Поредната бизнес сграда ще израсте в двора на историческа къща в София
Сподели
С болежка на сърце съм заставен да напиша, че следващото непоносимо посягане против духа на Стара София е на път да се извърши пред очите ни.
В страна, в която всичко е „ краткотрайно “ и няма бюджет, където задкулисието се е конституирало като център на властта и затуй не може да се избере постоянно държавно управление, а институции с „ изминал период на валидност “ могат да ръководят „ безпределно “, че даже да избират основния прокурор, всичко е допустимо.
Тук разногласието за „ законното “ и „ противозаконното “, да не приказваме за закононарушенията против историческата памет, като че ли става ненужен.
И ето го следващия случай. Временният основен проектант на София Богдана Панайотова с подписа си задвижи процедура, с цел да бъде издигната седеметажна офис постройка (с две равнища подземни паркинги) в двора на емблематичния ресторант „ Синият лъв “, безусловно на метри от Народния спектакъл.
По-точно – сред къщата на бащата на българската педиатрия проф. Стефан Ватев (паметник на културата) и историческото здание на „ Синият лъв “, което не се знае още какъв брой дълго ще оцелее.
От приложената рисунка по застрояването на парцела (взета от страницата на направлението „ Архитектура и градоустройство “) излиза наяве по какъв начин брутално ще се промени градската среда в самото сърце на столицата.
Водят се разногласия за броя на дърветата, които предстоят да бъдат изсечени от двете страни за „ Синият лъв “. От общо 25 ще оцелеят (едва) 14. Така казусът със „ зелена София “ ще бъде решен. Нали това е цената на построяването на подземните паркинги, които „ сензитивно “ ще подобрят въздуха в Градската градина.
И най-омерзителното е, че… всичко е законно.
Без никоя институция да е загрижена за „ духа на мястото “ (genius loci). Убеден съм, че даже след тези написани редове току-виж съм получил по мейла от пресцентъра на Столичната община мнение с извлечение от информации, които настояват, че решението е взето на „ базата на всички изискуеми от Закон за устройство на територията и ЗУТСО документи, съгласувания и мнения “.
Всички решения и съгласувания са станали още по времето на предходния основен проектант Здравко Здравков. Да, това е реалност. Което значи ли, че не могат да бъдат преразгледани?
Явно компанията „ А-трейд 3000 “, която съгласно медийни изявления принадлежи на двамата притежатели на сметосъбиращото сдружение „ Титан “, си е разчистила терена с положителни юристи и нужните позволения.
А публичният интерес? А образът на София, който ще бъде окончателно оскърбен? Става дума за съхраняването на „ островче на паметта “ от края на XIX в.
Имало обаче позитивно мнение от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИКН) от 2021 година Последното е най-вбесяващо. От десетилетия ЮНЕСКО пази архитектурния образ на градската среда, който се унищожава таман посредством безогледни презастроявания.
А у нас таман институцията, която би трябвало да бди – НИКН – смъква постъпателно статута на къща след къща в историческия център на София.
Нима образът на град като София с вековната му история не би трябвало да бъде предпазен и опазван? Или всичко е въпрос единствено на пари и скъпи юристи?
В случая се приготвя градеж на място, част от тогавашните градини на император Константин Велики, и тук археологическата отбрана на мястото би трябвало да е допустимо най-висока.
Ала най-голямото посягане за мен е, че е на път да се съсипе духът на последното „ литературно кафене “ от тогавашна Стара София. И в случай че го допуснем, ще правим същинско закононарушение – не по членовете и параграфите на Закон за устройство на територията, а по тези на културната памет.
Най-добре „ духът на мястото “ е разказан от художника Александър Божинов, израснал в тази къща и в двора ѝ в далечните години в края на XIX в., за което споделя в мемоарната си книга „ Минали дни “ (София, 1958).
Нашето семейство се реалокира от квартала при „ Света София “ в къщурката на едно наше роднинско семейство, което живееше в провинцията. Тая дребна къщурка с значителен двор съществува и до момента – против Народния спектакъл, вътре в двора. Сега там е градина – дансинг…
Било е… Скоро там ще има подземни паркинги и надземни офиси от стъкло и бетон. Иди че отстоявай „ паметта на града “! Ако се съди по регистъра на София, днешната сграда на ул. „ Иван Вазов “ 6, изниква през 1885 година Неин притежател е Петър Ангелов (бъдещ военачалник, евентуално главата на това роднинско на Божинов семейство), а проектант на дома е известният австрийски градостроител Петер Паул Бранг.
Ето за какво този дом на ул. „ Иван Вазов “ 6 с неговата градина е същинско огледало на „ остаряла София в развиване “. Не единствено поради Александър Божинов – даже поради „ утаените мемоари “ за старите къщи в близост и за пеенето на щурците в оная тиха и дребна София, заспивала толкоз рано. Където съвсем не е имало придвижване, а всяка по-необичайна фигура на часа се е набивала на очи.
Често – по към този момент проправената улица около дома с градината – е могла да бъде забелязана високата и изправена фигура на Иван Вазов, който всеки ден е минавал отсам на разходка. Но по коя в действителност улица се движи националният стихотворец, щом тя явно няма по какъв начин да носи неговото име? Веднага ще ви отговоря – по улица „ Вълкович “, кръстена по този начин в памет на видния български посланик доктор Георги Вълкович (1833–1892), станал жертва на атентат по време на задачата си в Цариград, което е друга обособена история.
В началото 20-те години стартират да изчезват домовете на най-старите жители на махалата. Зад противоречивия през днешния ден двор на „ Синият лъв “ била къщурката на възрожденския книжовник Васил Попович (1833–1897). Като дете Божинов бил изключително впечатлен от вътрешната дървена стълба, отвеждаща към втория кат на този дом, по която остарелият Попович слизал с тъга и запъхтяване всеки ден, с цел да поеме през днешния противоречив двор към Юнкерското учебно заведение, където преподавал български език (бъдещето Военно училище).
А що се отнася до тогавашния дом на Александър Божинов и неговата градина, то в края на 20-те и началото на 30-те години тук се обитава фамозното кафене „ Средец “, носещо гръмкото название „ Якобинският клуб “. Заведението е „ клуб на отхвърлените “, на новите харамии, които скърцат със зъби против „ одобрената литература “, чието сборно място е върху „ златните плочки “ – фамозното кафене „ Цар Освободител “ (между Военния клуб и Руската черква – уви, също съборено).
Съдържател на новия „ Якобински клуб “ е сестриният наследник на Гоце Делчев – Туше (Петър) Чопов и неслучайно най-първите посетители на заведението са македонци или анархисти от ранга на Михаил (Мишел) Герджиков. През 30-те години пък нахлува вълната на следвоенното „ ляво потомство “: Александър Вутимски и Александър Геров, Иван Пейчев и Радой Ралин, Христо Радевски, Богомил Райнов и Кръстю Белев, Тодор Павлов, Венко Марковски и Крум Григоров. Често се отбива Никола Йонков (Вапцаров).
Облаците тютюнев пушек, които се бълват вътре и вън, вероятно са поизгонили комарите в близост, да не приказваме за изпитите чаши вино или бурната шум. По свидетелства на гости от това време тук човек е могъл да срещне всевъзможни хора: писатели и вестникари, бездомни поети и влюбени, имало е, несъмнено, и хора на властта, държащи под око и ухо обстановката. Навъртали са се и обезверени графомани с маниакално самомнение – като печално известния стихоплетец Станислав Вихров, който, запасал револвер след 9 септември 1944 година, обезверено търси отплата за неудачите си и разстрелва почтения сатирик Борис Руменов (Борю Зевзека), чест клиент на „ другото кафене “ – това на „ Цар Освободител “.
По думите на проф. Божидар Кунчев, изследвал онази ера, влезем ли вътре в този дом, можем да си представим по какъв начин Вутимски е притичвал тук, с цел да се постопли… Или по какъв начин младият Геров, комуто следва да стане политически пандизчия, дълго спори разпалено с Вутимски, скланяйки очилата си над чашата с вино на някоя от масите в градината…
След войната кафенето затваря порти, за известно време е превърнато в склад за декорите на театъра. После отново сменят предназначението му. Във времето на „ тоталната агитация “ тук работят клуб на „ дейните борци срещу фашизма и капитализма “ и други сходни институции.
С което стигаме до есента на 1989 година, когато този дом и градината му минаха в ръцете на демократичната общественост и отсам изръмжа „ синият лъв “ (изрисуван от Георги Липовански). Що речи са се държали тук, какъв брой политически пристрастености помни това място и неговата градина, над които витаят доста сенки и от 90-те години на към този момент отминалия ХХ в.
Ето част от нематериалното ни културно завещание, което непременно би трябвало да бъде опазено! Затова се обръщам към кмета Васил Терзиев и представителите на всички групи в Столичния общински съвет, с цел да реагират неотложно! Виждате по какъв начин тук се кръстосват най-различни мемоари и всеки може да припознае своята „ памет “. Не го ли извършите на околните съвещания на СОС, ще бъде късно!
Крайно време е историческият център на София (примерно сред бул. „ Васил Левски “, бул. „ Патриарх Евтимий, бул. „ Христо Ботев “ и бул. „ Сливница “, поставям напълно условни граници) да бъде под специфична отбрана за застрояване, което да става единствено с позволение на СОС.
Иначе единствено ще гледаме по какъв начин багерите събарят къща по къща, заличавайки тогавашна София, ще скърцаме със зъби и ще организираме цивилен митинги.
В случая със „ Синият лъв “ този митинг е безусловно наложителен!
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
С болежка на сърце съм заставен да напиша, че следващото непоносимо посягане против духа на Стара София е на път да се извърши пред очите ни.
В страна, в която всичко е „ краткотрайно “ и няма бюджет, където задкулисието се е конституирало като център на властта и затуй не може да се избере постоянно държавно управление, а институции с „ изминал период на валидност “ могат да ръководят „ безпределно “, че даже да избират основния прокурор, всичко е допустимо.
Тук разногласието за „ законното “ и „ противозаконното “, да не приказваме за закононарушенията против историческата памет, като че ли става ненужен.
И ето го следващия случай. Временният основен проектант на София Богдана Панайотова с подписа си задвижи процедура, с цел да бъде издигната седеметажна офис постройка (с две равнища подземни паркинги) в двора на емблематичния ресторант „ Синият лъв “, безусловно на метри от Народния спектакъл.
По-точно – сред къщата на бащата на българската педиатрия проф. Стефан Ватев (паметник на културата) и историческото здание на „ Синият лъв “, което не се знае още какъв брой дълго ще оцелее.
От приложената рисунка по застрояването на парцела (взета от страницата на направлението „ Архитектура и градоустройство “) излиза наяве по какъв начин брутално ще се промени градската среда в самото сърце на столицата.
Водят се разногласия за броя на дърветата, които предстоят да бъдат изсечени от двете страни за „ Синият лъв “. От общо 25 ще оцелеят (едва) 14. Така казусът със „ зелена София “ ще бъде решен. Нали това е цената на построяването на подземните паркинги, които „ сензитивно “ ще подобрят въздуха в Градската градина.
И най-омерзителното е, че… всичко е законно.
Без никоя институция да е загрижена за „ духа на мястото “ (genius loci). Убеден съм, че даже след тези написани редове току-виж съм получил по мейла от пресцентъра на Столичната община мнение с извлечение от информации, които настояват, че решението е взето на „ базата на всички изискуеми от Закон за устройство на територията и ЗУТСО документи, съгласувания и мнения “.
Всички решения и съгласувания са станали още по времето на предходния основен проектант Здравко Здравков. Да, това е реалност. Което значи ли, че не могат да бъдат преразгледани?
Явно компанията „ А-трейд 3000 “, която съгласно медийни изявления принадлежи на двамата притежатели на сметосъбиращото сдружение „ Титан “, си е разчистила терена с положителни юристи и нужните позволения.
А публичният интерес? А образът на София, който ще бъде окончателно оскърбен? Става дума за съхраняването на „ островче на паметта “ от края на XIX в.
Имало обаче позитивно мнение от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИКН) от 2021 година Последното е най-вбесяващо. От десетилетия ЮНЕСКО пази архитектурния образ на градската среда, който се унищожава таман посредством безогледни презастроявания.
А у нас таман институцията, която би трябвало да бди – НИКН – смъква постъпателно статута на къща след къща в историческия център на София.
Нима образът на град като София с вековната му история не би трябвало да бъде предпазен и опазван? Или всичко е въпрос единствено на пари и скъпи юристи?
В случая се приготвя градеж на място, част от тогавашните градини на император Константин Велики, и тук археологическата отбрана на мястото би трябвало да е допустимо най-висока.
Ала най-голямото посягане за мен е, че е на път да се съсипе духът на последното „ литературно кафене “ от тогавашна Стара София. И в случай че го допуснем, ще правим същинско закононарушение – не по членовете и параграфите на Закон за устройство на територията, а по тези на културната памет.
Най-добре „ духът на мястото “ е разказан от художника Александър Божинов, израснал в тази къща и в двора ѝ в далечните години в края на XIX в., за което споделя в мемоарната си книга „ Минали дни “ (София, 1958).
Нашето семейство се реалокира от квартала при „ Света София “ в къщурката на едно наше роднинско семейство, което живееше в провинцията. Тая дребна къщурка с значителен двор съществува и до момента – против Народния спектакъл, вътре в двора. Сега там е градина – дансинг…
Било е… Скоро там ще има подземни паркинги и надземни офиси от стъкло и бетон. Иди че отстоявай „ паметта на града “! Ако се съди по регистъра на София, днешната сграда на ул. „ Иван Вазов “ 6, изниква през 1885 година Неин притежател е Петър Ангелов (бъдещ военачалник, евентуално главата на това роднинско на Божинов семейство), а проектант на дома е известният австрийски градостроител Петер Паул Бранг.
Ето за какво този дом на ул. „ Иван Вазов “ 6 с неговата градина е същинско огледало на „ остаряла София в развиване “. Не единствено поради Александър Божинов – даже поради „ утаените мемоари “ за старите къщи в близост и за пеенето на щурците в оная тиха и дребна София, заспивала толкоз рано. Където съвсем не е имало придвижване, а всяка по-необичайна фигура на часа се е набивала на очи.
Често – по към този момент проправената улица около дома с градината – е могла да бъде забелязана високата и изправена фигура на Иван Вазов, който всеки ден е минавал отсам на разходка. Но по коя в действителност улица се движи националният стихотворец, щом тя явно няма по какъв начин да носи неговото име? Веднага ще ви отговоря – по улица „ Вълкович “, кръстена по този начин в памет на видния български посланик доктор Георги Вълкович (1833–1892), станал жертва на атентат по време на задачата си в Цариград, което е друга обособена история.
В началото 20-те години стартират да изчезват домовете на най-старите жители на махалата. Зад противоречивия през днешния ден двор на „ Синият лъв “ била къщурката на възрожденския книжовник Васил Попович (1833–1897). Като дете Божинов бил изключително впечатлен от вътрешната дървена стълба, отвеждаща към втория кат на този дом, по която остарелият Попович слизал с тъга и запъхтяване всеки ден, с цел да поеме през днешния противоречив двор към Юнкерското учебно заведение, където преподавал български език (бъдещето Военно училище).
А що се отнася до тогавашния дом на Александър Божинов и неговата градина, то в края на 20-те и началото на 30-те години тук се обитава фамозното кафене „ Средец “, носещо гръмкото название „ Якобинският клуб “. Заведението е „ клуб на отхвърлените “, на новите харамии, които скърцат със зъби против „ одобрената литература “, чието сборно място е върху „ златните плочки “ – фамозното кафене „ Цар Освободител “ (между Военния клуб и Руската черква – уви, също съборено).
Съдържател на новия „ Якобински клуб “ е сестриният наследник на Гоце Делчев – Туше (Петър) Чопов и неслучайно най-първите посетители на заведението са македонци или анархисти от ранга на Михаил (Мишел) Герджиков. През 30-те години пък нахлува вълната на следвоенното „ ляво потомство “: Александър Вутимски и Александър Геров, Иван Пейчев и Радой Ралин, Христо Радевски, Богомил Райнов и Кръстю Белев, Тодор Павлов, Венко Марковски и Крум Григоров. Често се отбива Никола Йонков (Вапцаров).
Облаците тютюнев пушек, които се бълват вътре и вън, вероятно са поизгонили комарите в близост, да не приказваме за изпитите чаши вино или бурната шум. По свидетелства на гости от това време тук човек е могъл да срещне всевъзможни хора: писатели и вестникари, бездомни поети и влюбени, имало е, несъмнено, и хора на властта, държащи под око и ухо обстановката. Навъртали са се и обезверени графомани с маниакално самомнение – като печално известния стихоплетец Станислав Вихров, който, запасал револвер след 9 септември 1944 година, обезверено търси отплата за неудачите си и разстрелва почтения сатирик Борис Руменов (Борю Зевзека), чест клиент на „ другото кафене “ – това на „ Цар Освободител “.
По думите на проф. Божидар Кунчев, изследвал онази ера, влезем ли вътре в този дом, можем да си представим по какъв начин Вутимски е притичвал тук, с цел да се постопли… Или по какъв начин младият Геров, комуто следва да стане политически пандизчия, дълго спори разпалено с Вутимски, скланяйки очилата си над чашата с вино на някоя от масите в градината…
След войната кафенето затваря порти, за известно време е превърнато в склад за декорите на театъра. После отново сменят предназначението му. Във времето на „ тоталната агитация “ тук работят клуб на „ дейните борци срещу фашизма и капитализма “ и други сходни институции.
С което стигаме до есента на 1989 година, когато този дом и градината му минаха в ръцете на демократичната общественост и отсам изръмжа „ синият лъв “ (изрисуван от Георги Липовански). Що речи са се държали тук, какъв брой политически пристрастености помни това място и неговата градина, над които витаят доста сенки и от 90-те години на към този момент отминалия ХХ в.
Ето част от нематериалното ни културно завещание, което непременно би трябвало да бъде опазено! Затова се обръщам към кмета Васил Терзиев и представителите на всички групи в Столичния общински съвет, с цел да реагират неотложно! Виждате по какъв начин тук се кръстосват най-различни мемоари и всеки може да припознае своята „ памет “. Не го ли извършите на околните съвещания на СОС, ще бъде късно!
Крайно време е историческият център на София (примерно сред бул. „ Васил Левски “, бул. „ Патриарх Евтимий, бул. „ Христо Ботев “ и бул. „ Сливница “, поставям напълно условни граници) да бъде под специфична отбрана за застрояване, което да става единствено с позволение на СОС.
Иначе единствено ще гледаме по какъв начин багерите събарят къща по къща, заличавайки тогавашна София, ще скърцаме със зъби и ще организираме цивилен митинги.
В случая със „ Синият лъв “ този митинг е безусловно наложителен!
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ