„Имах цел – да съм човек“: Защо мигрантите не са ни врагове
Сподели
Той не желае да се върне в Иран и не счита да напуща България. Всъщност той не може да се върне в Иран и въпреки че живее у нас към този момент 13 години, към момента е без документи и няма юридически статут.
На процедура е никой.
Казва се Мехран Давари и през последните дни стана прочут в медиите, откакто полицията го прибра в миграционния център в Бусманци. Той се озова там поради заповед отпреди 9 години, която е за наложително връщане в страната по генезис.
По-късно беше освободен, защото следващата му молба за протекция, която е десета по ред, е била записана от Държавна организация за бежанците и позволена до произвеждане за даване на такава протекция. В подобен случай, до момента в който е със статут на „ лице, търсещо протекция “, дейности по депортирането му не могат да бъдат подхванати.
Мехран, който по време на престоя си в България научава български език, приема християнството и името Стефан, напуща Иран през 2010 година като минава незаконно през границата.
Причината за бягството му е това, че е бил преследван и репресиран от управляващите поради опозиционните му възгледи и присъединяване му в митинги, откакто през 2009 година
за президент е избран отново Махмуд Ахмадинежад.
Това разпалва всеобщи демонстрации на опозицията в страната.
На един от тях Мехран е арестуван от полицията и обичай по време на разпитите. След освобождението му той се пробва да помогне на дами, които също са били бити от полицията и това е причина още веднъж да бъде арестуван.
Накрая се взема решение на бягство, до момента в който лежал в болничното заведение на ареста след следващото му задържане.
Без документи и облекла той оставя майка си, татко си и сестра си и минава незаконно през границата.
Така през 2010 година се оказва в България, майка му и татко му са към този момент покойници, а в Иран е останала сестра му,
която косвено търпи ограничавания, налагани ѝ и от локалните управляващи.
Днес Мехран изкарва прехраната си като музикант, фотограф и видеооператор на фамилни тържества, като зидаро-мазач или склададжия. Каквото успее да откри.
Но не може да има непрекъсната работа, защото няма документи.
Той пробва да получи законен статут от управляващите у нас и да построи живота си от начало, само че се оказва, че това е мъчно постижима задача.
Когато записват един чужденец, който няма документи, му дават записка без фотография, единствено с име. Сега към този момент мога да получа регистрационна карта, в която са всичките ми данни с адреса и условията, които са за чужденец, който живее в България “, споделя той пред ДЕБАТИ.БГ.
Мехран споделя, че в България се усеща сигурен, макар отчайващата битка с институциите.
Държавната организация за бежанците му е дала девет отхвърли за даване на статут.
„ Борбата е за това да получа статут. Аз нямам желание нито да се върна, нито да продължа по на запад, тъй като може да с окаже, че отново ще ме върнат тук. На всичкото от горната страна не знам език, работа не мога да намеря, няма да имам квартира.
Въпреки това, даже в случай че в този момент имам опция да отида в друга страна с уверението, че ще мога да получа поданство и ще се обезпечавам, отново няма да отида, тъй като това, което видях в България през последните години и седмици, разбрах, че българите са топли и положителни хора “, изяснява той на доста добър български език.
Тук са приятелите му, които не са единствено в София, само че и от Пловдив, и Русе.
В същото време е басист на метъл бандата BULL$HIT. Това обаче не му носи прехранване. Няколко пъти е взел хонорар за присъединяване в концерт с друга група, само че това не е задоволително за непрекъснати приходи.
„ Като взема регистрационната карта, ще имам позволение за работа. Тази група, в която изсвирвам, не съм изкарал нито стотинка. Миналата година бях вокалист на групата „ Нови окови “, откъдето изкарах малко пари от концерти, само че като цяло върша видеа, клипове, фотографирам фамилни тържества. Ако ме викнат за строителни работи, се включвам. Изкарвам си пари, едвам си платя наема “, изяснява Мехран.
Той не счита, че обстановката в Иран ще се промени към положително и споделя, че не му липсва страната.
„ Нов старт, нов живот. Напуснах там, с цел да мога да изхвърля предишното в кофата. Нов човек, ново място – това е риск, да оставиш фамилията, приятелите, спомените – поради нов живот. За това съм стигнал тук – имах цел да съм човек, който да живее. Само смених местата “, изяснява Мехран.
И споделя философията си за живот и триумф:
Навсякъде би трябвало да работиш, никой няма да мисли за тебе, като за себе си. Не би трябвало да чакаш на страната “, счита той.
От правна позиция казусът с Мехран не е единственият. Оказва се, че поредност от безгрижно отношение на институциите и нормативен вакуум оставят ориста на доста хора като него с неразбираемо бъдеще.
Откакто Мехран е в България, той е без документи и това не е станало без съдействието на страната.
„ Той бяга от болнично заведение на арест в Иран, пресича иранската граница незаконно и надлежно през всички останали граници – това е доста типично за търсещите протекция. Те няма по какъв начин да са с документи, тъй като документите му са спомагателна заплаха да бъде върнат назад в Иран “, описа юристът на мъжа Диана Радославова от Центъра за правна помощ „ Глас в България “.
По думите му този случай не е единствен, само че е станал известен, защото му е даден публичност.
„ Имахме сходни случаи с арменски жители, които са пристигнали тук като дребни деца, израснали са, нямат документи. Има случай на майка и наследник от Узбекистан, които са тук от 20 години. Когато са пристигнали тук, детето е било на четири години. В момента те са в Бусманци за депортация. Това са хора, които, по една или друга причина, са били без документи и действително не могат да бъдат върнати на страните си по генезис, било то заради липса на подпомагане от съответните посолства, било то заради загуба на поданство “, споделя юристът.
Радославова е на мнение, че системата се задъхва, а правният вакуум при сходни случаи не усъвършенства нещата.
„ Системата ни е извънредно затруднена и изключително от този юридически вакуум, че на процедура пребиваващи хора са невръщаеми за дълги години на престой. Когато човек живее дълги години тук, той няма по какъв начин да не е интегриран, да не се устоя, да няма обществена среда. Това са хората, които са действително по-добре интегрирани от хората със статут, тъй като хората със статут нормално се задържат една-две години, след което отиват на запад “, изясни юристът.
Според нея в тази ситуация с Мехран става въпрос за некадърно свършена работа от Държавната организация за бежанците в продължение на 13 години, защото мъжът дава отговор на всички условия за приемане на статут – той е преследван от управляващите в Иран, сменя религията си, обстановката в родната му страна се утежнява, той няма парцели и семейство, при което да се прибере.
„ Дейността на ДАБ е много политически подвластна. Няма го самостоятелният метод, а по-скоро се работи преднамерено по отношение на страната на генезис, по отношение на всеобщата процедура по отношение на групите, което е дискриминационен аршин “, счита юрист Радославова.
„ Имаме за жалост една недобре работеща система за протекция в България, която създава действително хора, които няма по какъв начин да бъдат върнати. Защото ти, в случай че търсиш протекция, то и 20 години да живееш мизерно без документи, ти ще предпочетеш да живееш тук, вместо да се върнеш в страната си на генезис “, добавя тя.
По отношение на Мехран се чака да стартира нова процедура с разглеждане на бежанската му история. Очакванията са изходът от този случай да бъде позитивен.
Това обаче юристът отдава на гласността, която беше дадена.
„ За страдание, не за всеки случай може да се реализира такава публичност, с цел да може да се реализира позитивен излаз “, заключава тя.
Въпреки всички компликации Мехран не се е отказал от упоритостите си. Той споделя, че има проекти за бъдещето.
„ Това са ми проектите – като взема персоналната си карта, уповавам се до два месеца да получа статут, първо желая да се явя на изпит по български език за чужденци, с цел да мога да отида да изучавам в университет по-късно. Ако не стане по този метод, ще запиша вечерно учебно заведение и тогава отново ще опитам да аплайвам “, споделя той, като добавя, че проектите му включват и разкриване на компания за търговия, с която да може да се препитава в началото.
„ Аз бленувам да съм доста добър режисьор. Дори един ден живот да ми остане, желая да съм на аления килим в Холивуд “, споделя той.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Той не желае да се върне в Иран и не счита да напуща България. Всъщност той не може да се върне в Иран и въпреки че живее у нас към този момент 13 години, към момента е без документи и няма юридически статут.
На процедура е никой.
Казва се Мехран Давари и през последните дни стана прочут в медиите, откакто полицията го прибра в миграционния център в Бусманци. Той се озова там поради заповед отпреди 9 години, която е за наложително връщане в страната по генезис.
По-късно беше освободен, защото следващата му молба за протекция, която е десета по ред, е била записана от Държавна организация за бежанците и позволена до произвеждане за даване на такава протекция. В подобен случай, до момента в който е със статут на „ лице, търсещо протекция “, дейности по депортирането му не могат да бъдат подхванати.
Мехран, който по време на престоя си в България научава български език, приема християнството и името Стефан, напуща Иран през 2010 година като минава незаконно през границата.
Причината за бягството му е това, че е бил преследван и репресиран от управляващите поради опозиционните му възгледи и присъединяване му в митинги, откакто през 2009 година
за президент е избран отново Махмуд Ахмадинежад.
Това разпалва всеобщи демонстрации на опозицията в страната.
На един от тях Мехран е арестуван от полицията и обичай по време на разпитите. След освобождението му той се пробва да помогне на дами, които също са били бити от полицията и това е причина още веднъж да бъде арестуван.
Накрая се взема решение на бягство, до момента в който лежал в болничното заведение на ареста след следващото му задържане.
Без документи и облекла той оставя майка си, татко си и сестра си и минава незаконно през границата.
Така през 2010 година се оказва в България, майка му и татко му са към този момент покойници, а в Иран е останала сестра му,
която косвено търпи ограничавания, налагани ѝ и от локалните управляващи.
Днес Мехран изкарва прехраната си като музикант, фотограф и видеооператор на фамилни тържества, като зидаро-мазач или склададжия. Каквото успее да откри.
Но не може да има непрекъсната работа, защото няма документи.
Той пробва да получи законен статут от управляващите у нас и да построи живота си от начало, само че се оказва, че това е мъчно постижима задача.
Когато записват един чужденец, който няма документи, му дават записка без фотография, единствено с име. Сега към този момент мога да получа регистрационна карта, в която са всичките ми данни с адреса и условията, които са за чужденец, който живее в България “, споделя той пред ДЕБАТИ.БГ.
Мехран споделя, че в България се усеща сигурен, макар отчайващата битка с институциите.
Държавната организация за бежанците му е дала девет отхвърли за даване на статут.
„ Борбата е за това да получа статут. Аз нямам желание нито да се върна, нито да продължа по на запад, тъй като може да с окаже, че отново ще ме върнат тук. На всичкото от горната страна не знам език, работа не мога да намеря, няма да имам квартира.
Въпреки това, даже в случай че в този момент имам опция да отида в друга страна с уверението, че ще мога да получа поданство и ще се обезпечавам, отново няма да отида, тъй като това, което видях в България през последните години и седмици, разбрах, че българите са топли и положителни хора “, изяснява той на доста добър български език.
Тук са приятелите му, които не са единствено в София, само че и от Пловдив, и Русе.
В същото време е басист на метъл бандата BULL$HIT. Това обаче не му носи прехранване. Няколко пъти е взел хонорар за присъединяване в концерт с друга група, само че това не е задоволително за непрекъснати приходи.
„ Като взема регистрационната карта, ще имам позволение за работа. Тази група, в която изсвирвам, не съм изкарал нито стотинка. Миналата година бях вокалист на групата „ Нови окови “, откъдето изкарах малко пари от концерти, само че като цяло върша видеа, клипове, фотографирам фамилни тържества. Ако ме викнат за строителни работи, се включвам. Изкарвам си пари, едвам си платя наема “, изяснява Мехран.
Той не счита, че обстановката в Иран ще се промени към положително и споделя, че не му липсва страната.
„ Нов старт, нов живот. Напуснах там, с цел да мога да изхвърля предишното в кофата. Нов човек, ново място – това е риск, да оставиш фамилията, приятелите, спомените – поради нов живот. За това съм стигнал тук – имах цел да съм човек, който да живее. Само смених местата “, изяснява Мехран.
И споделя философията си за живот и триумф:
Навсякъде би трябвало да работиш, никой няма да мисли за тебе, като за себе си. Не би трябвало да чакаш на страната “, счита той.
От правна позиция казусът с Мехран не е единственият. Оказва се, че поредност от безгрижно отношение на институциите и нормативен вакуум оставят ориста на доста хора като него с неразбираемо бъдеще.
Откакто Мехран е в България, той е без документи и това не е станало без съдействието на страната.
„ Той бяга от болнично заведение на арест в Иран, пресича иранската граница незаконно и надлежно през всички останали граници – това е доста типично за търсещите протекция. Те няма по какъв начин да са с документи, тъй като документите му са спомагателна заплаха да бъде върнат назад в Иран “, описа юристът на мъжа Диана Радославова от Центъра за правна помощ „ Глас в България “.
По думите му този случай не е единствен, само че е станал известен, защото му е даден публичност.
„ Имахме сходни случаи с арменски жители, които са пристигнали тук като дребни деца, израснали са, нямат документи. Има случай на майка и наследник от Узбекистан, които са тук от 20 години. Когато са пристигнали тук, детето е било на четири години. В момента те са в Бусманци за депортация. Това са хора, които, по една или друга причина, са били без документи и действително не могат да бъдат върнати на страните си по генезис, било то заради липса на подпомагане от съответните посолства, било то заради загуба на поданство “, споделя юристът.
Радославова е на мнение, че системата се задъхва, а правният вакуум при сходни случаи не усъвършенства нещата.
„ Системата ни е извънредно затруднена и изключително от този юридически вакуум, че на процедура пребиваващи хора са невръщаеми за дълги години на престой. Когато човек живее дълги години тук, той няма по какъв начин да не е интегриран, да не се устоя, да няма обществена среда. Това са хората, които са действително по-добре интегрирани от хората със статут, тъй като хората със статут нормално се задържат една-две години, след което отиват на запад “, изясни юристът.
Според нея в тази ситуация с Мехран става въпрос за некадърно свършена работа от Държавната организация за бежанците в продължение на 13 години, защото мъжът дава отговор на всички условия за приемане на статут – той е преследван от управляващите в Иран, сменя религията си, обстановката в родната му страна се утежнява, той няма парцели и семейство, при което да се прибере.
„ Дейността на ДАБ е много политически подвластна. Няма го самостоятелният метод, а по-скоро се работи преднамерено по отношение на страната на генезис, по отношение на всеобщата процедура по отношение на групите, което е дискриминационен аршин “, счита юрист Радославова.
„ Имаме за жалост една недобре работеща система за протекция в България, която създава действително хора, които няма по какъв начин да бъдат върнати. Защото ти, в случай че търсиш протекция, то и 20 години да живееш мизерно без документи, ти ще предпочетеш да живееш тук, вместо да се върнеш в страната си на генезис “, добавя тя.
По отношение на Мехран се чака да стартира нова процедура с разглеждане на бежанската му история. Очакванията са изходът от този случай да бъде позитивен.
Това обаче юристът отдава на гласността, която беше дадена.
„ За страдание, не за всеки случай може да се реализира такава публичност, с цел да може да се реализира позитивен излаз “, заключава тя.
Въпреки всички компликации Мехран не се е отказал от упоритостите си. Той споделя, че има проекти за бъдещето.
„ Това са ми проектите – като взема персоналната си карта, уповавам се до два месеца да получа статут, първо желая да се явя на изпит по български език за чужденци, с цел да мога да отида да изучавам в университет по-късно. Ако не стане по този метод, ще запиша вечерно учебно заведение и тогава отново ще опитам да аплайвам “, споделя той, като добавя, че проектите му включват и разкриване на компания за търговия, с която да може да се препитава в началото.
„ Аз бленувам да съм доста добър режисьор. Дори един ден живот да ми остане, желая да съм на аления килим в Холивуд “, споделя той.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ