При акад. Николай Кауфман трудолюбието бе вродено, споделиха пред БТА членове на семейството на видния музиковед, фолклорист и композитор
Сподели
Съпругата на акад. Николай Кауфман, проф. доктор Димитрина Кауфман, показа в изявление за Българска телеграфна агенция, че трудолюбието му е било вродено, дружно с щерка си Мария Кауфман.
Утре ще отбележим 100 години от рождението на този незабравим български музиковед, фолклорист и композитор, който умря през 2018 година.
Николай Кауфман е роден в Русе и учи в Априловската гимназия в Габрово. Още от възпитаник той свири на тромпет и с приятелите си стартира да се изявява на сватби и празници. Групата им е ръководена от бащата на пианистката Ружка Чаракчиева, който също му оказва помощ в проучването на тромпет.
Той продължава образованието си в Националната музикална академия (тогава Българска държавна консерватория), където приключва теоретичния и инструменталния факултет с тромпет. Най-любимите му предмети са естетика, полифония и солфеж. Кауфман става теоретичен помощник в Института за музикознание при Българска академия на науките, където започва своята работа в региона на българския фолклор, събирайки хиляди достоверни записи на национална музика.
Началото на събираческата му активност датира от 1951-1952 година. Командировките му не престават месец-два, а от време на време и по-дълго. В доста региони на България в същото време не е имало комфортен публичен превоз, по тази причина той постоянно е правил записванията си пешком, носейки обемен фонографски уред с тегло към 40 кг. С него имаше и плочи с записите, а общият товар надхвърляше личното му тегло. За нежния Кауфман тази работа е била освен усърдна, само че и физически затруднителна.
„ Но той беше необикновено мощен, твърдоглав и витален “, добавя Мария Кауфман. Когато Кауфман си поставял задача, той я изпълнявал „ с всички сили “. „ Беше подготвен да спи на пода, увит в палто или яке, единствено с цел да свърши работата си “, спомня си тя.
Мария описа, че татко й е живял за специалността си, работейки от рано до късно. Събуждал се е в 5 часа сутринта. Семейството прецизира, че резултатите от труда на Кауфман са 50-60 000 вокални и инструментални записи на национално творчество, включващи и творби от Бесарабия и Таврия, събирал е песни от разнообразни етноси, измежду които българи, евреи, турци, казаци, некрасовци, гърци, сърби и власи.
„ Хората за него не бяха просто един народ, всичко беше значимо и забавно “, заключи Димитрина Кауфман.
Изследователската работа на акад. Кауфман не се лимитира до фолклор, той се интересува и от революционни, градски и доста други песни. Основната му цел беше да запази това завещание.
„ Казваше: „ Ако през днешния ден не го запиша, на следващия ден той може да изчезне “, спомня си Мария.
На въпрос „ Защо да отлагаш днешната работа за на следващия ден, когато можеш да я оставиш за вдруги ден “, той изрично отговарял, че няма да отсрочи нищо за вечерта. Този принцип важеше и за неговата композиторска работа.
По отношение на многочислените си творби, които обгръщат над 2000 песенни обработки, щерка му прецизира, че действително те са доста повече. Семейството сега работи върху основаването на цифров списък на неговите произведения.
Авторските творби на акад. Кауфман са извънредно разнородни. За една и съща национална тематика той прави голям брой разнообразни версии. За другите типове хорове и инструментални обединения всяка партитура е съобразена с неповторимите потребности на състава, за който е написана. Кауфман комбинира националната тема със свои мелодии, употребявайки полифонични детайли.
Неговият труд „ Антология на българските метроритми за пиано “ е значима творба, включваща всички български неравноделни размери в доста разновидности и даже някои измислени от самия композитор комбинации. Мария помни по какъв начин като дете слушала по какъв начин татко й работи над този план до момента в който играе под рояла.
Процесът на création на Кауфман постоянно не изискваше пиано – той тактувал с ръка, подсвирквал или пеел мелодията. „ Много виртуозно свириш “, добавила Мария.
След гибелта на акад. Кауфман, фамилията основава хор на негово име, който показва неговата музика.
„ Вдъхновени от начинанията му, и ние работим с нашия хор и артисти “, съобщи Мария. За тях е от значително значение да продължат делото му. „ Той остави толкоз доста, че в случай че всичко завърши с физическото му неявяване, би било светотатство “.
На доста от партитурите той е запечатал мисълта „ Луд не омалева “. Работеше не за пари; неговата премия бе творбите му да бъдат изпълнявани. Работеше в името на запазването на музикалното и културно завещание.
„ Той остави светла диря “, добави Димитрина Кауфман.
Тя споделя, че по време на основаването на музиката за „ Крадецът на праскови “, Симеон Пиронков, сътрудник на Кауфман от Академията, се обадил с молба за ария, и Кауфман неотложно предложил „ Тамо надалеч “, сръбска национална ария, която му насочил.
„ Баща ми беше добър човек. Той постоянно стоеше над нещата, над неприятното “, спомня си Мария. „ Животът е къс, и човек не би трябвало да замърсява ръцете си, като предизвиква щета на другите “, приключи тя, вярвайки, че татко й би бил благополучен да чуе тези думи.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Съпругата на акад. Николай Кауфман, проф. доктор Димитрина Кауфман, показа в изявление за Българска телеграфна агенция, че трудолюбието му е било вродено, дружно с щерка си Мария Кауфман.
Утре ще отбележим 100 години от рождението на този незабравим български музиковед, фолклорист и композитор, който умря през 2018 година.
Николай Кауфман е роден в Русе и учи в Априловската гимназия в Габрово. Още от възпитаник той свири на тромпет и с приятелите си стартира да се изявява на сватби и празници. Групата им е ръководена от бащата на пианистката Ружка Чаракчиева, който също му оказва помощ в проучването на тромпет.
Той продължава образованието си в Националната музикална академия (тогава Българска държавна консерватория), където приключва теоретичния и инструменталния факултет с тромпет. Най-любимите му предмети са естетика, полифония и солфеж. Кауфман става теоретичен помощник в Института за музикознание при Българска академия на науките, където започва своята работа в региона на българския фолклор, събирайки хиляди достоверни записи на национална музика.
Началото на събираческата му активност датира от 1951-1952 година. Командировките му не престават месец-два, а от време на време и по-дълго. В доста региони на България в същото време не е имало комфортен публичен превоз, по тази причина той постоянно е правил записванията си пешком, носейки обемен фонографски уред с тегло към 40 кг. С него имаше и плочи с записите, а общият товар надхвърляше личното му тегло. За нежния Кауфман тази работа е била освен усърдна, само че и физически затруднителна.
„ Но той беше необикновено мощен, твърдоглав и витален “, добавя Мария Кауфман. Когато Кауфман си поставял задача, той я изпълнявал „ с всички сили “. „ Беше подготвен да спи на пода, увит в палто или яке, единствено с цел да свърши работата си “, спомня си тя.
Мария описа, че татко й е живял за специалността си, работейки от рано до късно. Събуждал се е в 5 часа сутринта. Семейството прецизира, че резултатите от труда на Кауфман са 50-60 000 вокални и инструментални записи на национално творчество, включващи и творби от Бесарабия и Таврия, събирал е песни от разнообразни етноси, измежду които българи, евреи, турци, казаци, некрасовци, гърци, сърби и власи.
„ Хората за него не бяха просто един народ, всичко беше значимо и забавно “, заключи Димитрина Кауфман.
Изследователската работа на акад. Кауфман не се лимитира до фолклор, той се интересува и от революционни, градски и доста други песни. Основната му цел беше да запази това завещание.
„ Казваше: „ Ако през днешния ден не го запиша, на следващия ден той може да изчезне “, спомня си Мария.
На въпрос „ Защо да отлагаш днешната работа за на следващия ден, когато можеш да я оставиш за вдруги ден “, той изрично отговарял, че няма да отсрочи нищо за вечерта. Този принцип важеше и за неговата композиторска работа.
По отношение на многочислените си творби, които обгръщат над 2000 песенни обработки, щерка му прецизира, че действително те са доста повече. Семейството сега работи върху основаването на цифров списък на неговите произведения.
Авторските творби на акад. Кауфман са извънредно разнородни. За една и съща национална тематика той прави голям брой разнообразни версии. За другите типове хорове и инструментални обединения всяка партитура е съобразена с неповторимите потребности на състава, за който е написана. Кауфман комбинира националната тема със свои мелодии, употребявайки полифонични детайли.
Неговият труд „ Антология на българските метроритми за пиано “ е значима творба, включваща всички български неравноделни размери в доста разновидности и даже някои измислени от самия композитор комбинации. Мария помни по какъв начин като дете слушала по какъв начин татко й работи над този план до момента в който играе под рояла.
Процесът на création на Кауфман постоянно не изискваше пиано – той тактувал с ръка, подсвирквал или пеел мелодията. „ Много виртуозно свириш “, добавила Мария.
След гибелта на акад. Кауфман, фамилията основава хор на негово име, който показва неговата музика.
„ Вдъхновени от начинанията му, и ние работим с нашия хор и артисти “, съобщи Мария. За тях е от значително значение да продължат делото му. „ Той остави толкоз доста, че в случай че всичко завърши с физическото му неявяване, би било светотатство “.
На доста от партитурите той е запечатал мисълта „ Луд не омалева “. Работеше не за пари; неговата премия бе творбите му да бъдат изпълнявани. Работеше в името на запазването на музикалното и културно завещание.
„ Той остави светла диря “, добави Димитрина Кауфман.
Тя споделя, че по време на основаването на музиката за „ Крадецът на праскови “, Симеон Пиронков, сътрудник на Кауфман от Академията, се обадил с молба за ария, и Кауфман неотложно предложил „ Тамо надалеч “, сръбска национална ария, която му насочил.
„ Баща ми беше добър човек. Той постоянно стоеше над нещата, над неприятното “, спомня си Мария. „ Животът е къс, и човек не би трябвало да замърсява ръцете си, като предизвиква щета на другите “, приключи тя, вярвайки, че татко й би бил благополучен да чуе тези думи.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ