Колко би струвала Гренландия?
Сподели
След като Доналд Тръмп се заинтересува от Гренландия, както и от Канада и Панамския канал, още веднъж се повдигнаха въпросите за огромната островна територия в Арктика, която е самостоятелна част от Дания от 1979 година Американският президент вижда Гренландия като стратегическа точка, значима за търговията и военното въздействие, обстановки, от които зависят арктическите направления и наличността на естествени запаси, в това число редкоземни метали, петрол и газ. Тази територия не трябва да попада под въздействието на съперници, изключително на Китай.
Интересът към Гренландия се усили, откакто заплахата от топенето на ледовете в Северния ледовит океан отвори нови търговски пътища, променяйки историческите динамичности в района. Русия възвърне голям брой остарели военни бази от времето на Съветския съюз, до момента в който Китай се пробва да укрепи своята търговия в Арктика. Поради това Тръмп уточни, че Съединените щати „ имат потребност от острова за своята национална сигурност “, макар съществуването на към този момент употребена военна база и друга стратегическа инфраструктура. Президентът изрази подготвеност за закупуване на територията, само че не изключи и военни дейности.
Според „ Икономист “, Съединени американски щати имат дългогодишна традиция в комерсиалните съглашения: през 1803 година Томас Джеферсън закупува Френска Луизиана, а 64 години по-късно Белият дом заплаща на Русия 7,2 милиона $ (около 160 милиона $ днешни пари) за Аляска. В двата случая времето потвърди, че това са отлични покупко-продажби. Въпреки това, не е известно дали историческият взор още веднъж ще бъде благоразположен към Тръмп, изключително в случай че той принуди Дания да се откаже от Гренландия.
Ситуацията би се трансформирала, в случай че съглашението бъде подписано спокойно: това сигурно би било договорка на века, разяснява английският седмичник, защото би нараснало сигурността както за Съединени американски щати, по този начин и за техните НАТО съдружници, и би нанесло сериозен удар на властническите режими, до момента в който би могло да се окаже в интерес на 56 000 поданици на острова, които наложително би трябвало да бъдат запитани за договорката.
На каква цена обаче би могłо да бъде добита територията? „ Икономист “ се пробва да направи някои предварителни оценки. Разглежда цената на брутния вътрешен артикул (БВП) на Гренландия, който през 2021 година възлиза на 3 милиарда $, което е незначително спрямо над 27,3 трилиона $ на Съединени американски щати. Важно е да се означи, че 43 на 100 от работната мощ на острова е заета в държавния бранш. Освен това, повече от половината от бюджета на Гренландия идва от Дания, която влага 500 милиона $ годишно. Ако изключим обществения бранш и приемем, че икономическият напредък остава постоянен, а Съединени американски щати осъществят доходи, равняващи се на 16% от Брутният вътрешен продукт на острова (при състояние, че данъчната система остава непроменена), то цената на Гренландия би могла да доближи към 50 милиарда $ – едвам 5% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Трябва ли обаче такава инвестиция да бъде направена? Някои считат, че не, най-малко в кратковременен и средносрочен проект. Такъв е казусът с Хавиер Блас, експерт по първични материали в Блумбърг. Той твърди, че секторът на суровините е постоянно обект на краткотрайни моди, които дават обещание да решат световни дефицити, вариращи от добива на минерали от дълбините на океаните до употребата на метеорити. В днешно време фокусът е върху Гренландия, която обаче действително не е посочила резултати. Проблемът, съгласно Блас, е, че тази концепция е извънредно неосъществима, защото до момента не е бил придобит даже един барел необработен петрол и единствената компания, която опита да експлоатира находище на желязо, се провали.
Проучване, осъществено от Националния геоложки институт на Дания и Гренландия, оповестено през 2023 година, разпознава над 50 евентуални минни залежи, само че повече от половината от тях се намират на север от Полярния кръг, което прави употребата им сложна или невъзможна. Единствено южната част на острова предлага дребни залежи, само че те също са лимитирани. „ Танбрийз “ (Tanbreez) е единственото значимо находище, съдържащо редкоземни детайли. Според изследването, Гренландия има 1,5 милиона тона редкоземни метали, поставяйки я в топ 10 на международните райони, дружно с Китай, Бразилия, Виетнам, Индия и Австралия. Но има голям брой аргументи, заради които добивът на редкоземни метали в тези страни е надалеч по-осъществим и пестелив от добива на датския остров.
За да бъде добивът доходоносен, цените би трябвало да скочат фрапантно, и климатичните промени би трябвало да разтопят ледовете, с цел да облекчат работата на минните компании. В подтекста на това, „ Икономист “ припомня, че „ Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на света, и всяка година ледовете понижават с повърхност, равна на Австрия. От 80-те години на предишния век размерът на леда е намалял с най-малко 70% “.
Премиерът на Гренландия Муте Егеде отхвърли офертата на Тръмп, като добави, че жителите на острова стремят по-скоро към самостоятелност от Дания, в сравнение с да се свързват със Съединени американски щати. За постигането на тази цел, локалната стопанска система би трябвало да напредне, с цел да може да се откаже от финансовата помощ от Копенхаген. Поради това Гренландия постоянно е търсила съдействие с Вашингтон и е отворена за вложения от американски компании, отбелязва „ Файненшъл таймс “. Към момента на острова действат единствено две мини, макар че локалните управляващи са издали повече от 100 лиценза. От тях единствено един е в ръцете на американска компания, до момента в който Канада и Англия имат по 23 лиценза.
В допълнение към климатичните провокации, Гренландия има стеснен брой селища, незадоволително пътища, компликации с транспортната съгласуваност и нужда да одобри задгранични служащи. Също по този начин, неотдавна взетото решение за възбрана на добива на уран в допълнение отблъсква евентуалните вложители. От своя страна, администрацията на Тръмп би трябвало да осъзнае, че колкото и привлекателна да наподобява Гренландия, Съединени американски щати към този момент разполагат с район, предлагащ сходни стопански, стратегически и отбранителни преимущества – Аляска, съгласно „ Уолстрийт джърнъл “.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
След като Доналд Тръмп се заинтересува от Гренландия, както и от Канада и Панамския канал, още веднъж се повдигнаха въпросите за огромната островна територия в Арктика, която е самостоятелна част от Дания от 1979 година Американският президент вижда Гренландия като стратегическа точка, значима за търговията и военното въздействие, обстановки, от които зависят арктическите направления и наличността на естествени запаси, в това число редкоземни метали, петрол и газ. Тази територия не трябва да попада под въздействието на съперници, изключително на Китай.
Интересът към Гренландия се усили, откакто заплахата от топенето на ледовете в Северния ледовит океан отвори нови търговски пътища, променяйки историческите динамичности в района. Русия възвърне голям брой остарели военни бази от времето на Съветския съюз, до момента в който Китай се пробва да укрепи своята търговия в Арктика. Поради това Тръмп уточни, че Съединените щати „ имат потребност от острова за своята национална сигурност “, макар съществуването на към този момент употребена военна база и друга стратегическа инфраструктура. Президентът изрази подготвеност за закупуване на територията, само че не изключи и военни дейности.
Според „ Икономист “, Съединени американски щати имат дългогодишна традиция в комерсиалните съглашения: през 1803 година Томас Джеферсън закупува Френска Луизиана, а 64 години по-късно Белият дом заплаща на Русия 7,2 милиона $ (около 160 милиона $ днешни пари) за Аляска. В двата случая времето потвърди, че това са отлични покупко-продажби. Въпреки това, не е известно дали историческият взор още веднъж ще бъде благоразположен към Тръмп, изключително в случай че той принуди Дания да се откаже от Гренландия.
Ситуацията би се трансформирала, в случай че съглашението бъде подписано спокойно: това сигурно би било договорка на века, разяснява английският седмичник, защото би нараснало сигурността както за Съединени американски щати, по този начин и за техните НАТО съдружници, и би нанесло сериозен удар на властническите режими, до момента в който би могло да се окаже в интерес на 56 000 поданици на острова, които наложително би трябвало да бъдат запитани за договорката.
На каква цена обаче би могłо да бъде добита територията? „ Икономист “ се пробва да направи някои предварителни оценки. Разглежда цената на брутния вътрешен артикул (БВП) на Гренландия, който през 2021 година възлиза на 3 милиарда $, което е незначително спрямо над 27,3 трилиона $ на Съединени американски щати. Важно е да се означи, че 43 на 100 от работната мощ на острова е заета в държавния бранш. Освен това, повече от половината от бюджета на Гренландия идва от Дания, която влага 500 милиона $ годишно. Ако изключим обществения бранш и приемем, че икономическият напредък остава постоянен, а Съединени американски щати осъществят доходи, равняващи се на 16% от Брутният вътрешен продукт на острова (при състояние, че данъчната система остава непроменена), то цената на Гренландия би могла да доближи към 50 милиарда $ – едвам 5% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Трябва ли обаче такава инвестиция да бъде направена? Някои считат, че не, най-малко в кратковременен и средносрочен проект. Такъв е казусът с Хавиер Блас, експерт по първични материали в Блумбърг. Той твърди, че секторът на суровините е постоянно обект на краткотрайни моди, които дават обещание да решат световни дефицити, вариращи от добива на минерали от дълбините на океаните до употребата на метеорити. В днешно време фокусът е върху Гренландия, която обаче действително не е посочила резултати. Проблемът, съгласно Блас, е, че тази концепция е извънредно неосъществима, защото до момента не е бил придобит даже един барел необработен петрол и единствената компания, която опита да експлоатира находище на желязо, се провали.
Проучване, осъществено от Националния геоложки институт на Дания и Гренландия, оповестено през 2023 година, разпознава над 50 евентуални минни залежи, само че повече от половината от тях се намират на север от Полярния кръг, което прави употребата им сложна или невъзможна. Единствено южната част на острова предлага дребни залежи, само че те също са лимитирани. „ Танбрийз “ (Tanbreez) е единственото значимо находище, съдържащо редкоземни детайли. Според изследването, Гренландия има 1,5 милиона тона редкоземни метали, поставяйки я в топ 10 на международните райони, дружно с Китай, Бразилия, Виетнам, Индия и Австралия. Но има голям брой аргументи, заради които добивът на редкоземни метали в тези страни е надалеч по-осъществим и пестелив от добива на датския остров.
За да бъде добивът доходоносен, цените би трябвало да скочат фрапантно, и климатичните промени би трябвало да разтопят ледовете, с цел да облекчат работата на минните компании. В подтекста на това, „ Икономист “ припомня, че „ Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на света, и всяка година ледовете понижават с повърхност, равна на Австрия. От 80-те години на предишния век размерът на леда е намалял с най-малко 70% “.
Премиерът на Гренландия Муте Егеде отхвърли офертата на Тръмп, като добави, че жителите на острова стремят по-скоро към самостоятелност от Дания, в сравнение с да се свързват със Съединени американски щати. За постигането на тази цел, локалната стопанска система би трябвало да напредне, с цел да може да се откаже от финансовата помощ от Копенхаген. Поради това Гренландия постоянно е търсила съдействие с Вашингтон и е отворена за вложения от американски компании, отбелязва „ Файненшъл таймс “. Към момента на острова действат единствено две мини, макар че локалните управляващи са издали повече от 100 лиценза. От тях единствено един е в ръцете на американска компания, до момента в който Канада и Англия имат по 23 лиценза.
В допълнение към климатичните провокации, Гренландия има стеснен брой селища, незадоволително пътища, компликации с транспортната съгласуваност и нужда да одобри задгранични служащи. Също по този начин, неотдавна взетото решение за възбрана на добива на уран в допълнение отблъсква евентуалните вложители. От своя страна, администрацията на Тръмп би трябвало да осъзнае, че колкото и привлекателна да наподобява Гренландия, Съединени американски щати към този момент разполагат с район, предлагащ сходни стопански, стратегически и отбранителни преимущества – Аляска, съгласно „ Уолстрийт джърнъл “.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ