той.
Следва цялостният текст на изявлението
Г-н Фауленд, какви промени настъпиха в Хърватската централна банка след приемането на еврото? Каква е в този момент ролята ѝ в Евросистемата?
– Външно измененията може да наподобяват незначителни, само че в действителност става дума за сериозна промяна. Защо? Защото, в случай че разгледаме политиката, предходният паричен режим на Хърватската национална банка беше закрепен валутен курс. Нямахме валутен ръб, както в България, само че години наред поддържахме постоянен обменен курс.
След приемането на еврото този режим се трансформира – минахме към политика на инфлационно таргетиране. Това значи, че метода на разбор и размишление радикално се промени. Освен това, е нужноше да разтеглим обсега – фокусът ни към този момент не се свежда единствено до Хърватия, а се ангажираме и с еврозоната в повсеместен подтекст. Това е една страна от въпросите.
От оперативна позиция нещата не претърпяха обилни промени. Обаче, във връзка с отговорностите и упованията, доста от аспектите бяха обновени. Много от нашите чиновници към този момент интензивно вземат участие в голям брой комитети и работни групи. Това е съществено натоварване за една дребна централна банка. Както знаете, в границите на Европейската система на централните банки има доста структури, и за дребна институция е мъчно да бъде деен състезател. Но се оправяме с провокациите.
Какви бяха главните провокации за централната банка в месеца преди и след плавното приемане на еврото, изключително в началните месеци?
– Конкретно за процеса на приемане на еврото, в месеците преди този момент, трябваше да се оправим с доста механически аспекти. И успяхме – очевидно беше след въвеждането на еврото. Всички наблюдаващи стигнаха до извода, че процесът мина безпрепятствено. Това не е единствено наше мнение – същото мнение споделят и хърватските жители, както и Европейската комисия.
Но говорейки за провокациите – самият развой е доста динамичен и изисква съгласуваност сред многочислени участници в действително време. Това значи, че подготовката беше основна. Тайната на триумфа не беше единствено интензивността в последните три месеца преди въвеждането на еврото, а дългите месеци на подготовка преди този момент.
Какво се промени за банковия бранш и комерсиалните банки след използването на еврото?
– Основната разлика за банките е, че след приемането на еврото, балансите им към този момент не са изложени на валутен риск. В Хърватия структурно, хората са привикнали да икономисват в непозната валута, което евентуално е аналогично на обстановката в България. В същото време, заплатите се изплащаха в куни, а заемите бяха смесени – част в непозната валута и част в куни. Така, валутният риск постоянно е бил налице в балансите на банките.
С въвеждането на еврото този риск изчезна, което е голям прогрес в устойчивостта на банковата система. Системата преди този момент също бе постоянна и потвърдила своята резистентност, което видяхме по време на предходните рецесии. Но построяването й бе обвързвано с доста старания и ограничения. Въведението на еврото обаче незабавно отстрани доста от рисковете.
Можете ли в резюме да посочите какъв брой куни към момента циркулират? И това ли беше в сходство с вашите упования?
– Очевидно е, че жителите взеха решение да не обменят всичките куни, които притежаваха преди приемането на еврото. В обращение оставаха към 35 милиарда куни, а към днешна дата хората към момента държат към 4 милиарда куни в джобовете си, което съставлява малко над 10-12 % от общата сума преди този момент.
Знаете правилото – тези пари могат да бъдат обменявани в евро когато и да е. Гражданите имат опция, когато пожелаят, да посетят централната банка и да обменят куни за евро. Единственото изключение са монетите.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ