Мануела Несъл, ръководител на офиса на ЕБВР в България: Трябва да създадем кохорта от успешни стартъп примери в България
Сподели
Програмата на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) за подкрепяне на младите и започващи бизнеси „ Стар Венчър “ (Star Venture) публично разгласи разширението си към България и Румъния. Фаза първа (термин, обозначаващ група от селектирани компании, участващи в стратегия, бел. ред.) включва шест български компании, определени всред 60 подадени поръчки. Те показват разнороден профил. Това показа в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на офиса на Европейска банка за възстановяване и развитие в България, Мануела Несъл, при старта на програмата в страната.
Според банката, не толкоз е значима промишлеността, в която оперира компанията, а по-скоро настройката на екипа, акцентира Несъл.
Тя е уверена, че с „ Стар Венчър “ Европейска банка за възстановяване и развитие ще способства за развиването на предприемаческия климат в България посредством експертиза, бизнес препоръки и включване на локалните стартъпи в световна мрежа с над 350 компании, които към този момент са минали през програмата на банката. Сред задачите на самодейността е да сложи акцент на сполучливите компании и да насърчи екосистемата да се самовъзпроизвежда.
Мануела Несъл твърди, че решението да се навлезе на българския пазар е плод на последователно разширение на програмата, а не забавяне.
Следва цялостният текст на изявлението:
Какво съставлява програмата „ Стар Венчър “ – е конкуренция или съдействие в мрежа на всички екосистеми в района на Европейска банка за възстановяване и развитие?
– Въпросът е обвързван с конкуренция. Имахме 60 компании, кандидатствали за програмата, само че разполагаме единствено с 6 места за започващи компании, които желаят да се възползват от предлаганите 40 000 евро, предоставяни под формата на профилирани бизнес съвещания за новосъздадени предприятия.
В допълнение, предлагаме и менторство от опитни експерти, които знаят по какъв начин стартъпите могат да се развиват, по какъв начин да получат достъп до капитал и нови пазари.
Другата значима страна е мрежата от компании, приключили към този момент програмата. Това акцентира аспектите на съдействието. Когато станете част от програмата, можете да се възползвате от взаимоотношение с съперници както в страната, по този начин и отвън нея. Програмата стартира в Румъния предходната седмица, което ви дава достъп до прилежащи пазари и продан на опит с компании от предходни кохорти.
Предвидени са онлайн лекции с специалисти от „ Кеймбридж “, с цел да оказват помощ на фирмите да подобрят тактиките си и да дават самостоятелни разбори на бизнес моделите им. Сътрудничим си с “Кеймбридж ”, а достъпът до подробни аналитични доклади е от огромна изгода за участниците.
В умозаключение, вървим по линията на конкуренцията, само че също по този начин и на съдействието.
Програмата „ Стар Венчър “ на Европейска банка за възстановяване и развитие се експанзира в България шест години след нейното оповестяване през 2019 година. Защо толкоз време лиши това решение?
– Не бих споделила, че вземането на решение е лишило толкоз дълго. Започнахме пробно през 2019 в някои страни от района. Европейска банка за възстановяване и развитие оперира в над 26 страни и продължава да се уголемява. Програмата бе разширена и в други страни. Тя зависи и от дарителско финансиране, ето за какво лиши време за нейното разрастване. Първоначалните кохорти бяха от компании от разнообразни страни. Преди това имаше български компании, участващи в тях. До момента имаме 350 компании и сътрудничим с 36 акселератора. Програмата към този момент обгръща всички 26 пазара. Миналата седмица (7 април, бел. ред.) обявихме старта на програмата в България и Румъния.
Мисля, че това е еволюционен развой на разширение, а не закъснение.
Как оценявате степента на зрялост на екосистемата в България?
– Зависи от метода, по който я разглеждате. Европейска банка за възстановяване и развитие участва в 26 страни, в това число и на по-слабо развити пазари. Така видяно, България е в действителност напреднала, с устойчива екосистема. Тук работят 23 разнообразни фонда за дялово и рисково финансиране. Съществуват образци за започващи предприятия, добра менторска мрежа, акселератори и ангели-инвеститори.
Заслужава внимание, че България е дребен пазар и нововъзникналите компании нямат задоволително средства за напредък. Поради тази причина множеството от тях насочват погледа си към Европа или Съединени американски щати.
Съществува и дефицит на капитал за поддръжка на растежа. Когато фирмите навлязат в стадий на интензивен напредък, достъпът до локални финансови запаси става предизвикателство. Затова за тях е мъчно да получат нужното финансиране.
Също по този начин бих показала, че можем да подобрим екосистемата посредством съдействие с университетите и академичната среда, както и посредством непрекъснато взаимоотношение и менторство от сполучливи започващи компании.
Необходима е база от образовани и стимулирани младежи, които да желаят да станат бизнесмени, да пробват и да имат пространство за проба-грешка.
Смятам, че това е ключът за триумфа на една екосистема. Все още има доста работа, която да се свърши.
Вече посочихте някои от мощните и слабите страни на екосистемата в България. Ако би трябвало да обобщите, на какво ще акцентирате?
– Има три основни области, върху които би трябвало да работим. Една от тях е дребният размер на страната. Не може да се усили нейната повърхност, само че можем да обмислим съдействие – с Румъния, страните от Западните Балкани и Гърция, с цел да наподобява като обединен пазар. Това би улеснило фирмите при тестване на продуктите си в района, което ще докара до по-голям достъп до евентуални клиенти – освен до 6 милиона българи, а до 45 милиона в района.
Също по този начин, законодателството играе значима роля; належащо е да съществуват опростени пътища за достъп до другите пазари, да се форсира прехвърлянето на технологии и да се работи в съдействие с академичната среда.
На трето място, значим е въпросът за спомагателното финансиране. Вече загатнах за дефицита на капитал, нужен за поддръжка на растежа, само че би трябвало да се вземат ограничения за улеснение на набиране на средства на начален стадий, да вземем за пример посредством краудфъндинг, който да достъпи до физически лица, с цел да знаят, че могат да влагат в тази област.
Програмата „ Стар Венчър “ на Европейска банка за възстановяване и развитие разполага с експертиза, насъбрана от активността си на 26 пазара. Какво място би заемала българската екосистема в класацията на тези пазари?
– В съпоставяне с страните, в които Европейска банка за възстановяване и развитие оперира – от Полша и Балтийските страни до Централна Азия, в това число Таджикистан, България е много напреднала. Изглежда доста добре в подтекста на други пазари. Програмата обезпечава достъп до повече препоръки и експертиза. Необходими са повече акселератори и стратегии, които да съветват фирмите по какъв начин да съумеят, какво им е нужно. В тази тенденция можем да помогнем с програмата „ Стар Венчър “, с цел да осигурим истории на триумфа, сполучливи бизнесмени, които да станат ментори на новото потомство.
Как ще допринесете за развиването на экосистемата в България?
– Стремим се да създадем кохорта от сполучливи образци и желаем да интегрираме новите си компании в съществуващата екосистема. Сътрудничим с други акселератори и локални рискови и дялови вложители. Искаме да сме сигурни, че дребните компании получават нужния бизнес съвет, имат достъп до ментори, и, правейки верните избори, ще се развиват и ще разгържат своето наличие на нови пазари, ще набират средства и в следствие споделят опита си с бъдещите бизнесмени, ставайки ментори, даже вложители. Важно е за страната да се слагат амбициозни цели и да се разпространява опцията за развиване на бизнес хрумвания.
Надявам се да създадем сполучливи компании, а шестте, които избрахме в този момент, да передадат нататък своя опит. В допълнение, те ще се възползват от достъпа си до 360 компании, с които разполагаме в нашата венчър система, получавайки информация, директиви и продан на опит.
Каква е структурата и размера на портфолиото ви в България и по какъв начин ще се трансформира с времето?
– Искам да посочи две неща. Първо, за момента програмата е финансирана от донорство и сме доста признателни на „ Тайуан Бизнес – Техникъл Кооперейшън Фънд “ (TaiwanBusiness – Technical Cooperation Fund), който я поддържа. Също по този начин, от значително значение е, дали това финансиране, предоставяно от Европейски Съюз и други донори, ще се усили в бъдеще.
Относно състава на фирмите в портфолиото ни, следваме секторален агностичен метод. Обичайна процедура е да имаме 43% от портфейла за „ зелени “ или устойчиви бизнеси, 50% да бъдат ръководени от младежи под 35 години и 34% да бъдат дами. Технологичните компании в разнообразни сфери най-вече участват доста.
След старта на „ Стар Венчър “ на 7 април предходната седмица, следим компании от разнородни браншове, в това число облекла втора ръка, образован разбор на облици, цифрово опазване на здравето, киберсигурност, а също по този начин и предприятия, произвеждащи „ зелени “ керемиди и датчици за резистентност. Обхватът им е в действителност необятен.
Една от фирмите, която получи единомислещо утвърждение от журито и стана част от избора ни, е „ Нолд “ (Nold) – компания за мода „ втора употреба “. Това е платформа, която работи с одобрени марки моди и е ръководена от дами. Зеленият бизнес концепт е на фокус, защото става дума за устойчива мода. Досега компанията е привлекла финансиране сполучливо, а ние ще ги подкрепим в тактиката им за напредък и правене на съответно финансово обмисляне. Те показаха предпочитание да назначат основен финансов шеф или да получат достъп до услуги на финансови шефове. Защото младите компании постоянно нямат задоволително запаси и доста създатели работят в голям брой функции. Считам, че получихме ясна визия за техния пазарен достъп, постигнатите резултати и планувания напредък. „ Нолд “ е един от бизнесите. Скоро ще обявим имената и на останалите пет компании.
За нас е значимо не от кой бранш идвате, а каква е мотивацията ви. Уверена съм, че бъдещето на програмата ще бъде ярко.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Програмата на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) за подкрепяне на младите и започващи бизнеси „ Стар Венчър “ (Star Venture) публично разгласи разширението си към България и Румъния. Фаза първа (термин, обозначаващ група от селектирани компании, участващи в стратегия, бел. ред.) включва шест български компании, определени всред 60 подадени поръчки. Те показват разнороден профил. Това показа в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на офиса на Европейска банка за възстановяване и развитие в България, Мануела Несъл, при старта на програмата в страната.
Според банката, не толкоз е значима промишлеността, в която оперира компанията, а по-скоро настройката на екипа, акцентира Несъл.
Тя е уверена, че с „ Стар Венчър “ Европейска банка за възстановяване и развитие ще способства за развиването на предприемаческия климат в България посредством експертиза, бизнес препоръки и включване на локалните стартъпи в световна мрежа с над 350 компании, които към този момент са минали през програмата на банката. Сред задачите на самодейността е да сложи акцент на сполучливите компании и да насърчи екосистемата да се самовъзпроизвежда.
Мануела Несъл твърди, че решението да се навлезе на българския пазар е плод на последователно разширение на програмата, а не забавяне.
Следва цялостният текст на изявлението:
Какво съставлява програмата „ Стар Венчър “ – е конкуренция или съдействие в мрежа на всички екосистеми в района на Европейска банка за възстановяване и развитие?
– Въпросът е обвързван с конкуренция. Имахме 60 компании, кандидатствали за програмата, само че разполагаме единствено с 6 места за започващи компании, които желаят да се възползват от предлаганите 40 000 евро, предоставяни под формата на профилирани бизнес съвещания за новосъздадени предприятия.
В допълнение, предлагаме и менторство от опитни експерти, които знаят по какъв начин стартъпите могат да се развиват, по какъв начин да получат достъп до капитал и нови пазари.
Другата значима страна е мрежата от компании, приключили към този момент програмата. Това акцентира аспектите на съдействието. Когато станете част от програмата, можете да се възползвате от взаимоотношение с съперници както в страната, по този начин и отвън нея. Програмата стартира в Румъния предходната седмица, което ви дава достъп до прилежащи пазари и продан на опит с компании от предходни кохорти.
Предвидени са онлайн лекции с специалисти от „ Кеймбридж “, с цел да оказват помощ на фирмите да подобрят тактиките си и да дават самостоятелни разбори на бизнес моделите им. Сътрудничим си с “Кеймбридж ”, а достъпът до подробни аналитични доклади е от огромна изгода за участниците.
В умозаключение, вървим по линията на конкуренцията, само че също по този начин и на съдействието.
Програмата „ Стар Венчър “ на Европейска банка за възстановяване и развитие се експанзира в България шест години след нейното оповестяване през 2019 година. Защо толкоз време лиши това решение?
– Не бих споделила, че вземането на решение е лишило толкоз дълго. Започнахме пробно през 2019 в някои страни от района. Европейска банка за възстановяване и развитие оперира в над 26 страни и продължава да се уголемява. Програмата бе разширена и в други страни. Тя зависи и от дарителско финансиране, ето за какво лиши време за нейното разрастване. Първоначалните кохорти бяха от компании от разнообразни страни. Преди това имаше български компании, участващи в тях. До момента имаме 350 компании и сътрудничим с 36 акселератора. Програмата към този момент обгръща всички 26 пазара. Миналата седмица (7 април, бел. ред.) обявихме старта на програмата в България и Румъния.
Мисля, че това е еволюционен развой на разширение, а не закъснение.
Как оценявате степента на зрялост на екосистемата в България?
– Зависи от метода, по който я разглеждате. Европейска банка за възстановяване и развитие участва в 26 страни, в това число и на по-слабо развити пазари. Така видяно, България е в действителност напреднала, с устойчива екосистема. Тук работят 23 разнообразни фонда за дялово и рисково финансиране. Съществуват образци за започващи предприятия, добра менторска мрежа, акселератори и ангели-инвеститори.
Заслужава внимание, че България е дребен пазар и нововъзникналите компании нямат задоволително средства за напредък. Поради тази причина множеството от тях насочват погледа си към Европа или Съединени американски щати.
Съществува и дефицит на капитал за поддръжка на растежа. Когато фирмите навлязат в стадий на интензивен напредък, достъпът до локални финансови запаси става предизвикателство. Затова за тях е мъчно да получат нужното финансиране.
Също по този начин бих показала, че можем да подобрим екосистемата посредством съдействие с университетите и академичната среда, както и посредством непрекъснато взаимоотношение и менторство от сполучливи започващи компании.
Необходима е база от образовани и стимулирани младежи, които да желаят да станат бизнесмени, да пробват и да имат пространство за проба-грешка.
Смятам, че това е ключът за триумфа на една екосистема. Все още има доста работа, която да се свърши.
Вече посочихте някои от мощните и слабите страни на екосистемата в България. Ако би трябвало да обобщите, на какво ще акцентирате?
– Има три основни области, върху които би трябвало да работим. Една от тях е дребният размер на страната. Не може да се усили нейната повърхност, само че можем да обмислим съдействие – с Румъния, страните от Западните Балкани и Гърция, с цел да наподобява като обединен пазар. Това би улеснило фирмите при тестване на продуктите си в района, което ще докара до по-голям достъп до евентуални клиенти – освен до 6 милиона българи, а до 45 милиона в района.
Също по този начин, законодателството играе значима роля; належащо е да съществуват опростени пътища за достъп до другите пазари, да се форсира прехвърлянето на технологии и да се работи в съдействие с академичната среда.
На трето място, значим е въпросът за спомагателното финансиране. Вече загатнах за дефицита на капитал, нужен за поддръжка на растежа, само че би трябвало да се вземат ограничения за улеснение на набиране на средства на начален стадий, да вземем за пример посредством краудфъндинг, който да достъпи до физически лица, с цел да знаят, че могат да влагат в тази област.
Програмата „ Стар Венчър “ на Европейска банка за възстановяване и развитие разполага с експертиза, насъбрана от активността си на 26 пазара. Какво място би заемала българската екосистема в класацията на тези пазари?
– В съпоставяне с страните, в които Европейска банка за възстановяване и развитие оперира – от Полша и Балтийските страни до Централна Азия, в това число Таджикистан, България е много напреднала. Изглежда доста добре в подтекста на други пазари. Програмата обезпечава достъп до повече препоръки и експертиза. Необходими са повече акселератори и стратегии, които да съветват фирмите по какъв начин да съумеят, какво им е нужно. В тази тенденция можем да помогнем с програмата „ Стар Венчър “, с цел да осигурим истории на триумфа, сполучливи бизнесмени, които да станат ментори на новото потомство.
Как ще допринесете за развиването на экосистемата в България?
– Стремим се да създадем кохорта от сполучливи образци и желаем да интегрираме новите си компании в съществуващата екосистема. Сътрудничим с други акселератори и локални рискови и дялови вложители. Искаме да сме сигурни, че дребните компании получават нужния бизнес съвет, имат достъп до ментори, и, правейки верните избори, ще се развиват и ще разгържат своето наличие на нови пазари, ще набират средства и в следствие споделят опита си с бъдещите бизнесмени, ставайки ментори, даже вложители. Важно е за страната да се слагат амбициозни цели и да се разпространява опцията за развиване на бизнес хрумвания.
Надявам се да създадем сполучливи компании, а шестте, които избрахме в този момент, да передадат нататък своя опит. В допълнение, те ще се възползват от достъпа си до 360 компании, с които разполагаме в нашата венчър система, получавайки информация, директиви и продан на опит.
Каква е структурата и размера на портфолиото ви в България и по какъв начин ще се трансформира с времето?
– Искам да посочи две неща. Първо, за момента програмата е финансирана от донорство и сме доста признателни на „ Тайуан Бизнес – Техникъл Кооперейшън Фънд “ (TaiwanBusiness – Technical Cooperation Fund), който я поддържа. Също по този начин, от значително значение е, дали това финансиране, предоставяно от Европейски Съюз и други донори, ще се усили в бъдеще.
Относно състава на фирмите в портфолиото ни, следваме секторален агностичен метод. Обичайна процедура е да имаме 43% от портфейла за „ зелени “ или устойчиви бизнеси, 50% да бъдат ръководени от младежи под 35 години и 34% да бъдат дами. Технологичните компании в разнообразни сфери най-вече участват доста.
След старта на „ Стар Венчър “ на 7 април предходната седмица, следим компании от разнородни браншове, в това число облекла втора ръка, образован разбор на облици, цифрово опазване на здравето, киберсигурност, а също по този начин и предприятия, произвеждащи „ зелени “ керемиди и датчици за резистентност. Обхватът им е в действителност необятен.
Една от фирмите, която получи единомислещо утвърждение от журито и стана част от избора ни, е „ Нолд “ (Nold) – компания за мода „ втора употреба “. Това е платформа, която работи с одобрени марки моди и е ръководена от дами. Зеленият бизнес концепт е на фокус, защото става дума за устойчива мода. Досега компанията е привлекла финансиране сполучливо, а ние ще ги подкрепим в тактиката им за напредък и правене на съответно финансово обмисляне. Те показаха предпочитание да назначат основен финансов шеф или да получат достъп до услуги на финансови шефове. Защото младите компании постоянно нямат задоволително запаси и доста създатели работят в голям брой функции. Считам, че получихме ясна визия за техния пазарен достъп, постигнатите резултати и планувания напредък. „ Нолд “ е един от бизнесите. Скоро ще обявим имената и на останалите пет компании.
За нас е значимо не от кой бранш идвате, а каква е мотивацията ви. Уверена съм, че бъдещето на програмата ще бъде ярко.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ