Русия изгражда военни бази в Судан и Либия на фона на заплахата да изгуби военното си присъствие в Сирия
Сподели
След рухването на режима на Башар Асад в Сирия ориста на двете съветски военни бази в страната остана несигурна. Това накара съветския президент Владимир Путин да пренасочи военни активи към Либия и Судан, демонстрират голям брой разследващи отчети, представени от изданието „ Форин полиси “.
Миналата седмица военното държавно управление на Судан реализира съглашение с Русия за създаване на нейната първа африканска военноморска база покрай Порт Судан, заяви суданският външен министър Али Юсеф аш Шариф след среща в Москва с съветския си сътрудник Сергей Лавров. С обезпечаването на военна база на брега на Червено море Русия ще се причисли към Съединени американски щати и Китай, които имат бази в Джибути.
В изявление за съветския ефирен канал Ар Ти представен от алжирската телевизия „ Ал 24 “, Шариф отхвърли опасенията, че базата може да заплаши суверенитета на Судан, като уточни Джибути като образец за страна, в която безпроблемно са ситуирани голям брой задгранични военни. Той посочи, че всички съществени аспекти на съглашението към този момент са финализирани и сред Хартум и Москва няма останали различия.
Първоначално още през ноември 2020 година Судан и Русия подписаха авансово съглашение за основаване на съветски военноморски логистичен център на суданското крайбрежие на Червено море. Въпреки че предходните судански държавни управления преразгледаха съглашението, изказванията на Шариф демонстрират, че планът остава основна част от двустранното съдействие.
Най-новите сателитни фотоси демонстрират, че също така Русия уголемява военновъздушната база „ Маатен ас Сарра “ в югоизточна Либия, покрай границите с Чад и Судан, както и че е реконструирала пистата, построила е нови складови пространства и е нараснала логистичните си благоприятни условия там.
Базата е употребена за финален път през 2011 година от войските на починалия либийски водач Муамар Кадафи. В момента тя е под контрола на военния пълководец Халифа Хафтар, който оглавява Либийската национална войска и е подкрепян от Русия, Египет и Обединените арабски емирства. Москва е предоставила на Хафтар съоръжение и оръжия, а съветският петролен колос „ Роснефт “ има дълготраен контракт за създаване на петролни залежи и препродажба на либийски нефт, отбелязва „ Форин полиси “.
„ Тези събития са в сходство със тактиката на Русия за основаване на голям брой военни бази в Либия “, се споделя в обява на платформата за следствия в Близкия изток „ Ийкад “ (Еekad) в обществената мрежа „ Екс “.
Базата „ Маатен ас Сарра “ „ дава опция на Москва да управлява маршрутите за доставки и да улеснява напредването на съоръжение и личен състав към африканската област Сахел, като в същото време заобикаля интернационалния надзор върху огромните пристанища и летища “, посочи „ Ийкад “.
В допълнение към базата „ Маатен ас Сарра “ Москва реалокира съоръжение в либийската военновъздушна база в „ Ал Хадим “, ситуирана източно от Бенгази, и „ Ал Джуфра “ (която в предишното се използваше от групата „ Вагнер “ – частната военна компания на починалия Евгений Пригожин), с цел да служат като център за интервенции в Африка. Руските военноморски сили търсят и пристанище под контрола на Хафтар.
„ Способността на Русия да оказва логистична поддръжка както на своите военни, по този начин и на частните си военни реализатори в Африка, както и ограничението на вредите за репутацията, нанесени от рухването на режима на Асад, съвсем сигурно ще бъдат цели за съветското държавно управление “, сподели английското военно разузнаване в изказване, оповестено в обществената мрежа „ Екс “ предишния месец.
Анализатори допускат, че различно съветско военноморско оборудване може да се оформи и в пристанището „ Тобрук “ в Източна Либия, което би разрешило на Москва да резервира потенциала си в Западна Африка и да обезпечи стратегически център против НАТО в Средиземно море.
Защо съветски военни бази в Африка са неприятна вест за Съединени американски щати
Създаването на съветско военноморско оборудване в Порт Судан съставлява стратегически завой на Москва, която директно оспорва американските и английските районни ползи, означи специалистът по въпросите за Близкия изток Михаел Аризанти в блога си към израелското издание „ Таймс ъв Израел “.
Анализаторът от Африканската стратегия на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания Камерън Хъдсън съобщи пред арабския вестник „ Аш Шарк ал Аусат “, че Вашингтон желае да подсигурява сигурността по цялото крайбрежие на Червено море, което значи, че надали ще допусне Иран и Русия да основават бази там.
„ Изграждането на съветска база в Судан сигурно ще бъде сериозен проблем за Тръмп “, разяснява Хъдсън.
Базата ще даде на Русия благоприятни условия за военно наличие в Червено море – сериозен морски кулоар, което ще усложни интервенциите на военноморските сили на Съединени американски щати и съюзническите сили, опитващи се да поддържат стабилността в района, написа Аризанти.
Руският надзор над пристанище в Судан основава евентуална накърнимост за международната търговия и енергийните пазари. С позиционирането, което може да повлияе на жизненоважни транспортни пътища през Червено море, Москва придобива въздействие върху маршрутите за транспорт на петрол и газ. Енергийните пазари, които са мощно чувствителни към спирания на доставките, биха могли да се сблъскат с нараснала накърнимост от съветското въздействие върху тези морски коридори, отбелязва той.
Военноморският ангажимент на Русия в Судан евентуално ще подкопае и напъните на Съединени американски щати и Англия да лимитират съветската и китайската агресия в Африка. Споразумението с военното управление на Судан укрепва районните позиции на Москва в миг, когато западните страни се борят да запазят въздействието си на целия континент, прибавя Аризанти.
Ще резервира ли Москва базите си в Сирия?
От друга страна към този момент се появиха и първите признаци, че Москва може да реализира съглашение с новите управляващи в Дамаск, което евентуално да ѝ разреши да резервира стратегическите си военни бази в Сирия.
Източници, представени от „ Блумбърг “ и „ Форбс “, считат, че Русия евентуално може да резервира понижено военно наличие във военновъздушната база „ Хмеймим “ и военноморската база „ Тартус “ в Западна Сирия – ход, който би предотвратил другояче унизително за Москва евакуиране. Според „ Форбс “ Русия е покрай съглашение с новото сирийско държавно управление за опазване на част от военния личен състав и техниката в страната против помощ за Дамаск в битката с „ Ислямска страна “, а продължаващото военно наличие на Москва би могло да затрудни Турция, която наподобява добре готова да размени обичайна роля на Русия като главен снабдител на оръжие за Сирия.
Москва надали ще реализира толкоз удобно съглашение за военните бази в Сирия, колкото беше 49-годишният контракт за наем, както и имунитетът за дейностите на Русия в страната по времето на Асад, който през 2023 година съобщи, че би приветствал повече съветски войски и бази на сирийска територия, отбелязва „ Форбс “. Сега Дамаск евентуално ще наложи строги ограничавания за броя на военнослужещите, които Москва може да изпрати, както и за броя и типа на самолетите и военните кораби, които Русия може да разположи в тези бази във всеки един миг.
Всяко бъдещо съветско наличие в Сирия евентуално ще остане лимитирано до крайбрежието. Освен това сигурно ще се наложи Русия да изисква сирийско позволение за всевъзможни военни полети в сирийското въздушно пространство.
Но към този момент има индикации, че ръководещата формация „ Хаят Тахрир аш Шам “ (ХТШ) и сирийските жители са доста по-отворени за съдействие с Русия макар поддръжката ѝ за сваления режим на Асад, в сравнение с с другия главен негов покровител – Иран.
„ Руснаците хвърляха бомби от небето и стояха в базите си, до момента в който иранците и подкрепяните от тях въоръжени групировки действаха из страната “, сподели пред Би Би Си един от бойците на ХТШ. „ Хората усещаха наличието им и доста от тях не бяха удовлетворени от това “, добави той.
Защо наличието в Сирия остава доста значимо за съветските интервенции в Африка?
С разширението на стратегическите ползи на Русия в Африка на юг от Сахара се усили и логистичното значение на Сирия. Военната намеса на групата „ Вагнер “ в Мали, която стартира в края на 2021 година и послужи като входна врата за по-малки по мащаб военни разгръщания в Буркина Фасо през 2023 година и Нигер през 2024 година, зависеше логистично от съветските активи в Сирия.
Когато през април 2023 година в Судан избухна революция сред въоръжените Сили за бърза поддръжка (СБП) и суданските държавни сили, връзката сред Сирия, Либия и Судан разреши прехвърлянето на съветски ракети земя-въздух на Съюз на българските писатели.
Поради тези връзки сред Сирия и Африка провалянето на Асад провокира суматоха в Москва, написа „ Форин полиси “. Николай Сухов, специалист по Близкия изток в основания в Москва мозъчен концерн „ Институт за международна стопанска система и интернационалните връзки “, в публикация, оповестена през август 2024 година, разказва Сирия като „ насочна точка към Африка “ и предизвестява, че без нея Русия може да се затрудни с осъществяването на постоянни директни полети до африканските фронтове.
В обява в приложението „ Телеграм “, оповестена през декември 2024 година, съветският боен анализатор Александър Коц приветства смисъла на базите „ Тартус ” и „ Хмеймим ” в битката на Русия против „ световната изолираност, наложена от Запада “, и предизвестява, че в случай че оборудванията бъдат изгубени, „ всички наши планове на този континент ще би трябвало да бъдат, в случай че не лимитирани, то най-малко преразгледани “.
Този сюжет би бил гибелен за все по-крехката съветска военна стопанска система, отбелязва „ Форин полиси “. Златните запаси в Судан и Мали и диамантите от Централноафриканската република осигуриха жизненоважна твърда валута за нахлуването на Русия в Украйна. По време на непосредственото скупчване на войски по границата и след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година най-малко 16 самолета, натоварени със злато са пътували от Судан до Русия през Сирия.
Без Сирия, която служи като директна точка за тези интервенции по рандеман на естествени запаси, разноските за контрабанда на скъпоценните камъни и метали в Русия може да набъбнат внезапно.
Ако наличието на съветски сили в областта на сигурността намалее, комерсиалният подтик, който подхранва рекордните 24,5 милиарда $ в търговията с Африка през 2023 година, може да се разсее, написа „ Форин полиси “.
От друга страна има доста на практика спънки Либия да размени Сирия като щаб за доставяне на съветските сили в Африка. Влиятелният канал „ Рибар “ в „ Телеграм “, който следи войната в Украйна, наскоро съобщи, че единствено празни товарни самолети могат да изминат по-дългото разстояние от Русия до Либия без зареждане с гориво и че тежко натоварените самолети ще се нуждаят от голям брой междинни кацания, с цел да извършат това пътешестване. „ Рибар “ заключи, че концепцията за „ доставяне на интервенциите в Африка през Либия е доста скъпа и нестабилна “.
Също толкоз малко евентуално е крайбрежието на Червено море в Судан да размени Сирия като център. Русия ще може да разположи единствено до четири военни кораба в Порт Судан спрямо 11 в „ Тартус “, а зареждането с гориво ще бъде доста по-неефективно, отбелязва „ Форин полиси “.
Източник: „ Форин полиси “/
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
След рухването на режима на Башар Асад в Сирия ориста на двете съветски военни бази в страната остана несигурна. Това накара съветския президент Владимир Путин да пренасочи военни активи към Либия и Судан, демонстрират голям брой разследващи отчети, представени от изданието „ Форин полиси “.
Миналата седмица военното държавно управление на Судан реализира съглашение с Русия за създаване на нейната първа африканска военноморска база покрай Порт Судан, заяви суданският външен министър Али Юсеф аш Шариф след среща в Москва с съветския си сътрудник Сергей Лавров. С обезпечаването на военна база на брега на Червено море Русия ще се причисли към Съединени американски щати и Китай, които имат бази в Джибути.
В изявление за съветския ефирен канал Ар Ти представен от алжирската телевизия „ Ал 24 “, Шариф отхвърли опасенията, че базата може да заплаши суверенитета на Судан, като уточни Джибути като образец за страна, в която безпроблемно са ситуирани голям брой задгранични военни. Той посочи, че всички съществени аспекти на съглашението към този момент са финализирани и сред Хартум и Москва няма останали различия.
Първоначално още през ноември 2020 година Судан и Русия подписаха авансово съглашение за основаване на съветски военноморски логистичен център на суданското крайбрежие на Червено море. Въпреки че предходните судански държавни управления преразгледаха съглашението, изказванията на Шариф демонстрират, че планът остава основна част от двустранното съдействие.
Най-новите сателитни фотоси демонстрират, че също така Русия уголемява военновъздушната база „ Маатен ас Сарра “ в югоизточна Либия, покрай границите с Чад и Судан, както и че е реконструирала пистата, построила е нови складови пространства и е нараснала логистичните си благоприятни условия там.
Базата е употребена за финален път през 2011 година от войските на починалия либийски водач Муамар Кадафи. В момента тя е под контрола на военния пълководец Халифа Хафтар, който оглавява Либийската национална войска и е подкрепян от Русия, Египет и Обединените арабски емирства. Москва е предоставила на Хафтар съоръжение и оръжия, а съветският петролен колос „ Роснефт “ има дълготраен контракт за създаване на петролни залежи и препродажба на либийски нефт, отбелязва „ Форин полиси “.
„ Тези събития са в сходство със тактиката на Русия за основаване на голям брой военни бази в Либия “, се споделя в обява на платформата за следствия в Близкия изток „ Ийкад “ (Еekad) в обществената мрежа „ Екс “.
Базата „ Маатен ас Сарра “ „ дава опция на Москва да управлява маршрутите за доставки и да улеснява напредването на съоръжение и личен състав към африканската област Сахел, като в същото време заобикаля интернационалния надзор върху огромните пристанища и летища “, посочи „ Ийкад “.
В допълнение към базата „ Маатен ас Сарра “ Москва реалокира съоръжение в либийската военновъздушна база в „ Ал Хадим “, ситуирана източно от Бенгази, и „ Ал Джуфра “ (която в предишното се използваше от групата „ Вагнер “ – частната военна компания на починалия Евгений Пригожин), с цел да служат като център за интервенции в Африка. Руските военноморски сили търсят и пристанище под контрола на Хафтар.
„ Способността на Русия да оказва логистична поддръжка както на своите военни, по този начин и на частните си военни реализатори в Африка, както и ограничението на вредите за репутацията, нанесени от рухването на режима на Асад, съвсем сигурно ще бъдат цели за съветското държавно управление “, сподели английското военно разузнаване в изказване, оповестено в обществената мрежа „ Екс “ предишния месец.
Анализатори допускат, че различно съветско военноморско оборудване може да се оформи и в пристанището „ Тобрук “ в Източна Либия, което би разрешило на Москва да резервира потенциала си в Западна Африка и да обезпечи стратегически център против НАТО в Средиземно море.
Защо съветски военни бази в Африка са неприятна вест за Съединени американски щати
Създаването на съветско военноморско оборудване в Порт Судан съставлява стратегически завой на Москва, която директно оспорва американските и английските районни ползи, означи специалистът по въпросите за Близкия изток Михаел Аризанти в блога си към израелското издание „ Таймс ъв Израел “.
Анализаторът от Африканската стратегия на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания Камерън Хъдсън съобщи пред арабския вестник „ Аш Шарк ал Аусат “, че Вашингтон желае да подсигурява сигурността по цялото крайбрежие на Червено море, което значи, че надали ще допусне Иран и Русия да основават бази там.
„ Изграждането на съветска база в Судан сигурно ще бъде сериозен проблем за Тръмп “, разяснява Хъдсън.
Базата ще даде на Русия благоприятни условия за военно наличие в Червено море – сериозен морски кулоар, което ще усложни интервенциите на военноморските сили на Съединени американски щати и съюзническите сили, опитващи се да поддържат стабилността в района, написа Аризанти.
Руският надзор над пристанище в Судан основава евентуална накърнимост за международната търговия и енергийните пазари. С позиционирането, което може да повлияе на жизненоважни транспортни пътища през Червено море, Москва придобива въздействие върху маршрутите за транспорт на петрол и газ. Енергийните пазари, които са мощно чувствителни към спирания на доставките, биха могли да се сблъскат с нараснала накърнимост от съветското въздействие върху тези морски коридори, отбелязва той.
Военноморският ангажимент на Русия в Судан евентуално ще подкопае и напъните на Съединени американски щати и Англия да лимитират съветската и китайската агресия в Африка. Споразумението с военното управление на Судан укрепва районните позиции на Москва в миг, когато западните страни се борят да запазят въздействието си на целия континент, прибавя Аризанти.
Ще резервира ли Москва базите си в Сирия?
От друга страна към този момент се появиха и първите признаци, че Москва може да реализира съглашение с новите управляващи в Дамаск, което евентуално да ѝ разреши да резервира стратегическите си военни бази в Сирия.
Източници, представени от „ Блумбърг “ и „ Форбс “, считат, че Русия евентуално може да резервира понижено военно наличие във военновъздушната база „ Хмеймим “ и военноморската база „ Тартус “ в Западна Сирия – ход, който би предотвратил другояче унизително за Москва евакуиране. Според „ Форбс “ Русия е покрай съглашение с новото сирийско държавно управление за опазване на част от военния личен състав и техниката в страната против помощ за Дамаск в битката с „ Ислямска страна “, а продължаващото военно наличие на Москва би могло да затрудни Турция, която наподобява добре готова да размени обичайна роля на Русия като главен снабдител на оръжие за Сирия.
Москва надали ще реализира толкоз удобно съглашение за военните бази в Сирия, колкото беше 49-годишният контракт за наем, както и имунитетът за дейностите на Русия в страната по времето на Асад, който през 2023 година съобщи, че би приветствал повече съветски войски и бази на сирийска територия, отбелязва „ Форбс “. Сега Дамаск евентуално ще наложи строги ограничавания за броя на военнослужещите, които Москва може да изпрати, както и за броя и типа на самолетите и военните кораби, които Русия може да разположи в тези бази във всеки един миг.
Всяко бъдещо съветско наличие в Сирия евентуално ще остане лимитирано до крайбрежието. Освен това сигурно ще се наложи Русия да изисква сирийско позволение за всевъзможни военни полети в сирийското въздушно пространство.
Но към този момент има индикации, че ръководещата формация „ Хаят Тахрир аш Шам “ (ХТШ) и сирийските жители са доста по-отворени за съдействие с Русия макар поддръжката ѝ за сваления режим на Асад, в сравнение с с другия главен негов покровител – Иран.
„ Руснаците хвърляха бомби от небето и стояха в базите си, до момента в който иранците и подкрепяните от тях въоръжени групировки действаха из страната “, сподели пред Би Би Си един от бойците на ХТШ. „ Хората усещаха наличието им и доста от тях не бяха удовлетворени от това “, добави той.
Защо наличието в Сирия остава доста значимо за съветските интервенции в Африка?
С разширението на стратегическите ползи на Русия в Африка на юг от Сахара се усили и логистичното значение на Сирия. Военната намеса на групата „ Вагнер “ в Мали, която стартира в края на 2021 година и послужи като входна врата за по-малки по мащаб военни разгръщания в Буркина Фасо през 2023 година и Нигер през 2024 година, зависеше логистично от съветските активи в Сирия.
Когато през април 2023 година в Судан избухна революция сред въоръжените Сили за бърза поддръжка (СБП) и суданските държавни сили, връзката сред Сирия, Либия и Судан разреши прехвърлянето на съветски ракети земя-въздух на Съюз на българските писатели.
Поради тези връзки сред Сирия и Африка провалянето на Асад провокира суматоха в Москва, написа „ Форин полиси “. Николай Сухов, специалист по Близкия изток в основания в Москва мозъчен концерн „ Институт за международна стопанска система и интернационалните връзки “, в публикация, оповестена през август 2024 година, разказва Сирия като „ насочна точка към Африка “ и предизвестява, че без нея Русия може да се затрудни с осъществяването на постоянни директни полети до африканските фронтове.
В обява в приложението „ Телеграм “, оповестена през декември 2024 година, съветският боен анализатор Александър Коц приветства смисъла на базите „ Тартус ” и „ Хмеймим ” в битката на Русия против „ световната изолираност, наложена от Запада “, и предизвестява, че в случай че оборудванията бъдат изгубени, „ всички наши планове на този континент ще би трябвало да бъдат, в случай че не лимитирани, то най-малко преразгледани “.
Този сюжет би бил гибелен за все по-крехката съветска военна стопанска система, отбелязва „ Форин полиси “. Златните запаси в Судан и Мали и диамантите от Централноафриканската република осигуриха жизненоважна твърда валута за нахлуването на Русия в Украйна. По време на непосредственото скупчване на войски по границата и след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година най-малко 16 самолета, натоварени със злато са пътували от Судан до Русия през Сирия.
Без Сирия, която служи като директна точка за тези интервенции по рандеман на естествени запаси, разноските за контрабанда на скъпоценните камъни и метали в Русия може да набъбнат внезапно.
Ако наличието на съветски сили в областта на сигурността намалее, комерсиалният подтик, който подхранва рекордните 24,5 милиарда $ в търговията с Африка през 2023 година, може да се разсее, написа „ Форин полиси “.
От друга страна има доста на практика спънки Либия да размени Сирия като щаб за доставяне на съветските сили в Африка. Влиятелният канал „ Рибар “ в „ Телеграм “, който следи войната в Украйна, наскоро съобщи, че единствено празни товарни самолети могат да изминат по-дългото разстояние от Русия до Либия без зареждане с гориво и че тежко натоварените самолети ще се нуждаят от голям брой междинни кацания, с цел да извършат това пътешестване. „ Рибар “ заключи, че концепцията за „ доставяне на интервенциите в Африка през Либия е доста скъпа и нестабилна “.
Също толкоз малко евентуално е крайбрежието на Червено море в Судан да размени Сирия като център. Русия ще може да разположи единствено до четири военни кораба в Порт Судан спрямо 11 в „ Тартус “, а зареждането с гориво ще бъде доста по-неефективно, отбелязва „ Форин полиси “.
Източник: „ Форин полиси “/
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ