„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Празничната нощ в телевизиите – чалга, но с някои разновидности
Сподели
Спомням се новогодишните стратегии от далечните времена, когато имаше една телевизия – Българска национална телевизия, с една стратегия. Нямахме интернет, домашно кино и видео. И като лишени от избор, в празничната нощ гледахме това, което ни предлагаха от „ Сан Стефано ”. Режисьори на новогодишни стратегии нормално бяха двама, които се редуваха – една година Младен Младенов-Доктора, на идната – Хачо Бояджиев. И противоположното.
След излъчването цяла седмица по вестниците се разясняваше видяното – нормално мненията не бяха ласкави, тъй като и двамата упоменати режисьори имаха податливост към безсъдържателност, която проф. Иван Славов наричаше „ кич ”.
А през днешния ден, когато гледаме „ усмивки от старите ленти ”, т.е. – определени моменти от предишните преди няколко десетилетия новогодишни стратегии, откриваме с трогване, че са доста по-интересни, духовити и артистични от днешните. Не единствено актьорите са по-добри – Калоянчев и Парцалев, Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, Никола Анастасов и Васил Попов, Стефан Данаилов и Николай Николаев – бате Николай. По-добри бяха сценаристите – измежду тях бяха майстори на хумора като Мирон Иванов, Васил Цонев, Станислав Стратиев…В някои години и Йордан Радичков.
А какво ни предложиха в навечерието на 2024 трите национални малките екрани? С една дума – чалга, само че с някои разновидности. Българска национална телевизия излъчи следващата „ Щръклица ” на режисьора Димитър Шарков. Този път тя беше „ Балканска ” – някакъв миш-маш от етно-фолк, с преобладаващи цигански претекстове, съчетани с постен комизъм. Иначе положителни артисти се напъваха да ни разсмиват, само че не им се получи. В случая не са отговорни – каквото им напишат, това играят. По-лошо бе ситуацията в Нова – там с „ Рачков всичко е допустимо ”. Тоест: всевъзможни нелепости са вероятни. Участниците в шоуто – все лица, познати от екрана, си тъпчеха топки в гащите, ловяха курабийки с език или се поливаха с вода… Много смешно! Единствен Рачков се смееше на скечовете. Някак неуместно бе наличието на Васил Найденов – той като че ли се чудеше какво прави там. Известният анестезиолог доктор Ненков опита да се включи с вицове, много безвкусни, подобаващи за пийнала компания, а не за телевизия. Ако докторът има същински другари, би трябвало да го предупредят, че към този момент губи мярката. Защото казано е: разкажи ми един анекдот, с цел да ти кажа какъв си! По репертоара си Ненков се приближава до славитрифоновщината, а това надалеч не е мерило за просветеност.
В един миг, към час преди среднощ, и трите национални малките екрани твърдо заложиха на чалгата. Както и да превключваш каналите, все попадаш или на Глория, или на Ивана, на Камелия, Анелия или на някоя друга „ пайнер звезда ” с име на тунквана вафла.
За страдание, няма го проф.Иван Славов да проучва актуалния екранен кич!
Усещането бе, че за половин век телевизионното шоу не е отишло напред, а се е върнало доста обратно.
Иначе за малкия екран Граучо Маркс бе споделил, че е могъщо просветително средство – когато си пуснел тв приемника, незабавно го спирал и си отварял една книга.
Ама и с книгите би трябвало да внимаваме – чалгата дебне и там!
Михал Мишковед
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Спомням се новогодишните стратегии от далечните времена, когато имаше една телевизия – Българска национална телевизия, с една стратегия. Нямахме интернет, домашно кино и видео. И като лишени от избор, в празничната нощ гледахме това, което ни предлагаха от „ Сан Стефано ”. Режисьори на новогодишни стратегии нормално бяха двама, които се редуваха – една година Младен Младенов-Доктора, на идната – Хачо Бояджиев. И противоположното.
След излъчването цяла седмица по вестниците се разясняваше видяното – нормално мненията не бяха ласкави, тъй като и двамата упоменати режисьори имаха податливост към безсъдържателност, която проф. Иван Славов наричаше „ кич ”.
А през днешния ден, когато гледаме „ усмивки от старите ленти ”, т.е. – определени моменти от предишните преди няколко десетилетия новогодишни стратегии, откриваме с трогване, че са доста по-интересни, духовити и артистични от днешните. Не единствено актьорите са по-добри – Калоянчев и Парцалев, Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, Никола Анастасов и Васил Попов, Стефан Данаилов и Николай Николаев – бате Николай. По-добри бяха сценаристите – измежду тях бяха майстори на хумора като Мирон Иванов, Васил Цонев, Станислав Стратиев…В някои години и Йордан Радичков.
А какво ни предложиха в навечерието на 2024 трите национални малките екрани? С една дума – чалга, само че с някои разновидности. Българска национална телевизия излъчи следващата „ Щръклица ” на режисьора Димитър Шарков. Този път тя беше „ Балканска ” – някакъв миш-маш от етно-фолк, с преобладаващи цигански претекстове, съчетани с постен комизъм. Иначе положителни артисти се напъваха да ни разсмиват, само че не им се получи. В случая не са отговорни – каквото им напишат, това играят. По-лошо бе ситуацията в Нова – там с „ Рачков всичко е допустимо ”. Тоест: всевъзможни нелепости са вероятни. Участниците в шоуто – все лица, познати от екрана, си тъпчеха топки в гащите, ловяха курабийки с език или се поливаха с вода… Много смешно! Единствен Рачков се смееше на скечовете. Някак неуместно бе наличието на Васил Найденов – той като че ли се чудеше какво прави там. Известният анестезиолог доктор Ненков опита да се включи с вицове, много безвкусни, подобаващи за пийнала компания, а не за телевизия. Ако докторът има същински другари, би трябвало да го предупредят, че към този момент губи мярката. Защото казано е: разкажи ми един анекдот, с цел да ти кажа какъв си! По репертоара си Ненков се приближава до славитрифоновщината, а това надалеч не е мерило за просветеност.
В един миг, към час преди среднощ, и трите национални малките екрани твърдо заложиха на чалгата. Както и да превключваш каналите, все попадаш или на Глория, или на Ивана, на Камелия, Анелия или на някоя друга „ пайнер звезда ” с име на тунквана вафла.
За страдание, няма го проф.Иван Славов да проучва актуалния екранен кич!
Усещането бе, че за половин век телевизионното шоу не е отишло напред, а се е върнало доста обратно.
Иначе за малкия екран Граучо Маркс бе споделил, че е могъщо просветително средство – когато си пуснел тв приемника, незабавно го спирал и си отварял една книга.
Ама и с книгите би трябвало да внимаваме – чалгата дебне и там!
Михал Мишковед
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ