Проф. Людмил Вагалински за ДЕБАТИ: Откритата статуя на Хермес е била погребана вероятно от жреци
Сподели
Проф. доктор Людмил Вагалински е ръководител на сдружението Archaeologia Bulgarica (ArchBulg), археолог с дълготраен опит и приносни публикации; от 2011-2018г. – шеф на Националния археологически институт с музей при БАН; от 2007 година началник на изследванията в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко; от 2003 година началник на изследванията в римската колония Деултум, Бургаско. В биографията му влизат разкопки на дунавските римски кастели Ятрус в Русенско и Трансмариска в Силистренско.
– Проф. Вагалински, какво е смисъла на откритата от Вас и екипа Ви антична скулптура в Хераклея Синтика, както за българската археология, а също и за историята на нашите земи в античността изобщо?
– Що се отнася до самия обект Хераклея Синтика, тази скулптура удостоверява за следващ път мнението, че Хераклея е бил преуспяващ, доста добре развил се стопански и демографски град през първите три века след Христа, в границите на ранната Римска империя, обратно на трудове на някои учени, че Хераклея в границите на Римската империя към този момент е била западнала.
Не на последно място тази скулптура, която открихме, е заслужен експонат за всеки международен музей и в частност за музея в Петрич.
– Можете ли да кажете какви действия предстоят и какви са провокациите по превозването и реставрацията?
– Сега сме на стадия на преместването на статуята от мястото, на което са я скрили античните. След това тя ще бъде преместена в музея в Петрич, където ще бъде реставрирана. Реставраторът би трябвало да почисти отлаганията, които не са доста съществени, апропо. Той би трябвало да реши в каква степен тази мраморна повърхнина се нуждае от в допълнение подсилване или не, може да се възстановят някои елементи или да се укрепят пукнатини, каквито забелязахме към този момент на 1-2 места.
И най-после да я консервира по метод, по който без да се нарушават цвета и особеностите на потребления мрамор и тя да остане устойчива на известни температурни амплитуди, даже и в музея.
В момента огромната ни грижа е преместването и това е сложна задача. Правим сериозна организация през последните дни, със съдействието на общината. Имаме няколко хрумвания и оферти за това по какъв начин да бъде обезопасена статуята.
– Освен софтуерни провокации, имате ли проблеми с финансирането, институциите отзовават ли се?
– Финансирането е целево от страната. Хераклея Синтика явно съумя да прикове през последните години публичното внимание, с изключение на у нас, само че и на открито. Имаме подписани контракти с общината в Петрич и научната институция, в която съм и аз – Национален археологически институт с Музей при Българска академия на науките.
Няма да укривам, средствата към момента не са пристигнали, само че ние не сме се колебали, а и нямаме време, с цел да чакаме – тъй като най-после може да се окаже, че нямаме време да осъществяваме работата си. Затова сме на лични разходи към този момент, само че това и различен път се е случвало и не това е огромната болежка.
След 2015 година Хераклея Синтика получи четири пъти централно финансиране, което доста оказа помощ да разкрием забележителна част от обекта, нова информация да получим, в това число и да намерим и доста забавни находки.
Но има други провокации, като да вземем за пример да бъде осъществен вторият стадий на трайна консервация на обекта дружно с създаване на съответната туристическа инфраструктура.
Първият стадий беше изпълнен от общината, сполучлив е, идват доста туристи. Но има сектори и то от централния площад, които са в частни имоти. Там сме разкрили историческите полезности, само че там не може да бъде осъществен подобен план, тъй като бенефициент би трябвало да бъде общината, която би трябвало да е и притежател на имота.
Тъй като тя не е, не може да организира подобен план. Ние сме се нагърбили с спешна консервация и в частните парцели, въпреки че по закон сме длъжни да го вършим единствено за това, което сме копали и то за съответната година.
Но нас ни боли, тъй като сме хвърлили доста време, страсти и здраве в тези разкопки и от време на време вършим спешна консервация и в тази ситуация, там където намерихме тази статуя, ние отидохме там, не с цел да разкопаваме – там сме разкопавали и проучвали през 2018 година, това е частен парцел, където има доста забавна архитектура и Колака Максима е там, има и улици.
Това, с което се занимаваме там, е да издигаме стени и зидария, тъй че да запазим градежите.
Но самата Клоака Максима, която оградихме с желязна решетка, ние я ревизираме от време на време какво е положението. Там има един нанос, който до момента не бяхме пипали.
Решихме да проверим стените и търсейки да забележим дали има проникване на вода, сътрудниците откриха, че има мрамор. Което е извънредно за един канал. И по този начин малко по малко се откри едно човешко ходило.
Помислихме, че може да е парче, тъй като сме намирали такива до момента, само че се разкриваше от ден на ден и повече, до момента в който най-после се оказа, че става въпрос за цяла скулптура.
Това е огромен шанс, тъй като тя е била там, покрай входа, подложена на температурни съмнения и това е късмет, че около едни защитни дейности, които бяхме подхванали, попаднахме на този прелестен древен монумент.
– Обяснете в действителност какво е предназначението на Големия канал, както го наричате? Какво е било неговото предопределение?
– Клоака Максима е безусловно най-големия канал. В огромните антични градове, изключително в римско време, има такива канали, в които се влива мръсната вода. Целият този поток от мръсна вода се води отвън рамките на града. В случая този канал е трябвало да се влее в близката тогава до него река Струма. Преди стотина години е била изместена много по на изток.
Тази конструкция минава като всяка ВиК конструкция под постройките, под самия конгрес. Ние сме разкрили нейния източен край, който е доста впечатляващ, с отвор над два метра.
Този канал е късноримски, той е юридически в последния подем на Хераклея Синтика, в края на IV век. В града има и доста по-ранни канали, той е доста остарял – учреден е в средата на IV век преди Христа, умира след две поредни трусове в средата на V век след Христа.
– Всъщност това е и вашата догадка – че статуята е била скрита там след земетресение…
– Да, тя е потърпевша при земетресение, била е в светилище по северния завършек на форума.
От друга страна, тъкмо по това време, в края на IV век формалната вяра е към този момент единствено християнската. Така че такива скулптури не могат обществено да бъдат излагани, тъй като това е в прорез с централната власт. Милно им е било на локалните, това може да са били и жреците, които са се погрижили. Много деликатно са я погребали на такова място, което е мъчно налично, с цел да я запазят.
Така са уважили предишното на своите прародители и са се обърнали, най-малко официално, към неразбираемото за тях християнско бъдеще.
– Това съгласно Вас е скулптура на Хермес…
– Моята научна догадка и на екипа ми е, че има такива иконографски видове в скулптурата на Хермес – статуите от този вид, а и от този размер не са доста.
В България ние за първи път имаме такава скулптура.
Това даже от експертите не всеки го разпознава, тъй като в тази скулптура не са показани типичните атрибути за Хермес. Но първообразът на този вид, който имаме, той има от тези атрибути.
Така че с доста висока степен на възможност, тъй като има аналогии – и в Лувъра се пази една такава скулптура, и в Атина има една, в Мюнхен. Ние към момента не сме видели напълно неговата предна страна, тъй като той е комплициран компактно до вътрешната страна на канала.
– Какво е смисъла на Хермес в пантеона на боговете и за територията, на която е открит?
– Той е богът на търговията, вестител на Зевс. Той е един доста забавен възвишен персонаж. В Хераклея Синтика е доста известен, най-много поради търговията.
Намирали сме значително негови бронзови статуетки, които в един интервал са доста изпипани, доста красиви, само че в различен интервал стартират да се опростяват.
Любопитното е, че откакто християнството става публична вяра, ние имаме датирани статуетки на Хермес и по-късно. Това е забавно събитие – за какво той не е бил толкоз внезапно отлъчен, както други божества от езическия мавзолей.
Ранните християни са създали някаква връзка с Исус – положителният овчар, който носи агне на гърба си. И Хермес има такова изображение. Вероятно това му е дало към момента някакъв късмет, да не са свалили най-малко дребните му статуетки от приложимост, въпреки че към този момент в един интервал и той изчезва както останалите езически божества.
С огромна грижа може би неговите жреци са скрили освен поради земетресението, само че и поради заменената религия тази скулптура.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. доктор Людмил Вагалински е ръководител на сдружението Archaeologia Bulgarica (ArchBulg), археолог с дълготраен опит и приносни публикации; от 2011-2018г. – шеф на Националния археологически институт с музей при БАН; от 2007 година началник на изследванията в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко; от 2003 година началник на изследванията в римската колония Деултум, Бургаско. В биографията му влизат разкопки на дунавските римски кастели Ятрус в Русенско и Трансмариска в Силистренско.
– Проф. Вагалински, какво е смисъла на откритата от Вас и екипа Ви антична скулптура в Хераклея Синтика, както за българската археология, а също и за историята на нашите земи в античността изобщо?
– Що се отнася до самия обект Хераклея Синтика, тази скулптура удостоверява за следващ път мнението, че Хераклея е бил преуспяващ, доста добре развил се стопански и демографски град през първите три века след Христа, в границите на ранната Римска империя, обратно на трудове на някои учени, че Хераклея в границите на Римската империя към този момент е била западнала.
Не на последно място тази скулптура, която открихме, е заслужен експонат за всеки международен музей и в частност за музея в Петрич.
– Можете ли да кажете какви действия предстоят и какви са провокациите по превозването и реставрацията?
– Сега сме на стадия на преместването на статуята от мястото, на което са я скрили античните. След това тя ще бъде преместена в музея в Петрич, където ще бъде реставрирана. Реставраторът би трябвало да почисти отлаганията, които не са доста съществени, апропо. Той би трябвало да реши в каква степен тази мраморна повърхнина се нуждае от в допълнение подсилване или не, може да се възстановят някои елементи или да се укрепят пукнатини, каквито забелязахме към този момент на 1-2 места.
И най-после да я консервира по метод, по който без да се нарушават цвета и особеностите на потребления мрамор и тя да остане устойчива на известни температурни амплитуди, даже и в музея.
В момента огромната ни грижа е преместването и това е сложна задача. Правим сериозна организация през последните дни, със съдействието на общината. Имаме няколко хрумвания и оферти за това по какъв начин да бъде обезопасена статуята.
– Освен софтуерни провокации, имате ли проблеми с финансирането, институциите отзовават ли се?
– Финансирането е целево от страната. Хераклея Синтика явно съумя да прикове през последните години публичното внимание, с изключение на у нас, само че и на открито. Имаме подписани контракти с общината в Петрич и научната институция, в която съм и аз – Национален археологически институт с Музей при Българска академия на науките.
Няма да укривам, средствата към момента не са пристигнали, само че ние не сме се колебали, а и нямаме време, с цел да чакаме – тъй като най-после може да се окаже, че нямаме време да осъществяваме работата си. Затова сме на лични разходи към този момент, само че това и различен път се е случвало и не това е огромната болежка.
След 2015 година Хераклея Синтика получи четири пъти централно финансиране, което доста оказа помощ да разкрием забележителна част от обекта, нова информация да получим, в това число и да намерим и доста забавни находки.
Но има други провокации, като да вземем за пример да бъде осъществен вторият стадий на трайна консервация на обекта дружно с създаване на съответната туристическа инфраструктура.
Първият стадий беше изпълнен от общината, сполучлив е, идват доста туристи. Но има сектори и то от централния площад, които са в частни имоти. Там сме разкрили историческите полезности, само че там не може да бъде осъществен подобен план, тъй като бенефициент би трябвало да бъде общината, която би трябвало да е и притежател на имота.
Тъй като тя не е, не може да организира подобен план. Ние сме се нагърбили с спешна консервация и в частните парцели, въпреки че по закон сме длъжни да го вършим единствено за това, което сме копали и то за съответната година.
Но нас ни боли, тъй като сме хвърлили доста време, страсти и здраве в тези разкопки и от време на време вършим спешна консервация и в тази ситуация, там където намерихме тази статуя, ние отидохме там, не с цел да разкопаваме – там сме разкопавали и проучвали през 2018 година, това е частен парцел, където има доста забавна архитектура и Колака Максима е там, има и улици.
Това, с което се занимаваме там, е да издигаме стени и зидария, тъй че да запазим градежите.
Но самата Клоака Максима, която оградихме с желязна решетка, ние я ревизираме от време на време какво е положението. Там има един нанос, който до момента не бяхме пипали.
Решихме да проверим стените и търсейки да забележим дали има проникване на вода, сътрудниците откриха, че има мрамор. Което е извънредно за един канал. И по този начин малко по малко се откри едно човешко ходило.
Помислихме, че може да е парче, тъй като сме намирали такива до момента, само че се разкриваше от ден на ден и повече, до момента в който най-после се оказа, че става въпрос за цяла скулптура.
Това е огромен шанс, тъй като тя е била там, покрай входа, подложена на температурни съмнения и това е късмет, че около едни защитни дейности, които бяхме подхванали, попаднахме на този прелестен древен монумент.
– Обяснете в действителност какво е предназначението на Големия канал, както го наричате? Какво е било неговото предопределение?
– Клоака Максима е безусловно най-големия канал. В огромните антични градове, изключително в римско време, има такива канали, в които се влива мръсната вода. Целият този поток от мръсна вода се води отвън рамките на града. В случая този канал е трябвало да се влее в близката тогава до него река Струма. Преди стотина години е била изместена много по на изток.
Тази конструкция минава като всяка ВиК конструкция под постройките, под самия конгрес. Ние сме разкрили нейния източен край, който е доста впечатляващ, с отвор над два метра.
Този канал е късноримски, той е юридически в последния подем на Хераклея Синтика, в края на IV век. В града има и доста по-ранни канали, той е доста остарял – учреден е в средата на IV век преди Христа, умира след две поредни трусове в средата на V век след Христа.
– Всъщност това е и вашата догадка – че статуята е била скрита там след земетресение…
– Да, тя е потърпевша при земетресение, била е в светилище по северния завършек на форума.
От друга страна, тъкмо по това време, в края на IV век формалната вяра е към този момент единствено християнската. Така че такива скулптури не могат обществено да бъдат излагани, тъй като това е в прорез с централната власт. Милно им е било на локалните, това може да са били и жреците, които са се погрижили. Много деликатно са я погребали на такова място, което е мъчно налично, с цел да я запазят.
Така са уважили предишното на своите прародители и са се обърнали, най-малко официално, към неразбираемото за тях християнско бъдеще.
– Това съгласно Вас е скулптура на Хермес…
– Моята научна догадка и на екипа ми е, че има такива иконографски видове в скулптурата на Хермес – статуите от този вид, а и от този размер не са доста.
В България ние за първи път имаме такава скулптура.
Това даже от експертите не всеки го разпознава, тъй като в тази скулптура не са показани типичните атрибути за Хермес. Но първообразът на този вид, който имаме, той има от тези атрибути.
Така че с доста висока степен на възможност, тъй като има аналогии – и в Лувъра се пази една такава скулптура, и в Атина има една, в Мюнхен. Ние към момента не сме видели напълно неговата предна страна, тъй като той е комплициран компактно до вътрешната страна на канала.
– Какво е смисъла на Хермес в пантеона на боговете и за територията, на която е открит?
– Той е богът на търговията, вестител на Зевс. Той е един доста забавен възвишен персонаж. В Хераклея Синтика е доста известен, най-много поради търговията.
Намирали сме значително негови бронзови статуетки, които в един интервал са доста изпипани, доста красиви, само че в различен интервал стартират да се опростяват.
Любопитното е, че откакто християнството става публична вяра, ние имаме датирани статуетки на Хермес и по-късно. Това е забавно събитие – за какво той не е бил толкоз внезапно отлъчен, както други божества от езическия мавзолей.
Ранните християни са създали някаква връзка с Исус – положителният овчар, който носи агне на гърба си. И Хермес има такова изображение. Вероятно това му е дало към момента някакъв късмет, да не са свалили най-малко дребните му статуетки от приложимост, въпреки че към този момент в един интервал и той изчезва както останалите езически божества.
С огромна грижа може би неговите жреци са скрили освен поради земетресението, само че и поради заменената религия тази скулптура.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ