Отпаднала необходимост: Какво е бъдещето на резиденция „Банкя“?
Сподели
Тишината в тази голяма постройка е съвсем цялостна. Само понякога под краката ти пропуква стъкло или в гората на открито се чува птица.
На места от тавана капе и с цел да минеш, би трябвало да стъпиш върху паднала на пода врата. Другаде старите килими са непокътнати, въпреки и затрупани с пластмасови бутилки и кенчета.
Стените на всички места са в графити – пояснения в обич, текстове от песни, означения тук-там, подобаващи за пушене на марихуана. Изрисувани са даже бяло-жълтите плочки на разнебитените тоалетни и бани. Единствените оживели мебели са тези в кухнята, само че те са изцяло неизползваеми. Някога е имало и кино, само че не си проличава.
Най-впечатляващ е огромният плувен басейн, който наподобява непокътнат. Но вода има единствено в единия му край, а в нея – още отпадъци.
Трудно е човек да си показа, че преди по-малко от 40 години тук – в в миналото влиятелната резиденция „ Банкя “, е живял комунистическият деспот Тодор Живков.
След свалянето му от власт постройката е станала дом на японската милиардерка Масако Оя. Използвана е за хотел, след това отново става държавна, давана е на службите, а от години е в ръцете на регионалната администрация на София. И е оставена да се разрушава.
Миналата седмица самодейността „ Ново архитектурно завещание “ заяви, че резиденция „ Банкя “ е попаднала в листата на държавното управление с 4400 държавни парцела за продажба.
Според ръководещите те са с „ отпаднала нужда “.
Темата нашумя, откакто блогърът Боян Юруков направи визуализация на тези парцели. Не стана ясно на какъв принцип са подбрани те и дали в действителност страната ще ги продава.
Новината, че резиденция „ Банкя “ също е в този лист, напомни, че страната от дълго време е вдигнала ръце от нея.
В същото време млади архитекти оферират визии за бъдещето ѝ и споделят, че тя може да се трансформира в актуален културен и балнеолечебен център. Виждат капацитет в модернистичната архитектура на постройката и достъпа ѝ до минерална вода, чист въздух и природа. Но когато търсят подпомагане от институциите, не го получават.
Какво ще стане в този момент с резиденция „ Банкя “?
Сградата на резиденция „ Банкя “ е издигната сред 1973 и 1977 година Първоначално е планувана за санаториум за „ заслужили дейци “ на Българската комунистическа партия (БКП). Но Тодор Живков доста я харесва и взема решение да я резервира за себе си.
След края на комунистическия режим през 1989 година резиденцията сменя собствеността си и попада в ръцете на Столичния общински съвет (СОС). Малко по-късно СОС стартира взаимна активност с Масако Оя – японска бизнесдама, известна като меценатка на балетното и оперното изкуство.
Заедно СОС и фондация „ Масако Оя “ основават към този момент несъществуващото сдружение „ Софийски голф и кънтри клуб “. Оя държи мажоритарния дял от 51% в него, а СОС – останалите 49%.
През 1992 година СОС поверява резиденцията на това сдружение. Идеята е да се сътвори комплекс с игрище за голф, бизнес и конгресен център и жилищни здания. Но нищо от това не се случва. Според остарели медийни изявления повода са искания за реставрация от предходни притежатели, чиято земя е била отчуждена за построяването на резиденцията.
Милиардерката Масако Оя въпреки всичко заживява там, само че умира през 1999 година Гербът на „ Софийски голф и кънтри клуб “ с огромна писмен знак „ М “ в средата и в този момент стои над основния вход на постройката.
През февруари 2001 година целият парцел от 455 дка, дружно със самата резиденция „ Банкя “, става обществена държавна благосъстоятелност с акт на регионалния шеф на София.
Според информацията на „ Ново архитектурно завещание “ резиденцията заработва и като хотел още по времето на Оя и резервира тази функционалност до 2009 година
През февруари 2009 година тогавашното държавно управление на Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с министър председател Сергей Станишев трансферира резиденцията на Държавната организация „ Национална сигурност “ (ДАНС).
Но единствено година по-късно – през юни 2010 година, идващото държавно управление на ГЕРБ с министър председател Бойко Борисов лишава парцела от ДАНС „ заради отпаднала потребност “.
Оттогава резиденцията остава в ръцете на регионалната администрация на София, която очевидно не я поддържа. Мястото тъне в съсипия, разнебитено е и е изрисувано с графити.
Сграда, която никой не желае
„ Свободна Европа “ попита регионалния шеф на София Стефан Арсов какви са аргументите резиденцията да не се поддържа и дали администрацията му получава задоволително пари от страната, с цел да се грижи за нея.
Попитахме какви стъпки ще предприеме за превъзмогването на този проблем, както и дали ще поддържа възможна смяна в собствеността. До публицистичното привършване на работата по текста не получихме отговор.
Според самодейността „ Ново архитектурно завещание “ резиденция „ Банкя “ е „ постройка с доста висока полезност “.
Тя „ показва архитектурна автентичност, градивно майсторство и органична връзка сред архитектура и природа “, допълват от плана.
През 2021 година „ Ново архитектурно завещание “ и „ Софияплан “ оферират постройката да бъде оповестена за недвижима културна полезност от национално значение. Такъв статут може да ѝ даде правна отбрана и да забрани тя да бъде разрушена или съществено променена без координиране с Министерството на културата или Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).
В предлагането си специалистите пишат, че постройката е „ характерна разновидност на следвоенния регионализиран модернизъм “ и има „ неповторим архитектурен облик “.
Още няма решение дали да бъде оповестена за културна полезност. „ Свободна Европа “ изпрати въпроси до НИНКН по тематиката, само че не получихме отговор.
Миналата година общинските съветници от „ Спаси София “ внесоха в СОС отчет с концепция Столичната община да изиска страната да ѝ трансферира резиденция „ Банкя “.
Предложиха тя да се трансформира в балнеоложки и конферентен център за профилактика и долекуване.
СОС обаче блокира предлагането с гласовете на ГЕРБ, „ Синя София “ и отделилите се общински съветници от „ Възраждане “. Аргументи срещу концепцията изрече районният кмет на „ Банкя “ Рангел Марков от ГЕРБ.
Той напомни реституционните искания, свързани със постройката, липсвало и публично разискване на предлагането на „ Спаси София “.
Марков сподели още, че общината е получила капиталови оферти от ректорите на Университета за национално и международно стопанство (УНСС), Националната спортна академия (НСА) и Лесотехническия университет (ЛТУ), които са поискали резиденцията за своя изнесена база.
Свободна Европа попита университетите дали в действителност са декларирали сходни планове и в случай че да – още ли ги поддържат. От НСА потвърдиха, че дружно с УНСС и ЛТУ са поискали постройката, с цел да я употребяват за спортно-образователни събития и образования. Но не са получили отговор и към този момент нямат интерес.
Въпреки това районният кмет Рангел Марков сподели за Свободна Европа, че капиталовите планове на университетите „ се поддържат и до през днешния ден “. От отговорите му стана ясно, че „ има деклариран интерес от още една просветителна интернационална институция за потребление на постройката за просветителни цели “, само че не се прецизира коя е тя.
Какво ще стане с резиденция „ Банкя “
След новината, че резиденцията е в листата с парцели за продажба, от „ Спаси София “ споделиха, че ще създадат втори опит за решение Столичната община да изиска постройката от страната.
„ София може да съчетае опазването на архитектурното завещание с съответна изгода за хората – профилактика, рехабилитация, просвета и туризъм “, написаха от партията.
Под въпрос е до каква степен този опит ще бъде сполучлив. От предходната година насам съставът на СОС не се е променял, а „ Спаси София “ напусна обединението си с ПП-ДБ. Така към този момент групата на ГЕРБ е най-голямата с 14 съветници в СОС. ПП-ДБ има 12, а „ Спаси София “ – 8.
Районният кмет Марков сподели, че още е срещу концепцията постройката да стане общинска. Освен реституционни искания, като мотив той уточни, че ще е „ нужен голям запас за защита и стопанисване на обекта “, както и за възобновяване му. По думите на Марков в предлагането на „ Спаси София “ няма съответен проект какъв брой ще коства това и от кое място ще дойдат парите.
„ Считам, че за подсигуряването на подобен сериозен финансов запас за възобновяване на постройка и стартирането ѝ в употреба би трябвало да се потърси решение отвън бюджета на Столична община “, сподели Марков.
Добави, че резиденцията има огромен капацитет и ще има изгода да проработи „ с просветителни и балнеоложки цели “, само че „ това може да се осъществя непосредствено от страната като притежател “.
Попитахме Столичната община дали има подготвеност да стане притежател на резиденция „ Банкя “ и да я поддържа, в случай че въпреки всичко я получи от страната.
Попитахме и държавното управление, от което зависи крайното решение за собствеността ѝ, дали постройката ще бъде извадена от листата с парцели за продажба, както и дали ще има поддръжка да се даде на общината. Не получихме отговори.
На този декор архитекти имат съответна визия
какво може да се направи с резиденцията. През 2024 година се организираха конкурс и работилница за сходни хрумвания. Шестима млади архитекти се сплотиха във фондация „ Афтърпаст “ за да социализират постройката и да ѝ дадат публични функционалности.
Един от тях е Михаил Сугарев, който е приключил архитектура в Милано. Дипломният му план, както и тези на други двама представители на фондацията, е отдаден на резиденция „ Банкя “. В него Михаил предлага три стадия за развиването ѝ:
първо да се обезопаси, да се слагат рампи и стълбища и да се показват историята на постройката и архитектурните похвати;после резиденцията да стане място за културни събития – да вземем за пример фестивал или кино навън, с цел да се свържат хората с нея „ по нов метод “;накрая да се върнат и истинските ѝ функционалности – да се реновират басейнът и балнеологичната част, да се построи леглова база и така нататък
Целта е хората да се срещнат със постройката последователно, защото преди до нея е имал достъп единствено стеснен кръг. Михаил споделя, че в „ Афтърпаст “ имат сходна обща визия за резиденцията и тече работа, в това число по изчисляването на ресурса, който ще бъде необходим.
За да осъществят концепциите си, той и сътрудниците му са потърсили регионалния шеф. Дълго време Арсов не дава отговор, само че най-после се срещат с него. Обсъждат евентуална галерия към и в постройката, само че администрация взема решение, че това ще е прекомерно рисково, и концепцията отпада. Екипът търси контакт и с община „ Банкя “, само че не получава отговор.
Според Михаил постройката може да се върне към живот, без значение дали е държавна, или общинска, „ стига да има единодушие и предпочитание за това “.
„ Загубата на подобен обект би било загуба за архитектурното завещание в България. Може да се даде нов живот на тази постройка и тя да продължи с нова история “, споделя той.
Материалът е. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Тишината в тази голяма постройка е съвсем цялостна. Само понякога под краката ти пропуква стъкло или в гората на открито се чува птица.
На места от тавана капе и с цел да минеш, би трябвало да стъпиш върху паднала на пода врата. Другаде старите килими са непокътнати, въпреки и затрупани с пластмасови бутилки и кенчета.
Стените на всички места са в графити – пояснения в обич, текстове от песни, означения тук-там, подобаващи за пушене на марихуана. Изрисувани са даже бяло-жълтите плочки на разнебитените тоалетни и бани. Единствените оживели мебели са тези в кухнята, само че те са изцяло неизползваеми. Някога е имало и кино, само че не си проличава.
Най-впечатляващ е огромният плувен басейн, който наподобява непокътнат. Но вода има единствено в единия му край, а в нея – още отпадъци.
Трудно е човек да си показа, че преди по-малко от 40 години тук – в в миналото влиятелната резиденция „ Банкя “, е живял комунистическият деспот Тодор Живков.
След свалянето му от власт постройката е станала дом на японската милиардерка Масако Оя. Използвана е за хотел, след това отново става държавна, давана е на службите, а от години е в ръцете на регионалната администрация на София. И е оставена да се разрушава.
Миналата седмица самодейността „ Ново архитектурно завещание “ заяви, че резиденция „ Банкя “ е попаднала в листата на държавното управление с 4400 държавни парцела за продажба.
Според ръководещите те са с „ отпаднала нужда “.
Темата нашумя, откакто блогърът Боян Юруков направи визуализация на тези парцели. Не стана ясно на какъв принцип са подбрани те и дали в действителност страната ще ги продава.
Новината, че резиденция „ Банкя “ също е в този лист, напомни, че страната от дълго време е вдигнала ръце от нея.
В същото време млади архитекти оферират визии за бъдещето ѝ и споделят, че тя може да се трансформира в актуален културен и балнеолечебен център. Виждат капацитет в модернистичната архитектура на постройката и достъпа ѝ до минерална вода, чист въздух и природа. Но когато търсят подпомагане от институциите, не го получават.
Какво ще стане в този момент с резиденция „ Банкя “?
Сградата на резиденция „ Банкя “ е издигната сред 1973 и 1977 година Първоначално е планувана за санаториум за „ заслужили дейци “ на Българската комунистическа партия (БКП). Но Тодор Живков доста я харесва и взема решение да я резервира за себе си.
След края на комунистическия режим през 1989 година резиденцията сменя собствеността си и попада в ръцете на Столичния общински съвет (СОС). Малко по-късно СОС стартира взаимна активност с Масако Оя – японска бизнесдама, известна като меценатка на балетното и оперното изкуство.
Заедно СОС и фондация „ Масако Оя “ основават към този момент несъществуващото сдружение „ Софийски голф и кънтри клуб “. Оя държи мажоритарния дял от 51% в него, а СОС – останалите 49%.
През 1992 година СОС поверява резиденцията на това сдружение. Идеята е да се сътвори комплекс с игрище за голф, бизнес и конгресен център и жилищни здания. Но нищо от това не се случва. Според остарели медийни изявления повода са искания за реставрация от предходни притежатели, чиято земя е била отчуждена за построяването на резиденцията.
Милиардерката Масако Оя въпреки всичко заживява там, само че умира през 1999 година Гербът на „ Софийски голф и кънтри клуб “ с огромна писмен знак „ М “ в средата и в този момент стои над основния вход на постройката.
През февруари 2001 година целият парцел от 455 дка, дружно със самата резиденция „ Банкя “, става обществена държавна благосъстоятелност с акт на регионалния шеф на София.
Според информацията на „ Ново архитектурно завещание “ резиденцията заработва и като хотел още по времето на Оя и резервира тази функционалност до 2009 година
През февруари 2009 година тогавашното държавно управление на Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с министър председател Сергей Станишев трансферира резиденцията на Държавната организация „ Национална сигурност “ (ДАНС).
Но единствено година по-късно – през юни 2010 година, идващото държавно управление на ГЕРБ с министър председател Бойко Борисов лишава парцела от ДАНС „ заради отпаднала потребност “.
Оттогава резиденцията остава в ръцете на регионалната администрация на София, която очевидно не я поддържа. Мястото тъне в съсипия, разнебитено е и е изрисувано с графити.
Сграда, която никой не желае
„ Свободна Европа “ попита регионалния шеф на София Стефан Арсов какви са аргументите резиденцията да не се поддържа и дали администрацията му получава задоволително пари от страната, с цел да се грижи за нея.
Попитахме какви стъпки ще предприеме за превъзмогването на този проблем, както и дали ще поддържа възможна смяна в собствеността. До публицистичното привършване на работата по текста не получихме отговор.
Според самодейността „ Ново архитектурно завещание “ резиденция „ Банкя “ е „ постройка с доста висока полезност “.
Тя „ показва архитектурна автентичност, градивно майсторство и органична връзка сред архитектура и природа “, допълват от плана.
През 2021 година „ Ново архитектурно завещание “ и „ Софияплан “ оферират постройката да бъде оповестена за недвижима културна полезност от национално значение. Такъв статут може да ѝ даде правна отбрана и да забрани тя да бъде разрушена или съществено променена без координиране с Министерството на културата или Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН).
В предлагането си специалистите пишат, че постройката е „ характерна разновидност на следвоенния регионализиран модернизъм “ и има „ неповторим архитектурен облик “.
Още няма решение дали да бъде оповестена за културна полезност. „ Свободна Европа “ изпрати въпроси до НИНКН по тематиката, само че не получихме отговор.
Миналата година общинските съветници от „ Спаси София “ внесоха в СОС отчет с концепция Столичната община да изиска страната да ѝ трансферира резиденция „ Банкя “.
Предложиха тя да се трансформира в балнеоложки и конферентен център за профилактика и долекуване.
СОС обаче блокира предлагането с гласовете на ГЕРБ, „ Синя София “ и отделилите се общински съветници от „ Възраждане “. Аргументи срещу концепцията изрече районният кмет на „ Банкя “ Рангел Марков от ГЕРБ.
Той напомни реституционните искания, свързани със постройката, липсвало и публично разискване на предлагането на „ Спаси София “.
Марков сподели още, че общината е получила капиталови оферти от ректорите на Университета за национално и международно стопанство (УНСС), Националната спортна академия (НСА) и Лесотехническия университет (ЛТУ), които са поискали резиденцията за своя изнесена база.
Свободна Европа попита университетите дали в действителност са декларирали сходни планове и в случай че да – още ли ги поддържат. От НСА потвърдиха, че дружно с УНСС и ЛТУ са поискали постройката, с цел да я употребяват за спортно-образователни събития и образования. Но не са получили отговор и към този момент нямат интерес.
Въпреки това районният кмет Рангел Марков сподели за Свободна Европа, че капиталовите планове на университетите „ се поддържат и до през днешния ден “. От отговорите му стана ясно, че „ има деклариран интерес от още една просветителна интернационална институция за потребление на постройката за просветителни цели “, само че не се прецизира коя е тя.
Какво ще стане с резиденция „ Банкя “
След новината, че резиденцията е в листата с парцели за продажба, от „ Спаси София “ споделиха, че ще създадат втори опит за решение Столичната община да изиска постройката от страната.
„ София може да съчетае опазването на архитектурното завещание с съответна изгода за хората – профилактика, рехабилитация, просвета и туризъм “, написаха от партията.
Под въпрос е до каква степен този опит ще бъде сполучлив. От предходната година насам съставът на СОС не се е променял, а „ Спаси София “ напусна обединението си с ПП-ДБ. Така към този момент групата на ГЕРБ е най-голямата с 14 съветници в СОС. ПП-ДБ има 12, а „ Спаси София “ – 8.
Районният кмет Марков сподели, че още е срещу концепцията постройката да стане общинска. Освен реституционни искания, като мотив той уточни, че ще е „ нужен голям запас за защита и стопанисване на обекта “, както и за възобновяване му. По думите на Марков в предлагането на „ Спаси София “ няма съответен проект какъв брой ще коства това и от кое място ще дойдат парите.
„ Считам, че за подсигуряването на подобен сериозен финансов запас за възобновяване на постройка и стартирането ѝ в употреба би трябвало да се потърси решение отвън бюджета на Столична община “, сподели Марков.
Добави, че резиденцията има огромен капацитет и ще има изгода да проработи „ с просветителни и балнеоложки цели “, само че „ това може да се осъществя непосредствено от страната като притежател “.
Попитахме Столичната община дали има подготвеност да стане притежател на резиденция „ Банкя “ и да я поддържа, в случай че въпреки всичко я получи от страната.
Попитахме и държавното управление, от което зависи крайното решение за собствеността ѝ, дали постройката ще бъде извадена от листата с парцели за продажба, както и дали ще има поддръжка да се даде на общината. Не получихме отговори.
На този декор архитекти имат съответна визия
какво може да се направи с резиденцията. През 2024 година се организираха конкурс и работилница за сходни хрумвания. Шестима млади архитекти се сплотиха във фондация „ Афтърпаст “ за да социализират постройката и да ѝ дадат публични функционалности.
Един от тях е Михаил Сугарев, който е приключил архитектура в Милано. Дипломният му план, както и тези на други двама представители на фондацията, е отдаден на резиденция „ Банкя “. В него Михаил предлага три стадия за развиването ѝ:
първо да се обезопаси, да се слагат рампи и стълбища и да се показват историята на постройката и архитектурните похвати;после резиденцията да стане място за културни събития – да вземем за пример фестивал или кино навън, с цел да се свържат хората с нея „ по нов метод “;накрая да се върнат и истинските ѝ функционалности – да се реновират басейнът и балнеологичната част, да се построи леглова база и така нататък
Целта е хората да се срещнат със постройката последователно, защото преди до нея е имал достъп единствено стеснен кръг. Михаил споделя, че в „ Афтърпаст “ имат сходна обща визия за резиденцията и тече работа, в това число по изчисляването на ресурса, който ще бъде необходим.
За да осъществят концепциите си, той и сътрудниците му са потърсили регионалния шеф. Дълго време Арсов не дава отговор, само че най-после се срещат с него. Обсъждат евентуална галерия към и в постройката, само че администрация взема решение, че това ще е прекомерно рисково, и концепцията отпада. Екипът търси контакт и с община „ Банкя “, само че не получава отговор.
Според Михаил постройката може да се върне към живот, без значение дали е държавна, или общинска, „ стига да има единодушие и предпочитание за това “.
„ Загубата на подобен обект би било загуба за архитектурното завещание в България. Може да се даде нов живот на тази постройка и тя да продължи с нова история “, споделя той.
Материалът е. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ