Историята за Доган и Пеевски не завършва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за чудовището му
Сподели
Тъжната новина и за Доган, и за Пеевски е, че историята не приключва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за чудовището му. Тъжната вест за всички нас е, че надалеч по-лесно можем да простим тях, в сравнение с Доган и Пеевски.
Ахмед Доган може да остане безприютен. Този водевилен сюжет се разиграва от през вчерашния ден, когато стана ясно, че формалният притежател на така наречен сараи в Бояна и Росенец желае почетният ръководител на Движение за права и свободи да ги освободи. След повече от 10 години Данаил Папазов се сети, че неговият дълготраен политически сътрудник и сътрудник живее на парцела му, без да заплаща.
Сюжетът е колкото смешен, толкоз и илюстративен за метода, по който оперират „ мощните “ в Движение за права и свободи в подопечната им страна България. Още по-абсурдното в обстановката е, че мнозина даже изпитаха някаква форма на емпатия към Доган, тъй като на него му се случва това, което се е случвало преди този момент и на редица хора, дръзнали да се изправят против Делян Пеевски.
Пеевски против Доган: Вие за кого сте?
Само преди няколко дни Ахмед Доган бе отхвърлен от управлението на Топлоелектрическа централа „ Варна “, а считаният за доближен до него предприемач Румен Гайтански е зад решетките по проблем, за който се сигнализира от години.
Поредният епизод от теленовелата в Движение за права и свободи докара до слагането на шеговития въпрос за следващ път: Вие от кой тим сте – на Пеевски или на Доган?
Правилен отговор обаче няма. Няма и да има. И то даже освен тъй като единият е влезнал в ролята на Виктор Франкенщайн и е основал другия. А и тъй като обвиняванията, които двата лагера в до неотдавна изглеждащата неразривна партия си разменят, в действителност се базират на обстоятелства и подозрения, които са ноторно известни в българското общество от години, в случай че не и десетилетия. Начинът, по който Ахмед Доган натрупа благосъстояние – от Топлоелектрическа централа „ Варна “ до „ Цанков камък “ – и методът, по който Пеевски се разправя с съперниците си – от бухалките до институционалния напън и тормоз – са синоними на най-порочните практики в българския политически, стопански и публичен живот. И по тази причина огромна част от виновността носи точно това дуо, което се е хванало за гушите сега.
Историята едва ли ще приключи с хепиенд и за двамата
И въпреки всичко, няма по какъв начин на тези, които слагаме хумаността на първо място, да не ни стане малко тъжно за Ахмед Доган. Можем само да му пожелаем да откри отбрана и правдивост в институциите – в съда, прокуратурата, полицията… Сигурно щеше да му е по-лесно, в случай че изброените не бяха проядени от същите тези хора, които той сътвори и дирижира. За разлика от Виктор Франкенщайн обаче, не ги сътвори, с цел да потвърди виталната мощ на електричеството или пък поради някакъв хидроинженерен опит. Причините са по-зловещи даже и от външния тип на чудовището от известния готически разказ.
Тъжната новина и за Доган, и за Пеевски е, че романът на Мери Шели не приключва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за неговото страшилище. Тъжната вест за всички нас е, че надалеч по-лесно можем да простим персонажите на Шели за дейностите им, в сравнение с Доган и Пеевски.
*Текстът е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Тъжната новина и за Доган, и за Пеевски е, че историята не приключва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за чудовището му. Тъжната вест за всички нас е, че надалеч по-лесно можем да простим тях, в сравнение с Доган и Пеевски.
Ахмед Доган може да остане безприютен. Този водевилен сюжет се разиграва от през вчерашния ден, когато стана ясно, че формалният притежател на така наречен сараи в Бояна и Росенец желае почетният ръководител на Движение за права и свободи да ги освободи. След повече от 10 години Данаил Папазов се сети, че неговият дълготраен политически сътрудник и сътрудник живее на парцела му, без да заплаща.
Сюжетът е колкото смешен, толкоз и илюстративен за метода, по който оперират „ мощните “ в Движение за права и свободи в подопечната им страна България. Още по-абсурдното в обстановката е, че мнозина даже изпитаха някаква форма на емпатия към Доган, тъй като на него му се случва това, което се е случвало преди този момент и на редица хора, дръзнали да се изправят против Делян Пеевски.
Пеевски против Доган: Вие за кого сте?
Само преди няколко дни Ахмед Доган бе отхвърлен от управлението на Топлоелектрическа централа „ Варна “, а считаният за доближен до него предприемач Румен Гайтански е зад решетките по проблем, за който се сигнализира от години.
Поредният епизод от теленовелата в Движение за права и свободи докара до слагането на шеговития въпрос за следващ път: Вие от кой тим сте – на Пеевски или на Доган?
Правилен отговор обаче няма. Няма и да има. И то даже освен тъй като единият е влезнал в ролята на Виктор Франкенщайн и е основал другия. А и тъй като обвиняванията, които двата лагера в до неотдавна изглеждащата неразривна партия си разменят, в действителност се базират на обстоятелства и подозрения, които са ноторно известни в българското общество от години, в случай че не и десетилетия. Начинът, по който Ахмед Доган натрупа благосъстояние – от Топлоелектрическа централа „ Варна “ до „ Цанков камък “ – и методът, по който Пеевски се разправя с съперниците си – от бухалките до институционалния напън и тормоз – са синоними на най-порочните практики в българския политически, стопански и публичен живот. И по тази причина огромна част от виновността носи точно това дуо, което се е хванало за гушите сега.
Историята едва ли ще приключи с хепиенд и за двамата
И въпреки всичко, няма по какъв начин на тези, които слагаме хумаността на първо място, да не ни стане малко тъжно за Ахмед Доган. Можем само да му пожелаем да откри отбрана и правдивост в институциите – в съда, прокуратурата, полицията… Сигурно щеше да му е по-лесно, в случай че изброените не бяха проядени от същите тези хора, които той сътвори и дирижира. За разлика от Виктор Франкенщайн обаче, не ги сътвори, с цел да потвърди виталната мощ на електричеството или пък поради някакъв хидроинженерен опит. Причините са по-зловещи даже и от външния тип на чудовището от известния готически разказ.
Тъжната новина и за Доган, и за Пеевски е, че романът на Мери Шели не приключва с хепиенд нито за Франкенщайн, нито за неговото страшилище. Тъжната вест за всички нас е, че надалеч по-лесно можем да простим персонажите на Шели за дейностите им, в сравнение с Доган и Пеевски.
*Текстът е оповестен в „ „. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ