Руслан Трад за ДЕБАТИ: Има всички предпоставки за по-широка ескалация на конфликта в Близкия Изток
Сподели
Руслан Трад е публицист, създател и анализатор. Следи тематики свързани с Русия, Близкия изток и хибридните войни. Постоянен помощник за проучване на сигурността в DFRLab на Атлантическия съвет. Бил е създател във Foreign Policy Bulgaria и Goethe Institut, член е на Асоциацията на европейските публицисти – България. Съосновател на българското онлайн списание за спорове De Re Militari. Бил е сътрудник в Ливан, Турция, Иракски Кюрдистан, Тунис и Саудитска Арабия. През 2014 година е награден с премията „ Активист на годината “ от Хелзинкския комитет поради работата му по въпросите, свързани с бежанците и отразяването на войната в Сирия.
– Г-н Трад, очаквате ли спорът в Близкия изток да се развие в една огромна пълномащабна война сред Иран и Израел с включването в нея и на трети страни?
– Това е най-често задаваният въпрос сега, тъй като имаме доста прецеденти, спрямо други сходни рецесии. Това не е първата такава рецесия, няма и да е последната, в случай че не престават по този начин да се развиват процесите сред Израел и Иран.
И от двете страни размяната удари, шпионаж и така нататък не са били координирани като цяло с районните играчи, в това число Съединени американски щати и Русия.
И двете страни стартират да работят без да пита, тъй като евентуално дипломатическите старания допускат да има деескалация и да не се употребяват всевъзможни способи за водене на война. Защото и двете страни към този момент са в доста открит спор. За последното десетилетие имаше доста интервенции на Израел против Иран и назад, които обаче се водеха или не толкоз обществено и се оповестяваха късно, или пък се водеха посредством трети играчи – да вземем за пример милициите, които Иран употребява в Близкия изток, или както Израел в Азербайджан като позиция, която страната употребява от години – там има и офис на МОСАД, който е доста деен в подтекста с опълчването с Иран.
В този смисъл, сега имаме всички предпоставки за по-широка ескалация в Близкия Изток.
– Кои са прецедентите в този спор, за които говорите?
– Например това, че няма връзка. Израел не комуникира със съдружниците си или ги известява по-късно. Буквално, когато към този момент самолетите са във въздуха и нападат, както се случи и с офанзивата върху бункера, където се е намирал водачът на “Хизбула ” Хасан Насрала. Ако са правилни данните, излезли в американски медии, Израел е декларирал, че организира тази интервенция, когато към този момент самолетите са били във въздуха, което е казус в връзката сред Израел и Съединени американски щати и настрана с другите западни съдружници на Израел.
От иранска страна последната офанзива върху Израел – също не е имало съгласуваност и ранно предупреждаване, както е станало през април – тогава иранците са известили даже и Съединени американски щати, че ще има ответен удар. Сега ние знаехме, че ще има ответен удар, само че не се знаеше по кое време и с какво оръжие. И въпреки че огромна част от ракетите бяха свалени, този път офанзивата беше много по-агресивна.
Освен това Иран все по-често задейства и йеменския фронт през своите съдружници хутите, а това е фактор, който до момента липсваше в опълчването сред Иран и Израел. Всъщност този фактор има максимален капацитет за по-глобално влияние на спора и по други региони по света.
– Миналата седмица у нас се организира Консултативен съвет за национална сигурност при президента – не бяха направени констатации за директни закани за сигурността у нас, само че въпреки всичко бяха регистрирани опасности от мигрантска вълна и беше подложен акцент за усилване на ролята на службите за попречване на терористични актове. Доколко тези констатации са реалистични?
– Самият съвет за мен персонално беше ненужно да се привиква, тъй като сходни съвещания се вършат, първо, постоянно сред обособените организации за сигурност и второ, можеше просто да се организира една постоянна среща сред всички служби, без тази видимост.
Според мен е изцяло безпредметно да приказваме за мигрантска вълна, тъй като подтекстът на войната в Южен Ливан е напълно друг и потокът от хора е в друга посока от това, което имахме през 2015-16 година с войната в Сирия и настрана 2020 година с рухването на Кабул в ръцете на талибаните.
Първо, сега мигрантска вълна има тъкмо поради Афганистан, тъй като имаме налице прогонване на огромна група хора от Пакистан, където има милиони афганистански бежанци и тази вълна от хора потегли още при започване на тази година и всички специалисти предупреждаваха, че наесен и през зимата ще има увеличение на този поток от хора.
И това го виждаме, не е нужно човек да е специалист – виждаме го по улиците на София, в някои елементи на града. Тези хора към този момент идват и профилът е друг. Имаме към този момент цели фамилии, които идват в България.
Но във връзка с спора сред Израел и Иран и военните дейности в Ливан, нямаме този модел, тъй като хората, които бягат от Ливан, те в действителност са доста – към този момент приказваме за над 300 хиляди души, които са излезли от Ливан, само че те излизат в посока Сирия и Ирак.
Няма подобен поток към Европа, въпреки че Ливан е средиземноморска страна и имаше такова очакване, че ще тръгнат хора натам. Но да не забравяме, че Ливан е под морска обсада.
– Казвате, че констатацията на КСНС за предстоящ мигрантски поток, е неточна…
– Според мен е дори непотребна. Има единствено една точка, която е значима, и тя е за терористичната интензивност, която може да се чака.
Първо, на територията на България имаме структури на “Хизбула ” и на Иран, които работят от години. Те, несъмнено, в по-голямата си част са такива, които дават отговор за логистика и финансиране на “Хизбула ”.
Но въпреки всичко имаме казус преди години – в Сарафово беше осъществен атентат точно от “Хизбула ”, и въпреки че хората, които го направиха, съумяха да избягат и не са от състава на общността, която е в България, имаме безусловно всички аргументи и сигнали да имаме вяра, че се е помогнало за това.
Второ, имаме сериозен проблем със сигурността в България като цяло. Обществото би трябвало да бъде осведомено за това, че въпреки всичко България е на доста значима позиция и има доста значими събития, които се случват към нас. Това са, най-малкото, двата спора – единият на 1000 км от страната, другият – на 500 км.
Нашите служби наблюдават доста от събитията към страната, изключително контраразузнаването и военното разузнаване, това са службите, които всекидневно наблюдават тези процеси.
Но съгласно мен има липса на добра съгласуваност сред самите служби и настрана по някаква причина се подценява фактът, че на наша територия може да има активност на мрежи, които са свързани с групировки.
Балканите са извънредно значими за логистиката на сходен вид организации.
Северна Македония, България и Гърция от дълго време са логистични хъбове за Иран, откъдето се придвижват всевъзможни артикули, в това число оръжие. Това не е загадка.
– Бихте ли обяснили какво съставляват тези логистични хъбове и какви индикации има за това?
– Може да приказваме за офиси, в които се обитават представители на организацията. Те служат за логистични хъбове, тъй като Балканите са нещо като медиатор, като територия сред Западна и Централна Европа и Близкия изток. Дори и посредством превоз – с коли, с превод на пари, с придвижване на хора, които споделят информация – тъй като не цялата информация се предава по електронен път, имаме снабдители, куриери и така нататък
Но целият този път на доставки, в това число намирането на оръжия през балканския пазар към Близкия изток, това се случва чрез контакти с престъпната общественост – тук включвам и Северна Македония, Сърбия и Гърция. България и Гърция най-много поради пристанищата, само че и поради дунавските пристанища. Има смяна в модела – до неотдавна се употребиха морските пристанища, а от две-три години имаме засилено прилагане и на дунавските пристанища.
Става въпрос за всевъзможен тип контрабанда и средства, с които могат да се финансират структурите на “Хизбула ” в тази ситуация.
– Вие знаете тези неща с детайлности, нашите служби наясно ли са с тази информация?
– Абсолютно, разполагат с нея. Бих могъл да кажа и повече, само че евентуално ще ме обвинят, че популяризирам информация, която заплашва сигурността на страната. Което е неуместно, тъй като всеобщо публицисти, които проверяват такива структури, в това число и отвън България, знаят, че съществуват тези придвижвания на хора, артикули, заобикаляне на наказания, контрабанда… Това не е нещо ново.
Въпросът е за какво за толкоз години не беше направено нужното тези мрежи да бъдат потиснати. Една от аргументите е политически чадър поради финансови ползи. Това класика в жанра, в случай че мога по този начин да се изразя, тъй като има корупционни схеми, които подкрепят съществуването в комфорт на тези мрежи на наша територия.
– Какъв брой хора от арабския свят, и по-конкретно от Ливан и Иран, живеят в България?
Много огромна част от общностите напуснаха България. Те бяха хиляди, само че ще злоупотребявам, в случай че кажа някаква численост.
– Въпросът ми е в подтекста на вълната от митинги, на които сме очевидци в Западна Европа, които са в поддръжка на арабската общественост, несъмнено, не без съображение, поради хилядите почтени и цивилни жертви. Бихме ли могли да чакаме сходни прояви и у нас?
– Има необятно интернационално придвижване за поддръжка на палестинската идея и това придвижване не е наложително обвързвано с Иран или “Хамас ”. Разбира се, Иран има полза от сходни митинги, пробва се да ги яхне. Особено тези митинги, които са в западни столици или пък по американските университети, каквито видяхме през месеците на война в Ивицата Газа. Сирийският режим също се възползва от тази вълна на неодобрение.
На политическо равнище обаче по-скоро имаме доста ясна произраелска позиция в множеството европейски страни. Така че надали ще има смяна във вземането на решение по отношение на поддръжката за Израел.
В обществото, да, има в действителност неодобрение поради големия брой цивилни жертви и непропорционалния отговор.
Иран разполага със доста въздействие, изключително в левичарските среди, в антизападните групи, които по този начин или другояче към този момент съществуват и дружно с руснаците Иран доста сполучливо прокарва своята позиция.
– В тези страни – Иран, Ливан, в Ивицата Газа, териториите, където оперират организации като “Хамас ” и “Хизбула ”, локалното население разпознава ли се с тях, поддържа ли ги? Приемат ли техните дела?
– В арабския свят е доста по-ясна тематиката, изключително, когато приказваме за “Хизбула ”.
Защото поради войната в Сирия организацията застана на страната на режима на Башар Асад и това предизвика едно оттегляне на симпатизантска маса.
През последните 10-12 години, откогато “Хизбула ” интензивно взе участие в гражданската война в Сирия, това доста разтресе облика на “Хизбула ”.
Но даже единствено в случай че приказваме за Ливан, от дълго време има рецензии против организацията, за това, че тя докара до ескалация с Израел, което виждаме, че се случва. Да не забравяме, че “Хизбула ” употребява безусловно територията на Ливан, с цел да може да се укрепи, най-много от позиция на политическите си цели.
И това провокира рецензии и измежду ливанските националисти, и измежду голям брой политически групи в Ливан. Но за арабския свят изрично “Хизбула ” доста навреди на облика си, поради това, че поддържа режима на Асад и това разединение значително е и сред сирийци и палестинци, тъй като палестински групи, които бяха подкрепени от режима на Асад, участваха интензивно в потушаването на протеста против неговия режим.
Това също е другата гореща точка, която провокира оттегляне на сирийците от палестинската идея – не като идея, а като поддръжка за “Хамас ” и други организации, каквато съществуваше преди протеста.
“Хамас ” има поддръжка даже измежду християни, не е единствено по религиозна линия, а чисто като идеология и идея, свързани с палестинската страна. Но това се промени или най-малкото – се разклати съществено след експлоадирането на протеста в Сирия през 2011 година и “Хизбула ” загуби доста от облика си, който поддържаше десетилетия наред.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Руслан Трад е публицист, създател и анализатор. Следи тематики свързани с Русия, Близкия изток и хибридните войни. Постоянен помощник за проучване на сигурността в DFRLab на Атлантическия съвет. Бил е създател във Foreign Policy Bulgaria и Goethe Institut, член е на Асоциацията на европейските публицисти – България. Съосновател на българското онлайн списание за спорове De Re Militari. Бил е сътрудник в Ливан, Турция, Иракски Кюрдистан, Тунис и Саудитска Арабия. През 2014 година е награден с премията „ Активист на годината “ от Хелзинкския комитет поради работата му по въпросите, свързани с бежанците и отразяването на войната в Сирия.
– Г-н Трад, очаквате ли спорът в Близкия изток да се развие в една огромна пълномащабна война сред Иран и Израел с включването в нея и на трети страни?
– Това е най-често задаваният въпрос сега, тъй като имаме доста прецеденти, спрямо други сходни рецесии. Това не е първата такава рецесия, няма и да е последната, в случай че не престават по този начин да се развиват процесите сред Израел и Иран.
И от двете страни размяната удари, шпионаж и така нататък не са били координирани като цяло с районните играчи, в това число Съединени американски щати и Русия.
И двете страни стартират да работят без да пита, тъй като евентуално дипломатическите старания допускат да има деескалация и да не се употребяват всевъзможни способи за водене на война. Защото и двете страни към този момент са в доста открит спор. За последното десетилетие имаше доста интервенции на Израел против Иран и назад, които обаче се водеха или не толкоз обществено и се оповестяваха късно, или пък се водеха посредством трети играчи – да вземем за пример милициите, които Иран употребява в Близкия изток, или както Израел в Азербайджан като позиция, която страната употребява от години – там има и офис на МОСАД, който е доста деен в подтекста с опълчването с Иран.
В този смисъл, сега имаме всички предпоставки за по-широка ескалация в Близкия Изток.
– Кои са прецедентите в този спор, за които говорите?
– Например това, че няма връзка. Израел не комуникира със съдружниците си или ги известява по-късно. Буквално, когато към този момент самолетите са във въздуха и нападат, както се случи и с офанзивата върху бункера, където се е намирал водачът на “Хизбула ” Хасан Насрала. Ако са правилни данните, излезли в американски медии, Израел е декларирал, че организира тази интервенция, когато към този момент самолетите са били във въздуха, което е казус в връзката сред Израел и Съединени американски щати и настрана с другите западни съдружници на Израел.
От иранска страна последната офанзива върху Израел – също не е имало съгласуваност и ранно предупреждаване, както е станало през април – тогава иранците са известили даже и Съединени американски щати, че ще има ответен удар. Сега ние знаехме, че ще има ответен удар, само че не се знаеше по кое време и с какво оръжие. И въпреки че огромна част от ракетите бяха свалени, този път офанзивата беше много по-агресивна.
Освен това Иран все по-често задейства и йеменския фронт през своите съдружници хутите, а това е фактор, който до момента липсваше в опълчването сред Иран и Израел. Всъщност този фактор има максимален капацитет за по-глобално влияние на спора и по други региони по света.
– Миналата седмица у нас се организира Консултативен съвет за национална сигурност при президента – не бяха направени констатации за директни закани за сигурността у нас, само че въпреки всичко бяха регистрирани опасности от мигрантска вълна и беше подложен акцент за усилване на ролята на службите за попречване на терористични актове. Доколко тези констатации са реалистични?
– Самият съвет за мен персонално беше ненужно да се привиква, тъй като сходни съвещания се вършат, първо, постоянно сред обособените организации за сигурност и второ, можеше просто да се организира една постоянна среща сред всички служби, без тази видимост.
Според мен е изцяло безпредметно да приказваме за мигрантска вълна, тъй като подтекстът на войната в Южен Ливан е напълно друг и потокът от хора е в друга посока от това, което имахме през 2015-16 година с войната в Сирия и настрана 2020 година с рухването на Кабул в ръцете на талибаните.
Първо, сега мигрантска вълна има тъкмо поради Афганистан, тъй като имаме налице прогонване на огромна група хора от Пакистан, където има милиони афганистански бежанци и тази вълна от хора потегли още при започване на тази година и всички специалисти предупреждаваха, че наесен и през зимата ще има увеличение на този поток от хора.
И това го виждаме, не е нужно човек да е специалист – виждаме го по улиците на София, в някои елементи на града. Тези хора към този момент идват и профилът е друг. Имаме към този момент цели фамилии, които идват в България.
Но във връзка с спора сред Израел и Иран и военните дейности в Ливан, нямаме този модел, тъй като хората, които бягат от Ливан, те в действителност са доста – към този момент приказваме за над 300 хиляди души, които са излезли от Ливан, само че те излизат в посока Сирия и Ирак.
Няма подобен поток към Европа, въпреки че Ливан е средиземноморска страна и имаше такова очакване, че ще тръгнат хора натам. Но да не забравяме, че Ливан е под морска обсада.
– Казвате, че констатацията на КСНС за предстоящ мигрантски поток, е неточна…
– Според мен е дори непотребна. Има единствено една точка, която е значима, и тя е за терористичната интензивност, която може да се чака.
Първо, на територията на България имаме структури на “Хизбула ” и на Иран, които работят от години. Те, несъмнено, в по-голямата си част са такива, които дават отговор за логистика и финансиране на “Хизбула ”.
Но въпреки всичко имаме казус преди години – в Сарафово беше осъществен атентат точно от “Хизбула ”, и въпреки че хората, които го направиха, съумяха да избягат и не са от състава на общността, която е в България, имаме безусловно всички аргументи и сигнали да имаме вяра, че се е помогнало за това.
Второ, имаме сериозен проблем със сигурността в България като цяло. Обществото би трябвало да бъде осведомено за това, че въпреки всичко България е на доста значима позиция и има доста значими събития, които се случват към нас. Това са, най-малкото, двата спора – единият на 1000 км от страната, другият – на 500 км.
Нашите служби наблюдават доста от събитията към страната, изключително контраразузнаването и военното разузнаване, това са службите, които всекидневно наблюдават тези процеси.
Но съгласно мен има липса на добра съгласуваност сред самите служби и настрана по някаква причина се подценява фактът, че на наша територия може да има активност на мрежи, които са свързани с групировки.
Балканите са извънредно значими за логистиката на сходен вид организации.
Северна Македония, България и Гърция от дълго време са логистични хъбове за Иран, откъдето се придвижват всевъзможни артикули, в това число оръжие. Това не е загадка.
– Бихте ли обяснили какво съставляват тези логистични хъбове и какви индикации има за това?
– Може да приказваме за офиси, в които се обитават представители на организацията. Те служат за логистични хъбове, тъй като Балканите са нещо като медиатор, като територия сред Западна и Централна Европа и Близкия изток. Дори и посредством превоз – с коли, с превод на пари, с придвижване на хора, които споделят информация – тъй като не цялата информация се предава по електронен път, имаме снабдители, куриери и така нататък
Но целият този път на доставки, в това число намирането на оръжия през балканския пазар към Близкия изток, това се случва чрез контакти с престъпната общественост – тук включвам и Северна Македония, Сърбия и Гърция. България и Гърция най-много поради пристанищата, само че и поради дунавските пристанища. Има смяна в модела – до неотдавна се употребиха морските пристанища, а от две-три години имаме засилено прилагане и на дунавските пристанища.
Става въпрос за всевъзможен тип контрабанда и средства, с които могат да се финансират структурите на “Хизбула ” в тази ситуация.
– Вие знаете тези неща с детайлности, нашите служби наясно ли са с тази информация?
– Абсолютно, разполагат с нея. Бих могъл да кажа и повече, само че евентуално ще ме обвинят, че популяризирам информация, която заплашва сигурността на страната. Което е неуместно, тъй като всеобщо публицисти, които проверяват такива структури, в това число и отвън България, знаят, че съществуват тези придвижвания на хора, артикули, заобикаляне на наказания, контрабанда… Това не е нещо ново.
Въпросът е за какво за толкоз години не беше направено нужното тези мрежи да бъдат потиснати. Една от аргументите е политически чадър поради финансови ползи. Това класика в жанра, в случай че мога по този начин да се изразя, тъй като има корупционни схеми, които подкрепят съществуването в комфорт на тези мрежи на наша територия.
– Какъв брой хора от арабския свят, и по-конкретно от Ливан и Иран, живеят в България?
Много огромна част от общностите напуснаха България. Те бяха хиляди, само че ще злоупотребявам, в случай че кажа някаква численост.
– Въпросът ми е в подтекста на вълната от митинги, на които сме очевидци в Западна Европа, които са в поддръжка на арабската общественост, несъмнено, не без съображение, поради хилядите почтени и цивилни жертви. Бихме ли могли да чакаме сходни прояви и у нас?
– Има необятно интернационално придвижване за поддръжка на палестинската идея и това придвижване не е наложително обвързвано с Иран или “Хамас ”. Разбира се, Иран има полза от сходни митинги, пробва се да ги яхне. Особено тези митинги, които са в западни столици или пък по американските университети, каквито видяхме през месеците на война в Ивицата Газа. Сирийският режим също се възползва от тази вълна на неодобрение.
На политическо равнище обаче по-скоро имаме доста ясна произраелска позиция в множеството европейски страни. Така че надали ще има смяна във вземането на решение по отношение на поддръжката за Израел.
В обществото, да, има в действителност неодобрение поради големия брой цивилни жертви и непропорционалния отговор.
Иран разполага със доста въздействие, изключително в левичарските среди, в антизападните групи, които по този начин или другояче към този момент съществуват и дружно с руснаците Иран доста сполучливо прокарва своята позиция.
– В тези страни – Иран, Ливан, в Ивицата Газа, териториите, където оперират организации като “Хамас ” и “Хизбула ”, локалното население разпознава ли се с тях, поддържа ли ги? Приемат ли техните дела?
– В арабския свят е доста по-ясна тематиката, изключително, когато приказваме за “Хизбула ”.
Защото поради войната в Сирия организацията застана на страната на режима на Башар Асад и това предизвика едно оттегляне на симпатизантска маса.
През последните 10-12 години, откогато “Хизбула ” интензивно взе участие в гражданската война в Сирия, това доста разтресе облика на “Хизбула ”.
Но даже единствено в случай че приказваме за Ливан, от дълго време има рецензии против организацията, за това, че тя докара до ескалация с Израел, което виждаме, че се случва. Да не забравяме, че “Хизбула ” употребява безусловно територията на Ливан, с цел да може да се укрепи, най-много от позиция на политическите си цели.
И това провокира рецензии и измежду ливанските националисти, и измежду голям брой политически групи в Ливан. Но за арабския свят изрично “Хизбула ” доста навреди на облика си, поради това, че поддържа режима на Асад и това разединение значително е и сред сирийци и палестинци, тъй като палестински групи, които бяха подкрепени от режима на Асад, участваха интензивно в потушаването на протеста против неговия режим.
Това също е другата гореща точка, която провокира оттегляне на сирийците от палестинската идея – не като идея, а като поддръжка за “Хамас ” и други организации, каквато съществуваше преди протеста.
“Хамас ” има поддръжка даже измежду християни, не е единствено по религиозна линия, а чисто като идеология и идея, свързани с палестинската страна. Но това се промени или най-малкото – се разклати съществено след експлоадирането на протеста в Сирия през 2011 година и “Хизбула ” загуби доста от облика си, който поддържаше десетилетия наред.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ