Хърватия получи това, което очакваше, от приемането на еврото, каза за БТА управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич
Сподели
Според шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, страната е получила предстоящите изгоди от внедряването на еврото, като той описа за това в изявление за Българска телеграфна агенция по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон.
Вуйчич акцентира, че едно от главните преимущества е елиминирането на риска от валутните съмнения.
Преди присъединението към еврозоната, хърватската стопанска система показваше забележителен интервал на „ евровизация “, а доста хора държаха спестявания в евро поради предходната приложимост на дойче марки. Въпреки това, локалните банки отпускаха заеми в национална валута, индексирани в евро, което създаваше спомагателен риск от обменни загуби. Преминаването към еврото понижи този риск и увеличи кредитния рейтинг на страната, което също по този начин понижи отговорностите по дълга, добави Вуйчич.
Друго значимо преимущество е премахването на разноските за валутни трансформации при търговията с сътрудници от еврозоната. Също по този начин, туризмът също завоюва, защото новата валута усилва атрактивността на Хърватия за туристи от страните от еврозоната, което улесни бизнес интервенциите.
Въпреки че преходът към еврото нанесете прочут инфлационен напън, той е най-малък – по данни на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка, инфлацията е ускорена с 0,2 до 0,4 процентни пункта. В допълнение, Хърватия влезе в еврозоната по време на обща висока инфлация, а след присъединението, темпът на инфлация стартира да понижава. Най-новото покачване на инфлацията не е обвързвано с еврото, а е резултат от мощното икономическо търсене, защото растежът на Хърватия е 3-4 пъти по-висок от междинния за еврозоната, при забележителен растеж на заплатите и нови работни места, изясни Вуйчич.
Периодът на висока инфлация има и положителни аспекти, като намаляването на държавния дълг от 87 на 57 % от Брутният вътрешен продукт за последните четири години, което удобно се отразява на финансовото състояние на страната. Инфлацията е съдействала за увеличение на приходите, а част от разноските не са индексирани, което улеснява ръководството на задълженията. Според Вуйчич, бързият стопански растеж след пандемията е извънредно значим фактор за понижаване на дълговото задължение.
С триумфа на намаляването на дълга, задачата е поддържане на ниво под 60 % от Брутният вътрешен продукт и бюджетен недостиг под 3 %.
По отношение на плавния преход към еврото, Вуйчич акцентира значимостта на подготовката на финансовите институции, бизнеса и обществото. В очакване на новата валута, Хърватската национална банка популяризира 900 000 стартови комплекта с евромонети, а банките реновираха банкоматите си, с цел да работят с новата валута от 1 януари.
„ Приемането на еврото беше верен избор, от който ние се възползвахме, и вие също ще спечелите. Важно е да сте готови за 1 януари “, добави той с увещание по отношение на бъдещето на България.
Хърватия в подтекста на еврозоната
С участието си в еврозоната, Хърватия взе участие интензивно в процеса на взимане на решения на равнище Европейската централна банка (ЕЦБ). Управителният съвет на ЕЦБ се състои от шест члена на Испълнителния съвет и 20 ръководещи на национални централни банки, а скоро ще се усили на 21 с присъединението на българския шеф Димитър Радев. Принципът на „ един човек – един глас “ обезпечава равноправно посланичество на дребните и огромните стопански системи.
Съществуват данни, че не се плануват промени в политиката на ЕЦБ, защото инфлацията е на целевото равнище, а икономическата обстановка е постоянна.
С оглед вероятностите за основаването на съюз на финансовите пазари, Хърватия показа инциатива за развиване на общ финансов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, измежду които е и България.
Целта на самодейността е да показва, че е допустимо да се реализиран резултати на районно равнище, сподели Вуйчич.
„ Всеки би трябвало да има опция от разнообразни местоположения да влага в акции, което ще бъде реализирано посредством унифициране на разпоредбите на фондовите тържища “, изясни той. По този метод, ще усили ликвидността и ще даде повече варианти както за вложителите, по този начин и за фирмите, искащи да се финансират.
Хърватия е деен участник и в плана за цифрово евро, което ще бъде осъществено на основа на няколко съществени стълба, в това число поощряване на използването от централни банки и присъединяване на комерсиалните банки за откриването на сметки.
Успехът на цифровото евро ще зависи от неговата прелест и улеснение за потребителите, добави той.
Следва цялостният текст на изявлението:
Г-н Вуйчич, Хърватия се причисли към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от миналото време?
– Получихме това, което чакахме от влизането в еврото. Премахнахме риска от съмнения в валутните курсове. Поддържахме постоянен курс на хърватската куна близо 30 години, само че това нямаше същото равнище на фиксация като българския лев. Въпреки това, стопанската система беше и ще продължи да бъде в забележителна степен „ евровизирана “, като доста хора прилагаха старите си привички от времето на дойче марката. Банките предлагаха заеми в локална валута, само че с показател в евро, което повишаваше риска от валутата. Когато приемахме еврото, цената на рисковите заеми спадна под 1 % от Брутният вътрешен продукт, което удобно повлия на кредитния рейтинг на Хърватия.
Също по този начин, разноските по преводи понижиха и търговията е главно с сътрудници от еврозоната, тъй че разноските от преработка съвсем не съществуват, а туризмът благоприятства от новата валута заради по-високия брой на туристите от страните от еврозоната.
Общата смяна беше позитивна.
Кои бяха главните провокации при прекосяването към нова валута?
– Подготовката е основна за сполучливия преход. Финансовите институции, бизнес секторът и популацията би трябвало да бъдат готови. В нашия случай, с раздаването на 900 000 стартови комплекта с монети в евро и обезпечен достъп до банкомати, процесът протече безпрепятствено.
Подготовката е сериозно значима за сполучливото пускане на еврото, както за банките, по този начин и за бизнеса, и самата централна банка.
Страховете от инфлация след приемането на еврото в България са публикувани. В Хърватия наблюдавахте инфлационни процеси. Беше ли висока инфлацията след акомодацията?
– Да, въвеждането на еврото има своето въздействие върху инфлацията и ние го установихме, само че резултатът е най-малък – сред 0,2 и 0,4 процентни пункта, показвайки се основно в бранша на услугите. Хърватия одобри еврото на 1 януари 2023 година, до момента в който пикът на инфлацията се доближи през ноември 2022 година След приемането на еврото, инфлацията е в понижаваща наклонност. Повишаването на цени не е обвързвано с еврото, а с дейния вътрешен пазар, който се дължи на бързия напредък на стопанската система ни.
Вече сте част от процеса на взимане на решения в еврозоната. Има ли идентична тежест за дребните и огромните стопански системи?
– ЕЦБ е конструкция, в която всяко решение се взема на основе на правилото „ един човек – един глас “. Тук, всяка страна взе участие в качеството си на представител, а не на национални ползи, с главната цел да се управлява инфлацията.
Този принцип дава равна тежест на дребните членове, и България не е изключение.
Има ли съмнения в политиката на ЕЦБ?
– Не. Инфлацията е на целевото равнище, водещата рента е 2 %, а стопанската система демонстрира добра резистентност.
Задачата е да инфлацията да остане на целевото равнище.
На фона на проектите за съюз на финансовите пазари, Хърватия предложи самодейност за основаване на общ финансов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, включително България.
Идеята е за демонстриране на сполучлива интеграция на районно равнище.
„ Всеки би трябвало да може да влага, без значение от местоположението “ уточни Вуйчич.
Хърватия интензивно работи и по плана за цифрово евро, което ще се основава на разнообразни съставни елементи, като ролята на централните банки и присъединяване на комерсиалните банки в откриването на сметки.
Очакването е цифровото евро да бъде привлекателно и елементарно за приложимост от жителите.
Какво бихте посъветвали България при влизането ѝ в еврозоната?
– Това е положително решение. Хърватия завоюва от него, и България също ще завоюва, стига да бъде добре готова за 1 януари.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, страната е получила предстоящите изгоди от внедряването на еврото, като той описа за това в изявление за Българска телеграфна агенция по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон.
Вуйчич акцентира, че едно от главните преимущества е елиминирането на риска от валутните съмнения.
Преди присъединението към еврозоната, хърватската стопанска система показваше забележителен интервал на „ евровизация “, а доста хора държаха спестявания в евро поради предходната приложимост на дойче марки. Въпреки това, локалните банки отпускаха заеми в национална валута, индексирани в евро, което създаваше спомагателен риск от обменни загуби. Преминаването към еврото понижи този риск и увеличи кредитния рейтинг на страната, което също по този начин понижи отговорностите по дълга, добави Вуйчич.
Друго значимо преимущество е премахването на разноските за валутни трансформации при търговията с сътрудници от еврозоната. Също по този начин, туризмът също завоюва, защото новата валута усилва атрактивността на Хърватия за туристи от страните от еврозоната, което улесни бизнес интервенциите.
Въпреки че преходът към еврото нанесете прочут инфлационен напън, той е най-малък – по данни на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка, инфлацията е ускорена с 0,2 до 0,4 процентни пункта. В допълнение, Хърватия влезе в еврозоната по време на обща висока инфлация, а след присъединението, темпът на инфлация стартира да понижава. Най-новото покачване на инфлацията не е обвързвано с еврото, а е резултат от мощното икономическо търсене, защото растежът на Хърватия е 3-4 пъти по-висок от междинния за еврозоната, при забележителен растеж на заплатите и нови работни места, изясни Вуйчич.
Периодът на висока инфлация има и положителни аспекти, като намаляването на държавния дълг от 87 на 57 % от Брутният вътрешен продукт за последните четири години, което удобно се отразява на финансовото състояние на страната. Инфлацията е съдействала за увеличение на приходите, а част от разноските не са индексирани, което улеснява ръководството на задълженията. Според Вуйчич, бързият стопански растеж след пандемията е извънредно значим фактор за понижаване на дълговото задължение.
С триумфа на намаляването на дълга, задачата е поддържане на ниво под 60 % от Брутният вътрешен продукт и бюджетен недостиг под 3 %.
По отношение на плавния преход към еврото, Вуйчич акцентира значимостта на подготовката на финансовите институции, бизнеса и обществото. В очакване на новата валута, Хърватската национална банка популяризира 900 000 стартови комплекта с евромонети, а банките реновираха банкоматите си, с цел да работят с новата валута от 1 януари.
„ Приемането на еврото беше верен избор, от който ние се възползвахме, и вие също ще спечелите. Важно е да сте готови за 1 януари “, добави той с увещание по отношение на бъдещето на България.
Хърватия в подтекста на еврозоната
С участието си в еврозоната, Хърватия взе участие интензивно в процеса на взимане на решения на равнище Европейската централна банка (ЕЦБ). Управителният съвет на ЕЦБ се състои от шест члена на Испълнителния съвет и 20 ръководещи на национални централни банки, а скоро ще се усили на 21 с присъединението на българския шеф Димитър Радев. Принципът на „ един човек – един глас “ обезпечава равноправно посланичество на дребните и огромните стопански системи.
Съществуват данни, че не се плануват промени в политиката на ЕЦБ, защото инфлацията е на целевото равнище, а икономическата обстановка е постоянна.
С оглед вероятностите за основаването на съюз на финансовите пазари, Хърватия показа инциатива за развиване на общ финансов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, измежду които е и България.
Целта на самодейността е да показва, че е допустимо да се реализиран резултати на районно равнище, сподели Вуйчич.
„ Всеки би трябвало да има опция от разнообразни местоположения да влага в акции, което ще бъде реализирано посредством унифициране на разпоредбите на фондовите тържища “, изясни той. По този метод, ще усили ликвидността и ще даде повече варианти както за вложителите, по този начин и за фирмите, искащи да се финансират.
Хърватия е деен участник и в плана за цифрово евро, което ще бъде осъществено на основа на няколко съществени стълба, в това число поощряване на използването от централни банки и присъединяване на комерсиалните банки за откриването на сметки.
Успехът на цифровото евро ще зависи от неговата прелест и улеснение за потребителите, добави той.
Следва цялостният текст на изявлението:
Г-н Вуйчич, Хърватия се причисли към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от миналото време?
– Получихме това, което чакахме от влизането в еврото. Премахнахме риска от съмнения в валутните курсове. Поддържахме постоянен курс на хърватската куна близо 30 години, само че това нямаше същото равнище на фиксация като българския лев. Въпреки това, стопанската система беше и ще продължи да бъде в забележителна степен „ евровизирана “, като доста хора прилагаха старите си привички от времето на дойче марката. Банките предлагаха заеми в локална валута, само че с показател в евро, което повишаваше риска от валутата. Когато приемахме еврото, цената на рисковите заеми спадна под 1 % от Брутният вътрешен продукт, което удобно повлия на кредитния рейтинг на Хърватия.
Също по този начин, разноските по преводи понижиха и търговията е главно с сътрудници от еврозоната, тъй че разноските от преработка съвсем не съществуват, а туризмът благоприятства от новата валута заради по-високия брой на туристите от страните от еврозоната.
Общата смяна беше позитивна.
Кои бяха главните провокации при прекосяването към нова валута?
– Подготовката е основна за сполучливия преход. Финансовите институции, бизнес секторът и популацията би трябвало да бъдат готови. В нашия случай, с раздаването на 900 000 стартови комплекта с монети в евро и обезпечен достъп до банкомати, процесът протече безпрепятствено.
Подготовката е сериозно значима за сполучливото пускане на еврото, както за банките, по този начин и за бизнеса, и самата централна банка.
Страховете от инфлация след приемането на еврото в България са публикувани. В Хърватия наблюдавахте инфлационни процеси. Беше ли висока инфлацията след акомодацията?
– Да, въвеждането на еврото има своето въздействие върху инфлацията и ние го установихме, само че резултатът е най-малък – сред 0,2 и 0,4 процентни пункта, показвайки се основно в бранша на услугите. Хърватия одобри еврото на 1 януари 2023 година, до момента в който пикът на инфлацията се доближи през ноември 2022 година След приемането на еврото, инфлацията е в понижаваща наклонност. Повишаването на цени не е обвързвано с еврото, а с дейния вътрешен пазар, който се дължи на бързия напредък на стопанската система ни.
Вече сте част от процеса на взимане на решения в еврозоната. Има ли идентична тежест за дребните и огромните стопански системи?
– ЕЦБ е конструкция, в която всяко решение се взема на основе на правилото „ един човек – един глас “. Тук, всяка страна взе участие в качеството си на представител, а не на национални ползи, с главната цел да се управлява инфлацията.
Този принцип дава равна тежест на дребните членове, и България не е изключение.
Има ли съмнения в политиката на ЕЦБ?
– Не. Инфлацията е на целевото равнище, водещата рента е 2 %, а стопанската система демонстрира добра резистентност.
Задачата е да инфлацията да остане на целевото равнище.
На фона на проектите за съюз на финансовите пазари, Хърватия предложи самодейност за основаване на общ финансов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, включително България.
Идеята е за демонстриране на сполучлива интеграция на районно равнище.
„ Всеки би трябвало да може да влага, без значение от местоположението “ уточни Вуйчич.
Хърватия интензивно работи и по плана за цифрово евро, което ще се основава на разнообразни съставни елементи, като ролята на централните банки и присъединяване на комерсиалните банки в откриването на сметки.
Очакването е цифровото евро да бъде привлекателно и елементарно за приложимост от жителите.
Какво бихте посъветвали България при влизането ѝ в еврозоната?
– Това е положително решение. Хърватия завоюва от него, и България също ще завоюва, стига да бъде добре готова за 1 януари.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ