СподелиТоз, който падне в бой за свобода,той не умира: него

Сподели
Тоз, който падне в пердах за независимост,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и артисти песни за него пеят…

 

Това е стих от безсмъртната Ботева творба „ Хаджи Димитър “, само че той въплъщава ориста освен на съответния воин, а на всички, които са платили с живота си за положителното на България, и изключително на самия създател. Творбата е отпечатана за първи път във в. „ Независимост “ през 1873 година, само че Захари Стоянов по мемоари на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди обявата.

На 27 години Ботев написа във в. “Знаме ”, 13 юли 1875 година:

„ Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави. “

Поетът-бунтовник надали е подозирал, че денят на неговата героична и трагична крах /2 юни 1876 година във Врачанския Балкан/ ще продължи да се помни през столетията, с цел да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.

Ботев остава вечно знак на необикновен революционен дух, даже до неблагоразумие, съчетано с необикновен поетически и журналистически гений. Парадоксът е, че и неговата крах на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, означаваме в годините по-тържествено от рождените им дати.

Христо Ботев е роден в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател татко му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.

По това време във вестник “Гайда ”, редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев – “Майце си ”. От октомври 1867 година живее в Румъния. През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски. През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия – в. “Знаме ”. През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения ”.

През май 1876 година, в резултат на новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става неин челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки ” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година, по нов жанр 2 юни, е последният тежък пердах – по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.

Както патронът пронизва поетът-воевода, по този начин и споменът за неговия героизъм оставя пронизваща и незаличима диря в българското схващане и става неотделима част от него. Печалната дата 2 юни се трансформира в огнен знак на родолюбието, който ще продължи да бъде една от пътеводните светлини на българите.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!