Писателката Виктория Бешлийска: Предизвикателството на днешния ден е мъжът и жената да създадат партньорство, в което „ние“ да стои над „аз“
Сподели
В актуалния свят пред мъжете и дамите стои задачата да изградят партньорство, в което „ ние “ да е по-важно от „ аз “, показа писателката Виктория Бешлийска пред Българска телеграфна агенция в град Велико Търново. Тя, известна с романите си „ Глина “ и „ Сърце “, посети Регионална библиотека „ Петко Р. Славейков “, с цел да.
Романът разказва живота на Мария, която се завръща в родния си край – град Елена, където посредством нишката на известния котленски килим открива връзките с историята на шест дами – три от които са нейни родственици, а останалите три – непознати. Осъзнава, че спомените от един ден обгръщат 130 години история и че всеки от нас носи освен своите предшественици, само че и своите наследници, декларира издателството в описанието на творбата.
В изявление за Българска телеграфна агенция Бешлийска описа за вдъхновението зад „ Нишка “, историите, вплетени в сюжета, и за дамите, въодушевили книгата. Тя разиска по какъв начин действителността се преплита с художествената небивалица и за какво е избрала седем съществени женски персонажа. Писателката акцентира значимостта на ролята на създателите в опазването на българския език, традициите и фамилните полезности, и показа своите наблюдения от срещи с възпитаници, както и посланията си към читателите.
Ето и цялостният текст на изявлението:
Госпожо Бешлийска, каква е повода за написването на романа „ Нишка “?
– Това, което ме въодушеви да напиша тази книга, беше желанието ми да свържа разнообразни ориси в един общ роман, част от които да са свързани с моето семейство и майчиния ми жанр от Елена. Еленският Балкан е мястото, в което съм израснала и с което съм надълбоко обвързвана. Писането на този разказ беше ново и неповторимо прекарване за мен, поради ексцентричната конструкция на повествованието. Разказът се движи като нишка през основата на килима, което направи креативния развой доста по-вълнуващ спрямо предходните ми творби.
Историята в „ Нишка “ обгръща 130 години. Какво желаете да предадете за този интервал?
– Винаги съм била впечатлена от живота на нашите баби и прабаби. Аз сама съм била част от свидетелстването на наследството, което те са оставили на нашите майки и баби. Личните ми прекарвания най-силно подбуден описа. Исках да почета загатна за тези дами, тъй като се отдалечаваме от техните привички и метод на живот. Дори посредством дребните неща можем да забележим какъв брой доста се е трансформирал животът ни и по какъв начин настройките ни се трансформират. Някога българките са били извънредно мощни, справяли са се с компликациите, даже когато мъжете им отсъствали дълго време. Днес, 130 години по-късно, обстановката наподобява сходна, само че фамилните полезности и разбирания се трансформират. Все по-често ставаме очевидци на разпад на фамилиите и по тази причина опазването на фамилията и неговите полезности е предизвикателство на нашето време. Аз считам, че това е главният проблем на съвременността – разрушената фамилна конструкция и функционалните връзки, от които произтичат егоцентризъм и изолираност. Настоящето предизвикателство е мъжът и дамата да работят в партньорство, където „ ние “ надвива над „ аз “, като се допълват, а не изключват взаимно.
В каква степен романът базира на действителни събития от Вашата фамилна история?
– Магията на историята е в това, че читателят може да се запита непрекъснато какво е истинно и какво е художествена добавка. В „ Нишка “ разказът се движи сред действителни събития и художествени измислици, стремейки се да доближи до сърцето на читателя.
Защо избрахте да включите тъкмо седем мощни женски персонажа в романа?
– Когато взех решение да пиша книга, отдадена на дамите от Еленския Балкан, знаех, че тя ще бъде основана на персоналния ми опит и историите на дамите от моето семейство, само че включих и други дами от региона, чиито истории се оказаха сходни. Спирам се на цифрата седем, защото то носи както божествена, по този начин и женска символика. Изразява посоките на света и кръстовете, както и етапите на Луната, които са свързани с женската природа и цикличността на живота.
Смятате ли, че запазването на чистотата на българския език е Ваша задача?
– Всеки създател носи огромна отговорност към думите, с които работи. Интересът ми към старите думи произтича от наследството, което нося. В фамилията ми се приказват два диалекта – черпещият истина от майка ми, обвързван с Елена, и северният, от татко ми, който е от село Гиген. Думите и тяхната мощ постоянно са били част от живота ми. Споделянето на тези думи е значимо за мен, защото не желая знанието да остава заключено у мен. Това е нишката на езика.
Смятате ли, че българската литература е на напредък?
– Наблюдаваме възобновление на българската литература след дълъг интервал на застой, когато задграничната литература доминираше. По този метод гласовете на българските създатели се заглушиха. Радвам се, че в този момент отново можем да творим за българските читатели и е значимо да подходим отговорно към смисъла и непорочност на езика.
Често посещавате учебни заведения. Какво най-важно желаете да предадете на децата?
– Въпросите, които задават учениците, демонстрират тревогата, която ги заобикаля. Технологиите са част от аргументите, само че и ние, родителите, също способстваме за тяхното комплициране, постоянно без да ги поддържаме. Искам да им кажа да развиват своите сетива, тъй като технологиите ни отдалечават от действителността. Те би трябвало да се върнат в телата си посредством изкуства, спорт и занимания, с цел да разширят своя капацитет и нравствен свят.
Какво обръщение желаете да отправите към читателите си и обществото в целокупност?
– В края на „ Нишка “ включвам къса формула „ Ние съм “, която имам вяра, че ще ни помогне да сътворяваме по-добри връзки между тях, с по-малко его и повече връзки. Надявам се да успеем да открием нишките, които ни свързват и да осъзнаем какво можем да променим в живота си, с цел да създадем общности, основаващи се на единство и работливост.
Започнали ли сте идната си книга?
– Не, към момента се грижа за новата като за малко дете. Срещите с читатели лишават доста време и сила, по тази причина е належащо да бъдеш изцяло предан на този развой, без да смесваш креативния и обществения си живот.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В актуалния свят пред мъжете и дамите стои задачата да изградят партньорство, в което „ ние “ да е по-важно от „ аз “, показа писателката Виктория Бешлийска пред Българска телеграфна агенция в град Велико Търново. Тя, известна с романите си „ Глина “ и „ Сърце “, посети Регионална библиотека „ Петко Р. Славейков “, с цел да.
Романът разказва живота на Мария, която се завръща в родния си край – град Елена, където посредством нишката на известния котленски килим открива връзките с историята на шест дами – три от които са нейни родственици, а останалите три – непознати. Осъзнава, че спомените от един ден обгръщат 130 години история и че всеки от нас носи освен своите предшественици, само че и своите наследници, декларира издателството в описанието на творбата.
В изявление за Българска телеграфна агенция Бешлийска описа за вдъхновението зад „ Нишка “, историите, вплетени в сюжета, и за дамите, въодушевили книгата. Тя разиска по какъв начин действителността се преплита с художествената небивалица и за какво е избрала седем съществени женски персонажа. Писателката акцентира значимостта на ролята на създателите в опазването на българския език, традициите и фамилните полезности, и показа своите наблюдения от срещи с възпитаници, както и посланията си към читателите.
Ето и цялостният текст на изявлението:
Госпожо Бешлийска, каква е повода за написването на романа „ Нишка “?
– Това, което ме въодушеви да напиша тази книга, беше желанието ми да свържа разнообразни ориси в един общ роман, част от които да са свързани с моето семейство и майчиния ми жанр от Елена. Еленският Балкан е мястото, в което съм израснала и с което съм надълбоко обвързвана. Писането на този разказ беше ново и неповторимо прекарване за мен, поради ексцентричната конструкция на повествованието. Разказът се движи като нишка през основата на килима, което направи креативния развой доста по-вълнуващ спрямо предходните ми творби.
Историята в „ Нишка “ обгръща 130 години. Какво желаете да предадете за този интервал?
– Винаги съм била впечатлена от живота на нашите баби и прабаби. Аз сама съм била част от свидетелстването на наследството, което те са оставили на нашите майки и баби. Личните ми прекарвания най-силно подбуден описа. Исках да почета загатна за тези дами, тъй като се отдалечаваме от техните привички и метод на живот. Дори посредством дребните неща можем да забележим какъв брой доста се е трансформирал животът ни и по какъв начин настройките ни се трансформират. Някога българките са били извънредно мощни, справяли са се с компликациите, даже когато мъжете им отсъствали дълго време. Днес, 130 години по-късно, обстановката наподобява сходна, само че фамилните полезности и разбирания се трансформират. Все по-често ставаме очевидци на разпад на фамилиите и по тази причина опазването на фамилията и неговите полезности е предизвикателство на нашето време. Аз считам, че това е главният проблем на съвременността – разрушената фамилна конструкция и функционалните връзки, от които произтичат егоцентризъм и изолираност. Настоящето предизвикателство е мъжът и дамата да работят в партньорство, където „ ние “ надвива над „ аз “, като се допълват, а не изключват взаимно.
В каква степен романът базира на действителни събития от Вашата фамилна история?
– Магията на историята е в това, че читателят може да се запита непрекъснато какво е истинно и какво е художествена добавка. В „ Нишка “ разказът се движи сред действителни събития и художествени измислици, стремейки се да доближи до сърцето на читателя.
Защо избрахте да включите тъкмо седем мощни женски персонажа в романа?
– Когато взех решение да пиша книга, отдадена на дамите от Еленския Балкан, знаех, че тя ще бъде основана на персоналния ми опит и историите на дамите от моето семейство, само че включих и други дами от региона, чиито истории се оказаха сходни. Спирам се на цифрата седем, защото то носи както божествена, по този начин и женска символика. Изразява посоките на света и кръстовете, както и етапите на Луната, които са свързани с женската природа и цикличността на живота.
Смятате ли, че запазването на чистотата на българския език е Ваша задача?
– Всеки създател носи огромна отговорност към думите, с които работи. Интересът ми към старите думи произтича от наследството, което нося. В фамилията ми се приказват два диалекта – черпещият истина от майка ми, обвързван с Елена, и северният, от татко ми, който е от село Гиген. Думите и тяхната мощ постоянно са били част от живота ми. Споделянето на тези думи е значимо за мен, защото не желая знанието да остава заключено у мен. Това е нишката на езика.
Смятате ли, че българската литература е на напредък?
– Наблюдаваме възобновление на българската литература след дълъг интервал на застой, когато задграничната литература доминираше. По този метод гласовете на българските създатели се заглушиха. Радвам се, че в този момент отново можем да творим за българските читатели и е значимо да подходим отговорно към смисъла и непорочност на езика.
Често посещавате учебни заведения. Какво най-важно желаете да предадете на децата?
– Въпросите, които задават учениците, демонстрират тревогата, която ги заобикаля. Технологиите са част от аргументите, само че и ние, родителите, също способстваме за тяхното комплициране, постоянно без да ги поддържаме. Искам да им кажа да развиват своите сетива, тъй като технологиите ни отдалечават от действителността. Те би трябвало да се върнат в телата си посредством изкуства, спорт и занимания, с цел да разширят своя капацитет и нравствен свят.
Какво обръщение желаете да отправите към читателите си и обществото в целокупност?
– В края на „ Нишка “ включвам къса формула „ Ние съм “, която имам вяра, че ще ни помогне да сътворяваме по-добри връзки между тях, с по-малко его и повече връзки. Надявам се да успеем да открием нишките, които ни свързват и да осъзнаем какво можем да променим в живота си, с цел да създадем общности, основаващи се на единство и работливост.
Започнали ли сте идната си книга?
– Не, към момента се грижа за новата като за малко дете. Срещите с читатели лишават доста време и сила, по тази причина е належащо да бъдеш изцяло предан на този развой, без да смесваш креативния и обществения си живот.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ