Подкаст БТА Паралели Проф. Петя Александрова: ЛИК е заглавието, което избирам за времето си в БТА
Сподели
Проф. Петя Александрова е специалист в областта на заглавията и филмовите разкази. Според нея, основаването на художествени заглавия е комплицирано начинание, защото то би трябвало да сплотява информативност и провокация, с цел да сътвори очакване за впечатляващо прекарване.
Като кинокритик, тя посвещава живота си освен на хубостта на киното, само че и на скритите смисли, произлизащи от другите изкуства. Темата за избора на заглавие на художествено произведение я въодушевява толкоз, че написва цяла книга, отдадена на този изобретателен развой.
Разширява своята вероятност и задълбочава познанията си за разнообразието от художествени стилове, когато стартира работа в Българската телеграфна организация, след поканата на тогавашния шефове Панайот Денев. Този момент е съдбоносен за нея – по негово предложение, именитото списание ЛИК, което е минало през съвсем десетгодишен застой, още веднъж става интензивно. Панайот Денев я убеждава с аргумента, че за сходна работа му трябват хора с опит, а година не е спънка, а преимущество. Тя обаче го чува единствено в този съответен подтекст.
„ Идеята му е да обнови ЛИК, като черпи ентусиазъм от предходната традиция, само че в същото време да бъде нещо ново. Убеди ме с изказванието, което съм чула единствено един път в живота си – че по-възрастният и умел човек е преимущество, т.е. той търси някого, който помни, знае и е чел предходното издание, с цел да знае какво да направи с новото ЛИК “, споделя Петя Александрова. Тя прибавя, че за разлика от днешния ден, когато обществото е закрепено върху младостта, по времето на списанието акцентът падал на опита и знанието за традицията, за да пренесем най-хубавото от предходното и да прибавим нашата неповторима вероятност.
Докато е част от организацията, тя претърпява разнообразни културни трендове, в това число и отрицателни, изключително по времето на идващия шеф Стоян Чешмеджиев, който напуща през 2003 година след кавги и митинг от страна на екипа. Причината е взимането на решения без съответно познаване на организацията и политическите въздействия.
Професор Александрова идва в ЛИК от всеобщите медии и незабавно осъзнава разликите. „ Ясно усетих границата сред ежедневната публицистика, каквато беше нужна в издания като „ Стандарт “, която изисква експедитивност и дисциплинираност, а не толкоз дълбочина и знание за спецификата в изкуствата “. Такова познаване не се изисква за късите текстове от 20 реда, които написа преди време. В момента, в който встъпва в ЛИК, схваща, че би трябвало да е на равната с създателите, за които написа. Месечният формат естествено постанова потребността от дълбочина и в детайли разглеждане на тематиката.
За нея този интервал съставлява точно есенцията на литературата, изкуството и културата, от които произлиза името на ЛИК. Тя осъзнава, че тук излиза от ролята на кинокритик и учител, успявайки да разшири доста своите знания, занимавайки се с литература, както в никакъв случай преди, и вниквайки в концепцията за просвета, която, съгласно енциклопедиите, има над 200 избрания.
Професор Александрова прави още едно разграничаване сред остарялото и новото време на списанието. Първият интервал на ЛИК (1965-1992) е най-плодотворен с най-вече читатели, когато печатните издания са главен източник на информация и вълнуват обществото. „ ЛИК ни запознаваше с изкуствата, налични по различен метод, като изпълняваше значима осведомителна роля. През втория интервал (1999-2013) всеки имаше достъп до медии от Запад и Изток, което означаваше, че главният въпрос не беше по какъв начин да се откри информация, а по какъв начин да се направи верен избор за аудиторията от ерудирани и интелигентни читатели, които се доверяват на предоставената информация “, изяснява тя.
Въпреки това, високият жанр на писане е и съществено предизвикателство. Според нея, в изискванията на преобладаващата попкултура, той не може да покрие потребностите на актуалната публика. Тенденцията е ясна и необратима, а незадоволителното количество читатели за елитни издания я принуждават да бъда уверена, че подобен жанр списания не могат да просъществуват на пазарен принцип. Следователно, те могат да съществуват единствено посредством субсидии или в границите на организация като Българска телеграфна агенция. Точно в Българска телеграфна агенция тя осъзнава, че в света са останали единствено две организации с печатни издания, което е довело до второто прекъсване на ЛИК.
Независимо от това, ЛИК остава в сърцето й като прелестно заглавие, обвързвано с Българска телеграфна агенция.
Разгледайте целия диалог с Петя Александрова:
Гледайте от подкаста.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. Петя Александрова е специалист в областта на заглавията и филмовите разкази. Според нея, основаването на художествени заглавия е комплицирано начинание, защото то би трябвало да сплотява информативност и провокация, с цел да сътвори очакване за впечатляващо прекарване.
Като кинокритик, тя посвещава живота си освен на хубостта на киното, само че и на скритите смисли, произлизащи от другите изкуства. Темата за избора на заглавие на художествено произведение я въодушевява толкоз, че написва цяла книга, отдадена на този изобретателен развой.
Разширява своята вероятност и задълбочава познанията си за разнообразието от художествени стилове, когато стартира работа в Българската телеграфна организация, след поканата на тогавашния шефове Панайот Денев. Този момент е съдбоносен за нея – по негово предложение, именитото списание ЛИК, което е минало през съвсем десетгодишен застой, още веднъж става интензивно. Панайот Денев я убеждава с аргумента, че за сходна работа му трябват хора с опит, а година не е спънка, а преимущество. Тя обаче го чува единствено в този съответен подтекст.
„ Идеята му е да обнови ЛИК, като черпи ентусиазъм от предходната традиция, само че в същото време да бъде нещо ново. Убеди ме с изказванието, което съм чула единствено един път в живота си – че по-възрастният и умел човек е преимущество, т.е. той търси някого, който помни, знае и е чел предходното издание, с цел да знае какво да направи с новото ЛИК “, споделя Петя Александрова. Тя прибавя, че за разлика от днешния ден, когато обществото е закрепено върху младостта, по времето на списанието акцентът падал на опита и знанието за традицията, за да пренесем най-хубавото от предходното и да прибавим нашата неповторима вероятност.
Докато е част от организацията, тя претърпява разнообразни културни трендове, в това число и отрицателни, изключително по времето на идващия шеф Стоян Чешмеджиев, който напуща през 2003 година след кавги и митинг от страна на екипа. Причината е взимането на решения без съответно познаване на организацията и политическите въздействия.
Професор Александрова идва в ЛИК от всеобщите медии и незабавно осъзнава разликите. „ Ясно усетих границата сред ежедневната публицистика, каквато беше нужна в издания като „ Стандарт “, която изисква експедитивност и дисциплинираност, а не толкоз дълбочина и знание за спецификата в изкуствата “. Такова познаване не се изисква за късите текстове от 20 реда, които написа преди време. В момента, в който встъпва в ЛИК, схваща, че би трябвало да е на равната с създателите, за които написа. Месечният формат естествено постанова потребността от дълбочина и в детайли разглеждане на тематиката.
За нея този интервал съставлява точно есенцията на литературата, изкуството и културата, от които произлиза името на ЛИК. Тя осъзнава, че тук излиза от ролята на кинокритик и учител, успявайки да разшири доста своите знания, занимавайки се с литература, както в никакъв случай преди, и вниквайки в концепцията за просвета, която, съгласно енциклопедиите, има над 200 избрания.
Професор Александрова прави още едно разграничаване сред остарялото и новото време на списанието. Първият интервал на ЛИК (1965-1992) е най-плодотворен с най-вече читатели, когато печатните издания са главен източник на информация и вълнуват обществото. „ ЛИК ни запознаваше с изкуствата, налични по различен метод, като изпълняваше значима осведомителна роля. През втория интервал (1999-2013) всеки имаше достъп до медии от Запад и Изток, което означаваше, че главният въпрос не беше по какъв начин да се откри информация, а по какъв начин да се направи верен избор за аудиторията от ерудирани и интелигентни читатели, които се доверяват на предоставената информация “, изяснява тя.
Въпреки това, високият жанр на писане е и съществено предизвикателство. Според нея, в изискванията на преобладаващата попкултура, той не може да покрие потребностите на актуалната публика. Тенденцията е ясна и необратима, а незадоволителното количество читатели за елитни издания я принуждават да бъда уверена, че подобен жанр списания не могат да просъществуват на пазарен принцип. Следователно, те могат да съществуват единствено посредством субсидии или в границите на организация като Българска телеграфна агенция. Точно в Българска телеграфна агенция тя осъзнава, че в света са останали единствено две организации с печатни издания, което е довело до второто прекъсване на ЛИК.
Независимо от това, ЛИК остава в сърцето й като прелестно заглавие, обвързвано с Българска телеграфна агенция.
Разгледайте целия диалог с Петя Александрова:
Гледайте от подкаста.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ