Мемоарите на Навални: Разказ за борбата, страданието и надеждата
Сподели
В записки, издадени осем месеца след гибелта му, съветският опозиционен водач Алексей Навални в никакъв случай не губи религия, че идеята му си коства известни премеждия и също по този начин признава, че би желал да напише доста по-различна книга.
„ В нея има комбинация от разнородни стилове, обичаен роман, последван от затворнически дневник “, написа Навални в записките си, озаглавени „ Патриот “, които излязоха през вчерашния ден на пазара и които са в действителност обичаен роман, последван от затворнически дневник.
„ Така не ми се желае книгата ми да бъде още един затворнически дневник. Лично аз ги намирам забавни за четене, само че като род – сигурно са задоволително “.
Последните 200 от общо 479-те страници от книгата на Навални по някакъв метод имат характерностите на други затворнически дневници или на такива типичен съветски творби като „ Един ден на Иван Денисович “ на Александър Солженицин. Той наблюдава скуката, изолацията, изтощението, страданието и глупостта на затворническия живот, до момента в който в това време се занимава с всичко – от френската литература от XIX век до (певицата) Били Айлиш. Но „ Патриот “ също така съставлява доказателство за изключителната борба на известния отстъпник против отчаянието, до момента в който съветските управляващи последователно усилват репресиите си против него. Мемоарите си Навални даже дава препоръки по какъв начин хората да се изправят против най-лошото и да не губят вяра
„ Важното нещо е да не се измъчвате с яд, злоба, мечти за възмездие, а непрестанно да се приближавате към приемане на нещата. Това може да бъде мъчно “, написа той. „ Процесът, протичащ в главата ви по никакъв метод няма да е принципен, само че ще се окажете в неприятна обстановка, в случай че не опитате това. То ще работи толкоз дълго, колкото го приемате съществено “, добавя той.
През последните години Навални стана интернационален знак на съпротивата. Адвокат по обучение, в началото той е деятел против корупцията, само че скоро се трансформира в политик със блян с цел да заеме обществена служба и капацитет да стане главния противник на дългогодишния президент Владимир Путин.
Вдовицата на Навални – Юлия Навална, ръководеше завършването на книгата. В изявление за представянето на „ Патриот “ тя сподели пред Би Би Си, че ще се кандидатира за президент, в случай че в миналото се върне в Русия – малко евентуална стъпка, до момента в който Путин е на власт, призна Навална. Срещу нея е издадена задочна заповед за арест в Русия по обвинявания за присъединяване в екстремистка група. Путин „ би трябвало да лежи в съветски затвор, да почувства всичко, което освен моят брачен партньор, а всички пандизчии в Русия усещат “, сподели Навална в изявление за предаването „ 60 минути “ по Си Би Ес.
Тя се зарече да продължи битката на починалия си брачен партньор. Навална постоянно записва видеообръщения до поддръжниците си и се среща със западни водачи и високопоставени лица, като се застъпва за руснаците, които са срещу Путин и неговата война в Украйна. Тя има две деца със брачна половинка си, който в книгата си написа за незабавната обич, която той е усетил към нея и за тяхната трайна връзка. В записките си Навални обрисува Юлия като сродна душа, която „ може да разисква най-трудните въпроси с мен без никаква драма или извиване на ръцете “.
В първата част на книгата Навални размишлява за разпадането на Съветския съюз, за разочарованието си през 90-те години на предишния век от съветския водач Борис Елцин, за ранното си опълчване против корупцията, за влизането си в публичния живот и за откритието, че не му се постанова да търси доста дълго политик, „ който да се заеме с всевъзможни нужни, забавни планове и да си сътрудничи директно с съветския народ “.
„ Аз желаех да се появи подобен политик, чаках го и един ден осъзнах, че самичък мога да бъда този човек “, написа той.
Неговата визия за „ красивата Русия на бъдещето “, в която водачите са свободно и почтено определени, корупцията в държавната власт е под надзор, а демократичните институции работят – му печелят широкоразпространена поддръжка в цялата страна. Той има млади, енергични деятели на своя страна – екип, който приляга повече за “фантастичен стартъп ”, в сравнение с за загадка революционна интервенция, написа Навални в записките си. „ Отвън ние изглеждахме като „ група московски хипстъри “, прибавя той. Заедно, Навални и неговият екип, основават колоритни, професионално продуцирани видеа, изобличаващи корупцията в държавната власт. Видеата събират милиони гледания в „ Ютюб “ и провокират всеобщи митинги, до момента в който управляващите вкарват все по-строги ограничения против инакомислието.
В отговор на възходящата известност на Навални, управляващите повдигат многочислени обвинявания против него, съдружниците му и даже членовете на фамилията му. Често го задържат и закриват цялата му политическа инфраструктура – Фондацията за битка с корупцията, която той основава през 2011 година, като мрежа с няколко десетки районни офиса.
През 2020 година Навални оцелява след отравяне с нервнопаралитичен сътрудник, за което той упреква Кремъл, които отхвърлят да са забъркани. В самото начало на книгата си той разказва този стадий в доста огромни детайлности, като споделя: „ Това е прекомерно и аз съм напът да умра “. Семейството и съидейниците му съумяват да се преборят той да бъде откаран в Германия за лекуване, а откакто се възвръща пет месеца, той се връща в Русия, единствено с цел да бъде задържан и изпратен в пандиза, където прекарва последните три години от живота си.
В записките си Навални си спомня, че е споделил на жена си, до момента в който към момента е бил в болничното заведение в Берлин, че „ несъмнено “, ще се върне в Русия.
Натискът върху него продължава и зад решетките, като се усилва след съветското навлизане в Украйна през февруари 2022 година, когато репресиите против инакомислието се ускоряват до невиждани равнища. В известия, които той съумява да съобщи от пандиза, Навални разказва мъчителните условия в едноместната килия, в която той е затворен с месеци за разнообразни дребни нарушавания, в които чиновниците на пандиза безмилостно го упрекват, както и лишаването от сън, оскъдната храна и неналичието на здравна помощ. През октомври 2023 година трима от юристите му са задържани, а още двама са сложени в лист за търсене.
През декември 2023 година управляващите местят Навални в наказателна колония с най-висока степен сигурност в далечен град зад Полярния кръг. През февруари 2024 година 47-годишният Навални изненадващо умира там, а събитията и повода за гибелта му, към момента остават мистериозни. Юлия Навална и съидейниците му споделиха, че Кремъл го е умъртвил, до момента в който управляващите настояват, че Навални е умрял от „ естествена гибел “, само че не разкриват никакви детайлности какво се е случило.
Десетки хиляди руснаци се стекоха на погребението му в предградията на Москва през март в рядка демонстрация на непокорство в една страна, в която уличните митинги и даже единичните демонстрации постоянно приключват с неотложен арест и затвор. В продължение на дни по-късно, хората носеха цветя на гроба му, а шепа хора даже пристигнаха там през вчерашния ден.
„ Мечтая допустимо най-вече хора да прочетат тази книга, тъй като ми се коства, че всеки ще научи нещо ново за Алексей. (Всички) ще се посмеят и поплачат малко. Той беше толкоз страховит: мощен и самоуверен, гальовен и занимателен. Най-добрият. И най-скъпият “, написа Юлия Навална в обществената мрежа „ Екс “.
Екипът на Навални сподели, че книгата ще бъде издадена на съветски, езикът, на който е написана, само че изпращането й в родината му и в прилежащ Беларус не е допустимо, „ защото не може да бъде обезпечена доставка и липса на митнически проблеми “.
Кремъл и съветските държавни медии пренебрегнаха информацията за публикуването на записките, по този начин както пренебрегват доста други събития, свързани с Навални, чието име Путин и други високопоставени лица съвсем в никакъв случай не изричат обществено.
Източник: Превод: Валерия Динкова
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В записки, издадени осем месеца след гибелта му, съветският опозиционен водач Алексей Навални в никакъв случай не губи религия, че идеята му си коства известни премеждия и също по този начин признава, че би желал да напише доста по-различна книга.
„ В нея има комбинация от разнородни стилове, обичаен роман, последван от затворнически дневник “, написа Навални в записките си, озаглавени „ Патриот “, които излязоха през вчерашния ден на пазара и които са в действителност обичаен роман, последван от затворнически дневник.
„ Така не ми се желае книгата ми да бъде още един затворнически дневник. Лично аз ги намирам забавни за четене, само че като род – сигурно са задоволително “.
Последните 200 от общо 479-те страници от книгата на Навални по някакъв метод имат характерностите на други затворнически дневници или на такива типичен съветски творби като „ Един ден на Иван Денисович “ на Александър Солженицин. Той наблюдава скуката, изолацията, изтощението, страданието и глупостта на затворническия живот, до момента в който в това време се занимава с всичко – от френската литература от XIX век до (певицата) Били Айлиш. Но „ Патриот “ също така съставлява доказателство за изключителната борба на известния отстъпник против отчаянието, до момента в който съветските управляващи последователно усилват репресиите си против него. Мемоарите си Навални даже дава препоръки по какъв начин хората да се изправят против най-лошото и да не губят вяра
„ Важното нещо е да не се измъчвате с яд, злоба, мечти за възмездие, а непрестанно да се приближавате към приемане на нещата. Това може да бъде мъчно “, написа той. „ Процесът, протичащ в главата ви по никакъв метод няма да е принципен, само че ще се окажете в неприятна обстановка, в случай че не опитате това. То ще работи толкоз дълго, колкото го приемате съществено “, добавя той.
През последните години Навални стана интернационален знак на съпротивата. Адвокат по обучение, в началото той е деятел против корупцията, само че скоро се трансформира в политик със блян с цел да заеме обществена служба и капацитет да стане главния противник на дългогодишния президент Владимир Путин.
Вдовицата на Навални – Юлия Навална, ръководеше завършването на книгата. В изявление за представянето на „ Патриот “ тя сподели пред Би Би Си, че ще се кандидатира за президент, в случай че в миналото се върне в Русия – малко евентуална стъпка, до момента в който Путин е на власт, призна Навална. Срещу нея е издадена задочна заповед за арест в Русия по обвинявания за присъединяване в екстремистка група. Путин „ би трябвало да лежи в съветски затвор, да почувства всичко, което освен моят брачен партньор, а всички пандизчии в Русия усещат “, сподели Навална в изявление за предаването „ 60 минути “ по Си Би Ес.
Тя се зарече да продължи битката на починалия си брачен партньор. Навална постоянно записва видеообръщения до поддръжниците си и се среща със западни водачи и високопоставени лица, като се застъпва за руснаците, които са срещу Путин и неговата война в Украйна. Тя има две деца със брачна половинка си, който в книгата си написа за незабавната обич, която той е усетил към нея и за тяхната трайна връзка. В записките си Навални обрисува Юлия като сродна душа, която „ може да разисква най-трудните въпроси с мен без никаква драма или извиване на ръцете “.
В първата част на книгата Навални размишлява за разпадането на Съветския съюз, за разочарованието си през 90-те години на предишния век от съветския водач Борис Елцин, за ранното си опълчване против корупцията, за влизането си в публичния живот и за откритието, че не му се постанова да търси доста дълго политик, „ който да се заеме с всевъзможни нужни, забавни планове и да си сътрудничи директно с съветския народ “.
„ Аз желаех да се появи подобен политик, чаках го и един ден осъзнах, че самичък мога да бъда този човек “, написа той.
Неговата визия за „ красивата Русия на бъдещето “, в която водачите са свободно и почтено определени, корупцията в държавната власт е под надзор, а демократичните институции работят – му печелят широкоразпространена поддръжка в цялата страна. Той има млади, енергични деятели на своя страна – екип, който приляга повече за “фантастичен стартъп ”, в сравнение с за загадка революционна интервенция, написа Навални в записките си. „ Отвън ние изглеждахме като „ група московски хипстъри “, прибавя той. Заедно, Навални и неговият екип, основават колоритни, професионално продуцирани видеа, изобличаващи корупцията в държавната власт. Видеата събират милиони гледания в „ Ютюб “ и провокират всеобщи митинги, до момента в който управляващите вкарват все по-строги ограничения против инакомислието.
В отговор на възходящата известност на Навални, управляващите повдигат многочислени обвинявания против него, съдружниците му и даже членовете на фамилията му. Често го задържат и закриват цялата му политическа инфраструктура – Фондацията за битка с корупцията, която той основава през 2011 година, като мрежа с няколко десетки районни офиса.
През 2020 година Навални оцелява след отравяне с нервнопаралитичен сътрудник, за което той упреква Кремъл, които отхвърлят да са забъркани. В самото начало на книгата си той разказва този стадий в доста огромни детайлности, като споделя: „ Това е прекомерно и аз съм напът да умра “. Семейството и съидейниците му съумяват да се преборят той да бъде откаран в Германия за лекуване, а откакто се възвръща пет месеца, той се връща в Русия, единствено с цел да бъде задържан и изпратен в пандиза, където прекарва последните три години от живота си.
В записките си Навални си спомня, че е споделил на жена си, до момента в който към момента е бил в болничното заведение в Берлин, че „ несъмнено “, ще се върне в Русия.
Натискът върху него продължава и зад решетките, като се усилва след съветското навлизане в Украйна през февруари 2022 година, когато репресиите против инакомислието се ускоряват до невиждани равнища. В известия, които той съумява да съобщи от пандиза, Навални разказва мъчителните условия в едноместната килия, в която той е затворен с месеци за разнообразни дребни нарушавания, в които чиновниците на пандиза безмилостно го упрекват, както и лишаването от сън, оскъдната храна и неналичието на здравна помощ. През октомври 2023 година трима от юристите му са задържани, а още двама са сложени в лист за търсене.
През декември 2023 година управляващите местят Навални в наказателна колония с най-висока степен сигурност в далечен град зад Полярния кръг. През февруари 2024 година 47-годишният Навални изненадващо умира там, а събитията и повода за гибелта му, към момента остават мистериозни. Юлия Навална и съидейниците му споделиха, че Кремъл го е умъртвил, до момента в който управляващите настояват, че Навални е умрял от „ естествена гибел “, само че не разкриват никакви детайлности какво се е случило.
Десетки хиляди руснаци се стекоха на погребението му в предградията на Москва през март в рядка демонстрация на непокорство в една страна, в която уличните митинги и даже единичните демонстрации постоянно приключват с неотложен арест и затвор. В продължение на дни по-късно, хората носеха цветя на гроба му, а шепа хора даже пристигнаха там през вчерашния ден.
„ Мечтая допустимо най-вече хора да прочетат тази книга, тъй като ми се коства, че всеки ще научи нещо ново за Алексей. (Всички) ще се посмеят и поплачат малко. Той беше толкоз страховит: мощен и самоуверен, гальовен и занимателен. Най-добрият. И най-скъпият “, написа Юлия Навална в обществената мрежа „ Екс “.
Екипът на Навални сподели, че книгата ще бъде издадена на съветски, езикът, на който е написана, само че изпращането й в родината му и в прилежащ Беларус не е допустимо, „ защото не може да бъде обезпечена доставка и липса на митнически проблеми “.
Кремъл и съветските държавни медии пренебрегнаха информацията за публикуването на записките, по този начин както пренебрегват доста други събития, свързани с Навални, чието име Путин и други високопоставени лица съвсем в никакъв случай не изричат обществено.
Източник: Превод: Валерия Динкова
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ