За повече от 80 процента от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на Тренд
Сподели
Според изследване на организация „ Тренд “, предоставено от в. „ 24 часа “, над 80% от българите считат четенето на книги за значимо. Изследването преглежда какъв брой и какви книги четат българите.
Социологическото проучванее извършено сред 12 и 18 май 2025 година с директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1001 души на възраст от 18 години и нагоре.
Данните на „ Тренд “ демонстрират, че 42% от интервюираните смятат четенето на книги за извънредно значимо, до момента в който 41% считат, че е по-скоро значимо. Осем % не го считат за значимо, 6% въобще не мислят по този начин, а 4% не могат да вземат решение.
На собствен ред, съвсем четирима от 10 – 43%, признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Процентът на тези, които не четат, нараства с възрастта, като доближава до половината измежду хората над 70 години. При висшистите този дял е доста по-нисък.
Двадесет и четирима % от респондентите са прочели сред една и три книги през годината, 16% сред четири и шест, 7% сред седем и 10, а 9% над 10 книги.
Основната причина за нечетенето измежду интервюираните е неналичието на интерес – 43%, следвана от незадоволително време – 34%. За 7% повода е във зрителни проблеми, а 4% загатват финансови ограничавания. 11% от запитаните не могат да преценяват.
Липсата на интерес е изключително проявена измежду младите под 30 години, сочат данните на „ Тренд “.
Четенето на книги в книжен формат остава най-предпочитано от българите – 61%. Малко над 20% – 21 на 100, избират електронни версии. Влиянието на възрастта е осезаемо: измежду най-младите двата формата са близки, до момента в който с увеличение на възрастта хартиените книги стават все по-популярни, а ползата към цифрови издания понижава. Аудиокниги слушат единствено 4% от българите, прибавят социолозите.
Около 30% от интервюираните показват, че не четат книги въобще. Това е изключително особено за по-възрастни, ниско образовани и живеещи в селски региони.
Най-предпочитаните жанрове са престъпните романи и трилъри – 24%, актуалната художествена литература – 23%, историческите романи – 22%, класическата литература – 22%, и любовните романи – 20%.
При избора на книга, 49% от възрастните българи се управляват от рекомендации на познати, другари или родственици. Около 26% избират на база заглавия, забелязани в книжарниците, а съвсем 19% се доверяват на информация от обществените мрежи. Специализирани източници, като рецензии и литературни блогове, се загатват от 13%, а 11% разчитат на медийната информация. 7% следват рекомендации от образователната среда или работата.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според изследване на организация „ Тренд “, предоставено от в. „ 24 часа “, над 80% от българите считат четенето на книги за значимо. Изследването преглежда какъв брой и какви книги четат българите.
Социологическото проучванее извършено сред 12 и 18 май 2025 година с директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1001 души на възраст от 18 години и нагоре.
Данните на „ Тренд “ демонстрират, че 42% от интервюираните смятат четенето на книги за извънредно значимо, до момента в който 41% считат, че е по-скоро значимо. Осем % не го считат за значимо, 6% въобще не мислят по този начин, а 4% не могат да вземат решение.
На собствен ред, съвсем четирима от 10 – 43%, признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Процентът на тези, които не четат, нараства с възрастта, като доближава до половината измежду хората над 70 години. При висшистите този дял е доста по-нисък.
Двадесет и четирима % от респондентите са прочели сред една и три книги през годината, 16% сред четири и шест, 7% сред седем и 10, а 9% над 10 книги.
Основната причина за нечетенето измежду интервюираните е неналичието на интерес – 43%, следвана от незадоволително време – 34%. За 7% повода е във зрителни проблеми, а 4% загатват финансови ограничавания. 11% от запитаните не могат да преценяват.
Липсата на интерес е изключително проявена измежду младите под 30 години, сочат данните на „ Тренд “.
Четенето на книги в книжен формат остава най-предпочитано от българите – 61%. Малко над 20% – 21 на 100, избират електронни версии. Влиянието на възрастта е осезаемо: измежду най-младите двата формата са близки, до момента в който с увеличение на възрастта хартиените книги стават все по-популярни, а ползата към цифрови издания понижава. Аудиокниги слушат единствено 4% от българите, прибавят социолозите.
Около 30% от интервюираните показват, че не четат книги въобще. Това е изключително особено за по-възрастни, ниско образовани и живеещи в селски региони.
Най-предпочитаните жанрове са престъпните романи и трилъри – 24%, актуалната художествена литература – 23%, историческите романи – 22%, класическата литература – 22%, и любовните романи – 20%.
При избора на книга, 49% от възрастните българи се управляват от рекомендации на познати, другари или родственици. Около 26% избират на база заглавия, забелязани в книжарниците, а съвсем 19% се доверяват на информация от обществените мрежи. Специализирани източници, като рецензии и литературни блогове, се загатват от 13%, а 11% разчитат на медийната информация. 7% следват рекомендации от образователната среда или работата.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ