Религия у нас се учи от учебната 1997/1998 година в часовете за свободноизбираема подготовка, предметът се изучава и в Европа
Сподели
През образователната 1997/1998 година се вкарва предметът „ Религия “ в часовете за свободноизбираема подготовка (СИП) в България. Обучението се реализира само от богослови, споделиха от Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на въпрос по отношение на началото на образованието по вяра в българските учебни заведения и в каква форма то протича.
През идната 1998/1999 образователна година се причислиха и начални учители, приключили курсове за спомагателна подготовка.
Съгласно данните за образователната 2024/2025 година, религията се учи в 165 учебни заведения от 15 229 възпитаници, като в тази статистика са включени възпитаници, посещаващи спомагателни интензивности по вяра.
Тази година учителите, профилирани в вяра, са 476, а педагогическите експерти, които преподават предмета, са 50, оповестяват от МОН.
, проучването на вяра няма да бъде наложително, а в нашата просветителна система ще има термин за задължителноизбираем час. Това значи, че часът е наложителен, само че в него ще има варианти за избор. Изборът ще е сред разнообразни стратегии, а религията няма да бъде наложителна. Целта е да се усили възпитателната функционалност в българските учебни заведения и да се насърчи развиването на добродетели, изясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на конференция на 7 май, където показа идея за проучването на добродетели и религии.
Обещахме до 8 май да публикуваме идея за различната стратегия „ Добродетели и нравственос “, която е ориентирана към общата ни визия за предмета, който предлагаме да бъде включен в наложителния образователен проект. Разработваме тази стратегия, защото другите две различни стратегии, „ Религия – православно християнство “ и „ Религия – ислям “, ще се основават главно на съществуващите стратегии. Този документ служи като основа за разискване и ще бъде доработен, с цел да отрази нашата идея, изясни просветителният министър.
В отговор на въпрос министър Вълчев уточни, че „ е реалистично да се вкара предметът в един клас – от първи клас, в случай че предлагането бъде утвърдено от Народното събрание “. Учебниците ще бъдат готови от тимове, излъчени от издателствата. По-трудният въпрос остават образователните стратегии, защото учебникът ще следва тях. Основната задача на МОН е да изготви образователните стратегии, изключително по „ Добродетели и нравственос “, която ще бъде нова, добави Вълчев. Той подчертава, че и трите стратегии ще имат обща цел, обвързвана с универсалните човешки полезности.
МОН предлага последователно да се вкара предметът, като в началото в първи клас и начален стадий. Новият предмет не ще докара до спомагателна натовареност, защото ще се впише в общия брой наложителни и избираеми часове (раздел „ А “ и раздел „ Б “ на образователния план).
Не предвиждаме оценяване по този предмет, тъй като задачата е да подтикваме разисквания, полемики и разглеждане на жизненоважни обстановки. Тези интензивности ще допринесат за построяването на добродетели и трайни привички в живота, като почтеност, добрина, отговорност, самообладание, схващане, правдивост, усърдие, неизменност и други, прецизираха от МОН при представянето на концепцията на 7 май.
Как се учи религията в Европа?
В Швеция проучването на вяра е наложително от 1996 г.без опция за отвод, като правната база е Законът за образованието. Религията не е привързана към съответна конфесия, се показва в сравнителния разбор за религиозното обучение в Европа, възложен на Българска телеграфна агенция от пресцентъра на МОН, показан на.
Основните цели на проучването включват да се откри: дали образованието по вяра е част от образователната стратегия в другите страни на Европейския съюз; по какъв начин се предлага образованието – като наложително, с опция за отвод, или като факултативно. Анализът разяснява дали образованието е конфесионално или неконфесионално, т.е. дали се преподава през призмата на избрана вяра или дава познания за разнообразни религии, акцентирайки на информираността на учениците, а не на вярата им.
В Румъния от 1995 година предметът „ Религия “ е наложителен в началните учебни заведения и незадължителен в прогимназиалните, а в гимназията е по избор на ученика. Въпреки наложителния темперамент, съгласно решение на Конституционния съд от 2014 година проучването става с родителско заявление. По данни от 2015 година, 91 % от родителите избират децата си да учат този предмет.
В Гърция православната вяра е записана в Конституцията като водеща. Предметът „ Религия “ е наложителен в учебните заведения. От 2014 година в Тракия, където живее и доста мюсюлманско малцинство, е предоставена опция за проучване на ислям. Нерелигиозните възпитаници могат да се освободят от занятията по избор на родителите.
В Дания религиозното образование е част от наложителната стратегия, наречено „ християнски науки “ (Kristendomskundskab). Правната база е Законът за държавните учебни заведения (Folkeskoleloven). Обучението е неконфесионално, а родителите могат да изискат освобождение от този предмет.
В множеството провинции на Германия религията е наложителен предмет, само че в някои (Берлин, Бремен, Бранденбург) е незадължителен, а наложителният предмет е „ Етика “. Някои провинции оферират образованието по вяра и в други изповедания съгласно религията на учениците. Правната рамка зависи от локалното законодателство. Учениците могат да бъдат освободени от предмета по избор на родителите или на ученика след 14-годишна възраст, където религията е наложителна.
В Малта проучването на „ Християнство “ е наложително и конфесионално, а католическото християнство е оповестено за държавна вяра. По категорично предпочитание на родител/ученик (след 16 години) ученикът може да се освободи от предмета, само че вместо вяра може да учи нравственос като незадължителен предмет.
В Австриярелигиозното образование е наложително в учебните заведения. Правната рамка е Законът за религиозното образование от 1949 година (RelUG). Религиозното образование е конфесионално, а родителите могат да изискат освобождение, след това учениците са задължени да учат нравственос.
В Словакия религиозното образование е наложително и конфесионално. Основните законодателни документи са Закон за образованието и заповед на министъра на образованието. Въпреки наложителния темперамент, родителите могут да изберат „ Етика “ вместо „ Религия “.
Религиозното образование във Финландия е по принцип наложително и неконфесионално. Правната база е Закон за главното обучение. Учениците могат да избират образование, обвързвано с тяхната вяра, само че родителите могат да решат децата им да учат „ Етика “ вместо „ Религия “.
В Унгария родителите избират да учи ли ученикът нравственос или вяра. Когато бъде определен, предметът „ Религия “ е конфесионален. Правната рамка е Закон от 2011 година за националното обществено обучение. След законова смяна учениците би трябвало да посещават или „ Религия “ или „ Етика “.
В Италия учебното заведение е длъжно да предлага „ Католическо религиозно обучение “, само че то е свободноизбираемо. Правната основа е конкордат от 1984 година сред Италия и Ватикана. Обучението е конфесионално, а часовете са проведени първоначално или края на образователния ден, по този начин учениците могат да идват след учебно заведение или да тръгнат по-рано.
В Испания проучването на предмета „ Религия “ е свободноизбираемо и конфесионално. Правната рамка включва Конституцията на Испания и конкордата с Ватикана.
В Полша предметът „ Религия “ е свободноизбираем и конфесионален. Правната база е Закон за просветителната система, а учениците могат да посетят часове по „ Етика “.
Религиозното образование в Латвия е по желание и не е част от наложителния образователен проект. Правната рамка задължава учебните заведения да провеждат образование по вяра, в случай че най-малко 10 възпитаници желаят. Предметът е конфесионален и предлага от регистрирани религиозни общности. Има опция – „ Етика “.
В държавните учебни заведения в Нидерландия предметът „ Религия “ не е наложителен и не е част от главната образователна стратегия. Може да се предлага по избор на родителите, само че като свободноизбираем предмет. Обучението по вяра в частни учебни заведения е наложително и конфесионално.
В Ирландиярелигиозното образование не е наложително по закон, само че е необятно публикувано заради религиозната патронажна система. Около 90 % от началните учебни заведения са под патронажа на Католическата черква.
В Францияобучението по вяра в държавните учебни заведения не е позволено. Учениците могат да учат вяра единствено отвън учебно заведение. Правната рамка е Образователен кодекс, като се изключи района Елзас – Мозел, където предметът „ Религия “ е наложителен, само че родител може да изиска освобождение.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През образователната 1997/1998 година се вкарва предметът „ Религия “ в часовете за свободноизбираема подготовка (СИП) в България. Обучението се реализира само от богослови, споделиха от Министерството на образованието и науката (МОН) в отговор на въпрос по отношение на началото на образованието по вяра в българските учебни заведения и в каква форма то протича.
През идната 1998/1999 образователна година се причислиха и начални учители, приключили курсове за спомагателна подготовка.
Съгласно данните за образователната 2024/2025 година, религията се учи в 165 учебни заведения от 15 229 възпитаници, като в тази статистика са включени възпитаници, посещаващи спомагателни интензивности по вяра.
Тази година учителите, профилирани в вяра, са 476, а педагогическите експерти, които преподават предмета, са 50, оповестяват от МОН.
, проучването на вяра няма да бъде наложително, а в нашата просветителна система ще има термин за задължителноизбираем час. Това значи, че часът е наложителен, само че в него ще има варианти за избор. Изборът ще е сред разнообразни стратегии, а религията няма да бъде наложителна. Целта е да се усили възпитателната функционалност в българските учебни заведения и да се насърчи развиването на добродетели, изясни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на конференция на 7 май, където показа идея за проучването на добродетели и религии.
Обещахме до 8 май да публикуваме идея за различната стратегия „ Добродетели и нравственос “, която е ориентирана към общата ни визия за предмета, който предлагаме да бъде включен в наложителния образователен проект. Разработваме тази стратегия, защото другите две различни стратегии, „ Религия – православно християнство “ и „ Религия – ислям “, ще се основават главно на съществуващите стратегии. Този документ служи като основа за разискване и ще бъде доработен, с цел да отрази нашата идея, изясни просветителният министър.
В отговор на въпрос министър Вълчев уточни, че „ е реалистично да се вкара предметът в един клас – от първи клас, в случай че предлагането бъде утвърдено от Народното събрание “. Учебниците ще бъдат готови от тимове, излъчени от издателствата. По-трудният въпрос остават образователните стратегии, защото учебникът ще следва тях. Основната задача на МОН е да изготви образователните стратегии, изключително по „ Добродетели и нравственос “, която ще бъде нова, добави Вълчев. Той подчертава, че и трите стратегии ще имат обща цел, обвързвана с универсалните човешки полезности.
МОН предлага последователно да се вкара предметът, като в началото в първи клас и начален стадий. Новият предмет не ще докара до спомагателна натовареност, защото ще се впише в общия брой наложителни и избираеми часове (раздел „ А “ и раздел „ Б “ на образователния план).
Не предвиждаме оценяване по този предмет, тъй като задачата е да подтикваме разисквания, полемики и разглеждане на жизненоважни обстановки. Тези интензивности ще допринесат за построяването на добродетели и трайни привички в живота, като почтеност, добрина, отговорност, самообладание, схващане, правдивост, усърдие, неизменност и други, прецизираха от МОН при представянето на концепцията на 7 май.
Как се учи религията в Европа?
В Швеция проучването на вяра е наложително от 1996 г.без опция за отвод, като правната база е Законът за образованието. Религията не е привързана към съответна конфесия, се показва в сравнителния разбор за религиозното обучение в Европа, възложен на Българска телеграфна агенция от пресцентъра на МОН, показан на.
Основните цели на проучването включват да се откри: дали образованието по вяра е част от образователната стратегия в другите страни на Европейския съюз; по какъв начин се предлага образованието – като наложително, с опция за отвод, или като факултативно. Анализът разяснява дали образованието е конфесионално или неконфесионално, т.е. дали се преподава през призмата на избрана вяра или дава познания за разнообразни религии, акцентирайки на информираността на учениците, а не на вярата им.
В Румъния от 1995 година предметът „ Религия “ е наложителен в началните учебни заведения и незадължителен в прогимназиалните, а в гимназията е по избор на ученика. Въпреки наложителния темперамент, съгласно решение на Конституционния съд от 2014 година проучването става с родителско заявление. По данни от 2015 година, 91 % от родителите избират децата си да учат този предмет.
В Гърция православната вяра е записана в Конституцията като водеща. Предметът „ Религия “ е наложителен в учебните заведения. От 2014 година в Тракия, където живее и доста мюсюлманско малцинство, е предоставена опция за проучване на ислям. Нерелигиозните възпитаници могат да се освободят от занятията по избор на родителите.
В Дания религиозното образование е част от наложителната стратегия, наречено „ християнски науки “ (Kristendomskundskab). Правната база е Законът за държавните учебни заведения (Folkeskoleloven). Обучението е неконфесионално, а родителите могат да изискат освобождение от този предмет.
В множеството провинции на Германия религията е наложителен предмет, само че в някои (Берлин, Бремен, Бранденбург) е незадължителен, а наложителният предмет е „ Етика “. Някои провинции оферират образованието по вяра и в други изповедания съгласно религията на учениците. Правната рамка зависи от локалното законодателство. Учениците могат да бъдат освободени от предмета по избор на родителите или на ученика след 14-годишна възраст, където религията е наложителна.
В Малта проучването на „ Християнство “ е наложително и конфесионално, а католическото християнство е оповестено за държавна вяра. По категорично предпочитание на родител/ученик (след 16 години) ученикът може да се освободи от предмета, само че вместо вяра може да учи нравственос като незадължителен предмет.
В Австриярелигиозното образование е наложително в учебните заведения. Правната рамка е Законът за религиозното образование от 1949 година (RelUG). Религиозното образование е конфесионално, а родителите могат да изискат освобождение, след това учениците са задължени да учат нравственос.
В Словакия религиозното образование е наложително и конфесионално. Основните законодателни документи са Закон за образованието и заповед на министъра на образованието. Въпреки наложителния темперамент, родителите могут да изберат „ Етика “ вместо „ Религия “.
Религиозното образование във Финландия е по принцип наложително и неконфесионално. Правната база е Закон за главното обучение. Учениците могат да избират образование, обвързвано с тяхната вяра, само че родителите могат да решат децата им да учат „ Етика “ вместо „ Религия “.
В Унгария родителите избират да учи ли ученикът нравственос или вяра. Когато бъде определен, предметът „ Религия “ е конфесионален. Правната рамка е Закон от 2011 година за националното обществено обучение. След законова смяна учениците би трябвало да посещават или „ Религия “ или „ Етика “.
В Италия учебното заведение е длъжно да предлага „ Католическо религиозно обучение “, само че то е свободноизбираемо. Правната основа е конкордат от 1984 година сред Италия и Ватикана. Обучението е конфесионално, а часовете са проведени първоначално или края на образователния ден, по този начин учениците могат да идват след учебно заведение или да тръгнат по-рано.
В Испания проучването на предмета „ Религия “ е свободноизбираемо и конфесионално. Правната рамка включва Конституцията на Испания и конкордата с Ватикана.
В Полша предметът „ Религия “ е свободноизбираем и конфесионален. Правната база е Закон за просветителната система, а учениците могат да посетят часове по „ Етика “.
Религиозното образование в Латвия е по желание и не е част от наложителния образователен проект. Правната рамка задължава учебните заведения да провеждат образование по вяра, в случай че най-малко 10 възпитаници желаят. Предметът е конфесионален и предлага от регистрирани религиозни общности. Има опция – „ Етика “.
В държавните учебни заведения в Нидерландия предметът „ Религия “ не е наложителен и не е част от главната образователна стратегия. Може да се предлага по избор на родителите, само че като свободноизбираем предмет. Обучението по вяра в частни учебни заведения е наложително и конфесионално.
В Ирландиярелигиозното образование не е наложително по закон, само че е необятно публикувано заради религиозната патронажна система. Около 90 % от началните учебни заведения са под патронажа на Католическата черква.
В Францияобучението по вяра в държавните учебни заведения не е позволено. Учениците могат да учат вяра единствено отвън учебно заведение. Правната рамка е Образователен кодекс, като се изключи района Елзас – Мозел, където предметът „ Религия “ е наложителен, само че родител може да изиска освобождение.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ