„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: ИМАШ ПОЩА, ПИЕШ ЕВТИНО МЛЯКО
Сподели
Седмица преди 1 март пуснах в кутията на Централна поща плик с мартеници до Берлин. Лепнах даже и марка „ приоритет ” за бърза поща, нещо като предходното „ пар авион ”. Така ми споделиха, че писмото ще дойде за няколко дни. Пристигна за няколко – но седмици.
Друг път отидох в кварталната поща, с цел да купя елементарна марка за писмо – оказа се прекомерно комплицирано. В момента плащаха пенсии и не можеха да ми продадат марка за лев и нещо. Предложих да оставя парите и да ми дадат марката, с цел да не очаквам. „ Не може, сподели служителката, би трябвало да ви издам касова записка, а сега компютърът е на друга стратегия. Сложно е да вляза и да изляза ”.
Служителките в българските пощи враждуват с компютрите. Тия демонски машинки все им вършат номера – вместо да им улесняват работата, я усложняват. По две-три дами си оставят гишетата и се скупчват пред един екран, като се чудят какво и къде да натиснат. Това съм виждал в софийските пощенски клонове. А какво ли е в провинцията – по дребните градчета и по селата? Там дори липсват пощенски раздавачи и в случай че някой се абонира за вестник, би трябвало да върви самичък до пощата да си го взима.
Една страна се познава по три неща – пътищата, железниците и пощите. И по трите индикатора е видно, че страна няма.
И въпреки всичко има нещо като страна, която прави опити да одобри собствен бюджет. И в него е отделила едни 10 милиона лв. за „ национални магазини ” на „ национални цени ”. Те ще се обитават в пощенските станции и ще продават хранителни артикули по-евтино от кварталните магазинчета и от огромните супермаркети. Вече с изключение на картички, марки и винетки, дружно с заплащането на пенсиите пощите ще продават кашкавал и сирене, мляко и самун.
Идеята за тия магазини вид соц „ нармаг ”, каквито имаше по селата преди време, пристигна от вездесъщия Делян Пеевски. Който пред очите ни всеки ден влиза в разнообразни функции – беше уверен евроатлантик, в този момент е тръмпист, въпреки и глобен от американците, през вчерашния ден се окичи с украински медал, през днешния ден се разгласи срещу всякаква помощ за Украйна. Сутрин е десен, вечер е ляв. А за непрекъснато си е популист – приказва на едро, раздава обещания на кило. Като знаем какъв брой предприятия и лафки Дилян закупи и закри, какъв брой бизнеси и банки банкрутира, по какъв начин да му се вържеш на приказките?
Но в Народното събрание му се вързаха и съвсем няма възражения против „ пощенските магазини ” на Пеевски. Та нищо чудно страната да заплати за подобен непазарен опит от джоба си – по-точно от нашия джоб.
Тогава зад гишетата на селските пощи ще се появи някоя буца сирене, пита кашкавал и кофичка кисело мляко – що се касае за парлама. И за опрощение на 10 държавни милиона, отпуснати от бюджета „ за народа ”.
Щом свършат парите, ще свърши стоката. Без облага, пощенските магазини ще ударят кепенците. А около тях може да банкрутират и самите пощи.
Че до каквото Пеевски се е докоснал…
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Седмица преди 1 март пуснах в кутията на Централна поща плик с мартеници до Берлин. Лепнах даже и марка „ приоритет ” за бърза поща, нещо като предходното „ пар авион ”. Така ми споделиха, че писмото ще дойде за няколко дни. Пристигна за няколко – но седмици.
Друг път отидох в кварталната поща, с цел да купя елементарна марка за писмо – оказа се прекомерно комплицирано. В момента плащаха пенсии и не можеха да ми продадат марка за лев и нещо. Предложих да оставя парите и да ми дадат марката, с цел да не очаквам. „ Не може, сподели служителката, би трябвало да ви издам касова записка, а сега компютърът е на друга стратегия. Сложно е да вляза и да изляза ”.
Служителките в българските пощи враждуват с компютрите. Тия демонски машинки все им вършат номера – вместо да им улесняват работата, я усложняват. По две-три дами си оставят гишетата и се скупчват пред един екран, като се чудят какво и къде да натиснат. Това съм виждал в софийските пощенски клонове. А какво ли е в провинцията – по дребните градчета и по селата? Там дори липсват пощенски раздавачи и в случай че някой се абонира за вестник, би трябвало да върви самичък до пощата да си го взима.
Една страна се познава по три неща – пътищата, железниците и пощите. И по трите индикатора е видно, че страна няма.
И въпреки всичко има нещо като страна, която прави опити да одобри собствен бюджет. И в него е отделила едни 10 милиона лв. за „ национални магазини ” на „ национални цени ”. Те ще се обитават в пощенските станции и ще продават хранителни артикули по-евтино от кварталните магазинчета и от огромните супермаркети. Вече с изключение на картички, марки и винетки, дружно с заплащането на пенсиите пощите ще продават кашкавал и сирене, мляко и самун.
Идеята за тия магазини вид соц „ нармаг ”, каквито имаше по селата преди време, пристигна от вездесъщия Делян Пеевски. Който пред очите ни всеки ден влиза в разнообразни функции – беше уверен евроатлантик, в този момент е тръмпист, въпреки и глобен от американците, през вчерашния ден се окичи с украински медал, през днешния ден се разгласи срещу всякаква помощ за Украйна. Сутрин е десен, вечер е ляв. А за непрекъснато си е популист – приказва на едро, раздава обещания на кило. Като знаем какъв брой предприятия и лафки Дилян закупи и закри, какъв брой бизнеси и банки банкрутира, по какъв начин да му се вържеш на приказките?
Но в Народното събрание му се вързаха и съвсем няма възражения против „ пощенските магазини ” на Пеевски. Та нищо чудно страната да заплати за подобен непазарен опит от джоба си – по-точно от нашия джоб.
Тогава зад гишетата на селските пощи ще се появи някоя буца сирене, пита кашкавал и кофичка кисело мляко – що се касае за парлама. И за опрощение на 10 държавни милиона, отпуснати от бюджета „ за народа ”.
Щом свършат парите, ще свърши стоката. Без облага, пощенските магазини ще ударят кепенците. А около тях може да банкрутират и самите пощи.
Че до каквото Пеевски се е докоснал…
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ