Проф. д-р Павел Павлов изнесе доклад за владетеля, църквата и писмеността в Шуменския университет
Сподели
Проф. доктор Павел Павлов от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ показа отчет в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “ по време на научната сесия, честваща 1160 години от покръстването на България и 1170 години от основаването на глаголицата. Темата му беше за властта, църквата и писмеността.
„ Събитията, които ни сплотяват през тези дни в историческите столици на България, са юбилеите от покръстването и основаването на българската книжовност. Честванията съответстват с деня на св. Цар Борис, което е изключително значимо за единно отбелязване на тези значими моменти, “ показа проф. Павлов.
„ Ако разгледаме картата на Европа, както и на света от IX век до в този момент, ще забележим, че името, което участва и в двата интервала, е България, “ подчертава проф. Павлов. Той разиска основополагащите стълбове на българската страна, които се състоят от: държавността, църквата и писмеността, сформулирани на тази основа.
Той посочи, че средновековният държател е знак на държавността. „ Тук следим набор от въпроси, свързани с произхода и потреблението на властта. В нашия случай подчертаваме на характерността на владетеля – светец, който въплъщава тази троичност, без да търсим числовата символика, “ добави професорът.
Той означи, че св. Цар Борис е главният фигура, към която се построяват християнската държавност, напъните за самостоятелна черква и условия за светите братя и техните почитатели. „ Затова празникът на св. Цар Борис е главен миг за всяко отбелязване на покръстване и книжовност. “
„ Църквата е на първо място място за избавление и среща на индивида с Бога, “ добави проф. Павлов. „ Ако тя бъде сведена единствено до историческа институция, няма да може да въодушевява и да образува христообразни персони, подготвени да жертват себе си за другите, “ сподели още той. Без самостоятелна черква не би имало словесност, непокътната книжовност, подчертава професорът.
България не е единствено география или етичен термин; тя съставлява комплициран концепт, формиран от неповторими хора, които одобряват Христос като център на всичко, обвързвано с благодатта на Св. Дух. Затова е значимо да научим децата си да имат вяра в Бога и да обичат България, “ приключи речта си проф. Павлов.
В научната сесия взеха присъединяване и проф. доктор Веселин Панайотов от Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “, проф. доктор Магдалена Легкоступ от Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ и доцент доктор Екатерина Дамянова от Софийския университет. Програмата включваше поздравления от, проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “, и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
Научната сесия, отдадена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, беше открита от вицепрезидента. Сред присъстващите на откритото съвещание бяха, регионалният шеф на Шумен Катя Иванова, генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректора на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, църковни йерарси, кметът на Шумен Христо Христов, учени и общественици.
Както заяви Българска телеграфна агенция, Илияна Йотова откри по-рано през днешния ден изложбата „ Азбука и история “ в Шумен, в наличието на кмета проф. Христо Христов и шефа на Регионалната библиотека „ Стилиян Чилингиров “ Росица Добрева. Също по този начин, патриарх Даниил отслужи в църквата „ Св. Три Светители “ в Шумен. по случай 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от основаването на българската писменост започнаха на 1 май във Варна и продължиха през вчерашния ден в Плиска.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. доктор Павел Павлов от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ показа отчет в Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “ по време на научната сесия, честваща 1160 години от покръстването на България и 1170 години от основаването на глаголицата. Темата му беше за властта, църквата и писмеността.
„ Събитията, които ни сплотяват през тези дни в историческите столици на България, са юбилеите от покръстването и основаването на българската книжовност. Честванията съответстват с деня на св. Цар Борис, което е изключително значимо за единно отбелязване на тези значими моменти, “ показа проф. Павлов.
„ Ако разгледаме картата на Европа, както и на света от IX век до в този момент, ще забележим, че името, което участва и в двата интервала, е България, “ подчертава проф. Павлов. Той разиска основополагащите стълбове на българската страна, които се състоят от: държавността, църквата и писмеността, сформулирани на тази основа.
Той посочи, че средновековният държател е знак на държавността. „ Тук следим набор от въпроси, свързани с произхода и потреблението на властта. В нашия случай подчертаваме на характерността на владетеля – светец, който въплъщава тази троичност, без да търсим числовата символика, “ добави професорът.
Той означи, че св. Цар Борис е главният фигура, към която се построяват християнската държавност, напъните за самостоятелна черква и условия за светите братя и техните почитатели. „ Затова празникът на св. Цар Борис е главен миг за всяко отбелязване на покръстване и книжовност. “
„ Църквата е на първо място място за избавление и среща на индивида с Бога, “ добави проф. Павлов. „ Ако тя бъде сведена единствено до историческа институция, няма да може да въодушевява и да образува христообразни персони, подготвени да жертват себе си за другите, “ сподели още той. Без самостоятелна черква не би имало словесност, непокътната книжовност, подчертава професорът.
България не е единствено география или етичен термин; тя съставлява комплициран концепт, формиран от неповторими хора, които одобряват Христос като център на всичко, обвързвано с благодатта на Св. Дух. Затова е значимо да научим децата си да имат вяра в Бога и да обичат България, “ приключи речта си проф. Павлов.
В научната сесия взеха присъединяване и проф. доктор Веселин Панайотов от Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “, проф. доктор Магдалена Легкоступ от Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ и доцент доктор Екатерина Дамянова от Софийския университет. Програмата включваше поздравления от, проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “, и Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.
Научната сесия, отдадена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, беше открита от вицепрезидента. Сред присъстващите на откритото съвещание бяха, регионалният шеф на Шумен Катя Иванова, генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректора на Шуменския университет проф. Наталия Витанова, църковни йерарси, кметът на Шумен Христо Христов, учени и общественици.
Както заяви Българска телеграфна агенция, Илияна Йотова откри по-рано през днешния ден изложбата „ Азбука и история “ в Шумен, в наличието на кмета проф. Христо Христов и шефа на Регионалната библиотека „ Стилиян Чилингиров “ Росица Добрева. Също по този начин, патриарх Даниил отслужи в църквата „ Св. Три Светители “ в Шумен. по случай 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от основаването на българската писменост започнаха на 1 май във Варна и продължиха през вчерашния ден в Плиска.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ