В Раднево и Стара Загора отбелязват 130 години от рождението на Гео Милев
Сподели
С разнообразни начинания ще бъде отпразнувана 130-годишнината от появяването на поета и публициста Гео Милев. Пред паметника на създателя в родното му място Раднево ще бъдат положени венци и цветя. Участниците са поканени за 11:30 ч., оповестява локалната власт.
В изложбената зала на къща музей “Гео Милев ” в Стара Загора, където е живял поетът, ще се провежда, започваща в 17 ч. Инициативата е в съдействие с младежките омбудсмани на Стара Загора и с дейното присъединяване на Адриан Георгиев – възпитаник от Профилирана природо-математическа гимназия (ППМГ) “Гео Милев ” в града, взаимно с Община Стара Загора.
Програмата за 130-годишнината от рождението на Гео Милев в къщата музей ще продължи на 28 януари, когато ще се състои рециталът „ Спомен за нашия Гео “, квалифициран от възпитаници и преподаватели от ППМГ „ Гео Милев “.
Обявените от къщата музей събития включват и театралния лиричен театър „ Цветни приказки “, въодушевен от текстове на Леда Милева, щерка на Гео Милев. Децата от театрална школа „ Жест “ към Център за поддръжка на личностното развиване – Стара Загора приготвят спектакъла, а режисурата е на Светла Тодорова, шеф на Драматичен спектакъл „ Гео Милев “. Събитието ще се организира на 5 февруари, като това е и годишнината от рождението на Леда Милева.
Георги Милев Касабов (Гео Милев) е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днес Раднево). Той е първият наследник на учителите Милю и Анастасия Касабови. На 2 години фамилията се мести в Стара Загора, където татко му става книжар и издател, а „ Справочна “ на Българската телеграфна организация дава информация.
През септември 1900 година Георги Касабов постъпва в учебно заведение в първо поделение, защото към този момент умее да чете, написа и рисува. През юни 1911 година приключва Старозагорската мъжка гимназия, а същата година стартира да учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. От 1912 година продължава образованието си по литература във Философския факултет на Лайпцигския университет, където се среща с немски и европейски класици и съвременни поети. Посещава Лондон и среща белгийския стихотворец Емил Верхарен.
След завръщането си в България през 1915 година, Гео Милев взема присъединяване в Първата международна война (1914-1918). При бомбардировка край Дойран е ранен в главата и губи едното си око. В началото на 1918 година отпътува за Берлин, където остава до март 1919 година и претърпява няколко интервенции. Там следи новите немски литературни течения, посещава театри и изложения, и сътрудничи на експресионистичните издания Die Aktion и Der Sturm.
След завръщането си в България, усвоил съществени европейски езици и придобил богата просвета, Милев слага на сцена няколко пиеси в Стара Загора и Народния спектакъл „ Иван Вазов “ в София, като „ Мъртвешки танц “ (1920), „ Пер Гинт “ (1923) и „ Маса-човек “ (1923). Освен с спектакъл, Гео Милев се занимава и с журналистика, като провежда и редактира сп. „ Везни “ (1919-1922), замислено чисто като платформа на българския модернизъм.
Наред с публицистиката, Гео Милев работи и по личното си творчество. Той разгласява две стихосбирки: „ Жестокият пръстен “ (1920) и „ Иконите спят “ (1922). Стихотворенията му показват богати културни референции и нереална изразност. Съставя и няколко поетични антологии – „ Антология на жълтата роза “ (1922), „ Кръщение с огън и дух “ (1923), „ Антология на алената роза “ (1940, посмъртно). Превежда творби от старогръцки, съветски, френски, немски и британски език от създатели като Еврипид, Софокъл, Уилям Шекспир, Йохан Волфганг декор Гьоте, Джордж Байрон, Ъптън Синклер, Хенрик Ибсен, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Хайнрих Хайне, Пол Верлен, Емил Верхарен и Фридрих Ницше.
През януари 1924 година стартира издаването на сп. „ Пламък “, в което Гео Милев разгласява публикации, пронизани от духа на своето време. Творбите му включват „ Грозни прози “ и поемата „ Ад “. В това издание се появява и популярната му поема „ Септември “, която възпоменава Септемврийското въстание от 1923 година
След публикуването на поемата, списанието е закрито от управляващите, а Гео Милев е наказан по Закона за отбрана на страната на затвор и санкция. На 14 май 1925 година се организира правосъдно съвещание с дело № 249/99, на което той произнася отбрана, в която не търси опрощение, а интензивно отстоява правото на свободно творчество. Получава 1 година затвор и санкция от 20 000 лева На същия ден подава молба за анулация на заповедта за задържане, защото към този момент е дал нужната гаранция.
На 15 май 1925 година рано сутринта, сътрудник от Обществената сигурност го арестува в дома му. След година е разгласен за безследно липсващ. Останките на поета са открити на 24 януари 1954 година в обща яма на Илиянския форт и са разпознати по изкуственото око, сложено му по време на интервенциите в Германия.
През 1952 година къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, става музей. В негова чест носят имената си квартал и улица в столицата.
/БС/МВ/отдел „ Справочна “
Източници:
Енциклопедия България, том 4, страница 230
Голяма енциклопедия България, том 7, страница 2809
В. „ Български публицист “, брой 5, 30.1.1995 година
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
С разнообразни начинания ще бъде отпразнувана 130-годишнината от появяването на поета и публициста Гео Милев. Пред паметника на създателя в родното му място Раднево ще бъдат положени венци и цветя. Участниците са поканени за 11:30 ч., оповестява локалната власт.
В изложбената зала на къща музей “Гео Милев ” в Стара Загора, където е живял поетът, ще се провежда, започваща в 17 ч. Инициативата е в съдействие с младежките омбудсмани на Стара Загора и с дейното присъединяване на Адриан Георгиев – възпитаник от Профилирана природо-математическа гимназия (ППМГ) “Гео Милев ” в града, взаимно с Община Стара Загора.
Програмата за 130-годишнината от рождението на Гео Милев в къщата музей ще продължи на 28 януари, когато ще се състои рециталът „ Спомен за нашия Гео “, квалифициран от възпитаници и преподаватели от ППМГ „ Гео Милев “.
Обявените от къщата музей събития включват и театралния лиричен театър „ Цветни приказки “, въодушевен от текстове на Леда Милева, щерка на Гео Милев. Децата от театрална школа „ Жест “ към Център за поддръжка на личностното развиване – Стара Загора приготвят спектакъла, а режисурата е на Светла Тодорова, шеф на Драматичен спектакъл „ Гео Милев “. Събитието ще се организира на 5 февруари, като това е и годишнината от рождението на Леда Милева.
Георги Милев Касабов (Гео Милев) е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днес Раднево). Той е първият наследник на учителите Милю и Анастасия Касабови. На 2 години фамилията се мести в Стара Загора, където татко му става книжар и издател, а „ Справочна “ на Българската телеграфна организация дава информация.
През септември 1900 година Георги Касабов постъпва в учебно заведение в първо поделение, защото към този момент умее да чете, написа и рисува. През юни 1911 година приключва Старозагорската мъжка гимназия, а същата година стартира да учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. От 1912 година продължава образованието си по литература във Философския факултет на Лайпцигския университет, където се среща с немски и европейски класици и съвременни поети. Посещава Лондон и среща белгийския стихотворец Емил Верхарен.
След завръщането си в България през 1915 година, Гео Милев взема присъединяване в Първата международна война (1914-1918). При бомбардировка край Дойран е ранен в главата и губи едното си око. В началото на 1918 година отпътува за Берлин, където остава до март 1919 година и претърпява няколко интервенции. Там следи новите немски литературни течения, посещава театри и изложения, и сътрудничи на експресионистичните издания Die Aktion и Der Sturm.
След завръщането си в България, усвоил съществени европейски езици и придобил богата просвета, Милев слага на сцена няколко пиеси в Стара Загора и Народния спектакъл „ Иван Вазов “ в София, като „ Мъртвешки танц “ (1920), „ Пер Гинт “ (1923) и „ Маса-човек “ (1923). Освен с спектакъл, Гео Милев се занимава и с журналистика, като провежда и редактира сп. „ Везни “ (1919-1922), замислено чисто като платформа на българския модернизъм.
Наред с публицистиката, Гео Милев работи и по личното си творчество. Той разгласява две стихосбирки: „ Жестокият пръстен “ (1920) и „ Иконите спят “ (1922). Стихотворенията му показват богати културни референции и нереална изразност. Съставя и няколко поетични антологии – „ Антология на жълтата роза “ (1922), „ Кръщение с огън и дух “ (1923), „ Антология на алената роза “ (1940, посмъртно). Превежда творби от старогръцки, съветски, френски, немски и британски език от създатели като Еврипид, Софокъл, Уилям Шекспир, Йохан Волфганг декор Гьоте, Джордж Байрон, Ъптън Синклер, Хенрик Ибсен, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Хайнрих Хайне, Пол Верлен, Емил Верхарен и Фридрих Ницше.
През януари 1924 година стартира издаването на сп. „ Пламък “, в което Гео Милев разгласява публикации, пронизани от духа на своето време. Творбите му включват „ Грозни прози “ и поемата „ Ад “. В това издание се появява и популярната му поема „ Септември “, която възпоменава Септемврийското въстание от 1923 година
След публикуването на поемата, списанието е закрито от управляващите, а Гео Милев е наказан по Закона за отбрана на страната на затвор и санкция. На 14 май 1925 година се организира правосъдно съвещание с дело № 249/99, на което той произнася отбрана, в която не търси опрощение, а интензивно отстоява правото на свободно творчество. Получава 1 година затвор и санкция от 20 000 лева На същия ден подава молба за анулация на заповедта за задържане, защото към този момент е дал нужната гаранция.
На 15 май 1925 година рано сутринта, сътрудник от Обществената сигурност го арестува в дома му. След година е разгласен за безследно липсващ. Останките на поета са открити на 24 януари 1954 година в обща яма на Илиянския форт и са разпознати по изкуственото око, сложено му по време на интервенциите в Германия.
През 1952 година къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, става музей. В негова чест носят имената си квартал и улица в столицата.
/БС/МВ/отдел „ Справочна “
Източници:
Енциклопедия България, том 4, страница 230
Голяма енциклопедия България, том 7, страница 2809
В. „ Български публицист “, брой 5, 30.1.1995 година
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ