Софийската опера е средищна точка на европейско културно влияние, каза акад. Пламен Карталов
Сподели
Софийската опера е значим център за културно въздействие в Европа. С нашите начинания и визия за бъдещето, вдъхновихме интерес към оперното и балетното изкуство. Всичките ни старания съставляват същински културен ангажимент и героизъм, който Софийската опера прави както в България, по този начин и отвън нея. Това съобщи акад. Пламен Карталов, шеф на Софийската опера и балет, по време на конференция, отдадена на Вагнеровия фестивал. Той ще започва на 26 юни с премиерата на.
На събитието участваха диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, като и екипът и участниците в постановката.
„ Танхойзер “ е тринадесетата продукция, която Софийската опера осъществя за последните 15 години, отдадена на творчеството на Рихард Вагнер, акцентира акад. Карталов. Той изрази своята признателност към участниците във „ Вагнеровия маратон “. „ Някои сътрудници твърдяха, че Вагнер може да повлияе отрицателно на гласовете им, само че в действителност той оказва помощ, изключително когато нещата не са сложени както би трябвало “, добави шефът на Софийската опера.
Диригентът Константин Тринкс показа опитите си за работа по „ Танхойзер “. „ Вагнер има 13 опери, а „ Танхойзер “ е деветото заглавие, върху което работя в Софийската опера. Първоначалните три опери на Вагнер не се считат, тъй като са по-експериментални и не са били представяни на фестивала в Байрот, отдаден на него “, изясни той. Според Тринкс, „ Танхойзер “ е ранно произведение на Вагнер, само че все пак е същински шедьовър.
„ Изключително съм благополучен и благодарен, че още веднъж имам опция да бъда тук. Благодаря на акад. Пламен Карталов. Искам да подчертая, че е наслаждение още веднъж да работим дружно след „ Пръстенът на нибелунга “, която направихме дружно преди две години “, добави диригентът. Тринкс в началото дошъл в България през 2015 година, когато имало значителни снеговалежи, и тогава сложили „ Тристан и Изолда “. „ Десет години по-късно, тук се усещам като вкъщи си “, сподели той.
„ Съставът на идната продукция „ Танхойзер “ е впечатляващ, защото всички реализатори са българи, без гостуващи актьори, което е мотив за горделивост. В Германия това е необичайност “, означи Константин Тринкс. Той е бил тук три пъти за подготовката на „ Танхойзер “. „ Това ми дава опция да работя в продължение на седмици с оркестъра и артистите. Тези срещи ни оказват помощ да развием по-добре персонажите и музикалността. От първия ден на идването си, започнах работа с оркестъра и нямам никакви подозрения по отношение на тяхната работа. Сигурен съм, че спектакълът ще бъде извънреден “, акцентира диригентът.
Тринкс посочи, че стилът на осъществяване на „ Танхойзер “ доста се разграничава от френския и италианския, както в оркестровото, по този начин и в вокалното осъществяване. Според него белканто техниката е основна за представянето на произведение на Вагнер. „ Самият той не би желал оперите му да звучат жестоко. В предишното обстановката беше друга, само че в този момент се следи такова развиване. Оркестърът играе решаваща роля и е претрупан с голям брой условия, с цел да съобщи възприятието, което Вагнер търси “, заключи диригентът.
Сценографът на „ Танхойзер “ Свен Йонке изрази благодарността си за опцията да работи в София и съобщи, че „ операта дава необятна палитра за интерпретация “. Той добави, че главната концепция зад „ Танхойзер “ не е просто да съобщи историята непосредствено, а да я интерпретира посредством метафори. „ Стремим се да създадем прекарването потапящо и да притеглим вниманието на публиката. Работейки с маестро Карталов, откриваме цялостна независимост. След като изясним концепцията, започваме да си пишем мейли среднощно, тъй като точно през нощта се ражда вдъхновението “, сподели Йонке.
„ На сцената на нашия спектакъл виждам Танхойзер разпънат сред две открити общества – на задоволството и на хармонията. През призмата на Вагнер можем да установим етичната връзка сред либретото и музиката с величието на посланията на църквата и обществената среда “, разяснява акад. Карталов. „ Моята интерпретация на „ Танхойзер “ с български артисти се трансформира в модерна драма, само че не за прегрешението и прощението, а за индивида, който търси целокупност и независимост в един свят, разграничен на крайности. Всичко е изведено от партитурата на музиката. Следователно, Вагнер не е просто опера, а въпрос – може ли модерното общество да одобри разликите и да прости не на грешника, а на оня, който открива неуместната истина за нас? “, акцентира той.
Мартин Илиев, в ролята на Танхойзер, показа, че героят му е отражение на ансамбловата работа. „ Той е комплициран облик, един от обичаните ми. Вероятно ми е обичан точно поради сложността и провокациите, пред които сме изправени. Стремим се да реализираме оптималната дълбочина и се надявам да успеем. При Вагнер постоянно има доста благоприятни условия, само че в последна сметка би трябвало да намерим баланс “, сподели Илиев.
Оперната прима Габриела Георгиева, която играе Венера, изрази насладата си, че е част от Вагнерова продукция. „ Щастлива съм с прелестния облик на Венера, който би трябвало да изградя. Мартин е непретенциозен, само че желая да подчертая, че той е извънреден Танхойзер. Той съумява да проникне надълбоко в сърцето, от време на време даже ни разплаква по време на подготовки. Всички работим за съвършена вокална техника, която е наложителна за Вагнер “, приключи Габриела Георгиева.
, Вагнеровият фестивал тази година ще бъде открит на 26 юни с премиерата на операта „ Танхойзер “. Практиката ще включва и тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “, като на 28 юни ще забележим „ Рейнско злато “, на 29 юни – „ Валкюра “, на 1 юли – „ Зигфрид “, и на 3 юли – „ Залезът на боговете “. На 5 юли „ Танхойзер “ ще закрие фестивала.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Софийската опера е значим център за културно въздействие в Европа. С нашите начинания и визия за бъдещето, вдъхновихме интерес към оперното и балетното изкуство. Всичките ни старания съставляват същински културен ангажимент и героизъм, който Софийската опера прави както в България, по този начин и отвън нея. Това съобщи акад. Пламен Карталов, шеф на Софийската опера и балет, по време на конференция, отдадена на Вагнеровия фестивал. Той ще започва на 26 юни с премиерата на.
На събитието участваха диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, като и екипът и участниците в постановката.
„ Танхойзер “ е тринадесетата продукция, която Софийската опера осъществя за последните 15 години, отдадена на творчеството на Рихард Вагнер, акцентира акад. Карталов. Той изрази своята признателност към участниците във „ Вагнеровия маратон “. „ Някои сътрудници твърдяха, че Вагнер може да повлияе отрицателно на гласовете им, само че в действителност той оказва помощ, изключително когато нещата не са сложени както би трябвало “, добави шефът на Софийската опера.
Диригентът Константин Тринкс показа опитите си за работа по „ Танхойзер “. „ Вагнер има 13 опери, а „ Танхойзер “ е деветото заглавие, върху което работя в Софийската опера. Първоначалните три опери на Вагнер не се считат, тъй като са по-експериментални и не са били представяни на фестивала в Байрот, отдаден на него “, изясни той. Според Тринкс, „ Танхойзер “ е ранно произведение на Вагнер, само че все пак е същински шедьовър.
„ Изключително съм благополучен и благодарен, че още веднъж имам опция да бъда тук. Благодаря на акад. Пламен Карталов. Искам да подчертая, че е наслаждение още веднъж да работим дружно след „ Пръстенът на нибелунга “, която направихме дружно преди две години “, добави диригентът. Тринкс в началото дошъл в България през 2015 година, когато имало значителни снеговалежи, и тогава сложили „ Тристан и Изолда “. „ Десет години по-късно, тук се усещам като вкъщи си “, сподели той.
„ Съставът на идната продукция „ Танхойзер “ е впечатляващ, защото всички реализатори са българи, без гостуващи актьори, което е мотив за горделивост. В Германия това е необичайност “, означи Константин Тринкс. Той е бил тук три пъти за подготовката на „ Танхойзер “. „ Това ми дава опция да работя в продължение на седмици с оркестъра и артистите. Тези срещи ни оказват помощ да развием по-добре персонажите и музикалността. От първия ден на идването си, започнах работа с оркестъра и нямам никакви подозрения по отношение на тяхната работа. Сигурен съм, че спектакълът ще бъде извънреден “, акцентира диригентът.
Тринкс посочи, че стилът на осъществяване на „ Танхойзер “ доста се разграничава от френския и италианския, както в оркестровото, по този начин и в вокалното осъществяване. Според него белканто техниката е основна за представянето на произведение на Вагнер. „ Самият той не би желал оперите му да звучат жестоко. В предишното обстановката беше друга, само че в този момент се следи такова развиване. Оркестърът играе решаваща роля и е претрупан с голям брой условия, с цел да съобщи възприятието, което Вагнер търси “, заключи диригентът.
Сценографът на „ Танхойзер “ Свен Йонке изрази благодарността си за опцията да работи в София и съобщи, че „ операта дава необятна палитра за интерпретация “. Той добави, че главната концепция зад „ Танхойзер “ не е просто да съобщи историята непосредствено, а да я интерпретира посредством метафори. „ Стремим се да създадем прекарването потапящо и да притеглим вниманието на публиката. Работейки с маестро Карталов, откриваме цялостна независимост. След като изясним концепцията, започваме да си пишем мейли среднощно, тъй като точно през нощта се ражда вдъхновението “, сподели Йонке.
„ На сцената на нашия спектакъл виждам Танхойзер разпънат сред две открити общества – на задоволството и на хармонията. През призмата на Вагнер можем да установим етичната връзка сред либретото и музиката с величието на посланията на църквата и обществената среда “, разяснява акад. Карталов. „ Моята интерпретация на „ Танхойзер “ с български артисти се трансформира в модерна драма, само че не за прегрешението и прощението, а за индивида, който търси целокупност и независимост в един свят, разграничен на крайности. Всичко е изведено от партитурата на музиката. Следователно, Вагнер не е просто опера, а въпрос – може ли модерното общество да одобри разликите и да прости не на грешника, а на оня, който открива неуместната истина за нас? “, акцентира той.
Мартин Илиев, в ролята на Танхойзер, показа, че героят му е отражение на ансамбловата работа. „ Той е комплициран облик, един от обичаните ми. Вероятно ми е обичан точно поради сложността и провокациите, пред които сме изправени. Стремим се да реализираме оптималната дълбочина и се надявам да успеем. При Вагнер постоянно има доста благоприятни условия, само че в последна сметка би трябвало да намерим баланс “, сподели Илиев.
Оперната прима Габриела Георгиева, която играе Венера, изрази насладата си, че е част от Вагнерова продукция. „ Щастлива съм с прелестния облик на Венера, който би трябвало да изградя. Мартин е непретенциозен, само че желая да подчертая, че той е извънреден Танхойзер. Той съумява да проникне надълбоко в сърцето, от време на време даже ни разплаква по време на подготовки. Всички работим за съвършена вокална техника, която е наложителна за Вагнер “, приключи Габриела Георгиева.
, Вагнеровият фестивал тази година ще бъде открит на 26 юни с премиерата на операта „ Танхойзер “. Практиката ще включва и тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “, като на 28 юни ще забележим „ Рейнско злато “, на 29 юни – „ Валкюра “, на 1 юли – „ Зигфрид “, и на 3 юли – „ Залезът на боговете “. На 5 юли „ Танхойзер “ ще закрие фестивала.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ