Интервю След 30 години затишие Rakamakafon възражда производството на грамофонни плочи в България и на Балканите
Сподели
След 1994 година в България не е създадена грамофонна плоча. Това ще се промени скоро, защото през 2025 година ще отвори порти първата фабрика за винили в страната от „ Балкантон “ насам и единствената сега на Балканите. В изявление за Българска телеграфна агенция, един от основателите на фабриката, Илия Григоров, показа за какво точно в този момент е подобаващият миг за обновяване на този бизнес в България, какъв интерес демонстрират прилежащите балкански страни и концепцията зад плана.
Фабриката, която ще бъде ситуирана в село покрай София, ще стартира да приема поръчки през февруари и ще има потенциал да създава до 20 000 винила на месец. „ Има огромен интерес от страните на Балканите и даже не съм сигурен по какъв начин ще реагираме първоначално – ще създадем всичко допустимо. Освен това доста български актьори желаят да издадат плочи при нас “, съобщи Григоров.
Кой е Илия Григоров: По прочут под псевдонима Григовор, той е един от сполучливите модерни актьори на българската музикална сцена, част от хип-хоп групата So Called Crew. Освен това, Илия е креативен шеф в българския клон на рекламната организация DDB Worldwide Communications.
Преди месец той отпразнува 13-ата си годишнина с концерт, който се разпродаде, включващ шест подгряващи банди в София. Въпреки триумфите и новия сериозен план, Григовор избира да не се взима прекомерно на съществено. Името на тяхната фабрика е още едно доказателство за това – Rakamakafon.
„ Искахме да се назовем ‘София Прес’, само че това е невероятно, защото има компания с такова име. Решихме да изберем нещо по-смешно, тъй като множеството имена са доста претенциозни и не искахме да звучим по този начин, поради че сме хора с DIY метод и малко по-пънк настроени. Знаем какво вършим, само че в това време не постоянно сме наясно с всичко, което е и много ужасно и мъчно. Когато изберем името, си припомняме, че не би трябвало да се взимаме прекомерно на съществено “, изясни той.
Възраждането на винила
От 2007 година, световният пазар на грамофонни плочи последователно нараства. През 2015 година Англия започва своята първа публична ранглиста за албуми на винил, откакто продажбите са нарастнали поредно в продължение на седем години. През 2022 година, Асоциацията на звукозаписната промишленост в Съединени американски щати регистрира, че продажбите на винили за първи път превишиха тези на компактдиск от 1987 година. Според SNEP, френска междупрофесионална организация, която пази ползите на локалната звукозаписна промишленост, продажбите и приходите от винилови плочи са се утроили сред 2016 и 2021 година. Подобна наклонност следят и Германия, Китай, Япония, Бразилия… описът е безконечен. Григоров е уверен, че България също не остава отвън възраждането на винила.
„ Забелязваш ли, от ден на ден магазини за плочи се откриват, даже и в бензиностанции се оферират плочи. Много от хората в промишлеността не имаха вяра, че това ще се случи и общо взето продажбите в магазините порастват експоненциално всяка година “, означи той.
Каква е обаче повода за този тренд?
Григоров счита, че в България новата наклонност в началото е обвързвана с хипстърския жанр и „ градската подвижност “ – колекционирането на винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче това се е трансформирало в нещо доста по-съществено.
„ При взор от горната страна на музикалните столетия, след компактдиските през 90-те години и световното пиратство, считам, че в средата на 2010-те хората още веднъж стартират да търсят физическо копие, само че такова, което не е диск, тъй като дискът стартира да остарява. “
„ Възраждането на физическите копия под формата на плочи е събитие, което се случва доста пъти през годините. Имам възприятието, че винилите нямат съответна епоха, а непрекъснато се завръщат в модата. През 50-те, 60-те, 70-те и даже през 80-те години, методът да се слуша музика е бил само на плоча или на магнетофонни ленти – това е било традицията на нашите родители. А при магнетофонните ленти, самите записи са били направени от плочи. Тогава това е било единственият метод за слушане на музика. Сега, имам възприятието, че за доста хора е належащо да се върнат към физическия тон, тъй като към този момент дълго време сме в епохата на цифровите услуги. “
30-годишен дефицит
В рамките на съвсем 40 години, „ Балкантон “ е издал над 7500 разнообразни плочи (не като брой на тиражите), съгласно изследване на bTV, оповестено през 2022 година. Музикалната компания е получавала и поръчки от чужбина. След приключването на индустриалната си активност през 90-те години обаче за този тип просвета на Балканите настава интервал на пустош.
Със завръщането на винтрите, българските и балканските актьори, които желаят да издадат музиката си на плочи, са принудени да работят с заводи в Западна Европа. Това е освен времеемко и скъпо, само че и вреди на околната среда заради многократното превозване на артикули.
„ Ние имаме вяра, че в България и на Балканите е неотложно да има сходно място, което да даде на актьори опция да се приближат до финалния артикул. Разговаряли сме с доста хора от Балканите, които желаят да дойдат при нас и да видят фабриката. Нещо такова липсваше тук през последните 30 години “, акцентира Григоров.
Той споделя, че в Нови Сад, Сърбия, е опитана такава фабрика след „ Балкантон “, само че пропаднала бързо. „ Основателят е споделил на прекалено много свои съученици, че могат да му дадат парите по-късно и по-късно е оставил плана на атрактивни хора. “
В Турция има фабрика, която приема поръчки за друга, доста по-голяма европейска компания. „ Лошото е, че е мъчно да се свръже с тях, тъй че взехме решение, че сходна фабрика в България би била отлично място, защото не съществува друга в близост, за всички тези актьори на Балканите, които желаят да издадат своята музика… изключително самостоятелни актьори, които вършат дребни тиражи – точно на тях считаме да фокусираме нашите услуги “, добави той.
Подкрепа за локалната музикална сцена
Въпреки, че Rakamakafon няма да отхвърля поръчки за 2000 или 5000 бройки, главната целева група е по-различна.
„ Силно желаем да се съсредоточим на хора, които печатат по-малки количества, само че непрекъснато. По-голяма част самостоятелна музика. Има толкоз доста актьори, създатели и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – потокът на нови издания е несметен. Ние желаеме те да не би трябвало да изпращат своите поръчки в Нидерландия, а да ги вършат тук “, споделя Григоров.
Фабриката би била с голямо значение за по-малките актьори.
„ Направих предварителни калкулации, че 1 милион стриймвания на аудиоплатформи генерират доходи, равняващи се на 200-250 плочи. Има доста банди, които имат до 400 извънредно запалени почитатели, само че не биха могли да доближат 1 милион стрийма в ‘Спотифай’ (Spotify). Нашата цел е тъкмо да работим с такива хора. Искате да дадем преимущество на музиканти, които сътворяват различна музика, която не може да доближи подобен дигитален триумф. По-скоро музика, която е по-ценна. По този метод ще насърчим артистите да продължат да основават своите творби. Това е доста значимо за Балканите – имаме зашеметяващи неща, които заслужава да запазим, а най-хубавият метод на предпазване е физическото копие, което устоя до 200 години. “
Когато го питат за кои български албуми би желал да издаде, Григоров не се колеба: „ Има една група ‘Клас’ – група с Момчил преди Дони и Момчил. Желанието ни е да издадем албума им „ „, приказвам от името на всичките си сътрудници. ‘Клас’ имат единствено един винил от ‘Балкантон’ с Атлас – от едната страна на плочата са 5-6 техни песни. Много желаете да се свържем с тях и да го издадем, тъй като това е един от най-хубавите български албуми. Лично бих желал да направя „ “ на ‘Анимационерите’ на плоча. Да не приказваме за ‘Оркестър София’ и така нататък – само че тези неща към този момент са налични на плоча. Плочите на ‘Балкантон’ са доста качествени и звучат прелестно и до през днешния ден “, посочи той.
Екипът на Rakamakafon има за цел да издаде и компилации със остарели български песни.
„ Смятам, че в действителност няма доста такива издания. Има голям брой британски, холандски, американски лейбъли, които вършат компилации със остаряла социалистическа музика. Съществуват и сходни от Унгария, както и някогашна Югославия. Някой е селекционирал 20 ария, които са извънредно фънки. И ние бихме желали да създадем компилации от ‘Балкантон’, само че първо би трябвало да се свържем с праводържатели, продуценти… Предстои сложен развой, само че доста желаеме да го създадем “, прибавя той.
Освен Илия, в екипа вземат участие Яне Василев, който има инженерни и механически умения, и архитектът Коста Хантов. „ Те нормално работят в Кино Центъра като арт шефове и декоратори, само че взехме решение да създадем това нещо дружно, тъй като всеки от нас има пристрастеност към музиката и желаят да продължат да се занимават с нея в идващите 50 години “, приключи Григоров.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
След 1994 година в България не е създадена грамофонна плоча. Това ще се промени скоро, защото през 2025 година ще отвори порти първата фабрика за винили в страната от „ Балкантон “ насам и единствената сега на Балканите. В изявление за Българска телеграфна агенция, един от основателите на фабриката, Илия Григоров, показа за какво точно в този момент е подобаващият миг за обновяване на този бизнес в България, какъв интерес демонстрират прилежащите балкански страни и концепцията зад плана.
Фабриката, която ще бъде ситуирана в село покрай София, ще стартира да приема поръчки през февруари и ще има потенциал да създава до 20 000 винила на месец. „ Има огромен интерес от страните на Балканите и даже не съм сигурен по какъв начин ще реагираме първоначално – ще създадем всичко допустимо. Освен това доста български актьори желаят да издадат плочи при нас “, съобщи Григоров.
Кой е Илия Григоров: По прочут под псевдонима Григовор, той е един от сполучливите модерни актьори на българската музикална сцена, част от хип-хоп групата So Called Crew. Освен това, Илия е креативен шеф в българския клон на рекламната организация DDB Worldwide Communications.
Преди месец той отпразнува 13-ата си годишнина с концерт, който се разпродаде, включващ шест подгряващи банди в София. Въпреки триумфите и новия сериозен план, Григовор избира да не се взима прекомерно на съществено. Името на тяхната фабрика е още едно доказателство за това – Rakamakafon.
„ Искахме да се назовем ‘София Прес’, само че това е невероятно, защото има компания с такова име. Решихме да изберем нещо по-смешно, тъй като множеството имена са доста претенциозни и не искахме да звучим по този начин, поради че сме хора с DIY метод и малко по-пънк настроени. Знаем какво вършим, само че в това време не постоянно сме наясно с всичко, което е и много ужасно и мъчно. Когато изберем името, си припомняме, че не би трябвало да се взимаме прекомерно на съществено “, изясни той.
Възраждането на винила
От 2007 година, световният пазар на грамофонни плочи последователно нараства. През 2015 година Англия започва своята първа публична ранглиста за албуми на винил, откакто продажбите са нарастнали поредно в продължение на седем години. През 2022 година, Асоциацията на звукозаписната промишленост в Съединени американски щати регистрира, че продажбите на винили за първи път превишиха тези на компактдиск от 1987 година. Според SNEP, френска междупрофесионална организация, която пази ползите на локалната звукозаписна промишленост, продажбите и приходите от винилови плочи са се утроили сред 2016 и 2021 година. Подобна наклонност следят и Германия, Китай, Япония, Бразилия… описът е безконечен. Григоров е уверен, че България също не остава отвън възраждането на винила.
„ Забелязваш ли, от ден на ден магазини за плочи се откриват, даже и в бензиностанции се оферират плочи. Много от хората в промишлеността не имаха вяра, че това ще се случи и общо взето продажбите в магазините порастват експоненциално всяка година “, означи той.
Каква е обаче повода за този тренд?
Григоров счита, че в България новата наклонност в началото е обвързвана с хипстърския жанр и „ градската подвижност “ – колекционирането на винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче това се е трансформирало в нещо доста по-съществено.
„ При взор от горната страна на музикалните столетия, след компактдиските през 90-те години и световното пиратство, считам, че в средата на 2010-те хората още веднъж стартират да търсят физическо копие, само че такова, което не е диск, тъй като дискът стартира да остарява. “
„ Възраждането на физическите копия под формата на плочи е събитие, което се случва доста пъти през годините. Имам възприятието, че винилите нямат съответна епоха, а непрекъснато се завръщат в модата. През 50-те, 60-те, 70-те и даже през 80-те години, методът да се слуша музика е бил само на плоча или на магнетофонни ленти – това е било традицията на нашите родители. А при магнетофонните ленти, самите записи са били направени от плочи. Тогава това е било единственият метод за слушане на музика. Сега, имам възприятието, че за доста хора е належащо да се върнат към физическия тон, тъй като към този момент дълго време сме в епохата на цифровите услуги. “
30-годишен дефицит
В рамките на съвсем 40 години, „ Балкантон “ е издал над 7500 разнообразни плочи (не като брой на тиражите), съгласно изследване на bTV, оповестено през 2022 година. Музикалната компания е получавала и поръчки от чужбина. След приключването на индустриалната си активност през 90-те години обаче за този тип просвета на Балканите настава интервал на пустош.
Със завръщането на винтрите, българските и балканските актьори, които желаят да издадат музиката си на плочи, са принудени да работят с заводи в Западна Европа. Това е освен времеемко и скъпо, само че и вреди на околната среда заради многократното превозване на артикули.
„ Ние имаме вяра, че в България и на Балканите е неотложно да има сходно място, което да даде на актьори опция да се приближат до финалния артикул. Разговаряли сме с доста хора от Балканите, които желаят да дойдат при нас и да видят фабриката. Нещо такова липсваше тук през последните 30 години “, акцентира Григоров.
Той споделя, че в Нови Сад, Сърбия, е опитана такава фабрика след „ Балкантон “, само че пропаднала бързо. „ Основателят е споделил на прекалено много свои съученици, че могат да му дадат парите по-късно и по-късно е оставил плана на атрактивни хора. “
В Турция има фабрика, която приема поръчки за друга, доста по-голяма европейска компания. „ Лошото е, че е мъчно да се свръже с тях, тъй че взехме решение, че сходна фабрика в България би била отлично място, защото не съществува друга в близост, за всички тези актьори на Балканите, които желаят да издадат своята музика… изключително самостоятелни актьори, които вършат дребни тиражи – точно на тях считаме да фокусираме нашите услуги “, добави той.
Подкрепа за локалната музикална сцена
Въпреки, че Rakamakafon няма да отхвърля поръчки за 2000 или 5000 бройки, главната целева група е по-различна.
„ Силно желаем да се съсредоточим на хора, които печатат по-малки количества, само че непрекъснато. По-голяма част самостоятелна музика. Има толкоз доста актьори, създатели и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – потокът на нови издания е несметен. Ние желаеме те да не би трябвало да изпращат своите поръчки в Нидерландия, а да ги вършат тук “, споделя Григоров.
Фабриката би била с голямо значение за по-малките актьори.
„ Направих предварителни калкулации, че 1 милион стриймвания на аудиоплатформи генерират доходи, равняващи се на 200-250 плочи. Има доста банди, които имат до 400 извънредно запалени почитатели, само че не биха могли да доближат 1 милион стрийма в ‘Спотифай’ (Spotify). Нашата цел е тъкмо да работим с такива хора. Искате да дадем преимущество на музиканти, които сътворяват различна музика, която не може да доближи подобен дигитален триумф. По-скоро музика, която е по-ценна. По този метод ще насърчим артистите да продължат да основават своите творби. Това е доста значимо за Балканите – имаме зашеметяващи неща, които заслужава да запазим, а най-хубавият метод на предпазване е физическото копие, което устоя до 200 години. “
Когато го питат за кои български албуми би желал да издаде, Григоров не се колеба: „ Има една група ‘Клас’ – група с Момчил преди Дони и Момчил. Желанието ни е да издадем албума им „ „, приказвам от името на всичките си сътрудници. ‘Клас’ имат единствено един винил от ‘Балкантон’ с Атлас – от едната страна на плочата са 5-6 техни песни. Много желаете да се свържем с тях и да го издадем, тъй като това е един от най-хубавите български албуми. Лично бих желал да направя „ “ на ‘Анимационерите’ на плоча. Да не приказваме за ‘Оркестър София’ и така нататък – само че тези неща към този момент са налични на плоча. Плочите на ‘Балкантон’ са доста качествени и звучат прелестно и до през днешния ден “, посочи той.
Екипът на Rakamakafon има за цел да издаде и компилации със остарели български песни.
„ Смятам, че в действителност няма доста такива издания. Има голям брой британски, холандски, американски лейбъли, които вършат компилации със остаряла социалистическа музика. Съществуват и сходни от Унгария, както и някогашна Югославия. Някой е селекционирал 20 ария, които са извънредно фънки. И ние бихме желали да създадем компилации от ‘Балкантон’, само че първо би трябвало да се свържем с праводържатели, продуценти… Предстои сложен развой, само че доста желаеме да го създадем “, прибавя той.
Освен Илия, в екипа вземат участие Яне Василев, който има инженерни и механически умения, и архитектът Коста Хантов. „ Те нормално работят в Кино Центъра като арт шефове и декоратори, само че взехме решение да създадем това нещо дружно, тъй като всеки от нас има пристрастеност към музиката и желаят да продължат да се занимават с нея в идващите 50 години “, приключи Григоров.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ