Австрия отвори вратата към Шенген за Румъния и България. Решението се очаква на 12 декември
Сподели
Румъния и България може най-сетне да получат зелена светлина да станат пълноправни членове на зоната за свободно пътешестване на Европейски Съюз от началото на 2025 година, сподели в петък еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.
България и Румъния трябваше да се причислят към Шенгенската зона през 2023 година дружно с Хърватия, само че тази договорка се провали, откакто Австрия възрази, че двете страни не съумяват да се оправят с внезапното повишаване на мигрантите, идващи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се опълчи на влизането на България.
Припомняме, че двете страни бяха признати в така наречен „ въздушен шенген “ през март тази година, когато беше отстранен въздушният и морски надзор по границите, само че решението за сухопътния към момента следва.
На среща, състояла се в петък в Будапеща, министрите на вътрешните работи на Унгария, Австрия, България и Румъния се съгласиха да „ предизвикват нужните стъпки “ за установяване на дата за унищожаване на инспекциите по сухопътните граници за Румъния и България, при изискване че взаимните им старания за противопоставяне на незаконните миграции продължат. В декларацията се прецизира още, че страните са се съгласили да продължат инспекциите на границите сред Унгария и Румъния и сред Румъния и България минимум шест месеца след датата на влизането, „ с цел да се предотврати всякаква сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност “.
Еврокомисар Илва Йохансон добави, че се надява Съветът да откри 1 януари като начална дата за присъединението. Румъния и България „ са изпълнили всички критерии, че дори и от горната страна “, безапелационна бе тя.
„ Въпреки че противозаконната миграция към Европейски Съюз е намаляла с 40 %, има спад от цели 80 % по маршрута на Западните Балкани и не е имало никакви проблеми, откогато бяха отстранени въздушните граници “, добавя още тя.
„ Налице е голям спад в броя на идващите мигранти “, сподели и министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер след срещата на министрите. Но все пак той остана внимателен и добави, че ще разиска граничните ограничения със своя канцлер Карл Нехамер, преди да вземе дефинитивно решение през декември.
Илва Йохансон беше доста по-ентусиазирана, обръщайки се към българските и румънските жители:
„ Вие сте в Шенген и заслужавате да се възползвате от всички свободи на Шенгенското пространство “, съобщи тя.
Ветото на Австрия не се одобри добре в България и Румъния, които настояват, че продължаващите гранични инспекции са довели до дълги опашки, спирания на веригата и забавени доставки, което непосредствено удря техните стопански системи.
Перспективата за пълноправно участие в Шенген идва в подобаващ миг за премиера на Румъния Марсел Чолаку, който се кандидатира за президент и към този момент води в социологическите изследвания преди първия тур на изборите в страната, които ще се проведат тази неделя.
Тя идва и в подобаващ миг за България, която от няколко години е в непрекъсната политическа рецесия, довела до седем следващи парламентарни избори. А влизането в Шенген и еврозоната са двете съществени цели, които страната си е сложила.
Защо 13 години по-късно България към момента не е пълновръстен член на Шенген?
Оставането на България отвън Шенген и Еврозоната е най-големият неуспех, както за политиците и администрацията, по този начин и за цялото българско общество. И този неуспех имаше дълготрайни отрицателни последствия за страната ни.
Още през 2011 година Европейската комисия удостовери в отчетите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички условия, с цел да бъдат напълно част от Шенгенското пространство. И Комисията интензивно поддържаше този развой. Но 13 години по-късно, цели три държавни управления на Бойко Борисов не съумяха да създадат по този начин, че страната ни да влезе в зоната за свободно придвижване, макар необятно прокламираното и прекомерно подозрително политическо въздействие на ГЕРБ в ЕНП.
Няма по какъв начин да не споменем, че Хърватия, която влезе в Европейски съюз шест години след България, съумя да свърши добре вътрешната работа със сигурността, службите, теча на информация и изключително в да извърши промени в региона на качественото и дейно правораздаване, поради което съумя да влезе и Шенген и в еврозоната преди нас.
Пробив по проблема направи чак тази година държавното управление на акад. Николай Денков, с помощта на което, от 31 март България към този момент е член на Шенгенското пространство по въздух и вода. То някак си съумя да убеди западните ни сътрудници, че можем да се оправим с проблемите.
Сега, в средата на политическа рецесия, без определено постоянно държавно управление, с нефункциониращ парламент, и без да може някой да си приписва непознати заслуги, следва най-важното – да ни одобряват и по суша. Но дали това най-сетне ще се случи, ще разберем на 12 декември.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Румъния и България може най-сетне да получат зелена светлина да станат пълноправни членове на зоната за свободно пътешестване на Европейски Съюз от началото на 2025 година, сподели в петък еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон.
България и Румъния трябваше да се причислят към Шенгенската зона през 2023 година дружно с Хърватия, само че тази договорка се провали, откакто Австрия възрази, че двете страни не съумяват да се оправят с внезапното повишаване на мигрантите, идващи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се опълчи на влизането на България.
Припомняме, че двете страни бяха признати в така наречен „ въздушен шенген “ през март тази година, когато беше отстранен въздушният и морски надзор по границите, само че решението за сухопътния към момента следва.
На среща, състояла се в петък в Будапеща, министрите на вътрешните работи на Унгария, Австрия, България и Румъния се съгласиха да „ предизвикват нужните стъпки “ за установяване на дата за унищожаване на инспекциите по сухопътните граници за Румъния и България, при изискване че взаимните им старания за противопоставяне на незаконните миграции продължат. В декларацията се прецизира още, че страните са се съгласили да продължат инспекциите на границите сред Унгария и Румъния и сред Румъния и България минимум шест месеца след датата на влизането, „ с цел да се предотврати всякаква сериозна опасност за публичния ред или вътрешната сигурност “.
Еврокомисар Илва Йохансон добави, че се надява Съветът да откри 1 януари като начална дата за присъединението. Румъния и България „ са изпълнили всички критерии, че дори и от горната страна “, безапелационна бе тя.
„ Въпреки че противозаконната миграция към Европейски Съюз е намаляла с 40 %, има спад от цели 80 % по маршрута на Западните Балкани и не е имало никакви проблеми, откогато бяха отстранени въздушните граници “, добавя още тя.
„ Налице е голям спад в броя на идващите мигранти “, сподели и министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер след срещата на министрите. Но все пак той остана внимателен и добави, че ще разиска граничните ограничения със своя канцлер Карл Нехамер, преди да вземе дефинитивно решение през декември.
Илва Йохансон беше доста по-ентусиазирана, обръщайки се към българските и румънските жители:
„ Вие сте в Шенген и заслужавате да се възползвате от всички свободи на Шенгенското пространство “, съобщи тя.
Ветото на Австрия не се одобри добре в България и Румъния, които настояват, че продължаващите гранични инспекции са довели до дълги опашки, спирания на веригата и забавени доставки, което непосредствено удря техните стопански системи.
Перспективата за пълноправно участие в Шенген идва в подобаващ миг за премиера на Румъния Марсел Чолаку, който се кандидатира за президент и към този момент води в социологическите изследвания преди първия тур на изборите в страната, които ще се проведат тази неделя.
Тя идва и в подобаващ миг за България, която от няколко години е в непрекъсната политическа рецесия, довела до седем следващи парламентарни избори. А влизането в Шенген и еврозоната са двете съществени цели, които страната си е сложила.
Защо 13 години по-късно България към момента не е пълновръстен член на Шенген?
Оставането на България отвън Шенген и Еврозоната е най-големият неуспех, както за политиците и администрацията, по този начин и за цялото българско общество. И този неуспех имаше дълготрайни отрицателни последствия за страната ни.
Още през 2011 година Европейската комисия удостовери в отчетите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички условия, с цел да бъдат напълно част от Шенгенското пространство. И Комисията интензивно поддържаше този развой. Но 13 години по-късно, цели три държавни управления на Бойко Борисов не съумяха да създадат по този начин, че страната ни да влезе в зоната за свободно придвижване, макар необятно прокламираното и прекомерно подозрително политическо въздействие на ГЕРБ в ЕНП.
Няма по какъв начин да не споменем, че Хърватия, която влезе в Европейски съюз шест години след България, съумя да свърши добре вътрешната работа със сигурността, службите, теча на информация и изключително в да извърши промени в региона на качественото и дейно правораздаване, поради което съумя да влезе и Шенген и в еврозоната преди нас.
Пробив по проблема направи чак тази година държавното управление на акад. Николай Денков, с помощта на което, от 31 март България към този момент е член на Шенгенското пространство по въздух и вода. То някак си съумя да убеди западните ни сътрудници, че можем да се оправим с проблемите.
Сега, в средата на политическа рецесия, без определено постоянно държавно управление, с нефункциониращ парламент, и без да може някой да си приписва непознати заслуги, следва най-важното – да ни одобряват и по суша. Но дали това най-сетне ще се случи, ще разберем на 12 декември.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ