Аз съм един непоправим и трудно разваляем оптимист, каза пред БТА художникът Румен Рачев
Сподели
Продължавам да проучвам артистичните си хрумвания, които развъртвам през последните години. Разбира се, подобавам към тях по нов метод. Откритията ми водят до нови концепции и стилове. Изложбата няма публично име, само че творбите са съпроводени от заглавия, които провокират мисли и асоциации у феновете. Това разяснява Румен Рачев във връзка персоналната си галерия в Пловдив, открита довечера в изложба „ Червеното пони “.
Рачев не употребява рамки за своите картини. „ Не предлагам на себе си или на колекционери да употребяват рамки “, споделя той. Той изяснява, че в това има бездънен смисъл: „ Рамката слага ограничавания. Тя изолира творбата от околното пространство – рамкира го и го затваря. Искам да избегна този затворен резултат и да разреша на творбите да взаимодействат свободно с пространството. Много от картините ми са динамични и от време на време имат следена, само че позитивна агресивност; рамките не биха могли да дадат същата независимост и обединение с околната среда “, споделя създателят.
„ Фигурата на индивида е значим акцент в творбите ми. Но в този момент представям и натюрморти, които са същински забавни. Отново, човешкото наличие е значимо, само че по-скрито. Загатвам за музиката в една от картините – моята дълбока обич към нея, която е неразривна част от изкуството, сходно на поезията и литературата; всички качествени форми на образните изкуства “, прибавя той.
В експозицията има и два пейзажа, както и портрети в по-малък формат: „ Тези портрети не търсят известни персони, а по-скоро се концентрират върху разнообразни типажи. Те са нереални персонажи, които не съществуват, само че носят ярки характерности и са разпознаваеми “, показа художникът.
Рачев се дефинира като оптимист, който обожава цветовете. С усмивка споделя, че не е далтонист, което му оказва помощ. „ Имам мощно изразено нюх за цветовете. Въпреки отрицателните събития в света, в мен остава оптимизмът. Понякога усещам, че неприятните сили преобладават в света, и в случай че не намерим метод да се съпротивляваме, нещата рискуват да не отидат на добре. Говоря намерено. Но въпреки всичко, аз съм безспорен оптимист “, споделя той.
Когато бива запитан за рисуването на по-мрачни картини, той дава отговор, че не го прави, тъй като цветът не отразява настроението му: „ Според мен рисуването не зависи от страстта. Даже в моменти на терзания, създавам с доста цветове. Понякога ми харесва да опитвам с лимитирана цветова палитра, съвсем черно-бяло. Работил съм и в графика дълго време, което също беше неповторим опит “, споделя Рачев.
Той отбелязва, че с времето основаването на картина лишава доста повече старания – играе се с цветове, текстури и елементи. „ Преди можех да рисувам бързо и интуитивно, само че в този момент най-трудно ми е да подпиша картината, тъй като постоянно виждам нещо, което може да се усъвършенства. Понякога даже върша радикални промени “, показа той.
Артитът показва, че постоянно изпитва съмнения по отношение на завършеността на творбата и от време на време околните му дават последна оценка: „ Има картини, които са стартирани преди 20 години, само че в този момент ги приключвам по нов, забавен метод “, съобщи той.
„ Това е занимателно. Изкуството не е просто работа. То е и тип забавление. Нужно е да поискаш да се предизвикваш, с цел да поддържаш интерес в креативния развой. Не преглеждам това единствено като работа, а като метод на живот “, показа Рачев.
Той признава, че всякога изпитва неспокойствие при изобретение на галерия и дава образец с известни музиканти, които даже след многочислени концерти към момента усещат боязън преди да излязат на сцена. „ Винаги има това неспокойствие, това „ ами в този момент? “ и е хубаво, че го има, тъй като без него можем да загубим визия за действителността и да се самозабравим, което не е здравословно “, прибавя художникът.
Изложбата е отдадена на журналиста Иван Рачев, брат на художника, който неотдавна е умрял. „ С него имаме доста дълбока връзка. Целият ни живот минава дружно макар, че прекарах съвсем 20 години в Германия. Той пое специалността на нашите родители, публицисти, и остави диря като проверяващ публицист, почтен и кардинален човек. Той постоянно се е стремял към истината и обективността “, разкрива Рачев.
Открито от галеристката Рени Николова-Шишкова, която показа, че е радостна, че стартира сезона с подобен художник. „ Горда съм да открия есенния сезон с създател, който е илюстрирал албума на Найджъл Кенеди и е спечелил премия Brit. Освен това е показан и в музея на модерното изкуство в Ню Йорк “, споделя тя.
Повечето творби в изложбата са нови и основани особено за изложба „ Червеното пони “. Изложбата, включваща 16 живописни произведения, ще може да бъде прегледана до 15 септември.
Румен Рачев е роден в Белово и е приключил художествена гимназия в София, а през 1982 година и Националната художествена академия. Работи като свободен актьор и е член на Съюза на българските художници, със приключени над 60 независими изложения в България, Европа и Съединени американски щати. Живял е 20 години в Бремен, Германия, а творбите му са част от сбирки като Националната изложба в София и Museum of Modern Art в Ню Йорк, наред с доста други. Творческият му обсег обгръща живописта, рисунките и графиката.
Един от феновете му е цигуларят Найджъл Кенеди, който през 2000 година му подрежда да направи графичното оформление на плана си „ Кенеди свири Бах “. Дискът печели премия Brit за класическа музика същата година.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Продължавам да проучвам артистичните си хрумвания, които развъртвам през последните години. Разбира се, подобавам към тях по нов метод. Откритията ми водят до нови концепции и стилове. Изложбата няма публично име, само че творбите са съпроводени от заглавия, които провокират мисли и асоциации у феновете. Това разяснява Румен Рачев във връзка персоналната си галерия в Пловдив, открита довечера в изложба „ Червеното пони “.
Рачев не употребява рамки за своите картини. „ Не предлагам на себе си или на колекционери да употребяват рамки “, споделя той. Той изяснява, че в това има бездънен смисъл: „ Рамката слага ограничавания. Тя изолира творбата от околното пространство – рамкира го и го затваря. Искам да избегна този затворен резултат и да разреша на творбите да взаимодействат свободно с пространството. Много от картините ми са динамични и от време на време имат следена, само че позитивна агресивност; рамките не биха могли да дадат същата независимост и обединение с околната среда “, споделя създателят.
„ Фигурата на индивида е значим акцент в творбите ми. Но в този момент представям и натюрморти, които са същински забавни. Отново, човешкото наличие е значимо, само че по-скрито. Загатвам за музиката в една от картините – моята дълбока обич към нея, която е неразривна част от изкуството, сходно на поезията и литературата; всички качествени форми на образните изкуства “, прибавя той.
В експозицията има и два пейзажа, както и портрети в по-малък формат: „ Тези портрети не търсят известни персони, а по-скоро се концентрират върху разнообразни типажи. Те са нереални персонажи, които не съществуват, само че носят ярки характерности и са разпознаваеми “, показа художникът.
Рачев се дефинира като оптимист, който обожава цветовете. С усмивка споделя, че не е далтонист, което му оказва помощ. „ Имам мощно изразено нюх за цветовете. Въпреки отрицателните събития в света, в мен остава оптимизмът. Понякога усещам, че неприятните сили преобладават в света, и в случай че не намерим метод да се съпротивляваме, нещата рискуват да не отидат на добре. Говоря намерено. Но въпреки всичко, аз съм безспорен оптимист “, споделя той.
Когато бива запитан за рисуването на по-мрачни картини, той дава отговор, че не го прави, тъй като цветът не отразява настроението му: „ Според мен рисуването не зависи от страстта. Даже в моменти на терзания, създавам с доста цветове. Понякога ми харесва да опитвам с лимитирана цветова палитра, съвсем черно-бяло. Работил съм и в графика дълго време, което също беше неповторим опит “, споделя Рачев.
Той отбелязва, че с времето основаването на картина лишава доста повече старания – играе се с цветове, текстури и елементи. „ Преди можех да рисувам бързо и интуитивно, само че в този момент най-трудно ми е да подпиша картината, тъй като постоянно виждам нещо, което може да се усъвършенства. Понякога даже върша радикални промени “, показа той.
Артитът показва, че постоянно изпитва съмнения по отношение на завършеността на творбата и от време на време околните му дават последна оценка: „ Има картини, които са стартирани преди 20 години, само че в този момент ги приключвам по нов, забавен метод “, съобщи той.
„ Това е занимателно. Изкуството не е просто работа. То е и тип забавление. Нужно е да поискаш да се предизвикваш, с цел да поддържаш интерес в креативния развой. Не преглеждам това единствено като работа, а като метод на живот “, показа Рачев.
Той признава, че всякога изпитва неспокойствие при изобретение на галерия и дава образец с известни музиканти, които даже след многочислени концерти към момента усещат боязън преди да излязат на сцена. „ Винаги има това неспокойствие, това „ ами в този момент? “ и е хубаво, че го има, тъй като без него можем да загубим визия за действителността и да се самозабравим, което не е здравословно “, прибавя художникът.
Изложбата е отдадена на журналиста Иван Рачев, брат на художника, който неотдавна е умрял. „ С него имаме доста дълбока връзка. Целият ни живот минава дружно макар, че прекарах съвсем 20 години в Германия. Той пое специалността на нашите родители, публицисти, и остави диря като проверяващ публицист, почтен и кардинален човек. Той постоянно се е стремял към истината и обективността “, разкрива Рачев.
Открито от галеристката Рени Николова-Шишкова, която показа, че е радостна, че стартира сезона с подобен художник. „ Горда съм да открия есенния сезон с създател, който е илюстрирал албума на Найджъл Кенеди и е спечелил премия Brit. Освен това е показан и в музея на модерното изкуство в Ню Йорк “, споделя тя.
Повечето творби в изложбата са нови и основани особено за изложба „ Червеното пони “. Изложбата, включваща 16 живописни произведения, ще може да бъде прегледана до 15 септември.
Румен Рачев е роден в Белово и е приключил художествена гимназия в София, а през 1982 година и Националната художествена академия. Работи като свободен актьор и е член на Съюза на българските художници, със приключени над 60 независими изложения в България, Европа и Съединени американски щати. Живял е 20 години в Бремен, Германия, а творбите му са част от сбирки като Националната изложба в София и Museum of Modern Art в Ню Йорк, наред с доста други. Творческият му обсег обгръща живописта, рисунките и графиката.
Един от феновете му е цигуларят Найджъл Кенеди, който през 2000 година му подрежда да направи графичното оформление на плана си „ Кенеди свири Бах “. Дискът печели премия Brit за класическа музика същата година.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ