Основен принос за повишаването на оценките на МВФ за растежа на България имат вътрешните фактори, посочи управителят на БНБ Димитър Радев
Сподели
Според шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев, главните аргументи за подобрението в оценките на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическия напредък на България са вътрешните фактори. Той разяснява това в изявление за Българска телеграфна агенция по време на годишните конференции на МВФ и Световната банка, извършени във Вашингтон.
до 3 % за 2025 година и 3,1 % за идната година спрямо темпа от 2,8 % през 2024 година, припомня Българска телеграфна агенция.
България има постоянна банкова система, стеснен обществен дълг и деен частен бранш. Управителят Радев означи, че локалният бизнес продължава да бъде мотор на растежа – адаптивен, новаторски и резистентен.
Той също по този начин добави, че предстоящото повишение на инфлацията (до 3,6% тази година и 3,4% през 2026 г.) е краткотрайно – в резултат на базови фактори и корекции на контролираните цени. Важно е фискалната политика да бъде в синхрон с паричната, с цел да се резервира салдото и инфлацията да остане под надзор.
Основната тематика на полемиките сред водещи финансисти на международно равнище, извършени в тази седмица във Вашингтон, беше устойчивостта на икономическия напредък при условия на висока неустановеност и лимитирани запаси, акцентира Радев.
Лихвените ставки в редица водещи стопански системи, в това число и в еврозоната, към този момент са на неутрални или близки до неутрални равнища, което допуска по-балансиран паричен климат. Въпреки това фискалните благоприятни условия остават стеснени. Радев подчертава, че за непоклатимост е нужно повече поредност и съгласуваност на политиките – както национално, по този начин и световно.
По негови думи България остава измежду страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е доста преимущество за страната. В същото време, обаче, фискалната дисциплинираност се разхлабва и дефицитът нараства. Устойчивостта, реализирана през годините до 2020 година, е застрашена и изисква отбрана посредством умерена и предсказуема бюджетна политика, предизвестява централният банкер.
Процесът на интеграция на България в еврозоната провокира натурален интерес измежду участниците във форума. Страната е съумяла да резервира относителна макроикономическа непоклатимост в комплицирана среда, което се смята за логически и забележителен триумф, само че също по този начин и за предизвикателство за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е последна цел, а ангажимент в посока предсказуемост, институционална зряла възраст и доверие, акцентира Радев.
Представяме цялостния текст на изявлението:
Г-н Радев, присъствате на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които сплотяват водещи финансисти от целия свят. Какви са главните тематики на полемиките?
– Темата е устойчива стопанска система в подтекста на висока неустановеност и лимитирани запаси. Лихвените проценти в множеството съществени стопански системи, в това число в еврозоната, към този момент са в неутрални или близки до неутрални граници, което допуска по-балансирана парична среда. Въпреки това фискалните ограничавания остават обилни. Основното обръщение е, че стабилността изисква по-голяма съгласуваност и поредност на политиките, както на национално, по този начин и на световно равнище.
След предходната среща през април, значимото известие за България бе утвърждението за присъединение към еврозоната. Какви аспекти на този развой притеглиха вниманието на сътрудниците Ви? Направи ли се разбор на позицията на България в сходни полемики?
– Интересът е натурален, защото България съумя да поддържа относителна макроикономическа непоклатимост в комплицирана среда. Колегите преглеждат присъединението ни като логически прогрес и важен триумф, само че също по този начин и като предизвикателство за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е дефинитивна цел, а ангажимент към предсказуемост, институционална зряла възраст и доверие.
МВФ увеличи прогнозите си за растежа на българската стопанска система за тази и идната година. Каква част от тези оптимистични оценки се дължи на общата международна икономическа обстановка и кои са характерните фактори за България?
– Отчасти това е резултат на подобрението в световната икономическа конюнктура, само че главният принос идва от вътрешния бранш – постоянна банкова система, невисок обществен дълг и деен частен бранш. Българският бизнес продължава да бъде главен мотор на растежа – еластичен, новаторски и резистентен. Наша задача е да му осигурим постоянна среда, в която да основава стойност и да влага.
Съществуват прогнози за повишаване на инфлацията в кратковременен проект. Какво е обяснението за тази наклонност и може ли тя да продължи дълготрайно?
– Очакваното повишение е краткотрайно и е последици от базови фактори и промени в контролираните цени. Основната наклонност за средносрочен интервал е към закъснение. Фискалната политика би трябвало да е в сходство с паричната. Ако салдото се резервира, инфлацията ще продължи да се стабилизира.
В полемиките във Вашингтон, представители на МВФ разясниха рестриктивните мерки в фискалното пространство на доста страни. Къде стои България?
– България остава измежду страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е наш главен конкурентен плюс. Въпреки това, фискалната дисциплинираност последователно изгубва мощ и дефицитът нараства. Устойчивостта, насъбрана през годините до 2020 година, е застрашена и следва да бъде предпазена посредством постоянна и предвидима бюджетна политика, защото точно тя е основна за дълготрайната ни непоклатимост.
Според последния стопански бюлетин на Българска народна банка, депозитите порастват с 11,8% преди влизането в еврозоната. Очаквате ли след 1 януари част от тези средства да бъдат ориентирани към икономическия оборот?
– Да, допустимо е част от тези средства да бъдат ориентирани за вложения и ползване. Това обаче зависи от доверието в политическата и икономическата среда. Увеличението на депозитите е израз на непоклатимост и нерешителност – нещо, което е от изгода за нашата стопанска система.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според шефа на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев, главните аргументи за подобрението в оценките на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическия напредък на България са вътрешните фактори. Той разяснява това в изявление за Българска телеграфна агенция по време на годишните конференции на МВФ и Световната банка, извършени във Вашингтон.
до 3 % за 2025 година и 3,1 % за идната година спрямо темпа от 2,8 % през 2024 година, припомня Българска телеграфна агенция.
България има постоянна банкова система, стеснен обществен дълг и деен частен бранш. Управителят Радев означи, че локалният бизнес продължава да бъде мотор на растежа – адаптивен, новаторски и резистентен.
Той също по този начин добави, че предстоящото повишение на инфлацията (до 3,6% тази година и 3,4% през 2026 г.) е краткотрайно – в резултат на базови фактори и корекции на контролираните цени. Важно е фискалната политика да бъде в синхрон с паричната, с цел да се резервира салдото и инфлацията да остане под надзор.
Основната тематика на полемиките сред водещи финансисти на международно равнище, извършени в тази седмица във Вашингтон, беше устойчивостта на икономическия напредък при условия на висока неустановеност и лимитирани запаси, акцентира Радев.
Лихвените ставки в редица водещи стопански системи, в това число и в еврозоната, към този момент са на неутрални или близки до неутрални равнища, което допуска по-балансиран паричен климат. Въпреки това фискалните благоприятни условия остават стеснени. Радев подчертава, че за непоклатимост е нужно повече поредност и съгласуваност на политиките – както национално, по този начин и световно.
По негови думи България остава измежду страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е доста преимущество за страната. В същото време, обаче, фискалната дисциплинираност се разхлабва и дефицитът нараства. Устойчивостта, реализирана през годините до 2020 година, е застрашена и изисква отбрана посредством умерена и предсказуема бюджетна политика, предизвестява централният банкер.
Процесът на интеграция на България в еврозоната провокира натурален интерес измежду участниците във форума. Страната е съумяла да резервира относителна макроикономическа непоклатимост в комплицирана среда, което се смята за логически и забележителен триумф, само че също по този начин и за предизвикателство за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е последна цел, а ангажимент в посока предсказуемост, институционална зряла възраст и доверие, акцентира Радев.
Представяме цялостния текст на изявлението:
Г-н Радев, присъствате на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които сплотяват водещи финансисти от целия свят. Какви са главните тематики на полемиките?
– Темата е устойчива стопанска система в подтекста на висока неустановеност и лимитирани запаси. Лихвените проценти в множеството съществени стопански системи, в това число в еврозоната, към този момент са в неутрални или близки до неутрални граници, което допуска по-балансирана парична среда. Въпреки това фискалните ограничавания остават обилни. Основното обръщение е, че стабилността изисква по-голяма съгласуваност и поредност на политиките, както на национално, по този начин и на световно равнище.
След предходната среща през април, значимото известие за България бе утвърждението за присъединение към еврозоната. Какви аспекти на този развой притеглиха вниманието на сътрудниците Ви? Направи ли се разбор на позицията на България в сходни полемики?
– Интересът е натурален, защото България съумя да поддържа относителна макроикономическа непоклатимост в комплицирана среда. Колегите преглеждат присъединението ни като логически прогрес и важен триумф, само че също по този начин и като предизвикателство за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е дефинитивна цел, а ангажимент към предсказуемост, институционална зряла възраст и доверие.
МВФ увеличи прогнозите си за растежа на българската стопанска система за тази и идната година. Каква част от тези оптимистични оценки се дължи на общата международна икономическа обстановка и кои са характерните фактори за България?
– Отчасти това е резултат на подобрението в световната икономическа конюнктура, само че главният принос идва от вътрешния бранш – постоянна банкова система, невисок обществен дълг и деен частен бранш. Българският бизнес продължава да бъде главен мотор на растежа – еластичен, новаторски и резистентен. Наша задача е да му осигурим постоянна среда, в която да основава стойност и да влага.
Съществуват прогнози за повишаване на инфлацията в кратковременен проект. Какво е обяснението за тази наклонност и може ли тя да продължи дълготрайно?
– Очакваното повишение е краткотрайно и е последици от базови фактори и промени в контролираните цени. Основната наклонност за средносрочен интервал е към закъснение. Фискалната политика би трябвало да е в сходство с паричната. Ако салдото се резервира, инфлацията ще продължи да се стабилизира.
В полемиките във Вашингтон, представители на МВФ разясниха рестриктивните мерки в фискалното пространство на доста страни. Къде стои България?
– България остава измежду страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е наш главен конкурентен плюс. Въпреки това, фискалната дисциплинираност последователно изгубва мощ и дефицитът нараства. Устойчивостта, насъбрана през годините до 2020 година, е застрашена и следва да бъде предпазена посредством постоянна и предвидима бюджетна политика, защото точно тя е основна за дълготрайната ни непоклатимост.
Според последния стопански бюлетин на Българска народна банка, депозитите порастват с 11,8% преди влизането в еврозоната. Очаквате ли след 1 януари част от тези средства да бъдат ориентирани към икономическия оборот?
– Да, допустимо е част от тези средства да бъдат ориентирани за вложения и ползване. Това обаче зависи от доверието в политическата и икономическата среда. Увеличението на депозитите е израз на непоклатимост и нерешителност – нещо, което е от изгода за нашата стопанска система.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ