Румен Гълъбинов за ДЕБАТИ: Митата между САЩ и ЕС ще окажат влияние върху цените, но у нас ще обвинят за това в еврозоната
Сподели
Румен Гълъбинов е роден през 1966 година Завършва УНСС като магистър по стопанска система. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, Съединени американски щати (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. През 2002 година е ръководител на Агенцията по осигурителен контрол, а през 2003 година – зам.-председател на Комисията по финансов контрол. Работил е и е членувал в управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и Съединени американски щати. Автор е на три книги и поредност от публикации в националната преса в региона на застраховането и финансите.
– Г-н Гълъбинов, Народното събрание дефинитивно гласоподава измененията в Закона за приемане на еврото. Има някои крайни мнения, като това, че законът е „ празен чек “ за държавното управление, което може прекалено да се намесва в стопанската система на страната и ценообразуването. Наистина ли тези промени са задоволително неразбираеми и по този метод дават огромни пълномощия на държавното управление за интервенция на пазара?
– Държавата трябваше да направи нещо, тъй като това, което следим през последните два месеца с цените – нарастването на цените изключително на питателните артикули, плодове и зеленчуци, артикули от първа нужда, това не може да се изясни единствено с стопански доводи. Не са се нараснали цените на някои от главните съставни елементи на себестойността на тези артикули и услуги, нито пък толкоз фрапантно има някакви външни шокове, които да карат цените да порастват.
Очевидно е, че се основава психическа обстановка на пазара – сякаш производители и търговци бързат да е презастраховат и да вдигнат цените, по тази причина тъй като не знаят какво ще стане след шест месеца. Или пък да не закъснеят с повдигането на цените след 6 месеца.
Тук даже и цялата агитация, която последните три години следим в България – антиевро ориентирана агитация, даде резултат. Тя съумя да предизвика тази психическа неустановеност, тези поведенчески модели на потребителите, които ги карат да се настройват към по-високи равнища на цени без да има съображение за това.
Дали това, което направи Народното събрание, е най-подходящото? Винаги можеше да се направи нещо по-добро, само че досега, мисля че претекстовете в закона за еврото, ориентирани към отбрана на потребителите и ориентирани към конкуренцията и пазара от страна на страната като съдия, са верни.
Добре стимулирани са, само че доста значимо е какво ще бъде осъществяването и по какъв начин ще се държат регулаторите, тъй като с новите пълномощия те могат да злоупотребят. Могат да приложат административен произвол по отношение на пазарните участници и биха могли в действителност да изкривят тази, другояче благородна самодейност от страна на страната – да балансира цените.
Като страна ние постигнахме триумфи през последните три години в преодоляването на инфлацията. Данните, колкото и да се оспорват от страна на разнообразни – най-много политически субекти, демонстрират, че ние явно се справихме с инфлацията, влязохме в нормата, която се изисква за влизане в еврозоната.
Сега обаче сме напът в последния миг, в 12 без 5, да компрометираме този наш триумф по непазарен път. Много е значимо приложението на закона, тъй като ние сме имали в предишното сходни случаи на положителни планове, само че по-късно не сме били очевидци на стремежи резултат.
– Какви съгласно Вас са пазарните, икономическите ограничения, които би трябвало да бъдат приложени за оказване на напън върху цените?
– Предстои разглеждането на бюджета за идната година и на бюджетната рамка за идващите три години. В съвсем всички страни в Европейски Съюз и във всички страни от еврозоната, без изключение, Данък добавена стойност на храните и медикаментите са минимум два пъти по-ниски от общите ставки.
Ето една мярка, която, не с административни и наказателни ограничения, а просто с стопански лостове, може да се даде опция цените да се балансират най-малко за известно време.
Единствено Дания и България са двете страни, които държим едно и също Данък добавена стойност, без значение дали е за алкохол, цигари, храни или медикаменти.
– През последните месеци, когато се приказва за Данък добавена стойност, асоциацията е с ресторантьорите. Ако се стигне до сходни ограничения за понижаване на Данък добавена стойност на храните и медикаментите, ще има и сектори, които ще изискат Данък добавена стойност да бъде понижено и за тях…
– Данък добавена стойност за храните е по-ниско във всички страни в еврозната. Това не е социализъм или комунизъм. Това е чист прагматизъм. Тези страни са решили, че с лостовете на данъчната политика също могат да ръководят ценовата непоклатимост, което е и в прерогативите на Европейската централна банка. Едва ли ЕБЦ, или Европейска комисия биха имали нещо срещу нещо такова да се случи и в България, в случай, че при всички останали страни е по този начин.
Тук не приказваме за привилегировани сектори. Говорим за хляба, сиренето, доматите и краставиците в супермаркетите, а не за сектори, които ще получат ексклузивитет или привилегии.
И друго – с сходна мярка ние ще подтикваме преструктурирането на бюджета откъм доходи и той да не зависи толкоз доста от Данък добавена стойност доходи. Това също не е особено за страните от еврозоната. При тях приходите от Данък добавена стойност не заемат толкоз огромен дял, както е в България.
При нас Данък добавена стойност заема ¾ от приходите. Кое ще стимулира, който и да е министър на финансите, да изиска понижение на Данък добавена стойност на храните, в случай, че те пълнят хазната? И колкото повече порастват цените, толкоз повече порастват приходите от Данък добавена стойност.
Предлагам нещо, което го има в прилежаща Гърция и прилежаща Румъния и при всички останали.
– Какви са другите стопански лостове, които могат да окажат натурален напън върху цените?
– Едното е дългата верига на доставки. Регулаторите би трябвало да изчислят себестойността на продуктите освен на производителя, само че и да я проследят по какъв начин по този начин нараства до крайната цена, която ще е до 30, 40 или 50% оскъпена.
По тази дълга верига на доставките може да се окаже, че няма добавена стойност, само че има „ горници “, както ги назовават прекупвачите. Стоката се опакова и преопакова, минава през поредност от прекупвачи и тя най-сетне няма добавена стойност, само че нараства.
А дори може да се окаже, че най-после качеството ѝ е влошено по тази дълга верига на доставки – един хранителен артикул има период на валидност, има индикатори, които във времето се компрометират.
Другото, което е, сега ние водим интензивно диалози за втория транш по националния проект за възобновяване и резистентност. Да забележим там по какъв начин ще се разпредели финансирането, да забележим по какъв начин ще се разпредели финансирането по европейските стратегии, да забележим по стратегиите за земеделие по какъв начин разпределяме дотациите.
Защо нашите производители на кашкавал, да вземем за пример, не могат да доближат даже цените на кашкавала в Гърция. Ще излезе, че кашкавалът в Гърция е по-евтин, пък и по-хубав като качество.
– Относно тематиката за българската продукция, отсъства цялостна тактика от години. В магазините българската продукция понижава.
– Точно по този начин, тази продукция понижава, за сметка на вносните храни. И освен в избрани групи, а навсякъде – като стартираме от плодове и зеленчуци, минем през млечни артикули, локални артикули – всичко това понижава. Ако има локално произвеждане, то пък понижава домашната суровина и взима вносна.
Нека не подценяваме и климатичните промени, които въздействат върху производството на храни и най-много на плодове и зеленчуци. Неслучайно в международен мащаб тази година се повишиха цените на плодовете и зеленчуците.
– Можете ли да извършите прогноза – по кое време да чакаме да се успокои пазарът. След 1 януари 2026 година можем ли да чакаме още веднъж сходно държание на търговците, за което говорите?
– Имаме сентенция: Вържи кучетата, да е спокойно селото. В България имаме едни кучета, които непрестанно лаят. И те са също, отново споделям, свързани с антиевропейското говорене, говорене срещу интеграцията на България в Европейски Съюз и НАТО.
Докато това не престане, то няма да даде мира на хората. Има много хора, които се поддават на такива внушения, в това число и бизнесмени, които стартират да се усещат несигурни, колкото и да са уверени в преимуществата на еврото. Има хибридна офанзива в България по линия на пропагандата срещу еврото. Но тя е обща – срещу евроориентацията на България, като цяло. И това утежнява нещата.
Ще има придвижване на цените нагоре поради митата сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Това няма по какъв начин да не оскъпи като цяло интернационалните търговски покупко-продажби. И в случай че предходната година сме говорили за мита от 5 % сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, а през днешния ден приказваме за договорка за 15% мита, това въпреки всичко са три пъти по-високи равнища от предходната година. Няма по какъв начин това да не окаже въздействие, тъй като още веднъж по веригата на доставките това би трябвало някъде да се „ намести “. Къде? Най-често това става в крайната цена, тъй като все някой от участниците би трябвало да го всмуква, а всеки гледа да го изхвърли от себе си този разход.
И това още веднъж ще пристигна като един океански прилив, който ще се отрази на цените и това може да засегне храните. Тогава обаче, пропагандаторите против еврото ще кажат: Нали ви казахме. И когато това съвпадне с влизането в еврозоната, ще слушаме, че за повишаването на цените ще е отговорна еврозоната.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Румен Гълъбинов е роден през 1966 година Завършва УНСС като магистър по стопанска система. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, Съединени американски щати (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по осигурителен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по осигурителен и рисков мениджмънт и пазари на скъпи бумаги от Германия и Англия. През 2002 година е ръководител на Агенцията по осигурителен контрол, а през 2003 година – зам.-председател на Комисията по финансов контрол. Работил е и е членувал в управителните препоръки на интернационалните банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и Съединени американски щати. Автор е на три книги и поредност от публикации в националната преса в региона на застраховането и финансите.
– Г-н Гълъбинов, Народното събрание дефинитивно гласоподава измененията в Закона за приемане на еврото. Има някои крайни мнения, като това, че законът е „ празен чек “ за държавното управление, което може прекалено да се намесва в стопанската система на страната и ценообразуването. Наистина ли тези промени са задоволително неразбираеми и по този метод дават огромни пълномощия на държавното управление за интервенция на пазара?
– Държавата трябваше да направи нещо, тъй като това, което следим през последните два месеца с цените – нарастването на цените изключително на питателните артикули, плодове и зеленчуци, артикули от първа нужда, това не може да се изясни единствено с стопански доводи. Не са се нараснали цените на някои от главните съставни елементи на себестойността на тези артикули и услуги, нито пък толкоз фрапантно има някакви външни шокове, които да карат цените да порастват.
Очевидно е, че се основава психическа обстановка на пазара – сякаш производители и търговци бързат да е презастраховат и да вдигнат цените, по тази причина тъй като не знаят какво ще стане след шест месеца. Или пък да не закъснеят с повдигането на цените след 6 месеца.
Тук даже и цялата агитация, която последните три години следим в България – антиевро ориентирана агитация, даде резултат. Тя съумя да предизвика тази психическа неустановеност, тези поведенчески модели на потребителите, които ги карат да се настройват към по-високи равнища на цени без да има съображение за това.
Дали това, което направи Народното събрание, е най-подходящото? Винаги можеше да се направи нещо по-добро, само че досега, мисля че претекстовете в закона за еврото, ориентирани към отбрана на потребителите и ориентирани към конкуренцията и пазара от страна на страната като съдия, са верни.
Добре стимулирани са, само че доста значимо е какво ще бъде осъществяването и по какъв начин ще се държат регулаторите, тъй като с новите пълномощия те могат да злоупотребят. Могат да приложат административен произвол по отношение на пазарните участници и биха могли в действителност да изкривят тази, другояче благородна самодейност от страна на страната – да балансира цените.
Като страна ние постигнахме триумфи през последните три години в преодоляването на инфлацията. Данните, колкото и да се оспорват от страна на разнообразни – най-много политически субекти, демонстрират, че ние явно се справихме с инфлацията, влязохме в нормата, която се изисква за влизане в еврозоната.
Сега обаче сме напът в последния миг, в 12 без 5, да компрометираме този наш триумф по непазарен път. Много е значимо приложението на закона, тъй като ние сме имали в предишното сходни случаи на положителни планове, само че по-късно не сме били очевидци на стремежи резултат.
– Какви съгласно Вас са пазарните, икономическите ограничения, които би трябвало да бъдат приложени за оказване на напън върху цените?
– Предстои разглеждането на бюджета за идната година и на бюджетната рамка за идващите три години. В съвсем всички страни в Европейски Съюз и във всички страни от еврозоната, без изключение, Данък добавена стойност на храните и медикаментите са минимум два пъти по-ниски от общите ставки.
Ето една мярка, която, не с административни и наказателни ограничения, а просто с стопански лостове, може да се даде опция цените да се балансират най-малко за известно време.
Единствено Дания и България са двете страни, които държим едно и също Данък добавена стойност, без значение дали е за алкохол, цигари, храни или медикаменти.
– През последните месеци, когато се приказва за Данък добавена стойност, асоциацията е с ресторантьорите. Ако се стигне до сходни ограничения за понижаване на Данък добавена стойност на храните и медикаментите, ще има и сектори, които ще изискат Данък добавена стойност да бъде понижено и за тях…
– Данък добавена стойност за храните е по-ниско във всички страни в еврозната. Това не е социализъм или комунизъм. Това е чист прагматизъм. Тези страни са решили, че с лостовете на данъчната политика също могат да ръководят ценовата непоклатимост, което е и в прерогативите на Европейската централна банка. Едва ли ЕБЦ, или Европейска комисия биха имали нещо срещу нещо такова да се случи и в България, в случай, че при всички останали страни е по този начин.
Тук не приказваме за привилегировани сектори. Говорим за хляба, сиренето, доматите и краставиците в супермаркетите, а не за сектори, които ще получат ексклузивитет или привилегии.
И друго – с сходна мярка ние ще подтикваме преструктурирането на бюджета откъм доходи и той да не зависи толкоз доста от Данък добавена стойност доходи. Това също не е особено за страните от еврозоната. При тях приходите от Данък добавена стойност не заемат толкоз огромен дял, както е в България.
При нас Данък добавена стойност заема ¾ от приходите. Кое ще стимулира, който и да е министър на финансите, да изиска понижение на Данък добавена стойност на храните, в случай, че те пълнят хазната? И колкото повече порастват цените, толкоз повече порастват приходите от Данък добавена стойност.
Предлагам нещо, което го има в прилежаща Гърция и прилежаща Румъния и при всички останали.
– Какви са другите стопански лостове, които могат да окажат натурален напън върху цените?
– Едното е дългата верига на доставки. Регулаторите би трябвало да изчислят себестойността на продуктите освен на производителя, само че и да я проследят по какъв начин по този начин нараства до крайната цена, която ще е до 30, 40 или 50% оскъпена.
По тази дълга верига на доставките може да се окаже, че няма добавена стойност, само че има „ горници “, както ги назовават прекупвачите. Стоката се опакова и преопакова, минава през поредност от прекупвачи и тя най-сетне няма добавена стойност, само че нараства.
А дори може да се окаже, че най-после качеството ѝ е влошено по тази дълга верига на доставки – един хранителен артикул има период на валидност, има индикатори, които във времето се компрометират.
Другото, което е, сега ние водим интензивно диалози за втория транш по националния проект за възобновяване и резистентност. Да забележим там по какъв начин ще се разпредели финансирането, да забележим по какъв начин ще се разпредели финансирането по европейските стратегии, да забележим по стратегиите за земеделие по какъв начин разпределяме дотациите.
Защо нашите производители на кашкавал, да вземем за пример, не могат да доближат даже цените на кашкавала в Гърция. Ще излезе, че кашкавалът в Гърция е по-евтин, пък и по-хубав като качество.
– Относно тематиката за българската продукция, отсъства цялостна тактика от години. В магазините българската продукция понижава.
– Точно по този начин, тази продукция понижава, за сметка на вносните храни. И освен в избрани групи, а навсякъде – като стартираме от плодове и зеленчуци, минем през млечни артикули, локални артикули – всичко това понижава. Ако има локално произвеждане, то пък понижава домашната суровина и взима вносна.
Нека не подценяваме и климатичните промени, които въздействат върху производството на храни и най-много на плодове и зеленчуци. Неслучайно в международен мащаб тази година се повишиха цените на плодовете и зеленчуците.
– Можете ли да извършите прогноза – по кое време да чакаме да се успокои пазарът. След 1 януари 2026 година можем ли да чакаме още веднъж сходно държание на търговците, за което говорите?
– Имаме сентенция: Вържи кучетата, да е спокойно селото. В България имаме едни кучета, които непрестанно лаят. И те са също, отново споделям, свързани с антиевропейското говорене, говорене срещу интеграцията на България в Европейски Съюз и НАТО.
Докато това не престане, то няма да даде мира на хората. Има много хора, които се поддават на такива внушения, в това число и бизнесмени, които стартират да се усещат несигурни, колкото и да са уверени в преимуществата на еврото. Има хибридна офанзива в България по линия на пропагандата срещу еврото. Но тя е обща – срещу евроориентацията на България, като цяло. И това утежнява нещата.
Ще има придвижване на цените нагоре поради митата сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Това няма по какъв начин да не оскъпи като цяло интернационалните търговски покупко-продажби. И в случай че предходната година сме говорили за мита от 5 % сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, а през днешния ден приказваме за договорка за 15% мита, това въпреки всичко са три пъти по-високи равнища от предходната година. Няма по какъв начин това да не окаже въздействие, тъй като още веднъж по веригата на доставките това би трябвало някъде да се „ намести “. Къде? Най-често това става в крайната цена, тъй като все някой от участниците би трябвало да го всмуква, а всеки гледа да го изхвърли от себе си този разход.
И това още веднъж ще пристигна като един океански прилив, който ще се отрази на цените и това може да засегне храните. Тогава обаче, пропагандаторите против еврото ще кажат: Нали ви казахме. И когато това съвпадне с влизането в еврозоната, ще слушаме, че за повишаването на цените ще е отговорна еврозоната.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ